Радев наложи вето върху ролята на ДАНС за продажбата на Лукойл Нефтохим
Президентът Румен Радев върна за ново разискване в Народното събрание измененията в Закона за поощряване на вложенията , с които на Държавната организация за национална сигурност (ДАНС) се разпорежда наложително да ревизира и утвърди всички претенденти за пазаруване на рафинерията " Лукойл Нефтохим " в Бургас.
" Посредством закона са въведени характерни условия за осъществяването на разпоредителни покупко-продажби с недвижимо имущество, с някои движими движимости и с дружествени дялове и акции от капитала на четири компании, следени от компанията " Лукойл ". Такива покупко-продажби ще може да се правят единствено след решение на Министерския съвет, което от своя страна е обусловено от позитивно мнение на ДАНС ", се споделя в позицията на президента.
В претекстовете си той показва, че законът слага Министерския съвет във функционална и оперативна взаимозависимост от мнение на ДАНС, което е конституционно неприемливо.
" Министерският съвет е способният орган, който управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната и обезпечава публичния ред и националната сигурност. ДАНС, въпреки това, е профилиран орган към Министерския съвет и организацията не може чрез свои мнения да задължава Министерския съвет да взема едни или други решения . В противоположен случай се основава състояние, при което Министерският съвет не може независимо да упражни свое конституционно пълномощие. Това единствено по себе си е несъвместимо с логиката на действие на структурите на изпълнителната власт ", се показва още в претекстовете на президента.
Радев акцентира също по този начин, че по глава Шеста от Закона за поощряване на вложенията към този момент има уредена процедура по скрининг на задгранични вложения , които евентуално биха могли да застрашат националната сигурност.
" В тази процедура се регистрира освен мнението на ДАНС по възможни покупко-продажби, само че също по този начин и мнението на Държавна организация " Разузнаване " , както и на редица други държавни органи ", добавя президентът.
Налагането на спомагателни условия за съответно избрани компании не е съобразено и с условията на правото на Европейския съюз и опонира както на буквата, по този начин и на смисъла на Закона за нормативните актове, се споделя още в претекстовете му за наложеното несъгласие.
Ето и цялостният текст на претекстовете на президента Румен Радев да върне за ново разискване Закона за допълнение на Закона за поощряване на вложенията:
Уважаеми народни представители,
Споделям преобладаващите настройки измежду политическото болшинство в Народното събрание, че при разпоредителни покупко-продажби с активите на най-значимата нефтопреработвателна компания в страната и главен снабдител на нефтопродукти за вътрешния пазар, пораждат съществени опасности за националната сигурност. В тази обстановка няма подозрение, че държавното управление е длъжно да работи навреме и да употребява всички законни средства, с цел да отбрани икономическите ползи и енергийната сигурност на страната и да обезврежда възможни закани против стратегически обекти и действия, които са от голяма важност както за нашата национална сигурност, по този начин и за сигурността на нашите сътрудници от Европейския съюз и НАТО.
Върховенството на закона и отбраната на националната сигурност обаче не са взаимоизключващи се полезности. Неслучайно в член 4, т. 1 и 3 от рамковия Закон за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност категорично се показва, че ръководството и действието на системата за отбрана на националната сигурност следва да се реализира при съблюдаване на Конституцията, законите и интернационалните контракти, по които Република България е страна, както и при ценене и гарантиране правата на индивида и главните свободи.
Приетият на 24 октомври 2025 година Закон за допълнение на Закона за поощряване на вложенията (ЗД ЗНИ) нарушава този нужен баланс и поражда опасения, че няма да успее да подсигурява и ефикасна отбрана на националната сигурност.
Предлагам на Вашето внимание следните причини в тази връзка:
1. По силата на правото на Европейския съюз страните членки са обвързани както от разпоредбите за свободен общ пазар, по този начин и от правила за обща външна политика и политика за сигурност. По силата на член 3, § 1, б. " д " от Договора за Европейския съюз (ДЕС), Съюзът разполага с изключителна подготвеност в региона на общата комерсиална политика, а рестриктивните мерки върху придвижването на капитали сред страните членки са поначало неразрешени (чл. 63 ДЕС).
Посредством Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година е основана обща европейска правна рамка за скрининг на директните задгранични вложения в Съюза, която подсигурява съгласуваност и съдействие сред страните членки на Европейски Съюз във връзка с скрининга на директните задгранични вложения, които има възможност да обиден сигурността или публичния ред.
През 2024 година е признат Закон за изменение и допълнение на Закона за поощряване на вложенията (Обн., Дъждовни води, бр. 20 от 8.03.2024 г.) и е добавена нова глава Шеста " Национален механизъм за скрининг на директните задгранични вложения, свързани със сигурността или публичния ред, в сходство с Регламент (ЕС) 2019/452 ". Посредством нея е въведен специфичен позволителен режим за разнообразни групи задгранични вложения, измежду които и всички директни задгранични вложения в обекти, действия, предприятията или капитала на лица, които правят действия по член 2, алинея 1, т. 8 от Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис.
На настрана съображение този позволителен режим обгръща и всички директни задгранични вложения, когато вложителят е от Русия или от Беларус.
По член 27, алинея 5 от Закона за поощряване на вложенията както Държавна организация " Национална сигурност " (ДАНС), по този начин и Държавна организация " Разузнаване " могат да подадат стимулирано искане до Междуведомствения съвет за осъществяване на скрининг на задгранична инвестиция, която не попада в приложното поле на закона, само че за която тези две организации имат данни, че същата може да окаже влияние върху сигурността и публичния ред в страната.
По силата на член 27в, алинея 2 от Закона за поощряване на вложенията представители на ДАНС и на ДАР са членове на Междуведомствения съвет за скрининг на директните задгранични вложения, свързани със сигурността или публичния ред, а самият състав на съвета се дефинира от Министерския съвет (чл. 27в, алинея 3 от Закона за поощряване на инвестициите).
По този метод настоящото българско право към този момент съдържа механизъм, който е съгласуван с правото на Европейски Съюз и който разрешава осъществяването на прелиминарен скрининг на евентуално рискови задгранични вложения. Разглежданият тук Закон за допълнение на ЗНИ основава две спомагателни условия за осъществяване на разпоредителни покупко-продажби с активите на категорично посочени юридически лица и по този начин влиза в несъгласие както с настоящото национално законодателство, по този начин и с относимото право на Европейски Съюз.
Противоречие с настоящото национално право е налице, защото предварителното изследване от страна на ДАНС по новите алинея 10 и 11 и решението на Министерския съвет по новата алинея 12 от член 27 ЗНИ ще работят редом с националния механизъм за скрининг на директните задгранични вложения, свързани със сигурността или публичния ред по глава Шеста от ЗНИ. От закона не излиза наяве в каква връзка ще бъдат двете процедури и дали въобще ще има връзка сред тях. Ако една инвестиция получи позитивно мнение от ДАНС и позволение от Министерския съвет, тогава разглеждането от Междуведомствения съвет за осъществяване на скрининг на задгранична инвестиция става безсмислено.
Новият юридически ред за реализиране на разпоредителни покупко-продажби по алинея 10-13 на член 27 ЗНИ нарушава и правилата на правото на Европейския съюз и особено разпоредбите на единния пазар, гарантиращ свободното придвижване на артикули, услуги, капитали и хора. Допустимите отклонения от този режим по съображения за отбрана на националната сигурност са към този момент уредени в Регламент 2019/452 и надлежно приложени в българското право по глава Шеста от ЗНИ.
2. По смисъла на член 3, алинея 1 от Закона за нормативните актове законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, публични връзки, които се поддават на трайна уредба. Поначало законът контролира държанието на безграничен кръг субекти и важи за голям брой бъдещи еднотипни връзки. Приемането от Народното събрание на закон за съответни покупко-продажби на съответни юридически лица опонира както на буквата и смисъла на Закона за нормативните актове, по този начин и на конституционния принцип на правовата страна (чл. 4, алинея 1 от Конституцията).
3. Обсъжданият тук ЗД ЗНИ открива конституционно неприемлива обязаност сред мнението на ДАНС по алинея 10 и 11 от член 27 от Закона за поощряване на вложенията и решението на Министерския съвет по алинея 12 на същия текст.Законът слага Министерския съвет във функционална и оперативна взаимозависимост от мнението на ДАНС, въпреки че организацията по смисъла на член 2, алинея 1 от Закона за ДАНС е профилиран орган към Министерския съвет за осъществяване на политиката за отбрана на националната сигурност.
Според член 105, алинея 1 от Конституцията Министерският съвет е способен да управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната, а съгласно алинея 2 от същия текст Министерският съвет обезпечава публичния ред и националната сигурност. От това следва, че ДАНС не би трябвало да може чрез свои мнения да задължава Министерския съвет да взема едни или други решения.
Още повече, че визираните в новата алинея 10 и 11 от член 27 ЗНИ мнения надали ще бъдат обществено притежание, с цел да може да се реши дали Министерският съвет е работил при позитивно или при негативно мнение на ДАНС по договорката.
4. Законът за допълнение на Закона за поощряване на вложенията слага редица въпроси и от позиция на реализиране на посочените от вносителите цели.
4.1. По смисъла на § 2 от Преходните и заключителни разпореждания на Закона за ДАНС, ДАНС е приемник на Национална работа " Сигурност " в Министерството на вътрешните работи. В претекстовете на вносителите на законопроекта се акцентира, че през 1999 година при продажбата на петролната рафинерия мнението на Национална работа " Сигурност " по договорката " е променяно няколко пъти по неразбираеми подбуди ". Законът обаче не предлага каквито и да е гаранции, че мнението на ДАНС по възможни бъдещи покупко-продажби, визирани в новите алинея 10-13 от член 27 на Закона за поощряване на вложенията, ще бъде по-обективно спрямо ситуацията от 1999 година. След като Народното събрание одобри, че то е умело да избира и да освобождава ръководителя на ДАНС, поражда сериозна заплаха в активността на организацията професионалната преценка на рисковете и заканите пред националната сигурност да бъде подценявана за сметка на краткотрайните политически ползи на ръководещата коалиция.
4.2. Според претекстовете на вносителите на законопроекта, въз основа на който е признат ЗД ЗНИ, преследваната цел се показва в привличането на " стратегически вложител от сектора, който да подсигурява непрекъсната работа на активите в обсега на този план ". Създаването на правна неустановеност обаче не е фактор за привличане на стратегически вложители, а в противен случай - рискува да ги отблъсне. Правната неустановеност в тази ситуация се показва в това, че не са авансово открити критериите, на които би трябвало да дават отговор икономическите субекти, които са визирани в новата алинея 10-13 от член 27 ЗНИ, с цел да получат позитивно мнение от ДАНС и решение на Министерския съвет за разрешаване на покупко-продажбите.
Това поражда риск от произвол, както и от нарушение на конституционните правила на отбрана на правото на благосъстоятелност (чл. 17 от Конституцията) и свободната стопанска самодейност (чл. 19, алинея 1 от Конституцията). Вярно е, че тези права не са безспорни. Те подлежат на ограничение, обаче при съблюдаване на изискванията за правда и пропорция на рестриктивните мерки и при изискване, че тези ограничавания важат в една и съща степен за другите стопански субекти, които може да бъдат наранени от тях.
Уважаеми народни представители,
По изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване в Народното събрание Закона за допълнение на Закона за поощряване на вложенията, признат от Народното събрание на 24 октомври 2025 година.
" Посредством закона са въведени характерни условия за осъществяването на разпоредителни покупко-продажби с недвижимо имущество, с някои движими движимости и с дружествени дялове и акции от капитала на четири компании, следени от компанията " Лукойл ". Такива покупко-продажби ще може да се правят единствено след решение на Министерския съвет, което от своя страна е обусловено от позитивно мнение на ДАНС ", се споделя в позицията на президента.
В претекстовете си той показва, че законът слага Министерския съвет във функционална и оперативна взаимозависимост от мнение на ДАНС, което е конституционно неприемливо.
" Министерският съвет е способният орган, който управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната и обезпечава публичния ред и националната сигурност. ДАНС, въпреки това, е профилиран орган към Министерския съвет и организацията не може чрез свои мнения да задължава Министерския съвет да взема едни или други решения . В противоположен случай се основава състояние, при което Министерският съвет не може независимо да упражни свое конституционно пълномощие. Това единствено по себе си е несъвместимо с логиката на действие на структурите на изпълнителната власт ", се показва още в претекстовете на президента.
Радев акцентира също по този начин, че по глава Шеста от Закона за поощряване на вложенията към този момент има уредена процедура по скрининг на задгранични вложения , които евентуално биха могли да застрашат националната сигурност.
" В тази процедура се регистрира освен мнението на ДАНС по възможни покупко-продажби, само че също по този начин и мнението на Държавна организация " Разузнаване " , както и на редица други държавни органи ", добавя президентът.
Налагането на спомагателни условия за съответно избрани компании не е съобразено и с условията на правото на Европейския съюз и опонира както на буквата, по този начин и на смисъла на Закона за нормативните актове, се споделя още в претекстовете му за наложеното несъгласие.
Ето и цялостният текст на претекстовете на президента Румен Радев да върне за ново разискване Закона за допълнение на Закона за поощряване на вложенията:
Уважаеми народни представители,
Споделям преобладаващите настройки измежду политическото болшинство в Народното събрание, че при разпоредителни покупко-продажби с активите на най-значимата нефтопреработвателна компания в страната и главен снабдител на нефтопродукти за вътрешния пазар, пораждат съществени опасности за националната сигурност. В тази обстановка няма подозрение, че държавното управление е длъжно да работи навреме и да употребява всички законни средства, с цел да отбрани икономическите ползи и енергийната сигурност на страната и да обезврежда възможни закани против стратегически обекти и действия, които са от голяма важност както за нашата национална сигурност, по този начин и за сигурността на нашите сътрудници от Европейския съюз и НАТО.
Върховенството на закона и отбраната на националната сигурност обаче не са взаимоизключващи се полезности. Неслучайно в член 4, т. 1 и 3 от рамковия Закон за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност категорично се показва, че ръководството и действието на системата за отбрана на националната сигурност следва да се реализира при съблюдаване на Конституцията, законите и интернационалните контракти, по които Република България е страна, както и при ценене и гарантиране правата на индивида и главните свободи.
Приетият на 24 октомври 2025 година Закон за допълнение на Закона за поощряване на вложенията (ЗД ЗНИ) нарушава този нужен баланс и поражда опасения, че няма да успее да подсигурява и ефикасна отбрана на националната сигурност.
Предлагам на Вашето внимание следните причини в тази връзка:
1. По силата на правото на Европейския съюз страните членки са обвързани както от разпоредбите за свободен общ пазар, по този начин и от правила за обща външна политика и политика за сигурност. По силата на член 3, § 1, б. " д " от Договора за Европейския съюз (ДЕС), Съюзът разполага с изключителна подготвеност в региона на общата комерсиална политика, а рестриктивните мерки върху придвижването на капитали сред страните членки са поначало неразрешени (чл. 63 ДЕС).
Посредством Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 година е основана обща европейска правна рамка за скрининг на директните задгранични вложения в Съюза, която подсигурява съгласуваност и съдействие сред страните членки на Европейски Съюз във връзка с скрининга на директните задгранични вложения, които има възможност да обиден сигурността или публичния ред.
През 2024 година е признат Закон за изменение и допълнение на Закона за поощряване на вложенията (Обн., Дъждовни води, бр. 20 от 8.03.2024 г.) и е добавена нова глава Шеста " Национален механизъм за скрининг на директните задгранични вложения, свързани със сигурността или публичния ред, в сходство с Регламент (ЕС) 2019/452 ". Посредством нея е въведен специфичен позволителен режим за разнообразни групи задгранични вложения, измежду които и всички директни задгранични вложения в обекти, действия, предприятията или капитала на лица, които правят действия по член 2, алинея 1, т. 8 от Закона за административното контролиране на икономическите действия, свързани с петрол и артикули от нефтен генезис.
На настрана съображение този позволителен режим обгръща и всички директни задгранични вложения, когато вложителят е от Русия или от Беларус.
По член 27, алинея 5 от Закона за поощряване на вложенията както Държавна организация " Национална сигурност " (ДАНС), по този начин и Държавна организация " Разузнаване " могат да подадат стимулирано искане до Междуведомствения съвет за осъществяване на скрининг на задгранична инвестиция, която не попада в приложното поле на закона, само че за която тези две организации имат данни, че същата може да окаже влияние върху сигурността и публичния ред в страната.
По силата на член 27в, алинея 2 от Закона за поощряване на вложенията представители на ДАНС и на ДАР са членове на Междуведомствения съвет за скрининг на директните задгранични вложения, свързани със сигурността или публичния ред, а самият състав на съвета се дефинира от Министерския съвет (чл. 27в, алинея 3 от Закона за поощряване на инвестициите).
По този метод настоящото българско право към този момент съдържа механизъм, който е съгласуван с правото на Европейски Съюз и който разрешава осъществяването на прелиминарен скрининг на евентуално рискови задгранични вложения. Разглежданият тук Закон за допълнение на ЗНИ основава две спомагателни условия за осъществяване на разпоредителни покупко-продажби с активите на категорично посочени юридически лица и по този начин влиза в несъгласие както с настоящото национално законодателство, по този начин и с относимото право на Европейски Съюз.
Противоречие с настоящото национално право е налице, защото предварителното изследване от страна на ДАНС по новите алинея 10 и 11 и решението на Министерския съвет по новата алинея 12 от член 27 ЗНИ ще работят редом с националния механизъм за скрининг на директните задгранични вложения, свързани със сигурността или публичния ред по глава Шеста от ЗНИ. От закона не излиза наяве в каква връзка ще бъдат двете процедури и дали въобще ще има връзка сред тях. Ако една инвестиция получи позитивно мнение от ДАНС и позволение от Министерския съвет, тогава разглеждането от Междуведомствения съвет за осъществяване на скрининг на задгранична инвестиция става безсмислено.
Новият юридически ред за реализиране на разпоредителни покупко-продажби по алинея 10-13 на член 27 ЗНИ нарушава и правилата на правото на Европейския съюз и особено разпоредбите на единния пазар, гарантиращ свободното придвижване на артикули, услуги, капитали и хора. Допустимите отклонения от този режим по съображения за отбрана на националната сигурност са към този момент уредени в Регламент 2019/452 и надлежно приложени в българското право по глава Шеста от ЗНИ.
2. По смисъла на член 3, алинея 1 от Закона за нормативните актове законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, публични връзки, които се поддават на трайна уредба. Поначало законът контролира държанието на безграничен кръг субекти и важи за голям брой бъдещи еднотипни връзки. Приемането от Народното събрание на закон за съответни покупко-продажби на съответни юридически лица опонира както на буквата и смисъла на Закона за нормативните актове, по този начин и на конституционния принцип на правовата страна (чл. 4, алинея 1 от Конституцията).
3. Обсъжданият тук ЗД ЗНИ открива конституционно неприемлива обязаност сред мнението на ДАНС по алинея 10 и 11 от член 27 от Закона за поощряване на вложенията и решението на Министерския съвет по алинея 12 на същия текст.Законът слага Министерския съвет във функционална и оперативна взаимозависимост от мнението на ДАНС, въпреки че организацията по смисъла на член 2, алинея 1 от Закона за ДАНС е профилиран орган към Министерския съвет за осъществяване на политиката за отбрана на националната сигурност.
Според член 105, алинея 1 от Конституцията Министерският съвет е способен да управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната, а съгласно алинея 2 от същия текст Министерският съвет обезпечава публичния ред и националната сигурност. От това следва, че ДАНС не би трябвало да може чрез свои мнения да задължава Министерския съвет да взема едни или други решения.
Още повече, че визираните в новата алинея 10 и 11 от член 27 ЗНИ мнения надали ще бъдат обществено притежание, с цел да може да се реши дали Министерският съвет е работил при позитивно или при негативно мнение на ДАНС по договорката.
4. Законът за допълнение на Закона за поощряване на вложенията слага редица въпроси и от позиция на реализиране на посочените от вносителите цели.
4.1. По смисъла на § 2 от Преходните и заключителни разпореждания на Закона за ДАНС, ДАНС е приемник на Национална работа " Сигурност " в Министерството на вътрешните работи. В претекстовете на вносителите на законопроекта се акцентира, че през 1999 година при продажбата на петролната рафинерия мнението на Национална работа " Сигурност " по договорката " е променяно няколко пъти по неразбираеми подбуди ". Законът обаче не предлага каквито и да е гаранции, че мнението на ДАНС по възможни бъдещи покупко-продажби, визирани в новите алинея 10-13 от член 27 на Закона за поощряване на вложенията, ще бъде по-обективно спрямо ситуацията от 1999 година. След като Народното събрание одобри, че то е умело да избира и да освобождава ръководителя на ДАНС, поражда сериозна заплаха в активността на организацията професионалната преценка на рисковете и заканите пред националната сигурност да бъде подценявана за сметка на краткотрайните политически ползи на ръководещата коалиция.
4.2. Според претекстовете на вносителите на законопроекта, въз основа на който е признат ЗД ЗНИ, преследваната цел се показва в привличането на " стратегически вложител от сектора, който да подсигурява непрекъсната работа на активите в обсега на този план ". Създаването на правна неустановеност обаче не е фактор за привличане на стратегически вложители, а в противен случай - рискува да ги отблъсне. Правната неустановеност в тази ситуация се показва в това, че не са авансово открити критериите, на които би трябвало да дават отговор икономическите субекти, които са визирани в новата алинея 10-13 от член 27 ЗНИ, с цел да получат позитивно мнение от ДАНС и решение на Министерския съвет за разрешаване на покупко-продажбите.
Това поражда риск от произвол, както и от нарушение на конституционните правила на отбрана на правото на благосъстоятелност (чл. 17 от Конституцията) и свободната стопанска самодейност (чл. 19, алинея 1 от Конституцията). Вярно е, че тези права не са безспорни. Те подлежат на ограничение, обаче при съблюдаване на изискванията за правда и пропорция на рестриктивните мерки и при изискване, че тези ограничавания важат в една и съща степен за другите стопански субекти, които може да бъдат наранени от тях.
Уважаеми народни представители,
По изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване в Народното събрание Закона за допълнение на Закона за поощряване на вложенията, признат от Народното събрание на 24 октомври 2025 година.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ