Петко Георгиев: България остави ключови теми за обществото да бъдат под контрол на руската пропаганда
Президентите на Русия и на Съединени американски щати през 02.05 часа нощес са си говорили на дребни имена. Разговорът бил откровен, прям, само че оттатък дипломатическата учтивост и тази несериозност, резултатите се оказват нулеви. Любопитното от срещата е, че Тръмп бил споделил на Путин, че е подготвен да се отдръпна от договарянията с Украйна и се отказал от нови наказания против Русия. Тази договорености зашеметиха европейските водачи и те провидяха сбъдване на най-кошмарните сюжети. Проправи ли Тръмп пътя на Русия за боен напън към Украйна? Наш посетител е журналистът Петко Георгиев – шеф на Фондация " Център за радио и телевизионно образование – ПроМедиа ". Добър ден, господин Георгиев.
Здравейте.
Американският президент е дал да се разбере, че Москва и Киев би трябвало да реализират съглашение без посредничеството на Съединени американски щати. Това какво значи за Украйна?
Че Тръмп се пробва да се измие ръцете след гръмките обещания, които правеше по време на предизборната акция и в предишните 3-4 месеца към този момент откогато е на власт. Просто се пробва да се измие ръцете, тъй като видя, че това, което се пробва да реализира, в случай че в действителност това е единствената му цел, а точно съглашение сред Украйна и Русия, не е по неговите сили. Мисля че вие започнахте добре с това, че диалозите били забавни и откровени – това извършено от дипломатически на елементарен български значи: " видяха се и не се схванаха “. Истината е, че Путин се усеща обнадежден от безапелационната липса на поддръжка от страна на Америка за Украйна и счита, че на този декор той би могъл да продължи с експанзията си, до момента в който не реализира още завладяване на територия от Украйна като най-малко. А пък Тръмп схваща, че не може да се разбере самичък с Путин, тъй като му е належащо първо да се разбере със Зеленски, след това да се разбере с Европейския съюз, а той не желае да прави нито едното, нито другото. Надяваше се, че някак си по този начин единствено разполагайки с ресурсите на американската военна поддръжка и възможната опасност от наказания ще може да реализира съглашение, само че това явно няма да стане. Единствената опасност, за мен сериозната опасност е отдръпването на Тръмп от договаряния да не бъде съпроводено със значително и бързо отдръпване на американската военна поддръжка за Украйна. Ако това се случи, то тогава в действителност везните ще се наклонят най-малко краткотрайно в интерес на Русия. Ако това обаче не се случи, просто Тръмп ще се опита да го замете по някакъв метод и да се откаже от договарянията, с цел да не излезе в личните си очи и в очите на света в позицията на човек, който е опитал нещо, заречен е, пък не е съумял да го направи.
Съществува и още един въпрос, който е стеснителен за нас: на път ли е Тръмп да подписа договорка с Путин и на каква цена?
Напълно е допустимо Тръмп да подписа някаква договорка с Путин. Но това, което се видя, в това число от метода, по който се водят договарянията сега, в метода, по който европейските велики сили се активизират, е, че тази договорка няма да е толкоз съдбовна, колкото изглеждаше преди. Защото имаме една оформяща се различна " коалиция на искащите “, по този начин наречена, която няма никакво желание да се откажа от поддръжката си за Украйна. Даже в противен случай, позицията на Съединени американски щати роди тази коалиция на искащите и сигурно ще я подтиква да се развива колкото се може по-бързо. Така че тази договорка, от която действително и основателно толкоз хора се притесняват, даже да се случи, няма да е толкоз съдбовна, колкото звучеше.
Европейският съюз приема през днешния ден 17-я пакет от наказания против Русия и идващия пакет към този момент е на път. Обаче, каква е успеваемостта на тези наказания? Не изтичат ли европейските дейности и старания през оставените от американския президент процепи?
Вярно е, че глобите не са ефикасни. Виждали сме доста пъти в историята, освен глобите по отношение на Русия, глобите по отношение на доста други страни, които са престъпвали нормите на допустимото държание, че те работят доста лимитирано и доста гладко. Но в този съответен случай, когато зад тила на Русия стоят и Китай, и Иран, и Северна Корея, и по този начин нататък другите режими със съмнителна известност, глобите по принцип са още по-слаби, защото в Русия има различни източници на доставка. Но в това време, в случай че Тръмп приложи това, за което говореше – наказания и върху тези, които нарушават глобите против Русия, това е един образец, който би могъл да бъде последван от Европейския съюз и примката да се затегне още малко. Вижте, Руската стопанска система е с размерите примерно на белгийската. Колкото и необичайно да звучи, Русия е голяма военна супердържава, само че тя е икономическо джудже спрямо колосите, няма я в чалната десетка на страните с БВП. Така че за нея не е безразлично, никога не е безразлично, до каква степен и от кое място ще може да получава средства, с цел да финансира военната си помощ. Много постоянно се приказва за това, по какъв начин Русия харчила 10-15% от бюджета си за военни разноски, до момента в който в Европа това били единствено 3%. Да само че европейските 3% като безспорна фигура са по-големи от съветските 15%. Така че всичко това би трябвало да се преглежда в подтекст. Санкциите работят постепенно, незадоволително, само че в последна сметка имат резултат.
Целите на Путин отпреди войната не са се трансформирали, и една от тях – НАТО да се отдръпна до границите на разширението му до 2007 година, доста директно визира и България. На какво може да се разчита? Дали отново няма да се озовем от неприятната страна на салфетката?
Вижте, Путин бълнува и може би бълнува съзнателно, тъй като за него персонално, в политически проект, път обратно няма. Той ще продължава да желае от същото, което желае от първия ден, тъй като в случай че тръгне да се отхвърля от него, доста скоро ще го последва ориста на други диктатори, които са били сваляни принудително от власт. За него път обратно няма. Така че не можем да чакаме от него да се откаже от своите претенции, с които стартира войната. Може да ги модифицира леко, само че по този начин или другояче той би трябвало да показа пред Русия нещо, което тя да успее, под натиска несъмнено на всеобщата агитация, с която той схваща, която съветското общество да може по някакъв си метод да преглътне като победа, като форма на победа. И това е съгласно мен главната задача, която стои пред него. Той схваща, че не може да реализира задачите си нито в Украйна, нито по отношение на НАТО, въпросът е по какъв начин да показа пред публичното мнение това, което към този момент е заграбил в Украйна, като огромната победа и като постигането на крайната си цел. И това ще отнеме малко време, малко игра с публиката, малко съдействие с Тръмп и така нататък
Г-н Георгиев, с наближаването на участието на България в еврозоната ускорява ли се у нас въздействието на Русия и интензивността на съветските разследващи служби?
Влиянието на Русия – не, интензивността – да. Не мисля, че въздействието се ускорява, тъй като то е почти константна големина. Има някакви там 15 или 20% от българското население, което остана и след началото на Украинската война, на войната против Украйна, в лагера на поддръжниците на Путин. Но имаме истеризиране на антиевропейското говорене, чийто генезис несъмнено в основата си е съветската агитация в България. Не единствено еврото, прочее България направи, остави може би не по нехайство, а поради други систематични проблеми в своята система за национална сигурност, само че България изостави основни тематики за обществото да бъдат под надзор на съветската агитация. И тези тематики за жалост са измежду най-скъпите на българите – патриотизма и православието. Това са две полета, на които съветската агитация за жалост има преобладаваща роля в публичния живот в България. И това, отново споделям, е вследствие на дейното непротивопоставяне на вражеската агитация от страна на българските институции и на българското общество.
На какво се дължи това неглижиране от страна на институции, на общество и на способени органи?
Мисля че най-хубавият, най-символичният, въпреки че не единственият и незадоволителният отговор на вашия въпрос, е в лицето на президента. Имаме президент, който има надзор върху специфичните служби, който е путинист. Имаме служби, които са завладяни от вътрешната страна от сходен вид хора с сходно съзнание. Имаме политическа партия, повече от една, няколко политически партии, които непосредствено експлоатират таман тези тематики, за които стана дума доскоро, под диктовката на Москва. Така че са фактори колкото желаете. Това, което е необичайно и което е неприемливо е, че няма липса на проведен отпор против всичките тези неща.
Защо? Какво е вашето пояснение?
Превзети институции. Превзети институции и медии в някакъв смисъл, тъй като това не е нещо, което можем да прехвърлим като отговорност на жителите. Защото в последна сметка една демократична страна образуването на политика и изключително отбраната на националната сигурност е приоритет на държавните институции, а те са пробити и завладяни.
В какви направления се разгръща съветският напън и по-точно натискът на службите у нас? Какво се показват хибридните им офанзиви?
Хибридните им офанзиви, аз мисля, че за това нещо има задоволително положителни проучвания с масираният поток от антиевропейска, антидемократична агитация, която залива онлайн пространството и от ден на ден и повече стартира да прозира и в мейнстрийм медиите. А другояче в стопански проект, вижте, в генезиса, в основата и в практиката на проведената престъпност и на превзетата страна стоят корупционните пари от съветските стопански ползи и планове в България. Така че като се споделя, ние сами си плащаме през парите, които толкоз години се плащаха на " Нефтохим “, на " Петрол “, на " Газпром “ и така нататък, сами си финансираме антибългарската агитация. И това става само и главно поради това, за което говорихме доскоро, превзетите държавни институции и изключително тези, чиято роля е да пазят националната сигурност.
Германската работа за отбрана на Конституцията насочи предизвестие за така наречен " сътрудници за еднократна приложимост “, които работят в интерес на Русия. Ние видяхме такива представители българи в този развой, който сега продължава към този момент в Лондон. Но в какво се показва по принцип опасността от това?
Не съм сигурен, че може да се заключи в резюме. Наистина има такива хора, които го вършат по вътрешни подбуди, има други, които го вършат с чисто комерсиална цел. Но аз мисля, че едно от значимите послания на това, което се случи с кандидат-шпионите или пишман-шпионите в Англия е, че тази работа не е безобидна. И тук отново се връщам към предходната си теза: вижте, когато в една страна правораздаването и службите за сигурност работят, какво се случва, и вижте в нашата, където не работят, какво не се случва. Трябва да сме наясно, че когато имаш един самостоятелен публицист, който работи и проверява закононарушенията на съветския режим, и когато предаваш някаква информация за неговото наличие, това може да ти коства 10 години от живота в пандиза. В България такова чувство никой няма, просто тъй като няма кой да постанова законите. Така че за мен най-важният извод тук е, уповавам се хората, които са прочели, видели и чули тази вест, да са си го направели, че даже сякаш безобидни на пръв взор дейности, които имат дилетантски темперамент по метода, по който бяха разказани, даже такава дилетантщина може да ти докара 10-15 години в пандиза. И за жалост, образците не идват от България, идват от други страни, където това е действителността. Тук просто съветската агитация се шири безнаказано, в това число когато става дума не просто за агитация, а за нарушение на нашето законодателства. Аз желая да напомня, че в Българския углавен кодекс има експлицитен текст, който планува затвор, не просто някакво друго наказване, отнемане от независимост, освен това в някои случаи до 5 години, за оправдаване на военните закононарушения и закононарушения против човечеството. А ние имаме хора от всевъзможен сан, от най-нисък до най-голям, които свободно си приказват, че /…/ било холивудска режисура и така нататък Това са неща, които с една работеща правосъдна система би трябвало да имаме сега съдилищата ни да се залети догоре с каузи по този член от Наказателния кодекс. Аз не съм сигурен дали някой въобще знае за някаква, аз най-малко съм сигурен, че не знам за себе си, в миналото някой да е бил разследван за сходни неща. Ето тук е казусът – законът го има, няма кой да го ползва. И няма кой да го ползва не от несръчност и неумение, а заради това, че съответните институции са завладяни.
И на финала ще ви задам въпрос и ви апелирам за къс отговор: какъв публичен напън може да се приложи към институциите в такава посока?
Непримиримост. Вижте, ние имаме една обстановка, където на хората, на жителите по разбираеми аргументи изцяло им е писнало. Виждате все по-малко хора гласоподават, за това има куп пояснения, само че рано или късно, когато се пренавие пружината, тя поражда противоположна реакция. Ето, съгласно мен методът, по който софиянци в една немалка своя част се солидаризираха един с различен по време на тази последна транспортна стачка е един от методите. Това е методът на неотстъпчивост – не би трябвало да забравяме какво желаеме като свободни хора и като народна власт.
Благодаря ви, че приехте да бъдете наш посетител и за времето, което ни отделихте.
И аз ви благодаря.
Здравейте.
Американският президент е дал да се разбере, че Москва и Киев би трябвало да реализират съглашение без посредничеството на Съединени американски щати. Това какво значи за Украйна?
Че Тръмп се пробва да се измие ръцете след гръмките обещания, които правеше по време на предизборната акция и в предишните 3-4 месеца към този момент откогато е на власт. Просто се пробва да се измие ръцете, тъй като видя, че това, което се пробва да реализира, в случай че в действителност това е единствената му цел, а точно съглашение сред Украйна и Русия, не е по неговите сили. Мисля че вие започнахте добре с това, че диалозите били забавни и откровени – това извършено от дипломатически на елементарен български значи: " видяха се и не се схванаха “. Истината е, че Путин се усеща обнадежден от безапелационната липса на поддръжка от страна на Америка за Украйна и счита, че на този декор той би могъл да продължи с експанзията си, до момента в който не реализира още завладяване на територия от Украйна като най-малко. А пък Тръмп схваща, че не може да се разбере самичък с Путин, тъй като му е належащо първо да се разбере със Зеленски, след това да се разбере с Европейския съюз, а той не желае да прави нито едното, нито другото. Надяваше се, че някак си по този начин единствено разполагайки с ресурсите на американската военна поддръжка и възможната опасност от наказания ще може да реализира съглашение, само че това явно няма да стане. Единствената опасност, за мен сериозната опасност е отдръпването на Тръмп от договаряния да не бъде съпроводено със значително и бързо отдръпване на американската военна поддръжка за Украйна. Ако това се случи, то тогава в действителност везните ще се наклонят най-малко краткотрайно в интерес на Русия. Ако това обаче не се случи, просто Тръмп ще се опита да го замете по някакъв метод и да се откаже от договарянията, с цел да не излезе в личните си очи и в очите на света в позицията на човек, който е опитал нещо, заречен е, пък не е съумял да го направи.
Съществува и още един въпрос, който е стеснителен за нас: на път ли е Тръмп да подписа договорка с Путин и на каква цена?
Напълно е допустимо Тръмп да подписа някаква договорка с Путин. Но това, което се видя, в това число от метода, по който се водят договарянията сега, в метода, по който европейските велики сили се активизират, е, че тази договорка няма да е толкоз съдбовна, колкото изглеждаше преди. Защото имаме една оформяща се различна " коалиция на искащите “, по този начин наречена, която няма никакво желание да се откажа от поддръжката си за Украйна. Даже в противен случай, позицията на Съединени американски щати роди тази коалиция на искащите и сигурно ще я подтиква да се развива колкото се може по-бързо. Така че тази договорка, от която действително и основателно толкоз хора се притесняват, даже да се случи, няма да е толкоз съдбовна, колкото звучеше.
Европейският съюз приема през днешния ден 17-я пакет от наказания против Русия и идващия пакет към този момент е на път. Обаче, каква е успеваемостта на тези наказания? Не изтичат ли европейските дейности и старания през оставените от американския президент процепи?
Вярно е, че глобите не са ефикасни. Виждали сме доста пъти в историята, освен глобите по отношение на Русия, глобите по отношение на доста други страни, които са престъпвали нормите на допустимото държание, че те работят доста лимитирано и доста гладко. Но в този съответен случай, когато зад тила на Русия стоят и Китай, и Иран, и Северна Корея, и по този начин нататък другите режими със съмнителна известност, глобите по принцип са още по-слаби, защото в Русия има различни източници на доставка. Но в това време, в случай че Тръмп приложи това, за което говореше – наказания и върху тези, които нарушават глобите против Русия, това е един образец, който би могъл да бъде последван от Европейския съюз и примката да се затегне още малко. Вижте, Руската стопанска система е с размерите примерно на белгийската. Колкото и необичайно да звучи, Русия е голяма военна супердържава, само че тя е икономическо джудже спрямо колосите, няма я в чалната десетка на страните с БВП. Така че за нея не е безразлично, никога не е безразлично, до каква степен и от кое място ще може да получава средства, с цел да финансира военната си помощ. Много постоянно се приказва за това, по какъв начин Русия харчила 10-15% от бюджета си за военни разноски, до момента в който в Европа това били единствено 3%. Да само че европейските 3% като безспорна фигура са по-големи от съветските 15%. Така че всичко това би трябвало да се преглежда в подтекст. Санкциите работят постепенно, незадоволително, само че в последна сметка имат резултат.
Целите на Путин отпреди войната не са се трансформирали, и една от тях – НАТО да се отдръпна до границите на разширението му до 2007 година, доста директно визира и България. На какво може да се разчита? Дали отново няма да се озовем от неприятната страна на салфетката?
Вижте, Путин бълнува и може би бълнува съзнателно, тъй като за него персонално, в политически проект, път обратно няма. Той ще продължава да желае от същото, което желае от първия ден, тъй като в случай че тръгне да се отхвърля от него, доста скоро ще го последва ориста на други диктатори, които са били сваляни принудително от власт. За него път обратно няма. Така че не можем да чакаме от него да се откаже от своите претенции, с които стартира войната. Може да ги модифицира леко, само че по този начин или другояче той би трябвало да показа пред Русия нещо, което тя да успее, под натиска несъмнено на всеобщата агитация, с която той схваща, която съветското общество да може по някакъв си метод да преглътне като победа, като форма на победа. И това е съгласно мен главната задача, която стои пред него. Той схваща, че не може да реализира задачите си нито в Украйна, нито по отношение на НАТО, въпросът е по какъв начин да показа пред публичното мнение това, което към този момент е заграбил в Украйна, като огромната победа и като постигането на крайната си цел. И това ще отнеме малко време, малко игра с публиката, малко съдействие с Тръмп и така нататък
Г-н Георгиев, с наближаването на участието на България в еврозоната ускорява ли се у нас въздействието на Русия и интензивността на съветските разследващи служби?
Влиянието на Русия – не, интензивността – да. Не мисля, че въздействието се ускорява, тъй като то е почти константна големина. Има някакви там 15 или 20% от българското население, което остана и след началото на Украинската война, на войната против Украйна, в лагера на поддръжниците на Путин. Но имаме истеризиране на антиевропейското говорене, чийто генезис несъмнено в основата си е съветската агитация в България. Не единствено еврото, прочее България направи, остави може би не по нехайство, а поради други систематични проблеми в своята система за национална сигурност, само че България изостави основни тематики за обществото да бъдат под надзор на съветската агитация. И тези тематики за жалост са измежду най-скъпите на българите – патриотизма и православието. Това са две полета, на които съветската агитация за жалост има преобладаваща роля в публичния живот в България. И това, отново споделям, е вследствие на дейното непротивопоставяне на вражеската агитация от страна на българските институции и на българското общество.
На какво се дължи това неглижиране от страна на институции, на общество и на способени органи?
Мисля че най-хубавият, най-символичният, въпреки че не единственият и незадоволителният отговор на вашия въпрос, е в лицето на президента. Имаме президент, който има надзор върху специфичните служби, който е путинист. Имаме служби, които са завладяни от вътрешната страна от сходен вид хора с сходно съзнание. Имаме политическа партия, повече от една, няколко политически партии, които непосредствено експлоатират таман тези тематики, за които стана дума доскоро, под диктовката на Москва. Така че са фактори колкото желаете. Това, което е необичайно и което е неприемливо е, че няма липса на проведен отпор против всичките тези неща.
Защо? Какво е вашето пояснение?
Превзети институции. Превзети институции и медии в някакъв смисъл, тъй като това не е нещо, което можем да прехвърлим като отговорност на жителите. Защото в последна сметка една демократична страна образуването на политика и изключително отбраната на националната сигурност е приоритет на държавните институции, а те са пробити и завладяни.
В какви направления се разгръща съветският напън и по-точно натискът на службите у нас? Какво се показват хибридните им офанзиви?
Хибридните им офанзиви, аз мисля, че за това нещо има задоволително положителни проучвания с масираният поток от антиевропейска, антидемократична агитация, която залива онлайн пространството и от ден на ден и повече стартира да прозира и в мейнстрийм медиите. А другояче в стопански проект, вижте, в генезиса, в основата и в практиката на проведената престъпност и на превзетата страна стоят корупционните пари от съветските стопански ползи и планове в България. Така че като се споделя, ние сами си плащаме през парите, които толкоз години се плащаха на " Нефтохим “, на " Петрол “, на " Газпром “ и така нататък, сами си финансираме антибългарската агитация. И това става само и главно поради това, за което говорихме доскоро, превзетите държавни институции и изключително тези, чиято роля е да пазят националната сигурност.
Германската работа за отбрана на Конституцията насочи предизвестие за така наречен " сътрудници за еднократна приложимост “, които работят в интерес на Русия. Ние видяхме такива представители българи в този развой, който сега продължава към този момент в Лондон. Но в какво се показва по принцип опасността от това?
Не съм сигурен, че може да се заключи в резюме. Наистина има такива хора, които го вършат по вътрешни подбуди, има други, които го вършат с чисто комерсиална цел. Но аз мисля, че едно от значимите послания на това, което се случи с кандидат-шпионите или пишман-шпионите в Англия е, че тази работа не е безобидна. И тук отново се връщам към предходната си теза: вижте, когато в една страна правораздаването и службите за сигурност работят, какво се случва, и вижте в нашата, където не работят, какво не се случва. Трябва да сме наясно, че когато имаш един самостоятелен публицист, който работи и проверява закононарушенията на съветския режим, и когато предаваш някаква информация за неговото наличие, това може да ти коства 10 години от живота в пандиза. В България такова чувство никой няма, просто тъй като няма кой да постанова законите. Така че за мен най-важният извод тук е, уповавам се хората, които са прочели, видели и чули тази вест, да са си го направели, че даже сякаш безобидни на пръв взор дейности, които имат дилетантски темперамент по метода, по който бяха разказани, даже такава дилетантщина може да ти докара 10-15 години в пандиза. И за жалост, образците не идват от България, идват от други страни, където това е действителността. Тук просто съветската агитация се шири безнаказано, в това число когато става дума не просто за агитация, а за нарушение на нашето законодателства. Аз желая да напомня, че в Българския углавен кодекс има експлицитен текст, който планува затвор, не просто някакво друго наказване, отнемане от независимост, освен това в някои случаи до 5 години, за оправдаване на военните закононарушения и закононарушения против човечеството. А ние имаме хора от всевъзможен сан, от най-нисък до най-голям, които свободно си приказват, че /…/ било холивудска режисура и така нататък Това са неща, които с една работеща правосъдна система би трябвало да имаме сега съдилищата ни да се залети догоре с каузи по този член от Наказателния кодекс. Аз не съм сигурен дали някой въобще знае за някаква, аз най-малко съм сигурен, че не знам за себе си, в миналото някой да е бил разследван за сходни неща. Ето тук е казусът – законът го има, няма кой да го ползва. И няма кой да го ползва не от несръчност и неумение, а заради това, че съответните институции са завладяни.
И на финала ще ви задам въпрос и ви апелирам за къс отговор: какъв публичен напън може да се приложи към институциите в такава посока?
Непримиримост. Вижте, ние имаме една обстановка, където на хората, на жителите по разбираеми аргументи изцяло им е писнало. Виждате все по-малко хора гласоподават, за това има куп пояснения, само че рано или късно, когато се пренавие пружината, тя поражда противоположна реакция. Ето, съгласно мен методът, по който софиянци в една немалка своя част се солидаризираха един с различен по време на тази последна транспортна стачка е един от методите. Това е методът на неотстъпчивост – не би трябвало да забравяме какво желаеме като свободни хора и като народна власт.
Благодаря ви, че приехте да бъдете наш посетител и за времето, което ни отделихте.
И аз ви благодаря.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ