Икономист: Цените в ресторантите и кафенетата са скочили с близо 110% за 10 години
При 43% обща инфлация от 2015 година насам, растежът на цените в заведенията за хранене и кафенетата доближава близо 110% за същия интервал. Никакво повишаване на труд, ток или първични материали не дава отговор на този двойно по-висок растеж за 10 години, сочи публична статистика, направена от Института за пазарна стопанска система за Националния статистически институт. Данните в ефира на " Здравей, България " разяснява Адриан Николов, старши икономист от ИПИ.
" Всеки път, когато се приказва за данъчни облекчения, поражда въпросът по какъв начин бранш, който е нараснал цените си над два пъти, продължава да упорства за друго отнасяне от това, което има цялата останала стопанска система. Ако разгледаме показателя на потребителските цени, няма бранш, който да нараства повече от хотелите и заведенията за хранене. Цените в заведенията за хранене се подвигат повече даже от тези в хотелите ", сподели икономистът.
Той уточни, че има огромни разлики, които са необясними. " Ако съпоставим даже единствено с храните, които са главният входен детайл на разноските на едно заведение, при тях нарастването е от порядъка на 85%. Има разлика от 30 на 100 единствено сред храната и показателя на потребителските цени в ресторанта, която е необяснима. Оттам насетне нарастването на разноските за труд и ток е по-малко за същия този интервал. Има разлика, която е отишла някъде - можем да спекулираме, че се е трансформирала в облага. Дали това е правилно, могат да кажат самите заведения за хранене ”, сподели той.
" За страдание няма добър формален източник, който по-системно да демонстрира по какъв начин наподобяват нещата. Но все пак чувството е за доста огромни разлики. В София цените в заведенията към този момент са сравними с тези в Прага, Варшава, Букурещ, само че това не е публична статистика ", съобщи Николов.
" Когато един бизнес отиде при страната и каже: " Дайте ми отстъпка от налог ", се намираме в една от две хипотези. В единия случай този бизнес се счита за редовно значим за българската стопанска система и затова би трябвало да бъде привилегирован на фона на всички останали. Другият проблем е този бизнес да е изправен пред систематични проблеми и по тази причина да се нуждае от държавна поддръжка ", сподели той.
По думите му сега е мъчно да се вършат прогнози, тъй като се намираме в извънредно несигурна външна среда. Той разяснява още, че по-скоро ще има дълготрайна инфлация, само че не се чака тя да доближи равнищата от 2022–2023 година " Тогава стигнахме двуцифрена инфлация. В момента упованията са за към 4% ", предвижда икономистът.
" Всеки път, когато се приказва за данъчни облекчения, поражда въпросът по какъв начин бранш, който е нараснал цените си над два пъти, продължава да упорства за друго отнасяне от това, което има цялата останала стопанска система. Ако разгледаме показателя на потребителските цени, няма бранш, който да нараства повече от хотелите и заведенията за хранене. Цените в заведенията за хранене се подвигат повече даже от тези в хотелите ", сподели икономистът.
Той уточни, че има огромни разлики, които са необясними. " Ако съпоставим даже единствено с храните, които са главният входен детайл на разноските на едно заведение, при тях нарастването е от порядъка на 85%. Има разлика от 30 на 100 единствено сред храната и показателя на потребителските цени в ресторанта, която е необяснима. Оттам насетне нарастването на разноските за труд и ток е по-малко за същия този интервал. Има разлика, която е отишла някъде - можем да спекулираме, че се е трансформирала в облага. Дали това е правилно, могат да кажат самите заведения за хранене ”, сподели той.
" За страдание няма добър формален източник, който по-системно да демонстрира по какъв начин наподобяват нещата. Но все пак чувството е за доста огромни разлики. В София цените в заведенията към този момент са сравними с тези в Прага, Варшава, Букурещ, само че това не е публична статистика ", съобщи Николов.
" Когато един бизнес отиде при страната и каже: " Дайте ми отстъпка от налог ", се намираме в една от две хипотези. В единия случай този бизнес се счита за редовно значим за българската стопанска система и затова би трябвало да бъде привилегирован на фона на всички останали. Другият проблем е този бизнес да е изправен пред систематични проблеми и по тази причина да се нуждае от държавна поддръжка ", сподели той.
По думите му сега е мъчно да се вършат прогнози, тъй като се намираме в извънредно несигурна външна среда. Той разяснява още, че по-скоро ще има дълготрайна инфлация, само че не се чака тя да доближи равнищата от 2022–2023 година " Тогава стигнахме двуцифрена инфлация. В момента упованията са за към 4% ", предвижда икономистът.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ