Президентът наложи вето на банковия закон на Пеевски
Президентът Румен Радев връща за ново разискване в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата неплатежоспособност, признат от Народното събрание на 9 февруари, оповестиха от прессекретариата на президентът. Той нападна параграфи 5, 6 и 7 от преходните и заключителните разпореждания на закона, квалифициран от Делян Пеевски, Йордан Цонев и група народни представители на Движение за права и свободи.
От началото на годината това е трето несъгласие на президента върху признати от Народното събрание закони. Първите - на антикорупционния
" Президентът поддържа напъните на Народното събрание за по-голяма успеваемост при отбраната на обществения интерес в производството по банкова неплатежоспособност, само че тя следва да бъде реализирана с конституционносъобразни средства. В тази връзка президентът има възражения по някои от Преходните и заключителните разпореждания на признатия закон. С тях се преуреждат с назад деяние в нарушаване на правовата страна настъпили правни последствия, добити права и погасени отговорности ", се споделя в съобщетията.
В претекстовете си президентът акцентира, че обществото има потребност да знае съответните измерения на последствията от признатия закон. " Когато взема решение да приложи такава последна мярка, Народното събрание би следвало намерено да дебатира какъв брой са обезпеченията, които ще бъдат оскъдни, какъв брой са прехвърлянията на акции и дялове, които ще бъдат релативно недействителни, почти каква ще е цената, с която ще бъде увеличена масата на несъстоятелността на КТБ след използването на закона ", акцентира Радев.
Той показва още, че всеки закон включва правила за държание, които с цел да могат да бъдат спазвани от получателите, следва да работят отсега нататък - т.е.след влизането на закона в действие. Според Радев обаче преобладаващата част от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата неплатежоспособност имат същинско назад деяние. Те се ползват по отношение на обстоятелства, които са настъпили преди влизането на закона в действие.
Като образци той показва, че в параграф 5, алинея 1 се афишират за оскъдни заличаванията на учредени от длъжници или трети лица обезпечения в интерес на Корпоративна комерсиална банка (КТБ), осъществени от квесторите, краткотрайните и непрекъснатите синдици на тази банка, като това обгръща интервала от слагането на банката под специфичен контрол (20.06.2014 г.) до започването на осребряване на имуществото.
В алинея 3 на същия паратраф отново за минал интервал от време се обезсилват периодите, изтекли във връзка с всички учредени в интерес на КТБ обезпечения, се споделя още в претекстовете. По силата на параграф 6 се вкарва относителна нищожност на покупко-продажби, имащи за предмет прекачване на дялове или акции, осъществени от длъжници на КТБ след слагането на банката под специфичен контрол. Тъй като КТБ е сложена под подобен контрол на 20.06.2014 година, това предписание също е с назад деяние, акцентира още веднъж Радев.
С параграф 7 пък цитираните разпореждания се ползвали също с противоположна мощ и за откритите до влизането на този закон в действие производства по неплатежоспособност. " По този метод нищожността и относителната нищожност се ползват по отношение на заличавания, както и по отношение на прехвърляния на дялове и на акции, които са съобразени с настоящото все още на осъществяването им законодателство. Така с признатия закон се засягат добити към този момент права или погасени отговорности ", написа още в претекстовете.
В изводи Радев споделя, че законодателят преценя по какъв начин да уреди и преуреди публичните връзки, само че в тази ситуация са нарушени границите, обрисувани от правилото за правната сигурност, изискващ непоклатимост на правните действия/сделки и предвидимост на правните последствия от другите юридически обстоятелства. " Да се планува нищожност, а още повече незначителност, когато при осъществяването на действията/сключването на покупко-продажбите на правните субекти не са били известни предпоставките за оповестяването им за оскъдни или за недействителни, не е в сходство с правилото за правовата страна ", се твърди още в претекстовете.
От началото на годината това е трето несъгласие на президента върху признати от Народното събрание закони. Първите - на антикорупционния
" Президентът поддържа напъните на Народното събрание за по-голяма успеваемост при отбраната на обществения интерес в производството по банкова неплатежоспособност, само че тя следва да бъде реализирана с конституционносъобразни средства. В тази връзка президентът има възражения по някои от Преходните и заключителните разпореждания на признатия закон. С тях се преуреждат с назад деяние в нарушаване на правовата страна настъпили правни последствия, добити права и погасени отговорности ", се споделя в съобщетията.
В претекстовете си президентът акцентира, че обществото има потребност да знае съответните измерения на последствията от признатия закон. " Когато взема решение да приложи такава последна мярка, Народното събрание би следвало намерено да дебатира какъв брой са обезпеченията, които ще бъдат оскъдни, какъв брой са прехвърлянията на акции и дялове, които ще бъдат релативно недействителни, почти каква ще е цената, с която ще бъде увеличена масата на несъстоятелността на КТБ след използването на закона ", акцентира Радев.
Той показва още, че всеки закон включва правила за държание, които с цел да могат да бъдат спазвани от получателите, следва да работят отсега нататък - т.е.след влизането на закона в действие. Според Радев обаче преобладаващата част от Преходните и заключителните разпореждания на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата неплатежоспособност имат същинско назад деяние. Те се ползват по отношение на обстоятелства, които са настъпили преди влизането на закона в действие.
Като образци той показва, че в параграф 5, алинея 1 се афишират за оскъдни заличаванията на учредени от длъжници или трети лица обезпечения в интерес на Корпоративна комерсиална банка (КТБ), осъществени от квесторите, краткотрайните и непрекъснатите синдици на тази банка, като това обгръща интервала от слагането на банката под специфичен контрол (20.06.2014 г.) до започването на осребряване на имуществото.
В алинея 3 на същия паратраф отново за минал интервал от време се обезсилват периодите, изтекли във връзка с всички учредени в интерес на КТБ обезпечения, се споделя още в претекстовете. По силата на параграф 6 се вкарва относителна нищожност на покупко-продажби, имащи за предмет прекачване на дялове или акции, осъществени от длъжници на КТБ след слагането на банката под специфичен контрол. Тъй като КТБ е сложена под подобен контрол на 20.06.2014 година, това предписание също е с назад деяние, акцентира още веднъж Радев.
С параграф 7 пък цитираните разпореждания се ползвали също с противоположна мощ и за откритите до влизането на този закон в действие производства по неплатежоспособност. " По този метод нищожността и относителната нищожност се ползват по отношение на заличавания, както и по отношение на прехвърляния на дялове и на акции, които са съобразени с настоящото все още на осъществяването им законодателство. Така с признатия закон се засягат добити към този момент права или погасени отговорности ", написа още в претекстовете.
В изводи Радев споделя, че законодателят преценя по какъв начин да уреди и преуреди публичните връзки, само че в тази ситуация са нарушени границите, обрисувани от правилото за правната сигурност, изискващ непоклатимост на правните действия/сделки и предвидимост на правните последствия от другите юридически обстоятелства. " Да се планува нищожност, а още повече незначителност, когато при осъществяването на действията/сключването на покупко-продажбите на правните субекти не са били известни предпоставките за оповестяването им за оскъдни или за недействителни, не е в сходство с правилото за правовата страна ", се твърди още в претекстовете.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ