Презирам онези, които обичат да маршируват в строя. Те са

" Презирам тези, които обичат да маршируват в строя. Те са получили мозък по случайност, тъй като за маршируването им стига и гръбначният мозък. " Думи на Алберт Айнщайн. Тук описваме за най-известните немски евреи.

Мозес Менделсон

Евреите в Германия - историята на едно столетно общуване, в която има освен мракобесие. Сборникът „ Ние сме тук! 1700 години еврейски живот в Германия “ на 340 страници припомня за забележителни писатели, композитори, философи, художници, учени, политици и банкери от еврейски генезис в Германия. Тук ще разкажем единствено за двама от тях, оставили дълбока диря освен в немската, само че и в международната история.

Мозес Менделсон

Мозес Менделсон се ражда през 1729 година в оскъдно семейство, получава обичайно еврейско обучение и на 14-годишна възраст с една торбичка през рамо се насочва пеша към Берлин. По това време евреите имат потребност от особено позволение, с цел да живеят в столицата на Прусия. Менделсон съумява да си го набави като частен преподавател на децата на един индустриалец. По-късно постъпва на работа във фабриката, става счетоводител, а най-после и съсобственик.
Редакцията предлага
Мозес Менделсон има да храни огромно семейство с 10 деца, четири от които умират още в ранна възраст. Парите си изкарва от фабриката, само че основният му интерес е ориентиран към науката и езиците. Изучава философия и математика, немска литература и латински, поддържа близки контакти с доста известни учени. Три пъти го оферират за член на Пруската академия на науките, а кралят два пъти задрасква името на евреина Менделсон и чак на третия път отстъпва. През 1763 година един теоретичен етюд на Мозес Менделсон получава първата премия на Пруската академия - в конкуренция с произведение на самия Имануел Кант.

През 1770 година известният швейцарски богослов Йохан Каспар Лафатер приканва Менделсон или обществено да обори догмата на християнството, или в случай че не може, да се покръсти. Менделсон не желае да се отхвърля от своето изповедание, само че в това време осъзнава, че за него като евреин в протестантска Прусия е доста рисково да оспорва християнската доктрина. Отворените писма, които той написа в отговор на предизвикването, и до през днешния ден поразяват със своята мъдрост, меродавност и деликатност.

Менделсон слага акцента върху взаимната толерантност сред другите вероизповедания. През 18 век концепцията за взаимна толерантност сред религиите е нещо напълно ново и напредничаво, тъй че възгледите на Менделсон стават обект на разгорещени диспути, изключително измежду протестантите - и в последна сметка мнозина ги одобряват.

Макар да е считан за основател на Хаскалата - публичното придвижване, което се застъпва за интеграция на евреите в европейското общество, не трябва да се мисли, че Мозес Менделсон утвърждава концепцията за асимилация на евреите в християнските общества. Като човек, който практикува юдаизма, той се стреми да резервира национално-религиозните особености на еврейския народ, който, съгласно него, би трябвало да се приобщи към актуалния свят и достиженията на цивилизацията и да се интегрира в европейското общество, само че без да се отхвърля от еврейските си обичаи. Четири от шестте деца на Мозес Менделсон одобряват християнството. Така постъпват и внуците му, измежду които е и гениалният композитор Феликс Менделсон Бартолди, създател на едно от най-известните музикални творби в света: „ Сватбения марш “.

Алберт Айнщайн

В фамилията на асимилирани немски евреи през 1879 година се ражда. Родителите му не са религиозни хора и даже дават детето в католическо учебно заведение. И до през днешния ден се повтаря жилавата легенда, че Айнщайн е бил слаб възпитаник. Но в действителност бележките му, изключително по математика и физика, са отлични. Бъдещият популярен физик изостава само с френския. И още нещо доста значимо: той от сърце ненавижда казармената дисциплинираност в учебно заведение. И по-късно ще напише: „ Училището задушаваше свещената ученолюбивост, която на първо място се нуждае от независимост “.

Айнщайн напуща Германия през 1932 година, още преди националсоциалистите да се възкачат на власт. Обръща тил на родината си не толкоз тъй като се притеснява от възможни преследвания против евреите - по това време към момента никой не може да си показа ужасяващите мащаби на задаващия се Холокост. Айнщайн просто ненавижда послушната навалица, която крачи след „ фюрера “ към властта. „ Презирам тези, които обичат да маршируват в строя. Те са получили мозък по случайност, тъй като за маршируването им е задоволителен и гръбначният мозък “, споделя Айнщайн. И още: „ Горещо ненавиждам героизма по команда, безсмисленото принуждение и окаяното патриотарство “.

Едва откакто емигрира в Съединени американски щати, великият физик и към този момент притежател на Нобелова награда за пръв път всъщност взима отношение по еврейския въпрос. Към тази стъпка го тласкат най-много първите антисемитски закони на „ Третия Райх “, погромите против евреите през по този начин наречената „ Кристална нощ “ и последвалото всеобщо заличаване на хората от еврейски генезис. Алберт Айнщайн поставя големи старания да измъкне от Германия своята братовчедка Лина, само че по този начин и не съумява. През 1942 година тя е депортирана в концлагер и умира в Треблинка.

По това време Айнщайн стартира интензивно да поддържа ционистите, които се стремят към лична страна. Той даже събира пари за земя в Палестина и за Ерусалимския университет. А през 1952 година новата страна Израел даже му предлага да стане неин президент. Айнщайн е разчувстван от сърце, само че не приема предлагането. „ През целия си живот съм се занимавал с справедливи неща. Не владея нито естествените заложби, нито опит в верния метод към хората, нужни за някаква публична служба “, написа той в отговор на поканата.

*****

Вижте и това видео:
" Навсякъде се сипеше пепел. Пепел от крематориума. "