При първите акорди на Чарли Сием в зала България“ сърцето

При първите акомпанименти на Чарли Сием в зала „ България “ сърцето ми се свива. Не съм сигурна, че съществуват думи, които да опишат топлината и нежността на звука и изяществото, с което оформя мелодията и което приказва непосредствено на езика на душата.Музиката на неговата „ Гуарниери “ от 1735 година, притежавана в миналото и от Йехуди Менухин, е ефирна като танца на светлината във фасетите на безценен камък и като удоволствието да погалиш скъпо кадифе. Въздействаща е като уюта на глътка прекрасен остарял коняк. Отеква  в дълбочина, която рядко можеш да преживееш. Такъв концерт в никакъв случай не може да бъде задоволителен! Както и диалогът с актьор като Чарли Сием.Чарли Сием е международна звезда. Има 10 албума и е гостуващ преподавател в Кралския лицей по музика (Лондон), в Музикалния лицей в Лийдс, в Университета по изкуства на Нанкин (Китай) и в Музикалната академия във Флоренция. Има взаимни планове и с музиканти като The Who, Брайън Адамс, Бой Джордж и Майли Сайръс. Ще го видите на фотоси с Кейти Пери, Дейвид Ганди, Марая Кери, Кайли Миноуг. Бил е модел на Armani, Ralph Lauren, Dunhill, Dior, Chanel. Заедно с това е и дипломат на фондацията на крал Чарлз The Prince’s Trust.Син е на норвежки милиардер. Майка му също е била модел. Съпругата му и майка на щерка му е графинята на Венеция Виола Аривабене Валенти Гонзага – инфлуенсърка, фешън икона и дизайнер и притежателка на лична марка за обувки.
Концертът на английския цигулар в зала „ България “ беше втори след миналогодишния във Варненската опера, където свири с маестро Итамар Голан. И двата Сием изнесе по покана на Татяна декор Педерсен и Стайко Топалов. По тяхна молба направи и благотворителен мастерклас за възпитаници от Музикалната академия, предложения на сцената по време на концерта си млада цигуларка и освен си партнира с нея, само че замени и цигулката си с нейната. И даже с непозната цигулка хубостта на музиката му не се изгуби нито за момент.„ Приключение е да си на сцената – споделя Чарли Сием с превъзходния си английски британски. Интересно е да се срещна с дамата, която би останала равнодушна пред хубавото му лице, атлетичната му фигура и изключителните му маниери. – Като да си капитан на транспортен съд. Без значение дали има стихия или небето е лазурносиньо, приемаш приключението и се грижиш за кораба и за всички в него. Най-важното е, когато пътуването завърши, да си си приключил работата добре. “ Усещаш ли връзката с публиката си, до момента в който свириш на сцена? Опитвам, само че хубостта на живото осъществяване е, че постоянно всичко е друго. Не знаеш в какво влизаш, дали връзката с публиката ще се получи, дали ще изнесеш най-хубавия концерт. Може да дадеш най-хубавото от себе си, да опитваш да стоплиш атмосферата, само че да не усещаш връзката с публиката. Друг път може да не си в съвършена форма, а публиката да те зареди, да те стопли и да усетиш по какъв начин сърфираш в музиката. Ключът е да не се привързваш към резултата. Смисълът не е в контакта с публиката, нито пък в най-хубавото показване, а в прекарването, в опита. Разбереш ли го, си стопанин на ситуацията, тъй като не очакваш нищо. И това е моята философия. Спазваш ли правила преди концерт – да не пиеш алкохол, да не правиш секс, да спиш осем часа? (Усмихва се.) И тези три неща, да. Очевидно в случай че желая да изсвирвам хубаво, ми е нужно време и пространство, с цел да преговарям и да се приготвя. Нужно е да се наспя добре. Не пия алкохол, постаравам се да се храня здравословно. Невинаги мога да управлявам протичащото се. Старая се да преговарям и да съм с отворено сърце. Казвам си, че ми следва неповторимо прекарване и всичко е в ръцете на Господ. От мен зависи да участвам във всеки миг и да се свържа със себе си, с публиката, с оркестъра зад мен, с пространството, в което претърпявам това премеждие. Дори когато изсвирвам едни и същи творби, всичко е друго – денят, мястото, цветовете, декорът. Има ли концерт, за който ти е прелестно да си спомняш? Преживял съм толкоз прелестни неща на сцената. Свирил съм в Карнеги Хол, Албърт Хол, само че имам един ослепителен спомен от Източна Полша. Бях на 20–21 години. Трябваше да извърша произведение на Хенрик Виенявски. Аз съм му огромен обожател. Техниката му е виртуозна. Нямах задоволително време да се приготвя. Помня по какъв начин ме извикаха на сцената, а аз седях на дивана в гримьорната и не можех да помръдна. Спомням си какво изпитание ми костваше да стана, да се кача на сцената, само че го направих. И разбрах, че е допустимо даже когато се притесняваш извънредно от нещо, да намериш мощ и запас в себе си да продължиш и да осъществиш фантазията си. Харесва ми концепцията, че част от духа на цигуларя остава вечно в цигулката и духът ми може да е вграден дружно с тези на именитите актьори, свирили на моята „ Гуарниери “ преди.