8 начина да разпознаете слабия характер още на първа среща
При първа среща нормално хората не са напълно естествени. Те знаят своите слаби страни и се пробват да не ги демонстрират. Ако човек не познава езика на тялото и не се довери на интуицията си – може да се заблуди. Психолозите са безапелационни, че има някои специфики, по които можем да си създадем заключения за новия си прочут още на първата ни среща.
1. Подражаване на кумираЗа децата и пуберите е естествена форма на социализация да се пробват да подражават на своите обществени любимци. Нужен им е ролеви модел. С възрастта хубавичко персона престава да копира някого и намира себе си. Ако зрелият човек продължава да си търси кумири, това значи, че характерът му още не е образуван. 15 % от популацията на земята има „ синдром на подражанието на звезди “.
2. Липса на умеене за справяне без заобикалки с трудностиВсички сме малко роболепни и стеснителни от време на време, само че някои хора при конфликт с даже неголеми компликации си крият главата в пясъка. Психологът Бил Кнаус нарекъл пръв този вид държание „ синдром на щраусовия капан “ – вдървеност от боязън и нерешителност, които пречат на индивида да върви към фантазиите си и задачите си.
3. Зацикленост върху себе сиНормално е човек да се оглежда за външния си тип, само че когато го прави даже в наличието на събеседника си, това към този момент би трябвало да ни проговори за възможни проблеми. Когато терзанието дали е харесван, мощното предпочитание да блесне в обществените мрежи и да получи колкото се може повече лайкове е очевидно, то пред вас е персона от истероиден (демонстративен) вид. Характеристики: самолюбуване, ненаситна потребност от внимание, нужда да бъде уважаван. Основната уязвимост на тези хора е, че могат да бъдат манипулирани елементарно като им се настъпи възприятието за личната значителност.
4. Страх от привличане на вниманиеСкромността е положително и потребно качество до момента в който не попречи на индивида да бъде себе си и да се осъществя. Психоложката Барбара Маркуей счита, че непотребната притеснителност постоянно се бърка с интровертност. Интровертите избират самотата, само че не заобикалят общуването, просто си го сортират по-внимателно. Докато притеснителните хора страдат от занижена самокритика, от боязън от отменяне и сдържат същинските си стремежи.
5. Критика на достигнатото от другите зад тила имПрофесорът по клинична психологиа Робърт Лихи дефинира три типа злоба: депресивна, положителна и враждебна. Депресивната злоба занижава самооценката ни и ни кара да се усещаме неудачници, позитивната ни стимулира да се усъвършенстваме, а враждебната ражда завист и наказание. При третия тип злоба човек подлага на критика и унижава всеки, който е постигнал резултати, с цел да може да изпъкне на негов декор.
6. Страх от изложение на емоцииЗа да изразиш намерено страстите си би трябвало да притежаваш мощ на духа. Няма нищо неприятно и срамно в сълзите, в случай че те не са театрално осъществяване. Но в нашата просвета е признато да крием възприятията си. Това е симптом на положителни маниери и прочувствена непоклатимост. Но непрекъснато да се криеш под маска – това значи да се страхуваш от наказание, да очакваш непрекъснато утвърждение и да криеш от околния свят същинското си лице.
7. Рационализация – търсене на разумни оправдания на постъпките сиРационализацията ни оказва помощ да намираме рационални аргументи за пораждане на отрицателна обстановка и да се оправяме с страстите. Така ние сякаш охлаждаме възприятията си посредством разсъдъка, с цел да не изпитваме болежка, боязън и самосъжаление. Но, въпреки това, същата тази модернизация ни служи да се залъжем. Вместо да решим казуса ние се убеждаваме, че сме задоволително положителни и е отговорен някой различен. Много по-лесно е да се измисли разумно пояснение за опрощение, в сравнение с да погледнем във вътрешността в себе си.
8. Часта промяна на позите с търсене на опорна точкаСпециалистът по различаване на неистина Пол Екман написа, че в случай че по време на диалога сътрудникът постоянно сменя нестимулирано позите си, това приказва за цялостна незрялост на личността. Положение на тялото с честа смяна на опорната точка на краката и позицията на стъпалата издава мек темперамент, низка самодисциплина и ненадежност.
1. Подражаване на кумираЗа децата и пуберите е естествена форма на социализация да се пробват да подражават на своите обществени любимци. Нужен им е ролеви модел. С възрастта хубавичко персона престава да копира някого и намира себе си. Ако зрелият човек продължава да си търси кумири, това значи, че характерът му още не е образуван. 15 % от популацията на земята има „ синдром на подражанието на звезди “.
2. Липса на умеене за справяне без заобикалки с трудностиВсички сме малко роболепни и стеснителни от време на време, само че някои хора при конфликт с даже неголеми компликации си крият главата в пясъка. Психологът Бил Кнаус нарекъл пръв този вид държание „ синдром на щраусовия капан “ – вдървеност от боязън и нерешителност, които пречат на индивида да върви към фантазиите си и задачите си.
3. Зацикленост върху себе сиНормално е човек да се оглежда за външния си тип, само че когато го прави даже в наличието на събеседника си, това към този момент би трябвало да ни проговори за възможни проблеми. Когато терзанието дали е харесван, мощното предпочитание да блесне в обществените мрежи и да получи колкото се може повече лайкове е очевидно, то пред вас е персона от истероиден (демонстративен) вид. Характеристики: самолюбуване, ненаситна потребност от внимание, нужда да бъде уважаван. Основната уязвимост на тези хора е, че могат да бъдат манипулирани елементарно като им се настъпи възприятието за личната значителност.
4. Страх от привличане на вниманиеСкромността е положително и потребно качество до момента в който не попречи на индивида да бъде себе си и да се осъществя. Психоложката Барбара Маркуей счита, че непотребната притеснителност постоянно се бърка с интровертност. Интровертите избират самотата, само че не заобикалят общуването, просто си го сортират по-внимателно. Докато притеснителните хора страдат от занижена самокритика, от боязън от отменяне и сдържат същинските си стремежи.
5. Критика на достигнатото от другите зад тила имПрофесорът по клинична психологиа Робърт Лихи дефинира три типа злоба: депресивна, положителна и враждебна. Депресивната злоба занижава самооценката ни и ни кара да се усещаме неудачници, позитивната ни стимулира да се усъвършенстваме, а враждебната ражда завист и наказание. При третия тип злоба човек подлага на критика и унижава всеки, който е постигнал резултати, с цел да може да изпъкне на негов декор.
6. Страх от изложение на емоцииЗа да изразиш намерено страстите си би трябвало да притежаваш мощ на духа. Няма нищо неприятно и срамно в сълзите, в случай че те не са театрално осъществяване. Но в нашата просвета е признато да крием възприятията си. Това е симптом на положителни маниери и прочувствена непоклатимост. Но непрекъснато да се криеш под маска – това значи да се страхуваш от наказание, да очакваш непрекъснато утвърждение и да криеш от околния свят същинското си лице.
7. Рационализация – търсене на разумни оправдания на постъпките сиРационализацията ни оказва помощ да намираме рационални аргументи за пораждане на отрицателна обстановка и да се оправяме с страстите. Така ние сякаш охлаждаме възприятията си посредством разсъдъка, с цел да не изпитваме болежка, боязън и самосъжаление. Но, въпреки това, същата тази модернизация ни служи да се залъжем. Вместо да решим казуса ние се убеждаваме, че сме задоволително положителни и е отговорен някой различен. Много по-лесно е да се измисли разумно пояснение за опрощение, в сравнение с да погледнем във вътрешността в себе си.
8. Часта промяна на позите с търсене на опорна точкаСпециалистът по различаване на неистина Пол Екман написа, че в случай че по време на диалога сътрудникът постоянно сменя нестимулирано позите си, това приказва за цялостна незрялост на личността. Положение на тялото с честа смяна на опорната точка на краката и позицията на стъпалата издава мек темперамент, низка самодисциплина и ненадежност.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ