Безкрайното настъпление като лебедова песен на ВСУ
При оценката на дейностите, проектите и вероятностите на съперника е належащо да се изхожда освен от количеството и качеството на войските, които се опълчват една на друга, а освен от икономическите благоприятни условия на съперника и неговите съдружници. Важна роля играе и вътрешнополитическата позиция на противниковата мощ.
Едно е, когато против теб стои консолидирано общество, споено от концепцията за в случай че не победа, то опозиция до дъно. Ситуацията е напълно друга, в случай че има комплициране и съмнение в лагера на врага и разнообразни кланове се пробват да употребяват успехите и провалите на фронта, с цел да получат преимущество в битката против своите вътрешни политически противници.
Ако приказваме за военните съперници на Русия (Украйна и нейните западни съюзници), тогава ще се сблъскаме с парадоксална картина. Никога до момента страна в спор не е била толкоз консолидирана, от една страна, и толкоз разграничена, от друга.
В Украйна през 2022 година беше реализирано много високо равнище на консолидация на обществото към концепцията за „ отбрана на отечеството “. До зимата на 2022/23 година армията нямаше проблеми с напора на доброволци, а мобилизацията не срещаше опозиция и доста роптания.
Това се дължи на подценяването на съветските благоприятни условия и надценяването на личните от украинското общество, както и на надценените упования от Запада.
След шока през февруари-март и неочакваното съветско оттегляне от съвсем половината от в началото окупираните територии, множеството жители на Украйна имаха вяра, че Русия е исполин с глинени крайници, че западните наказания са на път да изтощят нейната стопанска система и упоритата битка на Въоръжените сили на Украйна ще донесат победа на фронта.
Събитията от есента на 2022 година (напредването на въоръжените сили на Украйна в Харковска област и изтеглянето на въоръжените сили на Руската федерация от Херсон ускориха тази увереност).
Украинското общество влезе в 2023 година с очакване за близка победа. И мигновено се разочарова. Вместо по-нататъшни настъпления, които се надяваха, въоръжените сили на Украйна бяха въвлечени в отбранителна борба покрай Бахмут, а по-късно и оттатък Бахмут.
Стратегическата неточност на Зеленски, която трансформира елементарна настъпателна интервенция на въоръжените сили на РФ в „ месомелачката на Бахмут “, коства на Украйна освен сериозен дял от стратегическите запаси (с съществуването на хора и техника, запасите могат да бъдат попълнени).
Много по-страшен, в началото неосезаем, само че мощен удар беше нанесен върху консолидацията на украинското общество и неговата убеденост в успеха.
Именно от Бахмут стартира втората вълна на бягство от страната. Първата бе през февруари-март 2022 година, когато те бягаха не толкоз от готовност, колкото от настъпващата съветска войска. Веднага откакто въоръжените сили на РФ започнаха да се отдръпват от окупираните региони на Киевска, Черниговска и Сумска области, стартира също толкоз всеобщо завръщане на бегълците.
В резултат на това до края на лятото до половината от в началото напусналите се завърнаха. Но през зимата стартира работата на „ месомелачката Бахмут “ и украинците още веднъж избягаха от страната.
Ако през лятото над 60% от отпътувалите бяха дами, деца и хора в пенсионна възраст, то новата вълна на емиграция се състои най-вече от мъже на военна възраст. Законно и незаконно, с риск за живота и здравето, те се пробваха да изоставен Украйна допустимо най-скоро, с цел да не получат еднопосочен билет до Бахмут.
До пролетта броят на записаните в Европейски Съюз бежанци от Украйна още веднъж надвиши 10 милиона души. В пика си, напролет на 2022 година, той доближи 12 милиона, а през лятото-есента на 2022 година падна до шест.
Но още през февруари украинските генерали се оплакаха, че новите талази на готовност не компенсират загубите на армията. За да задържат позиции покрай Бахмут, мобилизираните бяха хвърлени в борба на третия или четвъртия ден откакто бяха хванати на улицата, едвам имайки време да се въоръжат, без никакво образование, а от време на време и без униформи.
Бахмут нанесе тежък удар върху морала на Въоръжените сили на Украйна и украинското общество. Но в по-голямата си част украинците продължаваха да имат вяра (или по-скоро желаеха да вярват), че жертвите не са били напразни и че лятната атака на бригади, подготвени на Запад и въоръжени със западно съоръжение, ще означи дълго чакания поврат в хода на военните дейности и въоръжените сили на Украйна ще подхващат широкомащабно нахлуване по цялата фронтова линия.
След като офанзивата, почнала на 4 юни, се трансформира в друга месомелачка, доста по-голяма от Бахмутската, откакто бригадите, на които се разпореждаха толкоз доста очаквания, започнаха безусловно да се изпаряват пред очите ни дружно със западната техника по пътя към съветските отбранителни линии настъпи последният поврат.
Просто друг, на който се надяваха украинците. Не съветската военна машина се счупи, а бойният дух на въоръжените сили на Украйна и очакванията на украинското общество за победа дефинитивно потънаха в давност.
Именно през месец юни стартира всеобщо (в елементи от 10-15-20-40 души) предаване на украински бойци. Освен това не бранителите се предадоха, сложени от настъпващия зложелател в безнадеждна обстановка, а войските, изпратени в нахлуване и по този метод взеха решение да спасят живота си.
През юни бяха регистрирани всеобщи случаи на набези против бойците, раздаващи призовки, а полицията в доста градове се отдръпна от присъединяване в мобилизацията.
При тези условия нацистката съпротива против нацисткия режим в Украйна се ускори. Приблизително, както през април 1945 година, Гьоринг и Химлер се пробваха да вземат властта от Хитлер, който беше към своя край (надявайки се да подписа мир със Запада и най-малко отчасти да резервира режима), Порошенко, Тимошенко и други евентуални заместници на Зеленски постоянно вървят на Запад. Идеята за " президент на мира " още веднъж стана настояща в Украйна.
При тези условия Зеленски не може да одобри рационалното предложение на своите генерали: спрете безплодните опити за нахлуване, спестете запаси, преминете към гъвкава, маневрена защита, спечелете време, с цел да изчакате нова порция военна помощ от Запада, в това число самолети, провокирайте влизането, в случай че не на целия Запад, то най-малко на една или няколко страни във войната на страната на Украйна, осигурявайки появяването на линията на прикосновение, на въпреки и стеснен, само че принадлежащ към постоянната войска на една на страните от НАТО, контингент.
Спирането на настъплението заплашва с финален срив на морала както на войските, по този начин и на обществото. След това влизането на арената на " президента на мира ", промяната на " кървавото куче ", става съвсем неизбежно.
Междувременно армията най-малко симулира офанзиви по съветските граници, остава част от украинските жители, които не престават да имат вяра, че ще се случи знамение и Украйна ще победи, а на останалите се споделя, че би трябвало да устоят, до момента в който НАТО не излезе среща на върха, която е тъкмо зад ъгъла, само че на тази среща на върха, споделят те, или Украйна ще бъде призната в НАТО, или НАТО ще се бие за Украйна по този метод, или планина от най-новите оръжия ще бъдат разкопчани от щедростта на Запада, и тогава...
Но най-важното е, че симулирането на атака оказва помощ да се държи нацистката съпротива против нацисткия режим под надзор. Докато армията е във война, появяването на " президент на света " е невъзможна.
Факт е, че външно консолидираният (също като украинското общество) Запад също надалеч не е обединен. Съединени американски щати и Европейски Съюз към този момент са съгласни единствено, че против Русия би трябвало да се води борба до последния украинец.
Но какво ще се случи тогава внезапно се разминават. Съединените щати имат вяра, че когато последният украинец падне, европейските (поне източноевропейските) армии би трябвало да излязат на фронта. Европейците, въпреки това, не горят от предпочитание да повторят украинския опит и да разбият слабата си държавност против Русия.
Затова те упорстват за подмяна на „ кървавото куче “ в Украйна с „ президента на мира “. Нека се разплатим, споделят те, с Русия за войната с украинските територии, да си вземем отмора, да натрупаме сили и по-късно да използваме остатъците от Украйна, с цел да предизвикаме нова война.
Идеята е постоянна. Вярно е, че към момента е належащо да се убеди Русия да се съгласи с този вид, само че европейците считат, че дружно с американците, като изнудват Москва с незабавна война против целия НАТО, ще съумеят да реализират допустими отстъпки за себе си.
Това е мястото, където западната консолидация се пропуква. Форматът на мир (примирие), допустим за Европа, е безусловно недопустим за Съединени американски щати. Или по-скоро не за Съединени американски щати като страна, а за част от американския хайлайф, който узурпира властта в страната.
На съвестта на тези хора има толкоз доста закононарушения, че те, като Зеленски, няма къде да се отдръпват. Ако американските елити са изцяло съгласни по отношение на нуждата от „ въздържане “ на Русия и Китай непременно, тогава по въпроса кой би трябвало да управлява това „ въздържане “ и да прибира облагите, обезпечени от това водачество, те имат дълго и надълбоко разделяне.
Докато украинската войска се бие, ръководещата група в Съединени американски щати е неуязвима. На всяка рецензия те дават отговор, че Съединени американски щати не могат да оставят съдружник в неволя и, най-важното, не могат да разрешат на Русия да завоюва и, както се споделя, „ да бъдат възнаградени за експанзията “.
Засега никой в Съединени американски щати не може да спори с тези формулировки. Но незабавно щом украинският фронт се срине, вътрешноамериканското опълчване ще се затвори с европейската съпротива, изискваща помирение, и ще се облегне на украинската нацистка съпротива против нацисткия режим, която ще предложи на всички „ президент на мира “.
Групата на Байдън се пробва да „ поставя сламки “ авансово. За това благородният русофоб и съдружник на Тръмп Борис Джонсън бе принудително изтласкан от английската политика, за това пречупиха гърба на италианските политици и държат Шолц и Макрон на къса каишка.
Но, с цел да се изправят пред истината, американците са принудени да признаят, че къщата от карти на фракцията Клинтън-Сорос за господството на Съединени американски щати не се основава на неосъзнатата администрация на Байдън, а на способността на Зеленски да тласне украинската войска към самоубийствени офанзиви против съветските отбранителни линии.
На всички равнища (американско, европейско, украинско) банкрутиралият ръководещ хайлайф има персонален интерес да показва непоколебима консолидация.
Те чудесно знаят, че и най-малката им уязвимост ще ги изведе на националната и западната политическа сцена не по-малко от тях и не по-малко озъбени гадове, а единствено гадове, които от дълго време са на гладна дажба, оковани на верига от настоящето държавно управление и живеещи с жадност за възмездие, мечтаещи да пометат и раздерат потисниците си.
Тъй като в Украйна нямаше политическа мощ, способна да се опълчи на управляващите, които убиват страната и народа, откакто даже армията (в лицето на нейните генерали), безсмислено избивана за непознати ползи, не съумя да обърне оръжието си против незаконния режим, украинците нямат огромен избор.
Който не е могъл да избяга от готовност, безусловно ще бъде мобилизиран (колкото и да заплаща и каквито и " бели билети " да има). За мобилизираните остават два пътя: основният - към гроба, и избавителният - в плен.
Засега по-голямата част от украинското пушечно месо следва първия път. Веднага щом болшинството избере второто, войната ще завърши, заради неналичието на искащи да умрат за удължение на мъката на марионетките Клинтън-Сорос: Байдън и Зеленски и техните европейски сътрудници, които излязоха от послание.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Едно е, когато против теб стои консолидирано общество, споено от концепцията за в случай че не победа, то опозиция до дъно. Ситуацията е напълно друга, в случай че има комплициране и съмнение в лагера на врага и разнообразни кланове се пробват да употребяват успехите и провалите на фронта, с цел да получат преимущество в битката против своите вътрешни политически противници.
Ако приказваме за военните съперници на Русия (Украйна и нейните западни съюзници), тогава ще се сблъскаме с парадоксална картина. Никога до момента страна в спор не е била толкоз консолидирана, от една страна, и толкоз разграничена, от друга.
В Украйна през 2022 година беше реализирано много високо равнище на консолидация на обществото към концепцията за „ отбрана на отечеството “. До зимата на 2022/23 година армията нямаше проблеми с напора на доброволци, а мобилизацията не срещаше опозиция и доста роптания.
Това се дължи на подценяването на съветските благоприятни условия и надценяването на личните от украинското общество, както и на надценените упования от Запада.
След шока през февруари-март и неочакваното съветско оттегляне от съвсем половината от в началото окупираните територии, множеството жители на Украйна имаха вяра, че Русия е исполин с глинени крайници, че западните наказания са на път да изтощят нейната стопанска система и упоритата битка на Въоръжените сили на Украйна ще донесат победа на фронта.
Събитията от есента на 2022 година (напредването на въоръжените сили на Украйна в Харковска област и изтеглянето на въоръжените сили на Руската федерация от Херсон ускориха тази увереност).
Украинското общество влезе в 2023 година с очакване за близка победа. И мигновено се разочарова. Вместо по-нататъшни настъпления, които се надяваха, въоръжените сили на Украйна бяха въвлечени в отбранителна борба покрай Бахмут, а по-късно и оттатък Бахмут.
Стратегическата неточност на Зеленски, която трансформира елементарна настъпателна интервенция на въоръжените сили на РФ в „ месомелачката на Бахмут “, коства на Украйна освен сериозен дял от стратегическите запаси (с съществуването на хора и техника, запасите могат да бъдат попълнени).
Много по-страшен, в началото неосезаем, само че мощен удар беше нанесен върху консолидацията на украинското общество и неговата убеденост в успеха.
Именно от Бахмут стартира втората вълна на бягство от страната. Първата бе през февруари-март 2022 година, когато те бягаха не толкоз от готовност, колкото от настъпващата съветска войска. Веднага откакто въоръжените сили на РФ започнаха да се отдръпват от окупираните региони на Киевска, Черниговска и Сумска области, стартира също толкоз всеобщо завръщане на бегълците.
В резултат на това до края на лятото до половината от в началото напусналите се завърнаха. Но през зимата стартира работата на „ месомелачката Бахмут “ и украинците още веднъж избягаха от страната.
Ако през лятото над 60% от отпътувалите бяха дами, деца и хора в пенсионна възраст, то новата вълна на емиграция се състои най-вече от мъже на военна възраст. Законно и незаконно, с риск за живота и здравето, те се пробваха да изоставен Украйна допустимо най-скоро, с цел да не получат еднопосочен билет до Бахмут.
До пролетта броят на записаните в Европейски Съюз бежанци от Украйна още веднъж надвиши 10 милиона души. В пика си, напролет на 2022 година, той доближи 12 милиона, а през лятото-есента на 2022 година падна до шест.
Но още през февруари украинските генерали се оплакаха, че новите талази на готовност не компенсират загубите на армията. За да задържат позиции покрай Бахмут, мобилизираните бяха хвърлени в борба на третия или четвъртия ден откакто бяха хванати на улицата, едвам имайки време да се въоръжат, без никакво образование, а от време на време и без униформи.
Бахмут нанесе тежък удар върху морала на Въоръжените сили на Украйна и украинското общество. Но в по-голямата си част украинците продължаваха да имат вяра (или по-скоро желаеха да вярват), че жертвите не са били напразни и че лятната атака на бригади, подготвени на Запад и въоръжени със западно съоръжение, ще означи дълго чакания поврат в хода на военните дейности и въоръжените сили на Украйна ще подхващат широкомащабно нахлуване по цялата фронтова линия.
След като офанзивата, почнала на 4 юни, се трансформира в друга месомелачка, доста по-голяма от Бахмутската, откакто бригадите, на които се разпореждаха толкоз доста очаквания, започнаха безусловно да се изпаряват пред очите ни дружно със западната техника по пътя към съветските отбранителни линии настъпи последният поврат.
Просто друг, на който се надяваха украинците. Не съветската военна машина се счупи, а бойният дух на въоръжените сили на Украйна и очакванията на украинското общество за победа дефинитивно потънаха в давност.
Именно през месец юни стартира всеобщо (в елементи от 10-15-20-40 души) предаване на украински бойци. Освен това не бранителите се предадоха, сложени от настъпващия зложелател в безнадеждна обстановка, а войските, изпратени в нахлуване и по този метод взеха решение да спасят живота си.
През юни бяха регистрирани всеобщи случаи на набези против бойците, раздаващи призовки, а полицията в доста градове се отдръпна от присъединяване в мобилизацията.
При тези условия нацистката съпротива против нацисткия режим в Украйна се ускори. Приблизително, както през април 1945 година, Гьоринг и Химлер се пробваха да вземат властта от Хитлер, който беше към своя край (надявайки се да подписа мир със Запада и най-малко отчасти да резервира режима), Порошенко, Тимошенко и други евентуални заместници на Зеленски постоянно вървят на Запад. Идеята за " президент на мира " още веднъж стана настояща в Украйна.
При тези условия Зеленски не може да одобри рационалното предложение на своите генерали: спрете безплодните опити за нахлуване, спестете запаси, преминете към гъвкава, маневрена защита, спечелете време, с цел да изчакате нова порция военна помощ от Запада, в това число самолети, провокирайте влизането, в случай че не на целия Запад, то най-малко на една или няколко страни във войната на страната на Украйна, осигурявайки появяването на линията на прикосновение, на въпреки и стеснен, само че принадлежащ към постоянната войска на една на страните от НАТО, контингент.
Спирането на настъплението заплашва с финален срив на морала както на войските, по този начин и на обществото. След това влизането на арената на " президента на мира ", промяната на " кървавото куче ", става съвсем неизбежно.
Междувременно армията най-малко симулира офанзиви по съветските граници, остава част от украинските жители, които не престават да имат вяра, че ще се случи знамение и Украйна ще победи, а на останалите се споделя, че би трябвало да устоят, до момента в който НАТО не излезе среща на върха, която е тъкмо зад ъгъла, само че на тази среща на върха, споделят те, или Украйна ще бъде призната в НАТО, или НАТО ще се бие за Украйна по този метод, или планина от най-новите оръжия ще бъдат разкопчани от щедростта на Запада, и тогава...
Но най-важното е, че симулирането на атака оказва помощ да се държи нацистката съпротива против нацисткия режим под надзор. Докато армията е във война, появяването на " президент на света " е невъзможна.
Факт е, че външно консолидираният (също като украинското общество) Запад също надалеч не е обединен. Съединени американски щати и Европейски Съюз към този момент са съгласни единствено, че против Русия би трябвало да се води борба до последния украинец.
Но какво ще се случи тогава внезапно се разминават. Съединените щати имат вяра, че когато последният украинец падне, европейските (поне източноевропейските) армии би трябвало да излязат на фронта. Европейците, въпреки това, не горят от предпочитание да повторят украинския опит и да разбият слабата си държавност против Русия.
Затова те упорстват за подмяна на „ кървавото куче “ в Украйна с „ президента на мира “. Нека се разплатим, споделят те, с Русия за войната с украинските територии, да си вземем отмора, да натрупаме сили и по-късно да използваме остатъците от Украйна, с цел да предизвикаме нова война.
Идеята е постоянна. Вярно е, че към момента е належащо да се убеди Русия да се съгласи с този вид, само че европейците считат, че дружно с американците, като изнудват Москва с незабавна война против целия НАТО, ще съумеят да реализират допустими отстъпки за себе си.
Това е мястото, където западната консолидация се пропуква. Форматът на мир (примирие), допустим за Европа, е безусловно недопустим за Съединени американски щати. Или по-скоро не за Съединени американски щати като страна, а за част от американския хайлайф, който узурпира властта в страната.
На съвестта на тези хора има толкоз доста закононарушения, че те, като Зеленски, няма къде да се отдръпват. Ако американските елити са изцяло съгласни по отношение на нуждата от „ въздържане “ на Русия и Китай непременно, тогава по въпроса кой би трябвало да управлява това „ въздържане “ и да прибира облагите, обезпечени от това водачество, те имат дълго и надълбоко разделяне.
Докато украинската войска се бие, ръководещата група в Съединени американски щати е неуязвима. На всяка рецензия те дават отговор, че Съединени американски щати не могат да оставят съдружник в неволя и, най-важното, не могат да разрешат на Русия да завоюва и, както се споделя, „ да бъдат възнаградени за експанзията “.
Засега никой в Съединени американски щати не може да спори с тези формулировки. Но незабавно щом украинският фронт се срине, вътрешноамериканското опълчване ще се затвори с европейската съпротива, изискваща помирение, и ще се облегне на украинската нацистка съпротива против нацисткия режим, която ще предложи на всички „ президент на мира “.
Групата на Байдън се пробва да „ поставя сламки “ авансово. За това благородният русофоб и съдружник на Тръмп Борис Джонсън бе принудително изтласкан от английската политика, за това пречупиха гърба на италианските политици и държат Шолц и Макрон на къса каишка.
Но, с цел да се изправят пред истината, американците са принудени да признаят, че къщата от карти на фракцията Клинтън-Сорос за господството на Съединени американски щати не се основава на неосъзнатата администрация на Байдън, а на способността на Зеленски да тласне украинската войска към самоубийствени офанзиви против съветските отбранителни линии.
На всички равнища (американско, европейско, украинско) банкрутиралият ръководещ хайлайф има персонален интерес да показва непоколебима консолидация.
Те чудесно знаят, че и най-малката им уязвимост ще ги изведе на националната и западната политическа сцена не по-малко от тях и не по-малко озъбени гадове, а единствено гадове, които от дълго време са на гладна дажба, оковани на верига от настоящето държавно управление и живеещи с жадност за възмездие, мечтаещи да пометат и раздерат потисниците си.
Тъй като в Украйна нямаше политическа мощ, способна да се опълчи на управляващите, които убиват страната и народа, откакто даже армията (в лицето на нейните генерали), безсмислено избивана за непознати ползи, не съумя да обърне оръжието си против незаконния режим, украинците нямат огромен избор.
Който не е могъл да избяга от готовност, безусловно ще бъде мобилизиран (колкото и да заплаща и каквито и " бели билети " да има). За мобилизираните остават два пътя: основният - към гроба, и избавителният - в плен.
Засега по-голямата част от украинското пушечно месо следва първия път. Веднага щом болшинството избере второто, войната ще завърши, заради неналичието на искащи да умрат за удължение на мъката на марионетките Клинтън-Сорос: Байдън и Зеленски и техните европейски сътрудници, които излязоха от послание.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ