Костеливият орех Радев и орехотрошачката ГЕРБ
Президентът Румен Радев ясно сподели на премиера Бойко Борисов и партията му ГЕРБ, че няма да бъде безгласна писмен знак и непряк наблюдаващ на политическите процеси в България, а фактор. И то фактор, с който, желаят или не, ще би трябвало да се преценяват. Освен това той сподели, че е обучаем, учи се бързо, въпреки и в придвижване, а и не му липсва политически инстинкт, с цел да разгадава закодираните послания в ходовете на съперниците. За тази дарба може би му оказва помощ и военното обучение и кариера. Във всеки случай се разбра, че е внимавал в часовете по тактика и тактичност.
Вторият съвещателен съвет при президента се състоя на 17 октомври, само че от него стана ясно, че сякаш подписаното помирение е единствено на повърхността, а в дълбочина войната продължава. И откакто президент, ръководещи и съпротива не реализираха единодушие за битката с корупцията по високите етажи, Радев демонстративно остави всичко в ръцете на депутатите и по-точно - на болшинството. Но ясно акцентира чия ще е отговорността, в случай че битката с корупцията се провали.
Проваленият първи Консултативен съвет по национална сигурност на 10 октомври пък в допълнение беше налял масло в огъня и напрежението отново се беше повишило. И президентът сподели, че няма да си мълчи, а в публичното пространство да се чуват единствено нелепите пояснения и оправдания на Борисов и Цветанов. "Аз правя оценка посредническите старания на премиера, само че е явно, че той доста мъчно може да надвика личните си съпартийци. Атаките станаха извънредно остри сега, в който аз споделих, че няма политическа воля за битка с корупцията по високите етажи на властта и когато изключително стана ясно това предложение, че може и президентът да назначава управлението на този антикорупционен орган. Мога да кажа, че има напълно правилен и работен разговор сред мен и премиера Борисов и с доста от неговите министри. Но това няма по какъв начин да снеме отговорността му за личното му болшинство и неговото държание. Аз съм подготвен да се срещна с премиера Борисов за изчистването на всички тези неща, само че при ясни условия. Първо - не може да има съгласие в името на корупционния комфорт, и второ - че би трябвало да е доста ясно кой и какво приказва от името на властта ", недвусмислено сложи изискванията си Румен Радев в преднамерено изявление.
Освен това министър председателят и ГЕРБ се усещаха доста удобно, до момента в който българският Бял дом се обитаваше от Росен Плевнелиев, който беше пратен там, с цел да топли президентския стол за Борисов. Той пееше в един глас с ръководещите, не им опонираше изключително, не се опитваше да се обособи като обособен властови център. Дори на моменти се престараваше, изключително в изказванията си, свързани с външната политика, та се постановяваше по-късно Борисов да заглажда острите ръбове. Докато с Радев ситуацията е напълно друго. Той, първо, не е техен. Второ, не желае да си мълчи и да не се бърка в техните замисли и дейности. И трето, държи да вкара в дневния ред на ръководството мъчително значимите за обществото въпроси. Така че съществуват всички предпоставки президентът Радев да се окаже един костелив орех за третия управнически мандат на Бойко Борисов, който мъчно може да бъде строшен, сплескан и питомен.
След като няколко месеца търпеливо и безмълвно понасяше заяжданията и нападките на депутати от ГЕРБ - во главе с шефа им Цветан Цветанов, Румен Радев реагира и предприе контраофанзива. А чашата на търпението му преля след словесната атака на към този момент някогашния депутат Антон Тодоров по всички малките екрани и от парламентарната естрада. Той пък беше пуснат в офанзива точно за да ускори внушенията и подозренията, че към президента има нещо гнило, лобизъм, корупция. Нещо, за което първи загатна Цветанов на прословутата конференция, предхождаща основаването на анкетна парламентарна комисия за "Грипен "-ите, която в последна сметка върна на изходна позиция процедурата за избор на изтребители. Само че Тодоров пресоли манджата с груби нападки и откровени обиди към президента, пробвайки се да го изкара един най-обикновен алчен шарлатанин.
И откакто видя, че окалването му ще продължи, ваденето на компромати няма да спре, ще се компилират разнообразни неща единствено и единствено да бъде компрометиран, Радев реши да изпревари събитията и одобри предизвикването. "Щом ГЕРБ желаят борба с мен, ще я получат ", сподели той. "A la guerre comme a la guerre "( на война като на война), както са споделили французите.
"От всички дейности на ГЕРБ следя, че или министър председателят губи надзор върху партията си, или я предизвиква в борбата против мен ", съобщи президентът. Така той назова това, което се случва, а точно - че ГЕРБ води борба против него, макар че не смее да я разгласи. И всичко това става със знанието на Борисов, колкото и да се прави на дистанциран и нямащ нищо общо. Радев в действителност даде знак към обществото да се приготви да чуе още неприятни неща за президента, тъй като партията на Борисов удря по него и води необявена война.
Президентът разгада още в самото начало на своето престояване на "Дондуков " 2 стратегическите замисли на Бойко Борисов, Цветан Цветанов и сие - да играят "доброто и неприятното ченге ". Значи партията ГЕРБ ще води война с президента, ще го бие, с цел да го изтика встрани, да го направи крило, да го маргинализира. И по този начин ще освободи центъра за своя водач. А той от своя страна ще се явява в ролята на помирителя, на обединителя. Тоест ГЕРБ би трябвало да вкара Радев в опълчването ляво - дясно, обвързвайки го непрекъснато с Българска социалистическа партия и Корнелия Нинова, а единственият човек, който ще остане в средата, ще бъде над тези неща и ще мине в центъра е Борисов. Той ще бъде най-важната фигура в страната, не президентът.
С изказването си обаче, с което одобри оповестената му борба, президентът удари и по Борисов. "Очаквах министър председателят да озапти беквокалите си в Народното събрание, само че това не се случи. Те пеят все по-високо и все по-фалшиво ", сподели той. И добави, че в този подтекст не вижда смисъл от среща с премиера по въпроса за избор на нови изтребители. "Решението и за самолетите, и за цялостната рационализация на въоръжените сили е в ръцете на премиера, както споделих, негова е и отговорността ", трансферира Радев топката на Борисов. Тоест президентът даде на министър-председателя да разбере, че няма по какъв начин да остане в профил, а също ще бъде замесен в борбата и това ще го извади от центъра, и той ще стане крилото, а не Цветанов.
Именно тези ходове на Радев накараха Борисов да предприеме ограничения за озаптяване на "беквокалите ". Цветанов се извини, а Антон Тодоров скоропостижно напусна Народното събрание.
Оттук нататък Бойко Борисов би трябвало да постави старания в действителност да потуши напрежението, само че в дълготраен проект, без подозрение, конкуренцията сред министър председател и президент ще си остане. И ГЕРБ ще продължи да поддържа огъня и да удря по Радев, в това число и поради догатката, че се пробва да трасира пътя на водача си към президентския пост. Но и Радев явно знае, че нападението е най-хубавата отбрана. Конкуренцията ще остане и заради простата причина, че Борисов и Радев са две от най-популярните, най-харесваните персони съгласно публичното мнение, най-изпъкващите в българския политически живот. И те са наясно, че са съперници, тъй като, по думите на социолога Андрей Райчев, "Радев беше определен, с цел да бие Борисов ".
"Президентът има по-висок рейтинг, два пъти по-харесван е от Борисов. От друга страна, ГЕРБ няма какво да губи. Нито на Цветанов фрапантно ще му спадне рейтингът, нито на ГЕРБ, нито на Борисов, тъй като те към този момент се крепят на твърди последователи, ние сме привикнали с тях, те от дълго време не са феномени. Те са част от политическата рутина. А Радев още не е част от политическата рутина ", разяснява пред "БАНКЕРЪ " напрежението сред институциите и личностите, които ги съставляват сега, и политологът Първан Симеонов. По думите му Румен Радев още би трябвало да се радва на "меден месец "с обществото. Но влизането незабавно в борба значи, че не желае да употребява "медения си месец ", а да се бори, което е много амбициозно от негова страна.
Вторият съвещателен съвет при президента се състоя на 17 октомври, само че от него стана ясно, че сякаш подписаното помирение е единствено на повърхността, а в дълбочина войната продължава. И откакто президент, ръководещи и съпротива не реализираха единодушие за битката с корупцията по високите етажи, Радев демонстративно остави всичко в ръцете на депутатите и по-точно - на болшинството. Но ясно акцентира чия ще е отговорността, в случай че битката с корупцията се провали.
Проваленият първи Консултативен съвет по национална сигурност на 10 октомври пък в допълнение беше налял масло в огъня и напрежението отново се беше повишило. И президентът сподели, че няма да си мълчи, а в публичното пространство да се чуват единствено нелепите пояснения и оправдания на Борисов и Цветанов. "Аз правя оценка посредническите старания на премиера, само че е явно, че той доста мъчно може да надвика личните си съпартийци. Атаките станаха извънредно остри сега, в който аз споделих, че няма политическа воля за битка с корупцията по високите етажи на властта и когато изключително стана ясно това предложение, че може и президентът да назначава управлението на този антикорупционен орган. Мога да кажа, че има напълно правилен и работен разговор сред мен и премиера Борисов и с доста от неговите министри. Но това няма по какъв начин да снеме отговорността му за личното му болшинство и неговото държание. Аз съм подготвен да се срещна с премиера Борисов за изчистването на всички тези неща, само че при ясни условия. Първо - не може да има съгласие в името на корупционния комфорт, и второ - че би трябвало да е доста ясно кой и какво приказва от името на властта ", недвусмислено сложи изискванията си Румен Радев в преднамерено изявление.
Освен това министър председателят и ГЕРБ се усещаха доста удобно, до момента в който българският Бял дом се обитаваше от Росен Плевнелиев, който беше пратен там, с цел да топли президентския стол за Борисов. Той пееше в един глас с ръководещите, не им опонираше изключително, не се опитваше да се обособи като обособен властови център. Дори на моменти се престараваше, изключително в изказванията си, свързани с външната политика, та се постановяваше по-късно Борисов да заглажда острите ръбове. Докато с Радев ситуацията е напълно друго. Той, първо, не е техен. Второ, не желае да си мълчи и да не се бърка в техните замисли и дейности. И трето, държи да вкара в дневния ред на ръководството мъчително значимите за обществото въпроси. Така че съществуват всички предпоставки президентът Радев да се окаже един костелив орех за третия управнически мандат на Бойко Борисов, който мъчно може да бъде строшен, сплескан и питомен.
След като няколко месеца търпеливо и безмълвно понасяше заяжданията и нападките на депутати от ГЕРБ - во главе с шефа им Цветан Цветанов, Румен Радев реагира и предприе контраофанзива. А чашата на търпението му преля след словесната атака на към този момент някогашния депутат Антон Тодоров по всички малките екрани и от парламентарната естрада. Той пък беше пуснат в офанзива точно за да ускори внушенията и подозренията, че към президента има нещо гнило, лобизъм, корупция. Нещо, за което първи загатна Цветанов на прословутата конференция, предхождаща основаването на анкетна парламентарна комисия за "Грипен "-ите, която в последна сметка върна на изходна позиция процедурата за избор на изтребители. Само че Тодоров пресоли манджата с груби нападки и откровени обиди към президента, пробвайки се да го изкара един най-обикновен алчен шарлатанин.
И откакто видя, че окалването му ще продължи, ваденето на компромати няма да спре, ще се компилират разнообразни неща единствено и единствено да бъде компрометиран, Радев реши да изпревари събитията и одобри предизвикването. "Щом ГЕРБ желаят борба с мен, ще я получат ", сподели той. "A la guerre comme a la guerre "( на война като на война), както са споделили французите.
"От всички дейности на ГЕРБ следя, че или министър председателят губи надзор върху партията си, или я предизвиква в борбата против мен ", съобщи президентът. Така той назова това, което се случва, а точно - че ГЕРБ води борба против него, макар че не смее да я разгласи. И всичко това става със знанието на Борисов, колкото и да се прави на дистанциран и нямащ нищо общо. Радев в действителност даде знак към обществото да се приготви да чуе още неприятни неща за президента, тъй като партията на Борисов удря по него и води необявена война.
Президентът разгада още в самото начало на своето престояване на "Дондуков " 2 стратегическите замисли на Бойко Борисов, Цветан Цветанов и сие - да играят "доброто и неприятното ченге ". Значи партията ГЕРБ ще води война с президента, ще го бие, с цел да го изтика встрани, да го направи крило, да го маргинализира. И по този начин ще освободи центъра за своя водач. А той от своя страна ще се явява в ролята на помирителя, на обединителя. Тоест ГЕРБ би трябвало да вкара Радев в опълчването ляво - дясно, обвързвайки го непрекъснато с Българска социалистическа партия и Корнелия Нинова, а единственият човек, който ще остане в средата, ще бъде над тези неща и ще мине в центъра е Борисов. Той ще бъде най-важната фигура в страната, не президентът.
С изказването си обаче, с което одобри оповестената му борба, президентът удари и по Борисов. "Очаквах министър председателят да озапти беквокалите си в Народното събрание, само че това не се случи. Те пеят все по-високо и все по-фалшиво ", сподели той. И добави, че в този подтекст не вижда смисъл от среща с премиера по въпроса за избор на нови изтребители. "Решението и за самолетите, и за цялостната рационализация на въоръжените сили е в ръцете на премиера, както споделих, негова е и отговорността ", трансферира Радев топката на Борисов. Тоест президентът даде на министър-председателя да разбере, че няма по какъв начин да остане в профил, а също ще бъде замесен в борбата и това ще го извади от центъра, и той ще стане крилото, а не Цветанов.
Именно тези ходове на Радев накараха Борисов да предприеме ограничения за озаптяване на "беквокалите ". Цветанов се извини, а Антон Тодоров скоропостижно напусна Народното събрание.
Оттук нататък Бойко Борисов би трябвало да постави старания в действителност да потуши напрежението, само че в дълготраен проект, без подозрение, конкуренцията сред министър председател и президент ще си остане. И ГЕРБ ще продължи да поддържа огъня и да удря по Радев, в това число и поради догатката, че се пробва да трасира пътя на водача си към президентския пост. Но и Радев явно знае, че нападението е най-хубавата отбрана. Конкуренцията ще остане и заради простата причина, че Борисов и Радев са две от най-популярните, най-харесваните персони съгласно публичното мнение, най-изпъкващите в българския политически живот. И те са наясно, че са съперници, тъй като, по думите на социолога Андрей Райчев, "Радев беше определен, с цел да бие Борисов ".
"Президентът има по-висок рейтинг, два пъти по-харесван е от Борисов. От друга страна, ГЕРБ няма какво да губи. Нито на Цветанов фрапантно ще му спадне рейтингът, нито на ГЕРБ, нито на Борисов, тъй като те към този момент се крепят на твърди последователи, ние сме привикнали с тях, те от дълго време не са феномени. Те са част от политическата рутина. А Радев още не е част от политическата рутина ", разяснява пред "БАНКЕРЪ " напрежението сред институциите и личностите, които ги съставляват сега, и политологът Първан Симеонов. По думите му Румен Радев още би трябвало да се радва на "меден месец "с обществото. Но влизането незабавно в борба значи, че не желае да употребява "медения си месец ", а да се бори, което е много амбициозно от негова страна.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ