Парчетата, на които се разпада България
При заплаха нациите се сплотяват зад водачите си - по този начин е по света. В България е противоположното - разбягваме се на разнообразни направления. Днес страната като че ли се е разпаднала на части
В какъв брой Българии живеем, пита Ивайло Дичев в коментара си за.
По света приказват за феномена "сбор под знамето ", когато при заплаха нациите се сплотяват зад водачите си. У нас е тъкмо противоположното, влизаме в политологията с термина "национално разбягване във всички направления ". На историческата есеистика оставям да размишлява дали на тази ни специфичност се дължи фактът, че не един път сме изчезвали от картата на света.
В какъв брой Българии живеем?
Настоящата злополука на българската страна - свалянето на държавното управление, блокирането на Народното събрание, взаимната непоносимост сред политиците - изясняват с новата коалиция "Ориент експрес ", мобилизирана против евроатлантическата. Разбира се, разсъждения от вида "cui bono? " ни водят към Кремъл, където евентуално щастливо потриват ръце, а и господин Петков безогледно подреди съветската посланичка до Пеевски и Трифонов като виновница за вота на съмнение.
Русофили и русофоби е, несъмнено, едно архетипно разделяне в българската политика, само че сякаш през днешния ден нещата са се поусложнили. Имаме открити русофили в Българска социалистическа партия и Възраждане, ситуирани от двете страни на барикадата; имаме открити евроатлантици като Демократична България и Движение за права и свободи, отново от двете страни. За скритите финансови зависимости, разбра се, подозираме герберските строители на руско-турския поток, само че пък нямаше ли един енергиен "голям шлем " откъм социалистите?
Други две Българии, които нормално спрягаме при сходни спорове - това са София и провинцията. Видяхме ги опълчени чисто пространствено във времето на вота - на едната страна жълтопаветниците, излезли непринудено да поддържат държавното управление, на другата - докараните с рейсове последователи на Възраждане в странна симбиоза с тези на Движение за права и свободи и поздравени персонално от господин Пеевски. "Провинция " тук е метафора: става дума за бездънен раздор сред два вида хора, които се намират на всички места из страната: едните наблюдават медиите, желаят нещо от политиците и им държат сметка; другите са потънали в личните си грижи или просто са изгубили вяра, че някакво държавно управление може да направи нещо за тях. По-добре да послушат десетника, който ги провежда, дето се споделя една разходка ще създадат, гратисен сандвич ще изядат.
Но не мислете, че рейсовете нямат и своите екзистенциални учредения да ненавиждат жълтопаветниците, които господин Иванов назова междинната класа. Не стига, че живеят по-добре - че имат благоприятни условия да избират живота си, да не треперят пред локални феодали, да избавят децата си в чужбина - на всичкото от горната страна си разрешават лукса да бъдат морални, да дават уроци! Ами по-добре да ме ръководи тъпанар, който най-малко не ми основава възприятие на непълноценност, нали по този начин? Малко парадоксално, само че какво да я правиш човешката природа! Забележете, че същата "арогантност ", в която упрекват Петков и Василев, френските популисти откриват у Макрон - прекомерно просветен бил, прекомерно образован, абе какво си мисли, че има моралното право да е над нас, елементарните хора ли?
Другото, което чуваме, е, че царува борба за промяна на поколенията. Попаднах на няколко трогателни постинга от младежи, които се били върнали поради новото ръководство и след вота се стягат да си вървят. Млади и остарели също е остаряла българска политология - младите желаят бързо и напред, старите удрят спирачки. Дали това, което следим, е протест на младите против старите? Май не. Петков, Атанасова, Пеевски и Костадинов са всичките на по 40 и няколко години; Минчев, Георгиев, Божанков и Балабанов - на по трийсет и няколко, Атанасов и Борисов на по 63. По-стари са приблизително в Българска социалистическа партия и ДСБ, само че нали таман те сега са на страната на смяната. Сложна работа с тези метафори.
По-убедително наподобява разделянето сред отворена и затворена България, т.е. хора, които се усещат жители на Европа и света, и други, които избират уюта на мястото. Логично ни наподобява първите да са по-млади, само че дали е по този начин би трябвало да кажат демоскопите. Не съм сигурен и че водачите на ГЕРБ или Движение за права и свободи са по-малко отворени към света, в сравнение с харвардците - те просто ловко играят с провинциалните страсти на гласоподавателите си. Вземете сценките на Борисов "аз съм елементарен и вие сте елементарни " или новото комедиантско амплоа на Карадайъ. От друга страна тези две партии интензивно вземат участие в европарламента, за разлика от Политическа партия, които още нямат своя европейска еднаквост. Има някаква разграничителна линия, само че май е по-сложна, в сравнение с си мислим. Например за Има Такъв Народ гласоподаваха доста наши емигранти, само че макар че обитават в огромния свят, те са май откъм затворените.
Може би би трябвало да прокараме границата другаде. Единият български народ разчита на пазара и конкуренцията, другият - на страна, монопол и защита. Безспорно е, че имаме потребност и от двата, единствено че прекомерно елементарно се оказа да бъдат насъсквани един против различен. И така едните се оплакват, че тези паразити смучат от налозите им, другите разпалват патриотична пристрастеност против безотговорните глобалисти.
Към това се прибавят все нови и нови религиозни схизми - религиозни, тъй като почиват на буйни, сякаш морални убеждения, които нямат общо с действителността. Такава е схизмата по тематиката "Македония е наша " сред едните, които живеят във фентъзи версията на предишното, и другите, които ги гледат неразбиращо откъм сегашното. Преминахме през схизми по тематиката обичайно семейство, въображаемо като правото да биеш дамата и децата; по тематиката Ковид-мерки, надлежно правото да заразяваш и да бъдеш заразяван. По всяка тематика в обществените мрежи изригва морална неотстъпчивост, от която следва предпочитание за заличаване на съперника - мафиот, соросоид, народен изменник. Това преобразяване на политическото във фенство виждаме даже на площада - Асен Василев, опитал кариера на оперен тенор, множеството акламира като един наш Павароти; другото голям брой пък жадува фолк-божеството Трифонов да ги подари най-сетне с концерт.
Откъде идва този разпад?
Чудя се от кое място пристигна този разпад. Една причина евентуално е упадъкът на водачеството, комбиниран с възходящ социологически популизъм. Политиците се вглеждат в най-тънките трепети на гласоподавателя и бързат да предложат услугата. Не харесвате украинските бежанци, не желаете да пращаме оръжие - апелирам, партия по избор на клиента. Назад към хартиените бюлетини? Няма проблем! Ако желаеме да спрем разпада, евентуално би трябвало да се върнем към старите ориентири и да ограничим роенето на политическото предложение, а и оттова - на народите, които през днешния ден съжителстват на територията. Ами не ме интересува кой кого е обидил, нито пък какви душевни терзания е изпитал някой - интересува ме да свършат работа. Колко хубаво ще е, в случай че политиката най-сетне стане скучна, а дюдюкането и псувните да оставим за стадиона.
В какъв брой Българии живеем, пита Ивайло Дичев в коментара си за.
По света приказват за феномена "сбор под знамето ", когато при заплаха нациите се сплотяват зад водачите си. У нас е тъкмо противоположното, влизаме в политологията с термина "национално разбягване във всички направления ". На историческата есеистика оставям да размишлява дали на тази ни специфичност се дължи фактът, че не един път сме изчезвали от картата на света.
В какъв брой Българии живеем?
Настоящата злополука на българската страна - свалянето на държавното управление, блокирането на Народното събрание, взаимната непоносимост сред политиците - изясняват с новата коалиция "Ориент експрес ", мобилизирана против евроатлантическата. Разбира се, разсъждения от вида "cui bono? " ни водят към Кремъл, където евентуално щастливо потриват ръце, а и господин Петков безогледно подреди съветската посланичка до Пеевски и Трифонов като виновница за вота на съмнение.
Русофили и русофоби е, несъмнено, едно архетипно разделяне в българската политика, само че сякаш през днешния ден нещата са се поусложнили. Имаме открити русофили в Българска социалистическа партия и Възраждане, ситуирани от двете страни на барикадата; имаме открити евроатлантици като Демократична България и Движение за права и свободи, отново от двете страни. За скритите финансови зависимости, разбра се, подозираме герберските строители на руско-турския поток, само че пък нямаше ли един енергиен "голям шлем " откъм социалистите?
Други две Българии, които нормално спрягаме при сходни спорове - това са София и провинцията. Видяхме ги опълчени чисто пространствено във времето на вота - на едната страна жълтопаветниците, излезли непринудено да поддържат държавното управление, на другата - докараните с рейсове последователи на Възраждане в странна симбиоза с тези на Движение за права и свободи и поздравени персонално от господин Пеевски. "Провинция " тук е метафора: става дума за бездънен раздор сред два вида хора, които се намират на всички места из страната: едните наблюдават медиите, желаят нещо от политиците и им държат сметка; другите са потънали в личните си грижи или просто са изгубили вяра, че някакво държавно управление може да направи нещо за тях. По-добре да послушат десетника, който ги провежда, дето се споделя една разходка ще създадат, гратисен сандвич ще изядат.
Но не мислете, че рейсовете нямат и своите екзистенциални учредения да ненавиждат жълтопаветниците, които господин Иванов назова междинната класа. Не стига, че живеят по-добре - че имат благоприятни условия да избират живота си, да не треперят пред локални феодали, да избавят децата си в чужбина - на всичкото от горната страна си разрешават лукса да бъдат морални, да дават уроци! Ами по-добре да ме ръководи тъпанар, който най-малко не ми основава възприятие на непълноценност, нали по този начин? Малко парадоксално, само че какво да я правиш човешката природа! Забележете, че същата "арогантност ", в която упрекват Петков и Василев, френските популисти откриват у Макрон - прекомерно просветен бил, прекомерно образован, абе какво си мисли, че има моралното право да е над нас, елементарните хора ли?
Другото, което чуваме, е, че царува борба за промяна на поколенията. Попаднах на няколко трогателни постинга от младежи, които се били върнали поради новото ръководство и след вота се стягат да си вървят. Млади и остарели също е остаряла българска политология - младите желаят бързо и напред, старите удрят спирачки. Дали това, което следим, е протест на младите против старите? Май не. Петков, Атанасова, Пеевски и Костадинов са всичките на по 40 и няколко години; Минчев, Георгиев, Божанков и Балабанов - на по трийсет и няколко, Атанасов и Борисов на по 63. По-стари са приблизително в Българска социалистическа партия и ДСБ, само че нали таман те сега са на страната на смяната. Сложна работа с тези метафори.
По-убедително наподобява разделянето сред отворена и затворена България, т.е. хора, които се усещат жители на Европа и света, и други, които избират уюта на мястото. Логично ни наподобява първите да са по-млади, само че дали е по този начин би трябвало да кажат демоскопите. Не съм сигурен и че водачите на ГЕРБ или Движение за права и свободи са по-малко отворени към света, в сравнение с харвардците - те просто ловко играят с провинциалните страсти на гласоподавателите си. Вземете сценките на Борисов "аз съм елементарен и вие сте елементарни " или новото комедиантско амплоа на Карадайъ. От друга страна тези две партии интензивно вземат участие в европарламента, за разлика от Политическа партия, които още нямат своя европейска еднаквост. Има някаква разграничителна линия, само че май е по-сложна, в сравнение с си мислим. Например за Има Такъв Народ гласоподаваха доста наши емигранти, само че макар че обитават в огромния свят, те са май откъм затворените.
Може би би трябвало да прокараме границата другаде. Единият български народ разчита на пазара и конкуренцията, другият - на страна, монопол и защита. Безспорно е, че имаме потребност и от двата, единствено че прекомерно елементарно се оказа да бъдат насъсквани един против различен. И така едните се оплакват, че тези паразити смучат от налозите им, другите разпалват патриотична пристрастеност против безотговорните глобалисти.
Към това се прибавят все нови и нови религиозни схизми - религиозни, тъй като почиват на буйни, сякаш морални убеждения, които нямат общо с действителността. Такава е схизмата по тематиката "Македония е наша " сред едните, които живеят във фентъзи версията на предишното, и другите, които ги гледат неразбиращо откъм сегашното. Преминахме през схизми по тематиката обичайно семейство, въображаемо като правото да биеш дамата и децата; по тематиката Ковид-мерки, надлежно правото да заразяваш и да бъдеш заразяван. По всяка тематика в обществените мрежи изригва морална неотстъпчивост, от която следва предпочитание за заличаване на съперника - мафиот, соросоид, народен изменник. Това преобразяване на политическото във фенство виждаме даже на площада - Асен Василев, опитал кариера на оперен тенор, множеството акламира като един наш Павароти; другото голям брой пък жадува фолк-божеството Трифонов да ги подари най-сетне с концерт.
Откъде идва този разпад?
Чудя се от кое място пристигна този разпад. Една причина евентуално е упадъкът на водачеството, комбиниран с възходящ социологически популизъм. Политиците се вглеждат в най-тънките трепети на гласоподавателя и бързат да предложат услугата. Не харесвате украинските бежанци, не желаете да пращаме оръжие - апелирам, партия по избор на клиента. Назад към хартиените бюлетини? Няма проблем! Ако желаеме да спрем разпада, евентуално би трябвало да се върнем към старите ориентири и да ограничим роенето на политическото предложение, а и оттова - на народите, които през днешния ден съжителстват на територията. Ами не ме интересува кой кого е обидил, нито пък какви душевни терзания е изпитал някой - интересува ме да свършат работа. Колко хубаво ще е, в случай че политиката най-сетне стане скучна, а дюдюкането и псувните да оставим за стадиона.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ