При посещенията си в Кормисош се държеше добре с персонала.

„ При визитите си в Кормисош " се държеше добре с личния състав. При лов спазваше ритуалите и се получаваше радушност. Не липсваха и радостни случки “, споделя Христо Христов.

- Обади се един мартенски ден, че ще пристигна на подборен лов за муфлон. Имахме квалифициран образец. Беше навалялмного пълен сняг – колкото да се придвижвахме.

Понеже муфлонът идваше към 14 часа, тръгнахме из гората. Знаех, че под една канара ляга диво прасе и му предложих да стреля над нея. Може да е там. След изстрела прасето се подвигна и побягна по ската. „ Какво да вършим, шефе?, обърна се той към мен, тъй като ловният сезон на този дивеч беше закрит. Видях, че прасето не е най-нормално и му споделих да стреля. Гръмна. Прасето застина – като че е убито лани.

„ Стреля дяд ти Пенча, стреля старецът… изкефи се Кубадински. Отидохме след обяд на другия обект за муфлона. Оставих ги с сътрудника Боян и ги чаках по-надолу. Чух изстрела и потеглих да ги срещна. Трябваше да се заобиколи една дълбока долчина, обаче бай Пенчо потегли напряко през стръмния бряг. Подхлъзна се и изчезна под навятата шума и дебелия сняг. Паникьосах се, побягнах да заобиколя долчината и да оказа помощ, уплаших се, че ще се задуши. В това време той сподели мустака над снега.

Подадох му ръка и го измъкнах „ Ей, шефе, ще загинем под този сняг… ”, беше реакцията му

Вечерта след премерване на трофеите се оказа, че и двата са за орден. „ Туй златният ми ден, шефе! “, израдва се Кубадински.

Прасето се оказа възрастно, стреляно и различен път, с доста калусирани сачми в тялото.

Героят на нашия етюд станал ловец още преди 9 септември. Истински се запалил обаче по отстрелването на животни чак когато след соцпреврата го назначили на работа в Русе. „ Там е имало доста блата с водоплаващ дивеч. Бай Пенчо стреляше доста тъкмо “, прецизира синът на мустакатото великолепие – Пламен, прочут столичен проектант. И добавя, че един път татко му гонил 300-килограмово диво прасе с голи ръце. 5 пъти пуцал по него, само че животното не падало. Тогава членът на Политбюро хвърлил пушката си „ Браунинг “ и подгонил четирикракото страшилище.

Уви, въпреки да бягал доста бързо, не съумял да го хване.

Мълви се, че през 70-те години бай Пенчо прострелял простъпка на лов някакъв чиновник на резерват. Сачмите поразили човечеца в окото и не след дълго клетникът умрял. „ Имаше подобен случай, само че татко ми не беше отговорен за трагичния случай. Татко просто беше в компанията и по-късно негови недоброжелатели се пробваха да го набедят, безапелационен е Пламен Кубадински.

След 10 ноември 1989-а авджия №1 на Българска комунистическа партия отнесъл много рецензии, че до момента в който бил на власт, е ходил на лов в Африка с държавните самолети и е харчел държавна пара.

Според околните му обаче истината е друга – той фактически пътувал до Черния континент, само че като ръководител на междуправителствена комисия. „ Воаяжите му бяха служебни, а апропо ги използваше и за ловуване. Трофеите, които донасяше, се предоставяха на заинтригуваните културни институти. Ако трябваше да ги купуват, щяха да костват доста скъпо на страната ”, безапелационен е шефът на „ Кормисош ” Христо Христов – Референта.

При свое посещаване в Ангола, Кубадински излязъл измежду тамошната природа да стреля по диви зверове с Иван Явричев – шеф на ловно стопанство „ Искъра ". В един миг сподвижникът му го натиснал мощно надолу и заврял главата му под колата. Последвал откос от автомат по джипа – оказало се, че българите са попаднали сред патроните на две воюващи локални групировки.

С  непринуденото си държание и мощно пресилените разкази за своите и на Тодор Живков ловни подвизи колоритният бай Пенчо втрещил преди десетилетия Муамар Кадафи.

Либийският началник бил на посещаване у нас и на срещите му в резиденция „ Бояна " участвал и ловджия №1 на соцвърхушката ни. Мустакатият вицепремиер наприказвал толкоз дивотии пред полковника бедуин, че оня се почудил дали пред него фактически стои върховен държавен кадър. Усъмнил се, че са му изпратили комедиант да му повдига настроението.

„ Аз съм членът на Политбюро Пенчо Кубадински. Много ми е прелестно, другарю Кадафи.

Нали виждате, и аз имам арабска фамилия – Куубедийн. Иначе казано, кубе на религията. Така де, хубава фамилия, гордея се с нея ", показало се мустакатото комунистическо великолепие на либиеца. И почнало да се хвали с ловните си завършения. Самият Муамар бил разпален авджия и бързо си дал сметка кое от приказките на бай Пенчо е истина и кое небивалица.

Изтъкнал Кубадински къде и какво е отстрелял, като не пропуснал да означи, че е убивал дори и носорог. По някое време обаче осъзнал, че на срещата с либийския водач участва и Тодор Живков, по тази причина решил да изчетка и началника си. Подробно осведомил арабина по какъв начин един път с голям риск за живота си куражлията Тато умъртвил истински звяр в планината.

„ Това стана на една тясна пътечка в Балкана, почнал описа си Пенчо. - Мечката – голяма стръвница. Не знам дали знаете, другарю Кадафи, само че стръвницата се храни с месо, настървена е значи. И яде, де що й падне – овце, биволи, телета... Върви си, значи, другарят Живков по тясната пътечка, но под него – бездна!

Двама души не могат да се разминат. Изкачва се нагоре. И ето че, на пет-шест метра отсреща му-тази Баба Мецана. Като вижда човек на пътя си, тя се изправя, заревава и потегля против него. Другарят Живков подвига заредената пушка и натиска спусъка. Не щеш ли – засечка. А време няма, той  просто стремително отваря пушката, изважда негодния патрон, измъква от патрондаша различен, зарежда. Мечката към този момент е на метър. Но другарят Живков не се паникьосва, а просто забива дулото в гърдите й и стреля. Тя рухва на земята... ”

Думите си към Кадафи Кубадински придружил с впечатляващи жестове, мимики и звуци. Пръхтял, подскачал, ръкомахал, правел гримаси... Дори на Тодор Живков му станало. неловко по някое време.

„ Той – нашият Пенчо, умее да разтяга локуми по ловен ", вметнал Тато в диалога.

Авджия като Кубадински била и брачната половинка му. Една зима тя отстреляла цели 36 глигана. Казвала, че ненавижда тези животни, по тази причина ги убивала. „ Доколкото знам, още преди да се ожени, дядо ми е желал и бъдещата му младоженка да е ловджия ”, споделя внучката на бай Пенчо. Тя е кръстена Мария като баба си.

Бившият вицепремиер и министър има славата освен на огромен ловджия, само че и на несравним тъпанар. Приживе писателят Дончо Цончев обаче се кълнеше, че Пенчо напълно не бил обикновен субект. Нещо повече – бил доста грамотен.

„ Когато се видях за първи път с Пенчо Кубадински, той ме смая с това, че беше осведомен с цялото ми творчество. Правеше се на тъпанар, само че не беше подобен. В реалност беше четящ човек. Когато ръководеше Министерството на превоза, гостувахме на вилата на Емилиян Станев със съпругите си. Щом пристигна време да се разделяме, бай Пенчо отсече: „ Сядайте със Снежанка в моята лимузина. Шофьорът ми по-късно ще ви остави до вас! „ Няма смисъл, аз съм си с колата, отвърнах, А той: „ Ами в случай че те спрат?. „ Ще кажа истината – рекох. - Ще обясня, че до момента сме се черпили с другаря Кубадински ” Той, като чу това, сподели: „ Снежке, да го вардиш тоз човек “, разправял е Цончев.

Когато излязла книгата на Дончо Цончев „ Принцовете ”, Пенчо буен. Разкрещял се пред Ангел Солаков и други високопоставени фрагменти в Министерство на вътрешните работи: „ Тоя жив ще го одера! Жив! “.

„ Всички шефове и хора от Политбюро се бяха разпознали като персонажи в романа. Така съм описал Кубадински с мустаците и характера му, че не можеше човек да го сбърка. Пет години ми беше ядосан и не ми говореше. Имах доста другари в Управление безопасност и охрана (Пето управление н и те ми бяха споделили, че ще бъда премахнат. Започнах да пребивавам с мисълта, че присъдата ми е издадена ”, споделял е писателят.

През 1981 година той трябвало да отиде в Пловдив, с цел да участва на откриването на международно ловно ревю. Тръгнали с половинката му, само че и двамата подозирали, че може да им се случи най-лошото – тайните службите да ги убият.

„ Казах на жена ми: „ Каквото е писано, това ще е! Все се оглеждах да не изскочи някой камион и да ме смачка. Щом дойдох, бай Пенчо ме чакаше извън. Подаде ми ръка, разцелува брачната половинка ми и влязохме дружно на експото. Нямаше помен от неприятно отношение. Държеше се другарски с мен както едно време. Оттогава си станахме безусловно неразделни ”, превъртя през 2010-а лентата на спомените си Дончо Цончев.

Източник: Уикенд