Проф. Атанас Тасев: Ще бъдем „в плюс“ от доставките на туркменски природен газ
При по-голям брой снабдители е допустимо да получим по-ниска цена за българския консуматор
-Доставки на газ от Туркменистан, това реалистично ли е като договорка?
-Възможно, само че не толкоз бързо. Обсъжданата суапова договорка значи, че ние закупуваме несъмнено количество газ от Туркменистан, да кажем 1 милиарда куб.м, след което вършим суап с Русия. Русия физически ще достави техен газ с увеличени доставки към България, а туркменският газ ще попълни салдото на съветския газ. Те и в този момент го вършат за Европа, като обичайно купуват туркменски газ от години, единствено че за вътрешния си пазар и освобождават квота за външния пазар. Проблемът е, че тази суапова договорка ще наруши ползите на Русия. Дори в европейски подтекст, всеки милиард куб. м, който постъпва в Европа по други посоки, е конкурентен за съветския газ. Така че Русия може би ще води някакви договаряния, само че в кратковременен интервал това надали ще може да се случи. Още повече, че тя схемата става доста комплицирана. Най-вероятният маршрут е „ Трансбалканският газопровод “ през Украйна, а за него нещата стоят висящо, тъй като от 1 януари 2020г. би трябвало да бъдат прекъснати доставките по него. От друга страна прекратяването на доставките през Украйна са вероятни едвам, когато бъде издигнат „ Северен поток 2 “ и двете тръби на „ Турски поток “. Така че сега обстановката е доста комплицирана от гл. т. на бърза реализация на тази концепция. Доста време би трябвало да мине и съгласно мен по-реалистично е, в случай че Русия подпише конвенцията за статута на Каспийско море, тогава по-бързо ще се случи и към този момент е планиран т. н. „ Транскаспийски газопровод “. Тогава се появява и друга заинтригувана страна – Азърбайджан. Азърбайджан от няколко години внася съветски газ, което е неприятен знак и значи, че плануваните количества 16 милиарда куб. м газ за Южния газов кулоар от находището „ Шах Дениз 2 “, от които 1 милиарда куб. м. са контрактувани и се отклоняват за нашата страна, за идващите 10г. са под въпрос. Превантивно Азърбайджан купува газ от Русия, за 2017г. - 2.5 милиарда куб. м., а предходната – 12 милиарда куб. м. При това състояние, в случай че стане „ Транскаспийският газопровод “, тогава Азърбайджан умерено може да купува туркменски газ вместо съветски, който е с по-ниска цена и да подсигурява доставките по Южния газов кулоар през Турция. Като цяло Южния газов кулоар е по-перспективен за физически, а не суапови доставки на туркменски газ за България. Ние от своя страна си изпълняваме поетите задължения пред Европейската комисия да осигурим минимум три интерконекторни връзки и минимум трима други снабдители. Кой ще се яви, по какъв начин ще се яви и до каква степен, тук става въпрос не толкоз за нашия пазар. По-скоро за опазване на нашата функционалност през нас да минават количества, в т. ч. и ние да ги търгуваме за Европа и несъмнено, когато има по-голям енергиен микс и се сблъскат по-голям брой снабдители в България е допустимо за българския консуматор да получим по-ниска цена на тези енергийни доставки.
- В този смисъл е добре, както през 2006г., да вземем за пример, бе подписан контракта за азерския газ от 1 милиарда куб. м., да има контракт и да има количества, резервирани за нас от туркменски газ?
- Да, само че има доста мощна смяна на геостратегическата карта на газовите доставки. Туркменистан беше част от съветската газопреносна система. След това Русия изкупуваше отново газ оттова, тъй като Туркменистан няма различен излаз, с изключение на през Русия и за Русия. Имаше по едно време ценови спор сред двете страни и тогава за прочут интервал Русия спря да купува газ. Тогава се отвори китайското направление за туркменския газ. Сега съвсем 30 милиарда куб. м. газ годишно се доставят за Китай с наклонност да се разшири износа. Затова към този момент диалогът с Туркменистан става не толкоз обикновен и по тази причина е потребно ние да резервираме някакви виртуални количества газ, тъй като това е един спомагателен източник. Но, несъмнено, туркменският газ има един проблем – по-високо наличие на сяра, само че те купиха технологии и вършат сероочистване, само че това оскъпява доставката. Освен това, в изискванията на пазар, когато получите достъп до повече пазари, цената не е към този момент толкоз ниска. Така че ще има огромна динамичност в тия процеси. По-важното е, че се отварят варианти. Едно е да имаш една тръба и един снабдител, а друго е да имаш няколко тръби и няколко доставчика. Така че от цялата тази история ние евентуално ще бъдем „ в плюс “.
-Предстои да забележим и ще бъде ли удължена с година доставката на природен газ по „ Трансбалканския газопровод “ през Украйна?
-Още не е подписано. Тук разногласието е от няколко години. Русия топка топката, до момента в който направи „ Северен поток 2 “. Затова тя предлага едногодишен контракт при същите условия, а украинската страна желае минимум 60 милиарда куб.м. за 15г. най-малко да транзитира. Проблемът е, че украинската газопреносна система е амортизирана. Освен това, в случай че внезапно намалеят подаваните количества, тя става неефективна. Ето тук и салдото. Значи „ Северен поток 2 “ се задържа, тъй като Дания предяви искания, което ще оскъпи плана и ще го забави с шест месеца. Затова в този момент това е играна нерви. От моите дългогодишни наблюдения, обаче, откакто Русия е споделила, че ще спре доставките през Украйна, тя ще го направи. Още повече, те имат и причини, тъй като договорите завършиха. Разбира се, Украйна си остава привлекателна, тъй като с 30 милиарда куб. м., които акумулира, тя поддържа сезонното неравновесие при доставките на газ в Европа. За да противодейства и на това, Русия интензивно става съакционер в редица други газохранилища на територията на Европа. Така че в последна сметка, в случай че би трябвало да върша някакви прогнози, „ Трансбалканският газопровод “ рано или късно ще приключи своето битие, само че ще даде опция пък ние да го използваме за доставки на газ към Украйна от регазификационния терминал в Александруполис към Румъния, тъй като Украйна няма достъп до регазификационни терминали. Големият проблем е, че през Дарданелите не могат да минават огромните кораби с полутечен газ. Нещата вървят в позитивна посока за нас. Всичко това като разбъркване на тестето, на геополитическата карта, сякаш още веднъж отново „ Господ е българин “ и почват да се подреждат нещата в наша изгода. /tribune.bg
-Доставки на газ от Туркменистан, това реалистично ли е като договорка?
-Възможно, само че не толкоз бързо. Обсъжданата суапова договорка значи, че ние закупуваме несъмнено количество газ от Туркменистан, да кажем 1 милиарда куб.м, след което вършим суап с Русия. Русия физически ще достави техен газ с увеличени доставки към България, а туркменският газ ще попълни салдото на съветския газ. Те и в този момент го вършат за Европа, като обичайно купуват туркменски газ от години, единствено че за вътрешния си пазар и освобождават квота за външния пазар. Проблемът е, че тази суапова договорка ще наруши ползите на Русия. Дори в европейски подтекст, всеки милиард куб. м, който постъпва в Европа по други посоки, е конкурентен за съветския газ. Така че Русия може би ще води някакви договаряния, само че в кратковременен интервал това надали ще може да се случи. Още повече, че тя схемата става доста комплицирана. Най-вероятният маршрут е „ Трансбалканският газопровод “ през Украйна, а за него нещата стоят висящо, тъй като от 1 януари 2020г. би трябвало да бъдат прекъснати доставките по него. От друга страна прекратяването на доставките през Украйна са вероятни едвам, когато бъде издигнат „ Северен поток 2 “ и двете тръби на „ Турски поток “. Така че сега обстановката е доста комплицирана от гл. т. на бърза реализация на тази концепция. Доста време би трябвало да мине и съгласно мен по-реалистично е, в случай че Русия подпише конвенцията за статута на Каспийско море, тогава по-бързо ще се случи и към този момент е планиран т. н. „ Транскаспийски газопровод “. Тогава се появява и друга заинтригувана страна – Азърбайджан. Азърбайджан от няколко години внася съветски газ, което е неприятен знак и значи, че плануваните количества 16 милиарда куб. м газ за Южния газов кулоар от находището „ Шах Дениз 2 “, от които 1 милиарда куб. м. са контрактувани и се отклоняват за нашата страна, за идващите 10г. са под въпрос. Превантивно Азърбайджан купува газ от Русия, за 2017г. - 2.5 милиарда куб. м., а предходната – 12 милиарда куб. м. При това състояние, в случай че стане „ Транскаспийският газопровод “, тогава Азърбайджан умерено може да купува туркменски газ вместо съветски, който е с по-ниска цена и да подсигурява доставките по Южния газов кулоар през Турция. Като цяло Южния газов кулоар е по-перспективен за физически, а не суапови доставки на туркменски газ за България. Ние от своя страна си изпълняваме поетите задължения пред Европейската комисия да осигурим минимум три интерконекторни връзки и минимум трима други снабдители. Кой ще се яви, по какъв начин ще се яви и до каква степен, тук става въпрос не толкоз за нашия пазар. По-скоро за опазване на нашата функционалност през нас да минават количества, в т. ч. и ние да ги търгуваме за Европа и несъмнено, когато има по-голям енергиен микс и се сблъскат по-голям брой снабдители в България е допустимо за българския консуматор да получим по-ниска цена на тези енергийни доставки.
- В този смисъл е добре, както през 2006г., да вземем за пример, бе подписан контракта за азерския газ от 1 милиарда куб. м., да има контракт и да има количества, резервирани за нас от туркменски газ?
- Да, само че има доста мощна смяна на геостратегическата карта на газовите доставки. Туркменистан беше част от съветската газопреносна система. След това Русия изкупуваше отново газ оттова, тъй като Туркменистан няма различен излаз, с изключение на през Русия и за Русия. Имаше по едно време ценови спор сред двете страни и тогава за прочут интервал Русия спря да купува газ. Тогава се отвори китайското направление за туркменския газ. Сега съвсем 30 милиарда куб. м. газ годишно се доставят за Китай с наклонност да се разшири износа. Затова към този момент диалогът с Туркменистан става не толкоз обикновен и по тази причина е потребно ние да резервираме някакви виртуални количества газ, тъй като това е един спомагателен източник. Но, несъмнено, туркменският газ има един проблем – по-високо наличие на сяра, само че те купиха технологии и вършат сероочистване, само че това оскъпява доставката. Освен това, в изискванията на пазар, когато получите достъп до повече пазари, цената не е към този момент толкоз ниска. Така че ще има огромна динамичност в тия процеси. По-важното е, че се отварят варианти. Едно е да имаш една тръба и един снабдител, а друго е да имаш няколко тръби и няколко доставчика. Така че от цялата тази история ние евентуално ще бъдем „ в плюс “.
-Предстои да забележим и ще бъде ли удължена с година доставката на природен газ по „ Трансбалканския газопровод “ през Украйна?
-Още не е подписано. Тук разногласието е от няколко години. Русия топка топката, до момента в който направи „ Северен поток 2 “. Затова тя предлага едногодишен контракт при същите условия, а украинската страна желае минимум 60 милиарда куб.м. за 15г. най-малко да транзитира. Проблемът е, че украинската газопреносна система е амортизирана. Освен това, в случай че внезапно намалеят подаваните количества, тя става неефективна. Ето тук и салдото. Значи „ Северен поток 2 “ се задържа, тъй като Дания предяви искания, което ще оскъпи плана и ще го забави с шест месеца. Затова в този момент това е играна нерви. От моите дългогодишни наблюдения, обаче, откакто Русия е споделила, че ще спре доставките през Украйна, тя ще го направи. Още повече, те имат и причини, тъй като договорите завършиха. Разбира се, Украйна си остава привлекателна, тъй като с 30 милиарда куб. м., които акумулира, тя поддържа сезонното неравновесие при доставките на газ в Европа. За да противодейства и на това, Русия интензивно става съакционер в редица други газохранилища на територията на Европа. Така че в последна сметка, в случай че би трябвало да върша някакви прогнози, „ Трансбалканският газопровод “ рано или късно ще приключи своето битие, само че ще даде опция пък ние да го използваме за доставки на газ към Украйна от регазификационния терминал в Александруполис към Румъния, тъй като Украйна няма достъп до регазификационни терминали. Големият проблем е, че през Дарданелите не могат да минават огромните кораби с полутечен газ. Нещата вървят в позитивна посока за нас. Всичко това като разбъркване на тестето, на геополитическата карта, сякаш още веднъж отново „ Господ е българин “ и почват да се подреждат нещата в наша изгода. /tribune.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ