Президентите на Франция и САЩ Еманюел Макрон и Доналд Тръмп

Президентите на Франция и Съединени американски щати Еманюел Макрон и Доналд Тръмп

Въпреки шумното отвращение във връзка със случая " Скрипал ", поради Брекзита става все по-малко евентуално някогашните другари да поддържат Англия.

На западните политици лиши много време да проумеят измеренията на опасността, която съставлява Русия на президента Владимир Путин. Някои в Лейбъристката партия още не са. Докато Тереза Мей навлиза в открита борба с Москва, е ясно също, че решаването на спора, провокиран от закононарушението в Солсбъри, може да отнеме години.

Студена или гореща, открита или прикрита, тази война ще бъде дълга и Англия ще се нуждае от всичките си другари и съдружници, с цел да надделее над един безсърдечен съперник. Дали ще получи откровена, задоволителна и навременна поддръжка обаче е въпрос, предизвикващ съществени подозрения.

Не става дума единствено за Солсбъри, несъмнено. Путин пресича неприкосновени граници - в страната си и в чужбина - все по-безнаказано, откогато се издигна на позиция с национално въздействие през 1999 година Той построи репутацията си с брутална умиротворителна акция в Чечения, аргументирана с поредност подозрителни бомбени детонации в жилища. Бившият съветски сътрудник Александър Литвиненко, по-късно погубен в Лондон, упрекна за гърмежите съветската Федерална работа за сигурност и, индиректно, Путин.

Оправданото чувство за уязвимост, съмнения и разделяне на Запада от този момент предизвикват Путин да следва скица на ескалиращо нападателно държание. Главните му проявления включват войните в Грузия и Украйна, хакерските атаки против страните от НАТО, намесата в избори, интервенции за дестабилизация, както и кървавата сирийска намеса.

Путин е насърчаван още повече от господството си в Русия, реализирано посредством манипулиране на избори, свеждане на Думата до безрезервно приемащ закони орган и елиминиране с разнообразни средства на водещи съперници, критици и свободни медии. Борис Немцов, демократичен модернизатор, погубен през 2015 година, и проверяващата журналистка Анна Политковская, убита през 2006 година, са единствено две от имената в дълъг лист, който може в последна сметка да включи и Сергей и Юлия Скрипал.

Зад дейностите на Путин проличава чувство за съветската изключителност, за това че Русия е някак друга и не е обвързана със законите и отговорностите на построения върху правила интернационален ред, въведен след 1945 година Поведението му е застинало в епохата на преобладаващата руска свръхсила. Причините за това държание обаче са по-дълбоки.

Царистка Русия от 19-ти век по едно и също време завижда и подражава на Европа. След революцията от 1917 година тя се самоопределя в опълчване на Запада. Путин възроди тази традиция.

До доста скоро западните водачи отказваха да повярват на личните си очи - и на разследващите организации. Има аргументи за това късогледство и не всички те са неприятни. В единия завършек на спектъра е неподправеният смут, че възправянето против Путин може да докара до някакъв тип военна борба с рисков, параноичен водач, който даже този месец се похвали със страховития боеприпас от нуклеарни оръжия на Русия.

После, има ги нормалните стратегически и дипломатически съображения: Русия е авторитетен фактор при значими интернационалните въпроси като Северна Корея и Иран. Освен това съществуват съществени бизнес- и търговски ползи. А най-накрая идва и цялостното политическо блаженство.

Джордж Уокър Буш сподели, че е надникнал в душата на Путин, а след това откри черна дупка. Наивният Барак Обама се опита " да рестартира " връзките с Русия, само че проектът му претърпя провал. Доналд Тръмп, на собствен ред, е общоизвестен путинофил, само че никой в действителност не знае за какво.

Упоритият отвод на Тръмп да подлага на критика директно Путин - без значение дали става въпрос за потребление на химически оръжия в Сирия или за секрети акции за подкопаване на американските избори - приказва, че съветският водач упражнява някакво влияние върху него, може би заради бивш бизнес, обвързван с Русия. Федералното следствие на Робърт Мълър може да хвърли повече светлина върху това.

Германия, която хронично зависи от съветската сила (почти 40 % от вноса й на нефт и 35 % от газа през 2016 година е пристигнал от Русия), има явни уязвими места при положение на борба. При Франция са заложени търговски ползи. Мнозина в Италия желаят анулиране на глобите, наложени от Евросъюза поради Крим. И тъй наречените, и така нататък

Така че, когато Тръмп твърди Тереза Мей в своята безрезервна поддръжка, тя би трябвало да приема думите му извънредно скептично. Тръмп приказва доста, само че по-важно е това което прави или не прави. Дотук той даде на Путин картбланш, отхвърли да задейства наказания на Конгреса за намесата в изборите, одобри безмълвно противозаконната съветска окупация на Крим и разкритикува и подкопава НАТО, последната защитна линия на Англия. Дотук - не доста добре.

А когато френският президент Еманюел Макрон приказва за " взаимност ", Англия би трябвало да бъде нащрек. Тази обичана на французите дума може да значи и всичко, и нищо.

Сходен песимизъм би трябвало да ползва към деянията на поддръжка от Брюксел и други столици от Европейски Съюз. Списъкът на случаите, когато Европа е предприемала единни, безкомпромисни дейности в отговор на огромни интернационалните провокации, не е впечатляващ. Вижте единствено по какъв начин е по въпроса за Сирия. Европа, групово, приказва внушително. Тези моменти обаче са редки и подсмихващият се човек в Кремъл го знае.

Обединяването на тези другари и сътрудници в обединен съюз, кадърен да укроти Путин и да провокира забележителна смяна в държанието му, е прекомерно сложна задача за Мей. А в този момент, по изключение, това е още по-проблематично заради Брекзита. Да се чака, че неприятното възприятие към не изключително приятелското овакантяване на Англия няма да повлияе върху бъдещето на европейското съдействие в сходни случаи, е самозаблуда. Естествено всички са съгласни, че случилото се в Солсбъри е закононарушение. Всъщност обаче, да се направи нещо, с цел да се помогне на процедура на напускащите Евросъюза британци, изключително в случай че то вреди на националните ползи, е напълно друга работа.

Стигне ли се до съответни дейности, наподобява малко евентуално Тръмп и Европа да окажат на Мей цялостната поддръжка, от която тя обезверено се нуждае, изправяйки се против един от най-безскрупулните и рискови водачи. Войната ще е продължителна, освен това освен с Русия.

По БТА