Църквата подкрепя донорството на органи, само ако донорът е изразил съгласие
При даряването на орган наложително би трябвало да се взима “съзнателното съгласие” на донора, т. е. донорът би трябвало да осъзнава действието си или, в случай че по някаква причина е изпаднал в мозъчна гибел, свободно и не по насила да е изявил единодушие за взимането на органите му. Това се споделя в позиция на Българската православна църка по въпроса с донорството, който е още веднъж на дневен ред във фокуса на почналата национална акция за поощряване на донороството и подготвяни от Министерство на здравеопазването промени в Закона за трансплантациите.
Въпреки че Българската православна черква приема трансплантациите, тя дава благословия под условия. Църквата е безапелационна, че вижда себе си повече като бранител на донора и се афишира за това наложително да се взима “съзнателното му съгласие”, както и да се основат гаранции, че няма да се допусне комерсиализация на процеса на трансплантациите и превръщането му в договорка.
Българската православна черква не приема, че незаявеният отвод би трябвало да се пояснява като единодушие, тъй като неналичието на отвод, с изключение на на допустимо единодушие, може да се дължи и на голям брой други аргументи - като неинформираност, липса на опция за волеизява, не на последно място - липса на взето решение.
За приемането на трансплантациите от църквата, са налице три съществени положения:
1. Църквата осъзнава хуманния си дълг по отношение на реципиента, който желае да живее, само че себе си съзира по-скоро в ролята на бранител на донора, комуто следва да се резервира опцията на свободен избор, т. е. свободно да избере дали да стане подобен и да даде от себе си. Църквата по никаква причина или мотив няма да пожертва дължимото почитание към донора поради потребност от оцеляване на реципиента. Защото тук задачата следва да е доброволното подаяние от страна на донора, а не удължаването живота на реципиента непременно. Реципиентът приема единствено тлеещ орган от смъртно тяло, до момента в който донорът подарява, движен от своята душа, която е безсмъртна.
Въпреки че Българската православна черква приема трансплантациите, тя дава благословия под условия. Църквата е безапелационна, че вижда себе си повече като бранител на донора и се афишира за това наложително да се взима “съзнателното му съгласие”, както и да се основат гаранции, че няма да се допусне комерсиализация на процеса на трансплантациите и превръщането му в договорка.
Българската православна черква не приема, че незаявеният отвод би трябвало да се пояснява като единодушие, тъй като неналичието на отвод, с изключение на на допустимо единодушие, може да се дължи и на голям брой други аргументи - като неинформираност, липса на опция за волеизява, не на последно място - липса на взето решение.
За приемането на трансплантациите от църквата, са налице три съществени положения:
1. Църквата осъзнава хуманния си дълг по отношение на реципиента, който желае да живее, само че себе си съзира по-скоро в ролята на бранител на донора, комуто следва да се резервира опцията на свободен избор, т. е. свободно да избере дали да стане подобен и да даде от себе си. Църквата по никаква причина или мотив няма да пожертва дължимото почитание към донора поради потребност от оцеляване на реципиента. Защото тук задачата следва да е доброволното подаяние от страна на донора, а не удължаването живота на реципиента непременно. Реципиентът приема единствено тлеещ орган от смъртно тяло, до момента в който донорът подарява, движен от своята душа, която е безсмъртна.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ