Надежда за промяна
При договарянията за съдружно съглашение дългогодишната концепция на левицата държавните и общинските лечебни заведения да не са с търговски статут бе призната. Обнадеждаващо начало, че смяна може да има, а на пациента да не се гледа като на крачещ портфейл. Или най-малко на здравноосигурения, който съзнателно си заплаща осигуровките и против нещо авансово чака качествена услуга, без това да принуждава лекаря да влиза във финансови " вълшебства ", с цел да си прави работата.
Какво ще последва от първото притискане на ръце на политиците е мъчно да се планува. Неминуемо действителността ще сложи доста препъникамъни пред осъществяващите положителната концепция. Дано бъдещото държавно управление откри най-хубавия път. Защото лечебното заведение не е фабрика, с цел да му се заплаща за брой минали пациенти. Лекарят не е многомашинник, с цел да му се заплаща за брой прегледани или оперирани хора. Болницата не е бакалия, с цел да образува облага. Болничните кревати не са легла - в това разбиране са включени лекари, сестри, санитари, съоръжение, здравна инсталация и прочие с 24-часов режим на работа, 7 дни в седмицата. Ток, вода, парно желаят пари, а те идват от клиничните пътеки. И в началото концепцията бе с парите от тези пътеки да се заплащат упоменатите разноски, а не здравната активност. В същото време принципалът - страна и/или общини, може да подкрепя собствеността си - лечебните заведения, единствено с пари за инсталация и поправки.
Пороците на сегашната система на опазване на здравето са ясни. Въпросът е доколко ще бъде реализирана оптимална композиция от преимуществата ѝ. С човешкото здраве и живот не се търгува. Но е реалност, че и профилактиката, и лекуването в последна сметка не са безвъзмездни.
Как да се върне доверието в медиците? Как те да си върнат уважението на хората? Как да повярват, че някой обиден пациент няма да ги " подари " с пестник? Как младите лекари и зъболекари, сестри, акушерки да повярват в страната си и в дребния си град, с цел да служат на съгражданите си, които с налозите си са платили образованието им?
Въпроси, които от 30 години чакат отговори. Дано най-накрая да е отворен пътят към тях.
Какво ще последва от първото притискане на ръце на политиците е мъчно да се планува. Неминуемо действителността ще сложи доста препъникамъни пред осъществяващите положителната концепция. Дано бъдещото държавно управление откри най-хубавия път. Защото лечебното заведение не е фабрика, с цел да му се заплаща за брой минали пациенти. Лекарят не е многомашинник, с цел да му се заплаща за брой прегледани или оперирани хора. Болницата не е бакалия, с цел да образува облага. Болничните кревати не са легла - в това разбиране са включени лекари, сестри, санитари, съоръжение, здравна инсталация и прочие с 24-часов режим на работа, 7 дни в седмицата. Ток, вода, парно желаят пари, а те идват от клиничните пътеки. И в началото концепцията бе с парите от тези пътеки да се заплащат упоменатите разноски, а не здравната активност. В същото време принципалът - страна и/или общини, може да подкрепя собствеността си - лечебните заведения, единствено с пари за инсталация и поправки.
Пороците на сегашната система на опазване на здравето са ясни. Въпросът е доколко ще бъде реализирана оптимална композиция от преимуществата ѝ. С човешкото здраве и живот не се търгува. Но е реалност, че и профилактиката, и лекуването в последна сметка не са безвъзмездни.
Как да се върне доверието в медиците? Как те да си върнат уважението на хората? Как да повярват, че някой обиден пациент няма да ги " подари " с пестник? Как младите лекари и зъболекари, сестри, акушерки да повярват в страната си и в дребния си град, с цел да служат на съгражданите си, които с налозите си са платили образованието им?
Въпроси, които от 30 години чакат отговори. Дано най-накрая да е отворен пътят към тях.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ