Рафи от „Гласът на България“ пред "ШОУ": Връзката ми с Графа стана още по-силна
При първото си стъпване на сцената на „ Гласът на България ” на Рафаел Пашамов му бяха задоволителни единствено 2 минути, с цел да омагьоса журито. Той не просто пя, а изливаше от себе си болежка, трупана с години – по своята майка, с която са разграничени. Магията за него обаче продължи и след края на музикалния формат. Днес той има контракт с „ Монте мюзик ” и негов продуцент, а и другар, е Влади Ампов-Графа. За Рафаел сбъднатата фантазия занапред си проправя пътека, само че мъдростта и вродената шлифованост, с която подхожда към нея, безспорно допускат огромен успех някой ден. Разговорът с него е мощно прочувствен и прям.
- Рафи, ти направи безусловно лъвски скок след триумфа си в музикалното шоу „ Гласът на България”, което не завоюва, само че завоюва сърцата на доста хора, а също по този начин и опцията да работиш с Влади Ампов-Графа оттук насетне. Успя ли да осъзнаеш изцяло метода, по който се трансформира животът ти?
- За мен всичко бе едно непрекъснато и прочувствено, и психическо блуждаене, търсене и преоткриване – от началото на „ Гласът на България” до това, което се случи след неговия край. Още ми е мъчно да го осъзная изцяло, макар че то стартира да дава своите първи положителни резултати. Направих прелестна дебютна ария с доста хубав клип. Ангажиментите се усилват непрекъснато, работата е динамична, а на мен към момента ми е необичайно дори, когато се чуя по радиото, когато се видя от дребния екран. Сякаш е някой различен човек, не съм аз. Явно още ми би трябвало време.
- Точно този филтър е доста основна твоя специфичност. Още когато те попитах за страстите ти в „ Гласът”, ти сподели, че не възприемаш безусловно протичащото се на сцената, не можеш да усетиш и мащаба, тъй като се изливаш в музиката. Може би в този момент ти се случва същото?
- Винаги успяваш да определиш с акуратност даже това, което човек самичък не може да сглоби за себе си. Всъщност е тъкмо по този начин, да. Може би се дължи на обстоятелството, че в действителност доста мощно се изливам в музиката, доста се разпределям. Това е моето предопределение, каквото има всеки човек, просто би трябвало да го открие и развива. За да остане себе си, е значимо всеки да прави това, в което е най-хубав, да се построява в мощните си черти. Само тогава хората те правят оценка и възприемат по друг метод. Самият аз го правя оценка всякога, когато видя някой собствен приключен артикул – постоянно виждам по нещо забавно за себе си, което да мога да продължа да развъртвам.
- Едва ли си очаквал, че от наставник в шоуто, Графа ще се трансформира толкоз скоро по-късно и в твой продуцент?
- Това е като сбъдната фантазия за мен! Пожелавам го на всеки създател с осмислени желания. Аз мощно се придържам към концепцията, че в България и по света като цяло, има доста разнообразни и характерни хора, гласове, типажи и темпераменти, и всеки би трябвало да се научи да може да изживява себе си. Както се случва при мен. Наслада е да видиш по какъв начин в един миг всичко, което си попивал и учил през годините, става освен част от теб, само че се и трансформира с помощта на теб. За мен в действителност е голяма чест да работя с Графа! На кастингите с него се разминахме за доста малко. Аз попаднах в тима на Иван Лечев, само че ориста отново ме върна при Графа в един миг, и
тогава още стартира да се случва тази магия
Невероятно добре се сработихме. Със стигането ми и до финала връзката ми с Графа стана още по-силна – той просто усети това, което аз усещам, какъв брой мощно съм потънал в изкуството и по какъв начин давам в действителност всичко от себе си. Първо имах неповторимата опция да работя с него като актьор и артист в негова авторска ария – „ Вълк единак”, която се трансформира и в емблематична за мен във формата, след което продължихме да работим дружно. Старая се непрекъснато да извинявам упованията му, каквито и самият аз имам към себе си. За да се запазиш на българската сцена, би трябвало да си доста работлив и безрезервен. Времето нормално отсява и оставя същинските, които си обичат призванието.
- Славата е нещо неизбежно в такива моменти, само че е и нещо, което не всеки може да понесе. Както може да повлече гневно по-слабите характери, по този начин и да подейства като допинг за мощните. В този смисъл допускаш ли тя да те промени с времето?
- Наистина има фактори, които подготвят по някакъв метод да си по-внимателен с обстоятелството, че си към този момент обществена персона, тъй като в действителност е неминуем резултат. Имиджът би трябвало да се съхранява, само че всичко би трябвало да идва естествено. И когато нещата не са прикрити, единствено по този начин можеш да се запазиш и предпазиш. Ако тръгнеш изначално да бъдеш някой различен, всичко става ясно, става по-различно. Познавам такива хора, на които славата е направила много неприятна услуга. Те се променят, стават други хора. Когато работата е и твое предопределение, без значение дали си артист, психолог или публицист, тогава непрекъснато идват нови и нови хрумвания, сила и наслаждение от това, което правиш. Следваш ги и нямаш време за славата. Аз даже за миг искрено не помня за нея и чак се удивлявам, когато идват да ми желаят подписи на улицата. Казвам си: „ Ние май в действителност направихме нещо запаметяващо се, нещо положително!” Когато си известен в очите на хората, това към този момент те прави в пъти по-отговорен.
- Твоят продуцент и кумир - Графа, познава усета на славата от дете около татко си Кирил Ампов и емблематичния „ Хит минус едно”, само че никак не наподобява да се е повлиял толкоз от известността?!
- О, да. Графа е доста добър образец и преподавател освен за мен, само че и за всички останали актьори в неговия лейбъл. Има на какво да се научим. Той не е просто продуцент на „ Монте мюзик”, ами и взе участие в доста огромна степен в развиването на всеки собствен актьор. Това е доста скъпо. Знанието и изкуството би трябвало да се предава, а от него то напряко кипи. Щастливец съм, че се изучавам от първоизточника, който ме е предиздвикал да заобичам актуалната българска музика по безапелационен метод.
- А съумя ли да преодолееш или най-малко да трансформираш в някакъв различен вид чувство болката от раздялата с твоята майка, за която ми показа преди време в „ Гласът”? И по какъв начин се развиха връзките ви по-късно?
- Мисля, че болката постоянно ще я има, тъй като самото време е сходно на една река – това, което е било при започване на течението, стои по този начин. Само че ние не стоим в предишното, продължаваме напред. И да, тази болежка стартира да се трансформира, както казваш, придобива различен вид чувство. Майка ми беше доста сюрпризирана в действителност. Защото, когато дълго време си разграничен от някого, даже и от своя родител, се губи един главен детайл, който нормално участва в всекидневието на всеки човек. Губи се житейската непосредственост. А от време на време, когато я имат, доста хора не осъзнават същинската й стойност. Затова тази отдалеченост сред нас доста ни оказа помощ да се сближим толкоз доста в този момент. Научихме доста нови неща един за различен и е доста красиво. Нямам деца още, само че след време бих желал да ги виждам по същия метод – да сияят в това, което обичат. Днес майка ми е доста горда с мен! И музиката е тази, която ни събра още веднъж дружно.
- В предварителния ни диалог си говорихме за дребните жокери, които подаваш на публиката в осъществяванията си. Разкажи ми малко повече за тях.
- Всъщност преоткрих това в себе си с помощта на някои от феновете си – които нагледно назовавам своята глутница. Те ми споделиха, че са получавали от мен дребни хрумвания, жокери по време на осъществяванията – за това, което следва. Това е ставало напълно на подсъзнателно равнище при мен. Принципно аз съм повлиян освен от музиката, само че и от доста съществени създатели на книги. Освен това
съм израснал с „ Хари Потър” и „ Властелинът на пръстените”
което очевидно дава отпечатък. Все дълбоки и многопластови неща. Имам по-широко, по-пространствено мислене, това ми е от дете. Определено ми е оказал помощ и фактът, че съм дете на разбъркан брак – от българин и от рускиня, което е доста обогатяващо. Намирам го даже за бонус, за подарък.
- Дебютната ти ария „ Магнит” май също е един от твоите трикове?
- Всъщност „ Магнит” е една поръчка, едно начало от няколко поредни песни. И съгласно мен занапред ще построи визия на нещо цяло. Това е единствено първата стъпка. Виждаме олицетворението на магнита в човешки проект. Това се разпростра фантастично и на мястото, където снимахме клипа – в читалище „ Светлина” в град Шипка. Посланието е за физическата манифестация на разрухата, която изживява основният воин – облик, който изиграх самият аз. Любов, която е хем меланхолична, хем е била и мъчителна, само че в края излиза наяве, че тя е там, без значение дали от предишното или от настоящето, и посредством спомените постоянно можем да се върнем към страстта й. Читалището, в тази ситуация, бе нашият голям знак, израз на предишното, само че и на трансформацията през днешния ден да пресъздава тази отминала болежка. Останало е разрушено, не извършва предназначението си. Само като си показва по какъв начин в миналото е било цялостно с живот, настръхвам. Има една особена магия. Не мога да си показва какъв брой мощни би трябвало да са били мислите, волята, въобще изкуството, в нашите национални будители, откакто сме съществували като народ, глас, език, просвета, история, в толкоз доста и тежки столетия. Посланието е приковаващо! Едно време хората толкоз мощно са стояли зад думите си. То в този момент е значимо да внимаваш какво приказваш и мислиш, да спазваш всевъзможни космополитен закони, какво остава за преди години.
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. " ШОУ "
- Рафи, ти направи безусловно лъвски скок след триумфа си в музикалното шоу „ Гласът на България”, което не завоюва, само че завоюва сърцата на доста хора, а също по този начин и опцията да работиш с Влади Ампов-Графа оттук насетне. Успя ли да осъзнаеш изцяло метода, по който се трансформира животът ти?
- За мен всичко бе едно непрекъснато и прочувствено, и психическо блуждаене, търсене и преоткриване – от началото на „ Гласът на България” до това, което се случи след неговия край. Още ми е мъчно да го осъзная изцяло, макар че то стартира да дава своите първи положителни резултати. Направих прелестна дебютна ария с доста хубав клип. Ангажиментите се усилват непрекъснато, работата е динамична, а на мен към момента ми е необичайно дори, когато се чуя по радиото, когато се видя от дребния екран. Сякаш е някой различен човек, не съм аз. Явно още ми би трябвало време.
- Точно този филтър е доста основна твоя специфичност. Още когато те попитах за страстите ти в „ Гласът”, ти сподели, че не възприемаш безусловно протичащото се на сцената, не можеш да усетиш и мащаба, тъй като се изливаш в музиката. Може би в този момент ти се случва същото?
- Винаги успяваш да определиш с акуратност даже това, което човек самичък не може да сглоби за себе си. Всъщност е тъкмо по този начин, да. Може би се дължи на обстоятелството, че в действителност доста мощно се изливам в музиката, доста се разпределям. Това е моето предопределение, каквото има всеки човек, просто би трябвало да го открие и развива. За да остане себе си, е значимо всеки да прави това, в което е най-хубав, да се построява в мощните си черти. Само тогава хората те правят оценка и възприемат по друг метод. Самият аз го правя оценка всякога, когато видя някой собствен приключен артикул – постоянно виждам по нещо забавно за себе си, което да мога да продължа да развъртвам.
- Едва ли си очаквал, че от наставник в шоуто, Графа ще се трансформира толкоз скоро по-късно и в твой продуцент?
- Това е като сбъдната фантазия за мен! Пожелавам го на всеки създател с осмислени желания. Аз мощно се придържам към концепцията, че в България и по света като цяло, има доста разнообразни и характерни хора, гласове, типажи и темпераменти, и всеки би трябвало да се научи да може да изживява себе си. Както се случва при мен. Наслада е да видиш по какъв начин в един миг всичко, което си попивал и учил през годините, става освен част от теб, само че се и трансформира с помощта на теб. За мен в действителност е голяма чест да работя с Графа! На кастингите с него се разминахме за доста малко. Аз попаднах в тима на Иван Лечев, само че ориста отново ме върна при Графа в един миг, и
тогава още стартира да се случва тази магия
Невероятно добре се сработихме. Със стигането ми и до финала връзката ми с Графа стана още по-силна – той просто усети това, което аз усещам, какъв брой мощно съм потънал в изкуството и по какъв начин давам в действителност всичко от себе си. Първо имах неповторимата опция да работя с него като актьор и артист в негова авторска ария – „ Вълк единак”, която се трансформира и в емблематична за мен във формата, след което продължихме да работим дружно. Старая се непрекъснато да извинявам упованията му, каквито и самият аз имам към себе си. За да се запазиш на българската сцена, би трябвало да си доста работлив и безрезервен. Времето нормално отсява и оставя същинските, които си обичат призванието.
- Славата е нещо неизбежно в такива моменти, само че е и нещо, което не всеки може да понесе. Както може да повлече гневно по-слабите характери, по този начин и да подейства като допинг за мощните. В този смисъл допускаш ли тя да те промени с времето?
- Наистина има фактори, които подготвят по някакъв метод да си по-внимателен с обстоятелството, че си към този момент обществена персона, тъй като в действителност е неминуем резултат. Имиджът би трябвало да се съхранява, само че всичко би трябвало да идва естествено. И когато нещата не са прикрити, единствено по този начин можеш да се запазиш и предпазиш. Ако тръгнеш изначално да бъдеш някой различен, всичко става ясно, става по-различно. Познавам такива хора, на които славата е направила много неприятна услуга. Те се променят, стават други хора. Когато работата е и твое предопределение, без значение дали си артист, психолог или публицист, тогава непрекъснато идват нови и нови хрумвания, сила и наслаждение от това, което правиш. Следваш ги и нямаш време за славата. Аз даже за миг искрено не помня за нея и чак се удивлявам, когато идват да ми желаят подписи на улицата. Казвам си: „ Ние май в действителност направихме нещо запаметяващо се, нещо положително!” Когато си известен в очите на хората, това към този момент те прави в пъти по-отговорен.
- Твоят продуцент и кумир - Графа, познава усета на славата от дете около татко си Кирил Ампов и емблематичния „ Хит минус едно”, само че никак не наподобява да се е повлиял толкоз от известността?!
- О, да. Графа е доста добър образец и преподавател освен за мен, само че и за всички останали актьори в неговия лейбъл. Има на какво да се научим. Той не е просто продуцент на „ Монте мюзик”, ами и взе участие в доста огромна степен в развиването на всеки собствен актьор. Това е доста скъпо. Знанието и изкуството би трябвало да се предава, а от него то напряко кипи. Щастливец съм, че се изучавам от първоизточника, който ме е предиздвикал да заобичам актуалната българска музика по безапелационен метод.
- А съумя ли да преодолееш или най-малко да трансформираш в някакъв различен вид чувство болката от раздялата с твоята майка, за която ми показа преди време в „ Гласът”? И по какъв начин се развиха връзките ви по-късно?
- Мисля, че болката постоянно ще я има, тъй като самото време е сходно на една река – това, което е било при започване на течението, стои по този начин. Само че ние не стоим в предишното, продължаваме напред. И да, тази болежка стартира да се трансформира, както казваш, придобива различен вид чувство. Майка ми беше доста сюрпризирана в действителност. Защото, когато дълго време си разграничен от някого, даже и от своя родител, се губи един главен детайл, който нормално участва в всекидневието на всеки човек. Губи се житейската непосредственост. А от време на време, когато я имат, доста хора не осъзнават същинската й стойност. Затова тази отдалеченост сред нас доста ни оказа помощ да се сближим толкоз доста в този момент. Научихме доста нови неща един за различен и е доста красиво. Нямам деца още, само че след време бих желал да ги виждам по същия метод – да сияят в това, което обичат. Днес майка ми е доста горда с мен! И музиката е тази, която ни събра още веднъж дружно.
- В предварителния ни диалог си говорихме за дребните жокери, които подаваш на публиката в осъществяванията си. Разкажи ми малко повече за тях.
- Всъщност преоткрих това в себе си с помощта на някои от феновете си – които нагледно назовавам своята глутница. Те ми споделиха, че са получавали от мен дребни хрумвания, жокери по време на осъществяванията – за това, което следва. Това е ставало напълно на подсъзнателно равнище при мен. Принципно аз съм повлиян освен от музиката, само че и от доста съществени създатели на книги. Освен това
съм израснал с „ Хари Потър” и „ Властелинът на пръстените”
което очевидно дава отпечатък. Все дълбоки и многопластови неща. Имам по-широко, по-пространствено мислене, това ми е от дете. Определено ми е оказал помощ и фактът, че съм дете на разбъркан брак – от българин и от рускиня, което е доста обогатяващо. Намирам го даже за бонус, за подарък.
- Дебютната ти ария „ Магнит” май също е един от твоите трикове?
- Всъщност „ Магнит” е една поръчка, едно начало от няколко поредни песни. И съгласно мен занапред ще построи визия на нещо цяло. Това е единствено първата стъпка. Виждаме олицетворението на магнита в човешки проект. Това се разпростра фантастично и на мястото, където снимахме клипа – в читалище „ Светлина” в град Шипка. Посланието е за физическата манифестация на разрухата, която изживява основният воин – облик, който изиграх самият аз. Любов, която е хем меланхолична, хем е била и мъчителна, само че в края излиза наяве, че тя е там, без значение дали от предишното или от настоящето, и посредством спомените постоянно можем да се върнем към страстта й. Читалището, в тази ситуация, бе нашият голям знак, израз на предишното, само че и на трансформацията през днешния ден да пресъздава тази отминала болежка. Останало е разрушено, не извършва предназначението си. Само като си показва по какъв начин в миналото е било цялостно с живот, настръхвам. Има една особена магия. Не мога да си показва какъв брой мощни би трябвало да са били мислите, волята, въобще изкуството, в нашите национални будители, откакто сме съществували като народ, глас, език, просвета, история, в толкоз доста и тежки столетия. Посланието е приковаващо! Едно време хората толкоз мощно са стояли зад думите си. То в този момент е значимо да внимаваш какво приказваш и мислиш, да спазваш всевъзможни космополитен закони, какво остава за преди години.
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. " ШОУ "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ