При нахлуването на Балканите бойната сила на турците се състои

При нахлуването на Балканите бойната мощ на турците се състои от бързо-маневрена кавалерия и еничерска пехота . С тази мощ те самоуверено и стремглаво се впиват в земята на полуострова сред страните и народите.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в  книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков разкрива забавни събития от този интервал.

Османският бейлик стартира да се уголемява с огромна експедитивност, османските държавници на всички места настояват, че водят свещена война против „ неверническия свят “ .
За попълване на загубите си от боевете и за увеличение силите съгласно потребността, турците постъпват прекомерно мъдро . С примамливи обещания и договорни права те притеглят обособени християнски владетели и войводи към себе си и ги обръщат от врагове в помагачи.

По този метод същинската турска армия, която не е многочислена във всички походи, непрекъснато се е добавя и усилва от спомагателни войски на християни васали. Така подкрепяни от съдружници и сътрудници, турците не се опасяват от многочислените, разпокъсани и враждуващи християни. Напротив, отоманските войски са улеснявани от водачи, най-вече локални (жадни за власт), през чиито земи минават . Те им разкриват къде са селата от където могат да се снабдят с храна, добитък, транспортни средства, коне, каруци, носачи.

Ако някое село или град се възпротиви, еничарите разграбват принудително парцела му , здравото мъжко население бивало подкарвано да служи в обоза, да поправя пътища, както и да оказва помощ при завладяването на някои укрепени места. Обаче султаните разбирали, че, с цел да останат трайно и несъмнено на Балканите, те би трябвало да се опират на свое, мохамеданско население . Според това, вземат решение да заселят с малоазийски турци значимите места по пътищата и проходите в новите земи.

Не след дълго задачата по колонизацията е сложена на пехотните турски войски . Като се придвижват на север, от време на време принудително, те съпровождат турски преселници от Азия. Както набези на еничарските орди, по този начин и грабежите на преселниците всяват неизразим боязън у българското население. Тъй като българските земи се намират най-близо до Одрин откъдето минават и основните пътища, е трябвало първо да бъдат колонизирани .

Българите с смут от ден на ден се убеждавали, че от незнайни краища идат техни заместници. Никаква опозиция към този момент не била допустима. Имотът, достойнството и животът на локалните поданици се трансформира в плячка на пришълците . На някои места българското население демонстрира прочут опит да задържи родното си място, макар грабежите, обаче, то скоро схваща, че напъните и жертвите му са напразни. След пожарите от еничарите се задавала нова вълна от гладни хора. Бедно турско население нахлува след победоносните отомански войски и заема най-хубавите и най-плодородните места.

Пред този втори противников проливен дъжд българите се принуждават да правят отстъпка непринудено старите си села и градове или д а бъдат изтикани принудително от тях . Турската колонизация не се постанова по икономически подбуди, нито за настаняване ненужно население. Турското племе не е огромно, каквито са немските нации преди великото преселение на народите; нито като славянските, които потърсили място през Vl и VII в. да се преселят на Балканите. От малоазийските необработени степи имало дребни турски племена , които преживявали със скитническики живот. Начело на такива племена заставали разпалени ходжи и недоволни чиновници; те уреждали дълги преселнишки колони – кервани и потегляли за „ новите земи “. По пътя, както с положително, по този начин и принудително, те потурчвали християни и увеличавали броя си .

Потурчените ставали по-фанатици, по-дързостни и по-зли от самите турци . Ето за какво тези скитници доста елементарно се движели след победоносната армия за лесна издръжка от победените нации. Обаче тази преносима турска маса няма опция да следва еничарите в обширните пространства на Балканския полуостров, тъй като е малобройна. Затова султаните подреждат тези скитници да се заселят във значими и стратегически места . Така първоначално тези турски преселници едвам смогват да колонизират Одрин, Цариград и покрайнините им . На турците доста им харесва Тракия, и вземат решение първо нея да колонизират. За това Южна Тракия по брега на Бяло море (Гюмюрджина, Драма, Сер до Вардар) е колонизирана незабавно.

След това те се стартират да колонизират междинна и северна Тракия: Чирпан, Стара Загора (Боруй), Ямбол, Бургас, Карнобат, Пловдив до Белово . По пътя към София турците не могат да заселят турско население, заради което оставят гарнизони в проходите и старите замъци (Ветрен, Василица (Костенец), Ихтиман, Вакарел, София, Пирот с неговите 5 кули и врата, Ниш с обширното му барикада. Също по този начин с малко население и гарнизони турците заемат Самоков, като основен път за Кюстендил, Дупница, Босна и Хърватско. Македонските градове (Хелник, Радовиш, Битоля, Щип, Велес, Скопие) са заети единствено от гарнизони и чиновнически фамилии. Много по-късно от Азия идва нов, по-голям поток турски заселници.

Последните заемат земите сред Сливен и Черно море, минават източния Балкан и последователно се настаняват в Североизточна България по край Черно море , с желание посредством Добруджа да се свържат с Кримските татари. Заселването на Черноморския бряг се улеснява от гагаузите, които приказват сходен на турския език и са доста от дълго време заселени към Варна, Провадия, Добрич и Балчик. През Чалъкавашки (дн. Ришки проход) и Котленския проходи турците навлизат в долината на р. Камчия, в Тузлука и Дели Орман (дн. Лудогорие), заселили Шумен, Осман Пазарско (дн. Омуртаг), Ески Джумайско (дн. Търговище), Поповско, Разградско и по р. Чер ни Лом слизат на Дунава при град Русе. От Провадийско турските колонисти минават в Герлово (Котловината Герлово, от Преслав на горе по р. Тича, е обитаема с особени турци, за които някои наши писатели въз основа нравите, обичаите, езика, вида и т. н. настояват, че са потурчени българи и оттова северно от Сакар Балкан или от Осман Пазар трансферирали долината на Янтра при притока и Стара река), заели Кипилово и стигат до Беброво, само че по-нататък, към Елена и по Златаришката река не отиват, тъй като еленското българско население, към този момент имало вакъфски привилегии.

Със заселването на турците, последователно 6ългарскитe имена на селата, градовете, полетата, реките и височините са заменяни с турски имена . От Янтра на запад компактно турско население не се поселва, тъй като няма налично такова. Окръзите Търновски, Плевенски, Вречански и Видински като цяло резервират българския си лик. През течение на турското иго и по тези окръзи са заселени турци, само че единствено в някои села и места. Ето за какво имената на селищата, реките и планините в северозападна България си остават български.

Турски бейове и обособени мохамедански групи се заселват най-вече в централните градове (Търново, Севлиево, Ловеч, Плевен, Никопол, Враца, Видин). В Софийски и Кюстендилски окръзи турци се поселват единствено в укрепените градове, само че не и в селата . В Сърбия турско население по селата не е заселвано. Накратко казано, в Южна и Източна България се заселва компактно турско население , в междинна и югозападна България, в Македония и в Сърбия основно по градовете и стратегическите места се заселват фамилиите на спехии, военни, административни, правосъдни, финансови и духовни турски управляващи, само че не и плътна турска маса.

В самото начало турците са прекомерно благоразумни. Не желаят да настройват българите срещу себе си , по тази причина и не ги прогонват от градовете. Нещо повече, на доста места те оставят българските управляващи с контракт да служат на империята. Тази политика е водена от султаните Мурад 1 и синът му Баязид I Йълдъръм (Светкавицата). Мурад І колонизира Одринско, Старозагорско и Пловдивско. Баязид заселва Карловско (земята на болярите Радослав и Войсил), крепостта Стрелчанско кале, разсипва Каменград (Панагюрище), село Петрич и заселва турци в Златица, с цел да държат прохода за Етрополе. Първите сведения за събирането на християнски деца като кръвен налог (девширме) се отнасят към времето на султан Мурад I . При него е въведен и данъкът пенджик – всеки пети военнопленник се принуждава да приема исляма и да постъпва в армията.

По-късно във времето са заселени и селата към Златица: Лъджене, Клисекьой и други. Етрополци се употребяват с права да пазят прохода от север, само че когато турците се усъмняват в тяхната вярна работа, заселват града със свои хора . След гибелта на Баязид, стартират дълги междуособици сред синовете му, на доста българи им се прищява да се отърват от турските гарнизони и да се освободят. Това стряска турците и те вземат решение да изселят българите от градовете .

През 1410 година в Стара Загора турците навлизат в градската цитадела и прогонват всичките българи . Едни от първенците са потурчени, други избити или изпратени на изгнание в Анадола (Мала Азия), а работният народ се разбягва из скритите кътове на Средна гора, където образува нови селища. Част от старозагорските жители образуват на няколко километра източно от града Ново село и идвали като прислужници в града да работят за турците. Турците прогонват българите от Бузовград, от Мъглиж, от Крън (столицата на Елтимира), от Голямо село при Калофер на р. Тъжа, която е била огромна цитадела на прохода за Севлиево и Троян.

В Карловско са съборени 15 градища (кули). Малко по-късно от Ст. Загора турците заселват в Пловдив трите опасани със стена хълма (Небет, Джамбаз и Таксим). На Джамбазки рид, като най-голям, се намира акрополит (скривалище). Християните са изгонени : гърците отиват в Станимака, а българите се разбягват в Средна гора и Родопите. След гибелта на Турхан паша (1460 г.) се пропъжда и българското население от Кюстендил.

Градът е фамозен със своите сладки плодове, топли бани и прекрасен климат . Султанските дъщери прекарват летата си там. През XVI в. в Кюстендил към този момент няма българи, а единствено 1000 турски къщи. Християнското население е насила да се изсели в околните села. В Търново турците заемат крепостта Царевец с 5-те каменни врати, дворците и всички болярски къщи, дружно с патриаршеското седалище. Болярите са прогонени . Около 110 боляри и градски първенци са изклани ; други се потурчват, трети се разбягват дружно с подвластното си население в недостъпните дъбрави към Елена (Горни и Долни Болярци), Трявна и Габрово. Преселените турци се настаняват пред входа на Царевец, където в този момент е окръжният дом, заемат цялото южно ревю на града от полицията до моста, което държи пътя за Тузлука. На българите оставят долна (Асенова) махала с владишкия мост. Горе (на Каябаш), западно от турците останало българско население в махалата, която носи името „ болярска “ и по-нататък „ Варуша “. Търново изгубва смисъла си на средище. Турският властник в Търново си дал купата челник, а канцеларията му войводница.

В Ловеч турците изгонват българските управляващи от крепостите , които опасват високия каменист полуостров. Днес на този връх са разкопани основите на хубава триолтарна църква; българските махали остават по скатовете на укрепения полуостров, а самите, завоевателите, се поселват низко към моста на река Осъм, като заемат кръстопътищата: Плевен – Севлиево и Свищов – Троян – Балкана (до Плевен северно в завоя на реката Барата се намирал остарелият римски град Сторгозия, побългарен през междинните епохи под име Каменец).

Когато турците превземат града, султанът го подарява с 33 села на потурнашкия жанр Кйoce Михаил бейовци. По-късно градът е изместен на днешното място и продължава да се разраства със смесено българско, турско и еврейско население, ползвайки се с вакъфски права . В тези времена на преселвания, разселвания, протести и потушавания, доста от старобългарските градове са разграбени и опустошени. Стари цветущи места запустяват и се обръщат в буренясали отломки.

И така, да се закрепят крепко в превзетите земи, турците последователно колонизират всички плодородни, здравословни места (топли те извори) и кръстопътищата . Щом турците се настаняват в даден град, те за няколко години му предават напълно различен аспект. Големи оловни куполи блесват над новопостроените джамии. Дотогава християнските църкви са със зидани тухлени кубета и от горната страна покрити с керемиди. Сега високи викала (минарета) щръкват над градовете и със своите светещи фенери по рамазан събират погледите на всички. В градовете турците избират площад за пазар . Отварят месарници и бръснарници – обичано място ни турците за гиздене и диалози. Кръчми турците не поддържат. Камбаните са снемани от звънарниците на църквите, иконите изгаряни, кръстовете и другите църковни движимости унищожавани, стените с живописта са измазвани с пълен пласт варов разтвор и съвсем завчас звънливият глас на спретнатия ходжа се понасял от издигнатото турско викало в недопустим звук над главата и съвестта на слисаното християнско население.

Този анадолски напев възвестявал, че името на Христа в остарелия храм се заменя с името на Мохамеда и че се въздава признателност на Аллаха, който ръководи вселената и дава победа на Исляма. По подобен церемониален метод турците се настаняват съвсем във всички български земи, завладяни със мощ или предадени непринудено.

Българите е трябвало да изоставен домовете си и да се заселят в планините, пръснати в колиби , от които по-късно те образуват по-малки или по-големи селища. Някои българи са принудени да се изселят в чужбина. При завладяването на Търново доста боляри и селяни заобикалят във Влашко. След завладяването на Охрид 3000 души българи заобикалят в Италия, а от югозападна България мнозина побягват в Сърбия. При всичко това най-хубавият надзирател, избавител и настойник на българите се оказват величествените родни планини .

По северния скат на Стара планина, сред билото на планината, Търновските и Севлиевските успоредни ридове, до горното течение на Росица, габровските, дряновските, тревненските, килифарските и еленските реки, чиито притоци красят Янтра, като безчет клонове на възвишен дъб, се извиват кътове, котловини и долини, обрасли в миналото със избавителни гори, само че и претъпкани с пасища и овощни дървета и земя за оран. В тези кътове се сгушват българите в злочестина, с цел да запазят рода си. И по- на запад, горните течения на Осъм, Вит, Искър и Огоста също са гостоприемни домове за прокудените. Не по-малко положителни майки-закрилници на народа са и Средна гора, Рила, Родопите, Витоша, Осогово, Пирин, Баба планина до Шар и Пелистер до Охрид .

Това са обширни недостъпни или слабодостъпни високи полета, долини и скривалища , в които народа ни дружно с добитъка и покъщнината си не веднъж през своето историческо битие в дни на свирепост и оскърбление намира своето избавление. Може да се твърди, като историческа истина, че планините повече са закриляли, откърмяли и лекували хубавичко основа на българския народ, в сравнение с коя да било политическа уредба и административна власт на страната. Много пъти българският народ е бил покрай заличаване . Само остатъци от него са се спасявали в планините, гдето здравият инстинкт за размножаване правил своето дело. Наплодилите се млади решителни генерации добиват мощта да изпъплят по-късно всеобщо отново в полетата, вдигайки въстание след въстание , показвайки, че съществуват и че не са се изгубили като народ.

Присъединете се към нашия 

Българската история с Румен Петков: Константин Срацимир и краят на Второто българско царство