Президентите Буш баща и син са завели на риболов руския

Президентите Буш татко и наследник са завели на лов на риба съветския президент Путин край имението на семейството им в щата Мейн, 2007 година Снимка: АП Валентин Хаджийски Обещавали ли са Съединени американски щати на Москва НАТО да не се уголемява на изток? Ако под „ обещавали “ разбираме точно „ обещавали “, отговорът е еднопосочно одобрителен: да, Съединени американски щати и Западът са давали многократни и недвусмислени обещания на Москва, че НАТО няма да се уголемява на изток. Разсекретени в 2017 години документи за договарянията на редица западни водачи с Горбачов, оповестени от американския списък за национална сигурност, разрушиха изказванията, че Съединени американски щати нищо не били обещавали на Горбачов. Те могат да се видят на уеб страницата на университета Джордж Вашингтон “ (виж тук и тук). Кой и по кое време е убеждавал Горбачов? Директорът на Централно разузнавателно управление на САЩ Робърт Гейтс, критикувайки разширението на НАТО на изток, написа през 2000 година, че в 1990 година „ Горбачов и други бяха убеждавани (led to believe), че това няма да стане “. Най-известно сякаш е уверението на американския държавен секретар Джеймс Бейкър от февруари 1990 година, който споделил на среща с Горбачов, и то не един път, а три пъти, че НАТО няма да се разшири на изток „ нито един инч “ (not one inch eastward). Още на срещата в Малта през декември 1989 година обаче Буш I споделя на руския водач, че „ не бил подскачал нагоре-надолу по Берлинската стена “ и че „ Съединени американски щати нямали желание да се възползват едностранно от протичащите процеси “. През януари 1990 година външният министър на тогавашната Федерална Република Германия Ханс-Дитрих Геншер в тирада в Туцинг (Бавария), съобщи, че „ обединяването на Германия не трябва да нанесе щета на руските ползи за сигурност “ и че „ НАТО би трябвало да се откаже от всяка концепция за разширение на изток “. Същото повторил пред Горбачов канцлерът Хелмут Кол. Идеята, че територията на Германска демократична република ще има в бъдеще демилитаризиран статут, залегна в контракта за обединяването на Германия от 12 септември 1990 г. Неразширяването на НАТО на изток е било предмет на необятно единодушие и в десетки други дипломатически документи и диалози в 1990-1991 година с присъединяване на Буш I, Бейкър и Гейтс, на Франсоа Митеран, Маргарет Тачър, Джон Мейджър и генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер. Всички те признават нуждата от гаранции за руските ползи и за включването на Русия в структурите на европейската сигурност През февруари 1990 година да вземем за пример английският първи посланик Дъглас Хърд споделя на Геншер: „ Русия би трябвало да има гаранции, че в случай че Полша излезе от Варшавския контракт, няма на другия ден да влезе в НАТО “. През март 1991 година английският министър председател Мейджър дава отговор на въпрос на руския маршал Дмитрий Язов дали някои източноеврепейски страни ще влязат в НАТО: „ Нищо сходно няма да стане “. Вьорнер уверил руска парламентарна делегация, че съветът на НАТО и персонално той, както и 13 от 16-те страни членки, са срещу изолирането на Съюз на съветските социалистически републики от европейската общественост и срещу разширението на Алианса. Среща на Михаил Горбачов с немския канцлер Хелмут Кол и външния министър Геншер, 1990 година Снимка: Бундесархив Следилите новините при започване на 90-те би трябвало да си спомнят също, че Буш I даже се опита да предотврати разпадането на Съюз на съветските социалистически републики с известната си тирада в Киев през юли 1991 г. Неотдавна бе разкрит в Русия и запис на телефонния диалог на Елцин с Буш I от декември 1991 година, в който руснакът раболепно уведомява американския сътрудник за решението от Беловежката гора за разтурянето на Съюз на съветските социалистически републики, преди още да го е съобщил на руския президент! Поразителни са неудобството и резервираността на Буш I Човек с колосален опит, военен водач, заложник у японците през Втората международна война, сенатор, дипломат в Китай и шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ, той реагира сдържано и внимателно. Известно му е, че разтурянето на Съюз на съветските социалистически републики става от горната страна, макар волята на болшинството руски жители, засвидетелствано на референдума същата година. Перспективата на мястото на Съюз на съветските социалистически републики отпред с Горбачов да се появят 15 нови страни отпред с демон знае кого, може би с нуклеарно оръжие, не го радва. Страхували ли са се американците от „ съветска експанзия “ преди 1991 година? Не са. Знаейки, че Съюз на съветските социалистически републики съблюдава желязно договореностите от Ялта, водещите политици в Съединени американски щати в годините след Втората международна война разсъждаваха не като днешните. Първият висш главнокомандващ на НАТО и предстоящ президент на Съединени американски щати ген. Дуайт Айзенхауер сподели в 1951 година: „ Ако след 10 години всички американски войски, ситуирани в Европа за задачите на националната защита, не се завърнат, целият план ще се е провалил “. Той имаше поради, че откакто в Европа е открит дълготраен мир, а Германия е възобновена стопански и с извадени зъби, по-нататъшното наличие на американците там ще има единствено отрицателна роля – да нервира Съюз на съветските социалистически републики и левите в самата Германия и Европа, да провокира митинги, да подрива репутацията на страната. Това мнение доминира измежду специалистите по сигурността в Съединени американски щати и след 1989 година Геостратегът Джордж Кенан, създател на „ дългата депеша “ и доктрината за сдържането (containment) на Съюз на съветските социалистически републики в 40-те години, предизвести: „ Разширяването на НАТО ще е най-фаталната неточност на американската външна политика след Студената война. То ще насочи външната политика на Русия в посока, която няма да ни хареса. “ Старият реакционер Пат Бюкенън добави, че „ отказвайки да третираме Русия като другите страни, отрекли се от ленинизма, ние създадохме таман тази Русия, от която се страхувахме – превъоръжаваща се и кипяща от отвращение “. Гледано от Америка, НАТО има още един проблем. Много консервативни американци считат, че участието на някогашните руски републики основава недопустим риск за самите Съединени американски щати. То изтиква алената линия на войната на няколко десетки километра от Санкт Петербург. А нали Обама разгласи, че в случай че Русия се опита да възвърне хегемонията си в коя да е част от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, то ще е еднакво на война с Америка? Джон Маккейн предложи в НАТО да влязат и Грузия, и Украйна, и до момента Съединени американски щати не престават да подценяват съветските твърди възражения. Ако Грузия и Украйна да вземем за пример бяха признати в 2004 година, когато и България влезе, споровете там в 2008 година и 2014 година трябваше да доведат трета международна война. „ Откога суверенитетът на някогашни руски републики стана витално значим за националния интерес на Съединени американски щати? “ – пита Пат Бюкенън. Никой американски президент в предишното не е поемал обвързване за война, излагайки Америка на риск от нуклеарен спор поради маргинални за американския интерес дребни страни като Латвия и Естония. Съединени американски щати не се намесиха в Унгария в 1956 година, в Чехословакия в 1968 година и в Полша в 1981 г, тъй като съблюдаваха съглашението от Ялта и тъй като тогавашните президенти слагаха сигурността Америка преди всичко. Сериозните аналитици в Съединени американски щати схващат, че Вашингтон отиде прекомерно надалеч в борбата с Москва и е извънредно време за трагична деескалация. В първия ден на новата 2022 година в американското външнополитическо списаниe „ The National Interest ” излезе публикация на Дейвид Пайн, върховен чиновник в системата за сигурност, някогашен армейски щабен офицер и специалист по електромагнитни оръжия, озаглавена „ Да се договорим за мир с Русия, да предотвратим войната за Украйна “ (тук). Пайн напомня по какъв начин съглашението от Ялта сътвори сфери на въздействие на великите сили и обезпечи повече от половин век мир сред тях и предлага „ нова Ялта “, която да даде на Русия като сфера на въздействие цялата територия на някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Независимостта на балтийските републики да се подсигурява в подмяна на сухопътен кулоар на Русия до Калининградска област през Беларус и Литва. А Източна Европа да се трансформира в буферна зона, равноотдалечена от Вашингтон и Москва. Защо внезапно такава „ отстъпчивост “ към Москва? Нима от морални скрупули за подправените очаквания, дадени в миналото на Горбачов? Съвсем не – от военнополитически натурализъм. Според Путин, написа Пайн, разпадането на Съюз на съветските социалистически републики било най-голямото политическо злополучие за ХХ век. Той целял обединието на някогашните руски републики като стопански съюз или даже като пълноценно политическо обединяване и бил решен да извърши тази задача до края на живота си. Путин модернизирал въоръжените си сили, в това число със 75% обновяване на нуклеарния боеприпас и с „ половин дузина нуклеарни супероръжия “, неограничавани от сегашните контракти за надзор над въоръженията, с които постигнал нуклеарно предимство над Съединени американски щати – нещо, което предшествениците му от Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не съумели да създадат. Освен това Русия развила превъзхождащи мощности за кибервойна, подземни нуклеарни командни центрове, електромагнитно супер оръжие и средства за отбрана от него, и била в положение да си възвърне изгубените в миналото руски територии със мощ. Съединението на Русия с Украйна, най-голямата постсъветска република, било основен приоритет за Путин и било изключено той да се откаже от него. Възможно било дружно с това и Китай да си върне Тайван, при което Съединени американски щати нямало да са в положение да отговорят дейно на нито една от двете експанзии, в случай че не желали да понесат цялата тежест на възможна трета международна война на своя територия, изяснява Пайн. За него единственият въпрос в този момент бил дали Путин ще реализира задачата за съветско владичество в Украйна с мирни, дипломатически средства, в партньорство със Съединени американски щати, или да опита с война с цената на милиони жертви. И съветът на Пайн към управлението на Съединени американски щати е да одобряват изискванията на Путин, които към този момент Байдън назовава „ неприемливи “. Всъщност те били рационални и за Запада несъмнено били по-малкото зло. Разбира се, Америка е още надалеч от публично приемане на концепциите на Пайн. Конфронтацията й с Русия набра огромна инерция, страхът на Западна Европа от личната й военнополитическа беззащитност и при отчасти американско евакуиране пораства. Не са за занемаряване и ползите на военнопромишления комплекс. Но самото обикаляне на „ реалистични “ сюжети за международната политика като игра на три суверенни велики сили – Съединени американски щати, Китай и Русия – „ многополюсният свят “ на Путин – разколебава позициите на американския световен хегемонизъм.