При желание и с добри управленски решения България може да

При предпочитание и с положителни управнически решения България може да се трансформира в отлично място за живот. Без българи не може да я има България. Справянето с демографската рецесия е главен приоритет в активността ни с президента Румен Радев. По този въпрос е наложителен националният консенсус, както уточни президентът пред Народното събрание при встъпването в служба за втори мандат. С тези думи вицепрезидентът откри Националната полемика „ Демографията няма цена “. Целодневният конгрес е под патронажа на вицепрезидента и се провежда от Движение за национална идея (ДНК), Bulgaria Wants You и Economic.bg, оповестяват от пресцентъра на Президенството. 

В изявлението си Йотова открои главните предпоставки за справяне с тежката демографска обстановка, които са и основа за развиване – качествено обучение, налично опазване на здравето, целенасочена икономическа политика.

„ Не сме конкурентоспособни. Закрихме междинното особено обучение, а през днешния ден пазарът на труда изпитва дефицит на междинни експерти. Можем да се поучим от добре развитото дуално обучение, от добре построената връзка сред образованието и бизнеса в Чехия и Словакия да вземем за пример “, уточни вицепрезидентът.

„ Болна тематика е опазването на здравето. Няма по какъв начин да обещаем ярко бъдеще, в случай че в България има места, в които в радиус от 50 км няма достъп до здравна помощ “, акцентира Йотова и сложи тематиката за тласъците за младите медици да остават и да се развиват в България.

„ Демографската политика е въпрос и на целенасочена икономическа политика. Крайно време е да решим какъв вид стопанска система ще развиваме. Когато привличаме непознати вложения, те да се вплитат в общата визия за икономическо развиване “, съобщи вицепрезидентът.

сложи въпроса и за районните несъответствия. България води отрицателните ранглисти в Европа за най-слабо развъртян и най-бързо изчезващ район.

„ Броят на тактиките за развиване на районите е назад симетричен на резултатите. Във всяка политика би трябвало да се вземат поради районните специфики “, уверена е вицепрезидентът.

Фокус в изявлението на Йотова бяха и българите в чужбина – съществена част от активността й.

Тя посочи промененото отношение на българите в България към българите в чужбина.

„ Много българи схванаха, че не можем да се разделяме, единствено дружно можем да реализираме повече. И политиките не може да са разнообразни, те са национални. Ако имаме положителни политики към българите, те не би трябвало да вършат разлика сред българите тук и на открито “, уточни вицепрезидентът.

подчертава и върху студентите от българските исторически диаспори.

„ Българската страна влага в тях и по-късно с лека ръка се отхвърля от този голям човешки капацитет, няма никаква информация какво се случва с тях, откакто завършат “, съобщи вицепрезидентът. По думите й децата на родителите от по-новата емиграция би трябвало да бъдат привличани да учат в България при подобаващи за тях условия.

„ България не влага в подобряването на облика си зад граница. Не може непознатите репортажи за България да стартират с каруца в центъра на София. Отдавна имаме доста какво да покажем – до природата до опциите за вложения “, акцентира в умозаключение Йотова.

Поставените от вицепрезидента въпроси станаха тематика на последвалата полемика.