В Лом откриха крепостна стена, ровове и римски казарми от първи век след Христа
При археологически разкопки в квартал Калето в Лом, които приключиха в последните дни, на дълбочина към 7,5 метра, са открити стени и изкопи на римски отбранителни уреди от първи век след Христа, заяви за Българска телеграфна агенция ръководителят на разкопките гл. ас. доктор Владислав Живков от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките.
С най-ранното римско наличие се свързва крепостна стена, пред която се намират три рова. Те са част от лагер на римска военна част, настанила се тук през първата половина на I в. По-късно, върху тях е построен нов лагер от втората половина на I в. От него е проучена сграда, за която се допуска че е била римска казарма за бойци или конюшня.
При археологически разкопки в квартал Калето в Лом с изключение на тогавашни здания и отбранителни уреди са открити доста антични предмети – конски амуниции, декорации, кръстове, глинени съдове и така нататък Снимка: Българска телеграфна агенция
Размерите на тези казарми са дължина над 30 метра и ширина 10 метра. В северния завършек на постройката се намира по-малко помещение, което е служило за дом на офицер. В казармената сграда са открити голям брой вносни керамични съдове, главно от Южна Галия, бронзови предмети и монети. Този боен лагер е опожарен при военно нахлуване през 80-те години на първи век след Христа.
По това време сегашен Лом е бил граница на Римската империя с Дакия и укрепленията са служели за защита на тази граница. През втори век римляните са завладели провинция Дакия и Лом престанал да бъде граница, само че пък съществувал като вътрешно населено място в империята и пристанище на река Дунав. През вековете крепостните стени са били разрушавани и изграждани още веднъж няколко пъти при Първото българско царство, а също при Второто българско царство.
По време на османското господство тези стени са ограждали турската махала на Лом. Откритите при разкопките през тази година в Лом стени на отбранително оборудване са рядко срещани в низък Дунав находки от първата половина на първи век след Христа, разяснява Живков.
Ръководителят на разкопките гл. ас. доктор Владислав Живков (Снимка: БТА)
От втори-трети век след Христа е открита и проучена керамична пещ, която е служила за направа на качествени керамични съдове с червенолаково покритие. Тя е употребена по време, когато античното населено място Алмус, в този момент Лом, отбелязва най-големия стопански и културен подем в античната ера - втори и първата половина на трети век след Христа.
Край него се е намирала и една от римските митници, а неговото пристанище е било главно в западната част на Долна Мизия. Съоръжението е непокътнато на място и експонирано.
При разкопките е открит и глинен под от 11-и век преди Христа със счупени късчета от съдове от това време по него. Тази находка е още от края на късната бронзовата ера и се счита, че е излишък от културата Балей-Орсоя, населявала тези места в това далечно време.
При изкопни работи към разширението на болничното заведение в Лом през 60-те години на предишния век е открита и друга находка от културата Балей-Орсоя - глинена урна с остатъци от умрял тогава човек. Настоящото изобретение е второ и свидетелства, че по това време на мястото на сегашен Лом е имало антично населено място с съседен некропол, съобщи Живков.
Археологът заяви, че в квартал Калето в Лом археологически разкопки се вършат от 1986 година до 1990 година, а по-късно от 2018 година до 2024 година без спиране всяко лято или есен. Първоначално началник е локалният академик и археолог Валери Стоичков, а след гибелта неотдавна му те са поети от Владислав Живков.
При тези разкопки с изключение на тогавашни здания и отбранителни уреди са открити доста антични предмети - конски амуниции, декорации, кръстове, глинени съдове и така нататък. При разкопките единствено през тази година са открити към 400 находки, които ще постъпят във фонда на Историческия музей в Лом.
Откритията при теренните изследвания дават опция да се възвърне цялата история на сегашен Лом през последните 20 века - по какъв начин е бил проведен живота в селището и каква е била неговата отбрана против нападения на врагове. Вижда се по какъв начин през вековете Лом е бил разрушаван и построяван още веднъж и какъв брой разнообразни племена и нации са обитавали селището в неговата дълга история, съобщи Владислав Живков.
От Община Лом споделиха за Българска телеграфна агенция, че в Концепцията за интегрирани териториални вложения на територията на общините Лом, Димово и Оряхово е включен планът на Община Лом " Повишаване на туристическата атрактивност на Северозападна България посредством изследване, откриване, предпазване и разпространение на Алмус - ранно и късноримски кастел " на стойност 6 600 000 лв..
Общината чака този план да бъде финансиран дружно с два други плана за разпространение на културно-историческото завещание в другите две партньорски общини от Програмата за развиване на районите 2021-2027 година. Поради това откритите при разкопките находки ще са значими за привличане на туристи в Лом.
С най-ранното римско наличие се свързва крепостна стена, пред която се намират три рова. Те са част от лагер на римска военна част, настанила се тук през първата половина на I в. По-късно, върху тях е построен нов лагер от втората половина на I в. От него е проучена сграда, за която се допуска че е била римска казарма за бойци или конюшня.
При археологически разкопки в квартал Калето в Лом с изключение на тогавашни здания и отбранителни уреди са открити доста антични предмети – конски амуниции, декорации, кръстове, глинени съдове и така нататък Снимка: Българска телеграфна агенция Размерите на тези казарми са дължина над 30 метра и ширина 10 метра. В северния завършек на постройката се намира по-малко помещение, което е служило за дом на офицер. В казармената сграда са открити голям брой вносни керамични съдове, главно от Южна Галия, бронзови предмети и монети. Този боен лагер е опожарен при военно нахлуване през 80-те години на първи век след Христа.
По това време сегашен Лом е бил граница на Римската империя с Дакия и укрепленията са служели за защита на тази граница. През втори век римляните са завладели провинция Дакия и Лом престанал да бъде граница, само че пък съществувал като вътрешно населено място в империята и пристанище на река Дунав. През вековете крепостните стени са били разрушавани и изграждани още веднъж няколко пъти при Първото българско царство, а също при Второто българско царство.
По време на османското господство тези стени са ограждали турската махала на Лом. Откритите при разкопките през тази година в Лом стени на отбранително оборудване са рядко срещани в низък Дунав находки от първата половина на първи век след Христа, разяснява Живков.
Ръководителят на разкопките гл. ас. доктор Владислав Живков (Снимка: БТА) От втори-трети век след Христа е открита и проучена керамична пещ, която е служила за направа на качествени керамични съдове с червенолаково покритие. Тя е употребена по време, когато античното населено място Алмус, в този момент Лом, отбелязва най-големия стопански и културен подем в античната ера - втори и първата половина на трети век след Христа.
Край него се е намирала и една от римските митници, а неговото пристанище е било главно в западната част на Долна Мизия. Съоръжението е непокътнато на място и експонирано.
При разкопките е открит и глинен под от 11-и век преди Христа със счупени късчета от съдове от това време по него. Тази находка е още от края на късната бронзовата ера и се счита, че е излишък от културата Балей-Орсоя, населявала тези места в това далечно време.
При изкопни работи към разширението на болничното заведение в Лом през 60-те години на предишния век е открита и друга находка от културата Балей-Орсоя - глинена урна с остатъци от умрял тогава човек. Настоящото изобретение е второ и свидетелства, че по това време на мястото на сегашен Лом е имало антично населено място с съседен некропол, съобщи Живков.
Археологът заяви, че в квартал Калето в Лом археологически разкопки се вършат от 1986 година до 1990 година, а по-късно от 2018 година до 2024 година без спиране всяко лято или есен. Първоначално началник е локалният академик и археолог Валери Стоичков, а след гибелта неотдавна му те са поети от Владислав Живков.
При тези разкопки с изключение на тогавашни здания и отбранителни уреди са открити доста антични предмети - конски амуниции, декорации, кръстове, глинени съдове и така нататък. При разкопките единствено през тази година са открити към 400 находки, които ще постъпят във фонда на Историческия музей в Лом.
Откритията при теренните изследвания дават опция да се възвърне цялата история на сегашен Лом през последните 20 века - по какъв начин е бил проведен живота в селището и каква е била неговата отбрана против нападения на врагове. Вижда се по какъв начин през вековете Лом е бил разрушаван и построяван още веднъж и какъв брой разнообразни племена и нации са обитавали селището в неговата дълга история, съобщи Владислав Живков.
От Община Лом споделиха за Българска телеграфна агенция, че в Концепцията за интегрирани териториални вложения на територията на общините Лом, Димово и Оряхово е включен планът на Община Лом " Повишаване на туристическата атрактивност на Северозападна България посредством изследване, откриване, предпазване и разпространение на Алмус - ранно и късноримски кастел " на стойност 6 600 000 лв..
Общината чака този план да бъде финансиран дружно с два други плана за разпространение на културно-историческото завещание в другите две партньорски общини от Програмата за развиване на районите 2021-2027 година. Поради това откритите при разкопките находки ще са значими за привличане на туристи в Лом.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ