Перспективата за въвеждане на еврото - какво следва за България след доклада на ЕК
При осъществяване на критерия за ценова непоклатимост Европейска комисия може да вземе позитивно решение при започване на 2025 година
Миналата седмица бяха оповестени конвергентните отчети на Европейската комисия и Европейската централна банка. Резултатът за България е предстоящ – равнището на инфлация е по-високо от референтната стойност и затова страната не покрива този аршин за участие. Практически това затваря въпроса дали е допустимо страната да одобри еврото на 1 януари 2025 година – не, няма такава опция.
Каква е ролята на тези отчети? Това са аналитични документи, които правят оценка степента на икономическо доближаване на страните, които са членки на Европейски Съюз, само че не са част от еврозоната, и готовността на всяка страна да одобри еврото. Към момента това са България, Чехия, Унгария, Румъния, Полша и Швеция (Дания има уговорка за безучастие, само че пък датската крона е в ЕРМ2). Това е част от процедурата, заложена в Договора за действие на Европейския съюз, която урежда по какъв начин една страна членка се причислява към еврозоната. На базата на заключенията в отчетите Европейската комисия дава съответното предложение на Европейския съвет, който, след консултация с Европейския парламент и разискване, взима решението за въвеждане на еврото в дадената страна.
В отчетите би трябвало да търсим отговор на въпросите до каква степен законодателството на страната, в това число устройствените закони на централната банка, е съвместимо с правото на Европейски Съюз, както и дали е реализирана „ висока степен на устойчива конвергенция “. Последното точно се мери с по този начин постоянно коментираните „ числови критерии “. Какво в резюме ни споделят отчетите:
България извършва останалите три количествени критерия за участие, а точно: за непоклатимост на обществените финанси (размер на бюджетното салдо и държавния дълг), за валутния курс и за дълготрайния лихвен %. Това все още „ затваря “ периодическото покачване на тематиката за вероятно нарушаване на критерия за непоклатимост на обществените финанси във връзка с размера на бюджетния недостиг.
Оценката и в двата отчета е, че националното законодателство може да се смята за съвместимо с правото на Европейски Съюз и са преодолени пречките, дискутирани в предишни конвергентни отчети. Това е значимо, тъй като точно в тази посока бяха последните промени в Закона за Българска народна банка. Не е за подценяване обаче въпросът, който се основава с изменението на Конституцията и опцията шефът или някой от подуправителите да бъде назначен за длъжностен министър председател – с цел да се избегне евентуално влияние върху независимостта на Централната банка, допустимо решение е изменение на Закона за Българска народна банка, което да планува задоволителни и ефикасни гаранции за независимостта на Българска народна банка според условията на правото на Европейски Съюз.
Очаквано, България не покрива критерия за ценова непоклатимост. Средногодишната инфлация към май 2024 година у нас е 5,1%, до момента в който референтната стойност на критерия съгласно отчета на Европейската комисия е 4,1% (средната стойност на инфлацията в Нидерландия, Италия и Латвия, след изключване на Дания, Финландия и Белгия).
Все отново е отчетлива наклонността за доближаване на инфлацията в България със междинната за еврозоната. Ако гледаме средногодишния ритъм, в България той към този момент е 5,1% при 3,4% за еврозоната, до момента в който през март 2023 година цената в България е 14,1% при 8,8% приблизително за еврозоната – отстоянието очевидно е доста кратко. Ако въпреки всичко гледаме месечните стойности на годишното изменение на цените, България на практика изравни инфлацията с еврозоната през последните два месеца – към 2,5– 2,6%. Всъщност, от началото на годината – т.е. май при база декември 2023 година – инфлацията в еврозоната приблизително е 1,8%, до момента в който в България е едвам 0,6%, или три пъти по-ниска.
При оценката през 2022 година България също надвишаваше референтната стойност на критерия с 1 процентен пункт. По-дълъг обзор обратно демонстрира, че България няколко пъти е покривала критерия, като веднъж е била една от трите страни с най-ниска инфлация, употребена за изчислението му, а различен път е била изключвана поради прекомерно ниска инфлация.
В отчетите по-интересната част и сигурно – най-важната за четене от политиците, които ще образуват бъдещото ръководство – е полемиката за рисковете и рекомендациите за нужни промени. Практически това е самобитна „ пътна карта “, в която ЕЦБ и Европейска комисия „ насочват “ българското държавно управление към пакет от ограничения, които да трасират пътя към бъдещо „ да “ или осъществяване на критериите, даващи в цялост позитивна оценка за реализиране на устойчива конвергенция. И тук виждаме повтарящи се проблеми и надлежно – нужните дейности, започвайки от благоразумната бюджетна политика, структурни промени за по-ефективни обществени разноски, господство на правото и действие на правосъдната система и институциите като цяло, възстановяване на средата на вложения, повишение на продуктивността посредством по-качествено и съответно на потребностите обучение и така нататък
Тук ще отбележим единствено две значими рекомендации, включени в отчета на ЕЦБ, и които могат да бъдат тест за сериозността на желанията за присъединение към еврозоната на едно бъдещо държавно управление в България:
Устойчивата конвергенция на България изисква насочени към непоклатимост стопански политики и широкообхватни структурни промени. Те са от решаващо значение за привличането на директни задгранични вложения, стимулиране на евентуалния напредък и увеличение на продуктивността. Те включват уговорката на България за по-нататъшно понижаване на корупцията, за обезпечаване на самостоятелна и ефикасна правосъдна система и за възстановяване на образованието. Нужни са и промени за усилване на конкуренцията на продуктовите пазари и либерализация на контролираните браншове.
България би трябвало да продължи да организира благоразумна фискална политика. Освен това качеството и ефикасността на финансовите разноски следва да се покачат посредством възстановяване на ръководството на обществените вложения, в това число посредством дълготрайна капиталова тактика. По-нататъшното увеличение на събираемостта на налозите и стесняване на сивата стопанска система, подобряването на резултатите на държавните предприятия, както и повишението на успеваемостта на разноските са основни ограничения за опазване на средносрочната фискална резистентност.
Какво следва? Ако трендовете в ценовата динамичност се запазят, България ще продължи да свива разликата в темпа на инфлацията с най-добре представящите се страни в Европейски Съюз в идните месеци. Това, несъмнено, е при липса на външни стопански или геополитически шокове, както и благоразумни вътрешни политики. При осъществяване на критерия за ценова непоклатимост и съществуване на политическа воля, държавното управление може да изиска ексклузивен конвергентен отчет – това е част от плануванаъа процедура и към този момент е правено в предишното – като по този начин се дава опция при позитивна оценка и рекомендация от Европейска комисия да се вземе решение и при започване на 2025 година
Източник: Инфобизнес
Миналата седмица бяха оповестени конвергентните отчети на Европейската комисия и Европейската централна банка. Резултатът за България е предстоящ – равнището на инфлация е по-високо от референтната стойност и затова страната не покрива този аршин за участие. Практически това затваря въпроса дали е допустимо страната да одобри еврото на 1 януари 2025 година – не, няма такава опция.
Каква е ролята на тези отчети? Това са аналитични документи, които правят оценка степента на икономическо доближаване на страните, които са членки на Европейски Съюз, само че не са част от еврозоната, и готовността на всяка страна да одобри еврото. Към момента това са България, Чехия, Унгария, Румъния, Полша и Швеция (Дания има уговорка за безучастие, само че пък датската крона е в ЕРМ2). Това е част от процедурата, заложена в Договора за действие на Европейския съюз, която урежда по какъв начин една страна членка се причислява към еврозоната. На базата на заключенията в отчетите Европейската комисия дава съответното предложение на Европейския съвет, който, след консултация с Европейския парламент и разискване, взима решението за въвеждане на еврото в дадената страна.
В отчетите би трябвало да търсим отговор на въпросите до каква степен законодателството на страната, в това число устройствените закони на централната банка, е съвместимо с правото на Европейски Съюз, както и дали е реализирана „ висока степен на устойчива конвергенция “. Последното точно се мери с по този начин постоянно коментираните „ числови критерии “. Какво в резюме ни споделят отчетите:
България извършва останалите три количествени критерия за участие, а точно: за непоклатимост на обществените финанси (размер на бюджетното салдо и държавния дълг), за валутния курс и за дълготрайния лихвен %. Това все още „ затваря “ периодическото покачване на тематиката за вероятно нарушаване на критерия за непоклатимост на обществените финанси във връзка с размера на бюджетния недостиг.
Оценката и в двата отчета е, че националното законодателство може да се смята за съвместимо с правото на Европейски Съюз и са преодолени пречките, дискутирани в предишни конвергентни отчети. Това е значимо, тъй като точно в тази посока бяха последните промени в Закона за Българска народна банка. Не е за подценяване обаче въпросът, който се основава с изменението на Конституцията и опцията шефът или някой от подуправителите да бъде назначен за длъжностен министър председател – с цел да се избегне евентуално влияние върху независимостта на Централната банка, допустимо решение е изменение на Закона за Българска народна банка, което да планува задоволителни и ефикасни гаранции за независимостта на Българска народна банка според условията на правото на Европейски Съюз.
Очаквано, България не покрива критерия за ценова непоклатимост. Средногодишната инфлация към май 2024 година у нас е 5,1%, до момента в който референтната стойност на критерия съгласно отчета на Европейската комисия е 4,1% (средната стойност на инфлацията в Нидерландия, Италия и Латвия, след изключване на Дания, Финландия и Белгия).
Все отново е отчетлива наклонността за доближаване на инфлацията в България със междинната за еврозоната. Ако гледаме средногодишния ритъм, в България той към този момент е 5,1% при 3,4% за еврозоната, до момента в който през март 2023 година цената в България е 14,1% при 8,8% приблизително за еврозоната – отстоянието очевидно е доста кратко. Ако въпреки всичко гледаме месечните стойности на годишното изменение на цените, България на практика изравни инфлацията с еврозоната през последните два месеца – към 2,5– 2,6%. Всъщност, от началото на годината – т.е. май при база декември 2023 година – инфлацията в еврозоната приблизително е 1,8%, до момента в който в България е едвам 0,6%, или три пъти по-ниска.
При оценката през 2022 година България също надвишаваше референтната стойност на критерия с 1 процентен пункт. По-дълъг обзор обратно демонстрира, че България няколко пъти е покривала критерия, като веднъж е била една от трите страни с най-ниска инфлация, употребена за изчислението му, а различен път е била изключвана поради прекомерно ниска инфлация.
В отчетите по-интересната част и сигурно – най-важната за четене от политиците, които ще образуват бъдещото ръководство – е полемиката за рисковете и рекомендациите за нужни промени. Практически това е самобитна „ пътна карта “, в която ЕЦБ и Европейска комисия „ насочват “ българското държавно управление към пакет от ограничения, които да трасират пътя към бъдещо „ да “ или осъществяване на критериите, даващи в цялост позитивна оценка за реализиране на устойчива конвергенция. И тук виждаме повтарящи се проблеми и надлежно – нужните дейности, започвайки от благоразумната бюджетна политика, структурни промени за по-ефективни обществени разноски, господство на правото и действие на правосъдната система и институциите като цяло, възстановяване на средата на вложения, повишение на продуктивността посредством по-качествено и съответно на потребностите обучение и така нататък
Тук ще отбележим единствено две значими рекомендации, включени в отчета на ЕЦБ, и които могат да бъдат тест за сериозността на желанията за присъединение към еврозоната на едно бъдещо държавно управление в България:
Устойчивата конвергенция на България изисква насочени към непоклатимост стопански политики и широкообхватни структурни промени. Те са от решаващо значение за привличането на директни задгранични вложения, стимулиране на евентуалния напредък и увеличение на продуктивността. Те включват уговорката на България за по-нататъшно понижаване на корупцията, за обезпечаване на самостоятелна и ефикасна правосъдна система и за възстановяване на образованието. Нужни са и промени за усилване на конкуренцията на продуктовите пазари и либерализация на контролираните браншове.
България би трябвало да продължи да организира благоразумна фискална политика. Освен това качеството и ефикасността на финансовите разноски следва да се покачат посредством възстановяване на ръководството на обществените вложения, в това число посредством дълготрайна капиталова тактика. По-нататъшното увеличение на събираемостта на налозите и стесняване на сивата стопанска система, подобряването на резултатите на държавните предприятия, както и повишението на успеваемостта на разноските са основни ограничения за опазване на средносрочната фискална резистентност.
Какво следва? Ако трендовете в ценовата динамичност се запазят, България ще продължи да свива разликата в темпа на инфлацията с най-добре представящите се страни в Европейски Съюз в идните месеци. Това, несъмнено, е при липса на външни стопански или геополитически шокове, както и благоразумни вътрешни политики. При осъществяване на критерия за ценова непоклатимост и съществуване на политическа воля, държавното управление може да изиска ексклузивен конвергентен отчет – това е част от плануванаъа процедура и към този момент е правено в предишното – като по този начин се дава опция при позитивна оценка и рекомендация от Европейска комисия да се вземе решение и при започване на 2025 година
Източник: Инфобизнес
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ