Румен Радев: Върху Конституцията не може и не бива да се посяга произволно
Президентът Румен Радев съобщи, че не можем да бягаме от въпросите съумя ли планът, заложен в Конституцията, да построи демократична, правова и обществена страна и има ли защитни механизми против погазването на разделянето на управляващите и против властнически произвол. Днес той организира среща с Правния съвет към президента и академичната общественост за нуждата от промени в Конституцията.
Според Радев, мотивът за тази среща е публично прочут - " моето решение да предизвиквам необятен публичен спор за конституционния модел на българската Прокуратура в правосъдната власт ".Ето какво сподели още при започване на срещата президентът:
" Тук чакам да чуя вашето мнение по необятен кръг от въпроси. Най-належащият е вашето мнение за оферти законопроект от Министерския съвет, до каква степен съгласно вас той е уместен, ефикасен, има ли несъгласия с Конституцията, ще може ли препоръчаният модел да работи рационално. Можем да разтеглим дебата в по-широк обсег. Това е структурата и успеваемостта на Висш съдебен съвет, самият модел на прокуратурата, самият модел на Съдебната власт. Защото, вие знаете по-добре от мен, от пет ремонти в Конституцията четири са в Глава " Съдебна власт ". За да се събираме отново през днешния ден, хубаво е да има един разбор, до каква степен дейно с тези ремонти през днешния ден действа правосъдната власт.
Искам да разтеглим този спор, да включим тук и правата на жителите - по какъв начин можем да ги засилим, по какъв начин можем да засилим тяхното присъединяване, контрола върху ръководството, върху публичните процеси, още в обръщението си към Народното събрание загатнах за възможното въвеждане на самостоятелната конституционна тъжба в нашата Конституция.
Искам да бъда доста вярно свестен. Върху Българската конституция не може да се протяга ръка и не трябва да се протяга ръка случайно. Това е една демократична Конституция, една от първите в посткомунистическия интервал в цяла Източна Европа. Тази Конституция вкара демократичните правила, вкара разделянето на управляващите, вкара правата на жителите, вкара устройството и действието на една демократична страна наред с рестриктивните мерки на обсега на нейната активност.
Но в това време ние не би трябвало да бягаме от въпросите на нашето съвремие. Успя ли планът, заложен в тази Конституция, да построи демократична, правова и обществена страна, по този начин както е в нейния увод? Има ли в Конституцията задоволително защитни механизми против погазването на разделянето на управляващите и против властнически произвол? Имаме ли систематичен проблем заради спорен, погрешен прочит на Конституцията, който да води до изострен недостиг на правдивост в нашето общество? И в случай че има подобен - какви са аргументите, имаме ли систематичен проблем?
Затова отсам произтича и самият спор, който желая да отворим. Първо - би трябвало ли въобще да обсъждаме някакви промени в Конституцията на Република България? Ако обсъждаме - за какво и в какъв обсег? Затова доста се веселя на вашето наличие тук.
Според Радев, мотивът за тази среща е публично прочут - " моето решение да предизвиквам необятен публичен спор за конституционния модел на българската Прокуратура в правосъдната власт ".Ето какво сподели още при започване на срещата президентът:
" Тук чакам да чуя вашето мнение по необятен кръг от въпроси. Най-належащият е вашето мнение за оферти законопроект от Министерския съвет, до каква степен съгласно вас той е уместен, ефикасен, има ли несъгласия с Конституцията, ще може ли препоръчаният модел да работи рационално. Можем да разтеглим дебата в по-широк обсег. Това е структурата и успеваемостта на Висш съдебен съвет, самият модел на прокуратурата, самият модел на Съдебната власт. Защото, вие знаете по-добре от мен, от пет ремонти в Конституцията четири са в Глава " Съдебна власт ". За да се събираме отново през днешния ден, хубаво е да има един разбор, до каква степен дейно с тези ремонти през днешния ден действа правосъдната власт.
Искам да разтеглим този спор, да включим тук и правата на жителите - по какъв начин можем да ги засилим, по какъв начин можем да засилим тяхното присъединяване, контрола върху ръководството, върху публичните процеси, още в обръщението си към Народното събрание загатнах за възможното въвеждане на самостоятелната конституционна тъжба в нашата Конституция.
Искам да бъда доста вярно свестен. Върху Българската конституция не може да се протяга ръка и не трябва да се протяга ръка случайно. Това е една демократична Конституция, една от първите в посткомунистическия интервал в цяла Източна Европа. Тази Конституция вкара демократичните правила, вкара разделянето на управляващите, вкара правата на жителите, вкара устройството и действието на една демократична страна наред с рестриктивните мерки на обсега на нейната активност.
Но в това време ние не би трябвало да бягаме от въпросите на нашето съвремие. Успя ли планът, заложен в тази Конституция, да построи демократична, правова и обществена страна, по този начин както е в нейния увод? Има ли в Конституцията задоволително защитни механизми против погазването на разделянето на управляващите и против властнически произвол? Имаме ли систематичен проблем заради спорен, погрешен прочит на Конституцията, който да води до изострен недостиг на правдивост в нашето общество? И в случай че има подобен - какви са аргументите, имаме ли систематичен проблем?
Затова отсам произтича и самият спор, който желая да отворим. Първо - би трябвало ли въобще да обсъждаме някакви промени в Конституцията на Република България? Ако обсъждаме - за какво и в какъв обсег? Затова доста се веселя на вашето наличие тук.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ




