На Запада ще му се наложи да възприема насериозно думите на Русия
При повече от двадесет години ръководство на Владимир Путин, е извънредно време Западът да отговори на личния си въпрос: „ Кой от господин Путин? “ и да стартира да прави оценка съществено дейностите на този човек. Засилването на разбирането евентуално ще се случи в близко бъдеще. Засега дано единствено да отбележим: в случай че беше належащо да се отбелязя с една дума главното обръщение на Путин към „ града и света “, посланието, както се споделя, „ на целия му живот “, тогава такава дума би била, без подозрение думата „ непоклатимост “.
Путин пристигна на власт в миг на най-голяма турбуленция и първото огромно нещо, което направи, беше да спре процеса на раздробяване на страната: умиротвори Чечня, спря терора и ширещия се бандитизъм, спря студената „ революция “, сдобри, въпреки и с огромни запаси, хората и елитите. И най-после, самите елити - техните многопосочни " кули " - бяха принудени да следват разпоредбите.
След това пристигна време за възобновяване. Което беше и неимоверно мъчно – предвид на диаметрално противоположните ползи на елитите. Въпреки това моделът на „ инспекциите и противовесите “ проработи и с цената на изтласкване на най-противните от системата и настойчиво внедряване на най-активните, това също беше допустимо: да се увеличи стандартът на живот, да се възвърне армията, да се попълнят хазна. При това без идеология, готовност и даже каквото и да е целеполагане, с изключение на естествени закони и гаранции за естествен живот. И доста по-късно животът беше деликатно подложен под тези естествени позиции - даже не идеология, а някаква нужна основа на " рационален консерватизъм ". Това е, още веднъж, поддържане на непоклатимост (без луди опити с пола, културата на анулация и други неща).
И по този начин, непоклатимост. От която следваше още едно значимо качество на стила - забележимата липса на каквато и да е персонална самодейност. Путин, за разлика от управниците, с които сме привикнали, не призоваваше към създаване на комунизъм, към развиване на публичност или към други ярки вероятности, а единствено сдържаше центробежните сили, не позволявайки на „ планетите “ да изскочат от орбитите си. В същото време той остава, по този начин да се каже, в точка на безспорен покой. И по този начин, намирайки се в самия център на многопосочни вектори, той ги резервира: системата от разпад, хората от беднотия, елитите от взаимно изяждане. И по този начин си остана главният камертон.
Отдавна е нещо всекидневно да се приказва за философията на Путин да употребява силата на колегата си в двубой против него. Това е правилно. Принуждаването на Путин да работи не е лесна задача. “Партньорът ” би трябвало да се изтощи в провокации, преди да получи отговор. Които ще бъдат отглеждани толкоз дълго и деликатно, че и най-търпеливият ще изпадне в обезсърчение. И едвам когато най-търпеливият се съобщи и каже: това е, няма към този момент очаквания, всичко е изчезнало - действителността внезапно ще се позволи с отговор: постоянно непредвиден, мълниеносен и тъкмо обмислен. И, като предписание, замайващ. (Например, връщането на Крим стана толкоз стремително. Освобождението на Донбас се очакваше дълги осем години). Така е било постоянно, по този начин е и в този момент.
Трябва добре да се разбере какво съобщи Путин на Запада с референдумите в освободените територии, оповестяването на частична готовност и други думи и каузи от последните дни и какво евентуално ще се изяснява, до момента в който отсрещната страна се научи да схваща: в случай че ескалацията не бъде спряна от него, ние ще бъдем принудени да демонстрираме на процедура действителностите на изменящата се „ роза на ветровете “, принуждавайки украинския режим да капитулира. Тоест да доведем спора до обстановка, която очевидно надвишава желанието на Запада да взе участие в него. Това, което беше ясно демонстрирано в първите дни на спора, когато вероятността за рухването на украинския режим беше висока и американците просто избягаха, напускайки посолствата. Тогава режимът оцеля. Но единствено тъй като не искахме да ескалираме прекалено. Но в този момент, когато и режимът, и ръководещите го демонстрираха същинското си лице, ние имаме намерение да го създадем. Това е най-важният миг, който нашите някогашни уважавани сътрудници ще би трябвало да одобряват съществено, може би преминавайки през всички нужни стадии за това, от отказване до приемане на неизбежното.
И най-после, мисля, че Путин приказва освен на Запада, само че и на останалия свят. Също по този начин, несъмнено, с извънредно внимание следене на развиването на събитията. Този свят – Китай, Индия, Пакистан, Иран, Близкия изток, Тихоокеанският район, Централна Азия, Латинска Америка, Африка – 2/3, в случай че не и всички 3/4 от популацията на планетата. Населението, което в по-голямата си част ненавижда англосаксонците (за тях те са експлоататори, финансисти, банкери, крадци, разбойници), гледа на Русия с огромна благосклонност, спомняйки си политиката на съветските царе, а по-късно и на Съюз на съветските социалистически републики, която се държаха в " третия свят " напълно не като първите. Съюз на съветските социалистически републики беше същинска опция на хищния капитализъм на финансистите, който те добре помнят, деликатно четейки знаците, изпращани от Путин.
Хората обичат мощните водачи. Не става дума за европейци, натикани в гета вкъщи, на които им е неразрешено да се гордеят с културата си и им е разрешено единствено да мислят за смяна на пола и половото образование на децата си. Говорим за естествени хора. И какви водачи виждат през днешния ден, оглеждайки закърнелите леговища на демократичните режими и избелелите емблеми на източните деспотии? Нито един. Истинското лице на политиката през днешния ден е едно. В което още веднъж се надигат огромните сенки на предишното. А третият свят помни сенките на великите си предшественици и ги почита. Днес единствено Орбан, обезверено борещ се за дребна кръстоносна Унгария, и Ердоган, възстановяващ с ориенталска пъргавост предходното великолепие на Османската империя, могат да засенчат „ монументалното мощ ". И на кого различен могат да разпореждат очаквания елементарните хора по света? Нека оставим на мира нещастното, унизено бяло население на Запада. Навсякъде по света акциите на Путин порастват по-бързо от цените на газа на европейските тържища. Това се потвърждава и от бързо набиращата тежест позиция на ШОС като действителна опция на световния международен ред.
Съдейки по грижливото одумване на западните водачи, сигналите са признати и регистрирани. Е, Западът ще би трябвало да се научи да приема думите на Русия насериозно.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Путин пристигна на власт в миг на най-голяма турбуленция и първото огромно нещо, което направи, беше да спре процеса на раздробяване на страната: умиротвори Чечня, спря терора и ширещия се бандитизъм, спря студената „ революция “, сдобри, въпреки и с огромни запаси, хората и елитите. И най-после, самите елити - техните многопосочни " кули " - бяха принудени да следват разпоредбите.
След това пристигна време за възобновяване. Което беше и неимоверно мъчно – предвид на диаметрално противоположните ползи на елитите. Въпреки това моделът на „ инспекциите и противовесите “ проработи и с цената на изтласкване на най-противните от системата и настойчиво внедряване на най-активните, това също беше допустимо: да се увеличи стандартът на живот, да се възвърне армията, да се попълнят хазна. При това без идеология, готовност и даже каквото и да е целеполагане, с изключение на естествени закони и гаранции за естествен живот. И доста по-късно животът беше деликатно подложен под тези естествени позиции - даже не идеология, а някаква нужна основа на " рационален консерватизъм ". Това е, още веднъж, поддържане на непоклатимост (без луди опити с пола, културата на анулация и други неща).
И по този начин, непоклатимост. От която следваше още едно значимо качество на стила - забележимата липса на каквато и да е персонална самодейност. Путин, за разлика от управниците, с които сме привикнали, не призоваваше към създаване на комунизъм, към развиване на публичност или към други ярки вероятности, а единствено сдържаше центробежните сили, не позволявайки на „ планетите “ да изскочат от орбитите си. В същото време той остава, по този начин да се каже, в точка на безспорен покой. И по този начин, намирайки се в самия център на многопосочни вектори, той ги резервира: системата от разпад, хората от беднотия, елитите от взаимно изяждане. И по този начин си остана главният камертон.
Отдавна е нещо всекидневно да се приказва за философията на Путин да употребява силата на колегата си в двубой против него. Това е правилно. Принуждаването на Путин да работи не е лесна задача. “Партньорът ” би трябвало да се изтощи в провокации, преди да получи отговор. Които ще бъдат отглеждани толкоз дълго и деликатно, че и най-търпеливият ще изпадне в обезсърчение. И едвам когато най-търпеливият се съобщи и каже: това е, няма към този момент очаквания, всичко е изчезнало - действителността внезапно ще се позволи с отговор: постоянно непредвиден, мълниеносен и тъкмо обмислен. И, като предписание, замайващ. (Например, връщането на Крим стана толкоз стремително. Освобождението на Донбас се очакваше дълги осем години). Така е било постоянно, по този начин е и в този момент.
Трябва добре да се разбере какво съобщи Путин на Запада с референдумите в освободените територии, оповестяването на частична готовност и други думи и каузи от последните дни и какво евентуално ще се изяснява, до момента в който отсрещната страна се научи да схваща: в случай че ескалацията не бъде спряна от него, ние ще бъдем принудени да демонстрираме на процедура действителностите на изменящата се „ роза на ветровете “, принуждавайки украинския режим да капитулира. Тоест да доведем спора до обстановка, която очевидно надвишава желанието на Запада да взе участие в него. Това, което беше ясно демонстрирано в първите дни на спора, когато вероятността за рухването на украинския режим беше висока и американците просто избягаха, напускайки посолствата. Тогава режимът оцеля. Но единствено тъй като не искахме да ескалираме прекалено. Но в този момент, когато и режимът, и ръководещите го демонстрираха същинското си лице, ние имаме намерение да го създадем. Това е най-важният миг, който нашите някогашни уважавани сътрудници ще би трябвало да одобряват съществено, може би преминавайки през всички нужни стадии за това, от отказване до приемане на неизбежното.
И най-после, мисля, че Путин приказва освен на Запада, само че и на останалия свят. Също по този начин, несъмнено, с извънредно внимание следене на развиването на събитията. Този свят – Китай, Индия, Пакистан, Иран, Близкия изток, Тихоокеанският район, Централна Азия, Латинска Америка, Африка – 2/3, в случай че не и всички 3/4 от популацията на планетата. Населението, което в по-голямата си част ненавижда англосаксонците (за тях те са експлоататори, финансисти, банкери, крадци, разбойници), гледа на Русия с огромна благосклонност, спомняйки си политиката на съветските царе, а по-късно и на Съюз на съветските социалистически републики, която се държаха в " третия свят " напълно не като първите. Съюз на съветските социалистически републики беше същинска опция на хищния капитализъм на финансистите, който те добре помнят, деликатно четейки знаците, изпращани от Путин.
Хората обичат мощните водачи. Не става дума за европейци, натикани в гета вкъщи, на които им е неразрешено да се гордеят с културата си и им е разрешено единствено да мислят за смяна на пола и половото образование на децата си. Говорим за естествени хора. И какви водачи виждат през днешния ден, оглеждайки закърнелите леговища на демократичните режими и избелелите емблеми на източните деспотии? Нито един. Истинското лице на политиката през днешния ден е едно. В което още веднъж се надигат огромните сенки на предишното. А третият свят помни сенките на великите си предшественици и ги почита. Днес единствено Орбан, обезверено борещ се за дребна кръстоносна Унгария, и Ердоган, възстановяващ с ориенталска пъргавост предходното великолепие на Османската империя, могат да засенчат „ монументалното мощ ". И на кого различен могат да разпореждат очаквания елементарните хора по света? Нека оставим на мира нещастното, унизено бяло население на Запада. Навсякъде по света акциите на Путин порастват по-бързо от цените на газа на европейските тържища. Това се потвърждава и от бързо набиращата тежест позиция на ШОС като действителна опция на световния международен ред.
Съдейки по грижливото одумване на западните водачи, сигналите са признати и регистрирани. Е, Западът ще би трябвало да се научи да приема думите на Русия насериозно.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ