Изпреварил е времето с цели 180 години: в древната лаборатория на алхимик бе открит метал от бъдещето
При археологически разкопки са открити следи от волфрам в лабораторията на датския астроном Тихо Брахе, макар че детайлът е публично открит едвам през XVIII век.
Тихо Брахе, прочут най-много като бележит астроном от XVI век, има значителен принос за развиването на науката. Той доста усъвършенства точността на наблюденията на звездите и планетите, сформира таблици за забележимите изкривявания на небесните тела, дължащи се на атмосферната рефракция, разказва детонацията на свръхнова в съзвездието Касиопея и потвърждава извънземния генезис на кометите.
Брахе обаче се занимава и с астрология и алхимия. През 1576 година датският крал Фредерик II му дава остров Вен в пролива Ересунд, където той построява резиденцията Ураниборг. Тази сграда съчетава обсерватория, алхимична лаборатория и жилище за фамилията на учения.
Резиденцията на Тихо Брахе в гравюра от „ Големия атлас “ на холандския картограф и гравьор Ян Блау. Горният етаж на постройката е бил обсерватория, а в сутерена се е помещавала алхимична лаборатория По време на разкопките през 1988-1990 година в градината на Ураниборг археолозите откриват няколко керамични и стъклени фрагмента. Химикът Кааре Лунд Расмусен от Университета на Южна Дания и историкът Поул Гриндер-Хансен от Националния музей на Дания изследват пет от тези фрагменти. Резултатите от работата са оповестени в списание Heritage Science.
Учените са разкрили следи от никел, мед, цинк, калай, антимон, волфрам, злато, живак и олово в отломките. Наличието на множеството от тези детайли не е изненадващо, защото алхимиците постоянно са употребявали злато и живак в своите опити. Присъствието на волфрама обаче е изненада.
„ Откриването на волфрам в лабораторията на Тихо Брахе е в действителност изненадващо изобретение. Този детайл е публично открит едвам през 1781 година, когато шведският химик Карл Шееле го получава в чист тип “, отбелязва Кааре Лунд Расмусен.
Съществуват няколко хипотези за произхода на волфрама в лабораторията на Брахе. Може би детайлът е попаднал там посредством някои минерали, употребявани от алхимика. Друга версия е обвързвана с описанието на немския минералог Георгиус Агрикола за необичайно вещество в калаената руда от Саксония, което той назовава „ волфрам “ (от немското „ Wolf Rahm “ – „ вълча пяна “).
