Кой може да стане служебен премиер
Президентът Румен Радев връчи и трите проучвателни мандата за сформиране на държавно управление, само че всички те бяха върнати неизпълнени. Първият мандат - на обединението ГЕРБ-СДС, беше върнат незабавно, а вторият - на " Продължаваме промяната - Демократична България ", също не докара до сформиране на кабинет.
Третият мандат беше връчен на " Алианс за права и свободи " (АПС), само че и той беше върнат, с което се изчерпа конституционната процедура за образуване на постоянно държавно управление и се отвори пътят към предварителни парламентарни избори.
Какво следва:
При липса на единодушие за нов кабинет, президентът организира съвещания с парламентарните групи и по предложение на претендента за длъжностен министър-председател назначава служебно държавно управление. След това той насрочва предварителни парламентарни избори, които по Конституция би трябвало да се проведат в период до два месеца от назначението на кабинета. Народното събрание продължава да работи до началото на предизборната акция - един месец преди самите избори.
След измененията в Конституцията от 2023 година президентът може да избира длъжностен министър-председател от къс лист с съответни длъжности или така наречен " домова книга ".
Ето и какви са разновидностите пред Румен Радев. Според Основния закон той може да избира от 10 души:
► Председателят на Народното събрание - Рая Назарян
► Управителят на Българска народна банка - Димитър Радев
► Подуправителите на Българска народна банка - Андрей Гюров, Петър Чобанов, Радослав Миленков
Петър Чобанов
Радослав Миленков
► Омбудсманът - Велислава Делчева
Велислава Делчева
► Заместник-омбудсманът - Мария Филипова
Мария Филипова
► Председателят на Сметната палата - Димитър Главчев
Димитър Главчев
► Зам.-председатели на Сметната палата - Мария Николова и Силвия Къдрева.
Силвия Къдрева
Конституцията не разказва какво се случва, в случай че никой от допустимите претенденти не желае да стане длъжностен министър председател, но и самата Конституция не съдържа съответна уговорка за " право на отвод " от страна на определените лица - тя просто споделя кои длъжности са възможни за назначение.
Третият мандат беше връчен на " Алианс за права и свободи " (АПС), само че и той беше върнат, с което се изчерпа конституционната процедура за образуване на постоянно държавно управление и се отвори пътят към предварителни парламентарни избори.
Какво следва:
При липса на единодушие за нов кабинет, президентът организира съвещания с парламентарните групи и по предложение на претендента за длъжностен министър-председател назначава служебно държавно управление. След това той насрочва предварителни парламентарни избори, които по Конституция би трябвало да се проведат в период до два месеца от назначението на кабинета. Народното събрание продължава да работи до началото на предизборната акция - един месец преди самите избори.
След измененията в Конституцията от 2023 година президентът може да избира длъжностен министър-председател от къс лист с съответни длъжности или така наречен " домова книга ".
Ето и какви са разновидностите пред Румен Радев. Според Основния закон той може да избира от 10 души:
► Председателят на Народното събрание - Рая Назарян
► Управителят на Българска народна банка - Димитър Радев
► Подуправителите на Българска народна банка - Андрей Гюров, Петър Чобанов, Радослав Миленков
Петър Чобанов
Радослав Миленков
► Омбудсманът - Велислава Делчева
Велислава Делчева
► Заместник-омбудсманът - Мария Филипова
Мария Филипова
► Председателят на Сметната палата - Димитър Главчев
Димитър Главчев
► Зам.-председатели на Сметната палата - Мария Николова и Силвия Къдрева.
Силвия Къдрева
Конституцията не разказва какво се случва, в случай че никой от допустимите претенденти не желае да стане длъжностен министър председател, но и самата Конституция не съдържа съответна уговорка за " право на отвод " от страна на определените лица - тя просто споделя кои длъжности са възможни за назначение.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ




