При продължаващите разкопки на древен гръцки град в западната част

При продължаващите разкопки на античен гръцки град в западната част на Турция бяха открити артефакти и археологически остатъци, които датират от пети век преди новата епоха.

Сред тях е и гърне с неназован брой скъпи златни монети, което е останало прикрито в продължение на повече от 2 000 години.

Изследователите са разкрили съкровището в Нотион - укрепен град с повърхност от 80 акра, който е бил населяван от към 6 век прочие н. е до до 1 век сл. н. е.

Съкровището, което е намерено заровено, евентуално съзнателно, под дворна къща от 5 век прочие н.е., може да споделя историята на античен наемен боец по време на тези белязани от конфликтни времена, съгласно прессъобщение на Мичиганския университет.

“Откритието на такава скъпа находка при следени археологически разкопки е доста рядко ”, споделя ръководителят на разкопките лекар Кристофър Ратей, учител по антично средиземноморско изкуство и археология в Мичиганския университет и шеф на Археологически план Нотион.

“Никой не заравя богатство от монети, изключително от драгоценен метал, без желанието да го изкопае в миналото. Така че опазването на сходно богатство може да бъде обяснено единствено с най-голямото злощастие. ”
Обектът разполага с типичните хатактеристики на гръцки град, като спектакъл, храмове, градски къщи и пазар.

Нотион остава значително недокоснат и неразучен в продължение на хиляди години допреди към десетилетие, когато Ратей и екип от откриватели започват процеса по въздушно изследване и картографиране на забележимите остатъци на града, за които е открито, че са от Елинистическата ера (323 година прочие н. е. до 30 година прочие н.е.).

Когато обаче откривателите стартират своите разкопки през 2022 г. с цел да изследват останките, които не са забележими над земята, те вършат вълнуващо изобретение.

Под основите на огромна дворна къща от Елинистическата ера имало остатъци от по-стара къща с керамични фрагменти в стените ѝ, които датирали от 5 век прочие н.е. Археолозите по-късно разкрили гърнето с монети, заровено под по-старата къща.

Артефактите описват историята на жителите на града освен по време на интервала сред ръководството на Александър Велики и Римската империя, само че и стотици години преди този момент, когато напрежението сред Гръцката цивилизация и Персийската империя е било високо.

Персийски дарици за войник

Новооткритите монети са от времето на Персийската империя (от 6 в. пр.н.е до към 330 година прочие н.е) и са известни като персийски дарици (дарик - антична златна персийска монета) поради лика на коленичил стрелец с лък на предната страна, който изобразява персийския цар Дарий.

Подобно на множеството антични монети от интервала сред 6 и 4 век прочие н.е., и тези нямат дати, което съставлява предизвикателство за откривателите във връзка с определянето на това по кое време са изсечени, споделя лекар Питър ван Алфен, основен куратор на Американското нумизматично сдружение, който не е взел участие в разкопките.

“В предишното са открити няколко големи съкровища от дарици с хиляди монети, само че те не са били открити от археолози и са разпръснати. Фактът, че това богатство от дарици е намерено при следени археологически разкопки е необичайност. Археологическият му подтекст би могъл да даде безспорна датировка за някои типове дарици. ”

Монетите са се секли в продължение на към 200 години, като при тях има дребни стилистични промени, които арехолозите са пробвали да подредят в последователен ред, споделя Ратей. Откриването на монета дружно с външно доказателства за датиране оказва помощ на учените да схванат по какъв начин тази монета е имала висока присъща стойност за времето си.

Засега не е ясно защо е употребена скъпата монета. Едно от догатките е, че с нея се е плащало на наемни войни, споделя ван Валфен. Една златна монета се е равнявала на месечната заплата на наемен войник, съгласно Мичиганския университет.

Сребърните монети са се употребявали по-често за ежедневни разноски, като извършване на покупки. Те са били известни като персийски златни сикли, като 20 от тях се равнявали на една златна монета.

“Фактът, че това богатство е намерено в къща, допуска, че каквато и да е била задачата на тези, които са изсичали дариците, в този случай те са били употребявани като метод за запазване на благосъстояние ”, споделя ван Алфен. Заради високата стойност на златните монети, съхраняването на благосъстояние в тях е било надалеч по-ефективно, в сравнение с в сребърни, допълва той.

Що се отнася до това за какво притежателят по този начин и не се връща, с цел да вземе златото, Ратей допуска, че това може би е показателно за местоположението на Нотион като граница сред Гръцката цивилизация и Персийската империя по време на траял с епохи спор, съобщи Darik Business Review.

Може да има няколко сюжета за изоставянето на монетите, споделя той, включително и събитие от 427 година прочие н.е., когато атински военачалник атакува и избива група наемни войни на Персия.

Друг сходен конфликт има през 5 в. прочие н. е, когато спартанският флот надделява атиняните в борба и те трябвало да се изтеглят от града, добавя ван Алфен.

Възможно е също по този начин съкровището да е принадлежало на някой проспериращ жител, който се надявал някой ден да живее като цар, по сходство на “много богатия Питий (древен гръцки архитект), който имал към 4 милиона дарици в хазната си, съгласно Херодот ”, споделя ван Алфен.

Снимка: Notion Archaeological Project, Мичигански университет