Президентът наложи вето върху разпоредба от Закона за зменение и допълнение на Закона за съдебната власт
Президентът Румен Радев върна за ново разискване в Народното събрание параграф 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт (ЗСВ), признат на 3 септември 2020 година.
Депутатите трансформират за повторно през тази година чл.28 от Закон за съдебната власт, като резервират опцията за повишение на някои някогашни членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) след края на мандата им. През май т.г. пред Конституционния съд така наречен „ кариерни бонуси “ бяха атакувани от Върховния касационен съд със съображенията, че по този начин се нарушават правилата за разделяне на управляващите и за самостоятелност на правосъдната власт.
Държавният глава акцентира, че и новата редакция на чл.28 продължава несъгласието с конституционни правила, в това число с равенството и недопускането на привилегии, учредени на персонално или публично състояние (чл.6, ал.2 от Конституцията).
МОТИВИ
Уважаеми народни представители,
Следя с изключително внимание и съм съпричастен както към продължение на промяната на българската правосъдна система за обезпечаване на еднакъв достъп до правораздаване на жителите и юридическите лица, по този начин и към осъществяването на Актуализираната тактика за развиване на електронното ръководство в Република България 2019 – 2020 година. Споделям дефинираната в претекстовете към законопроекта цел за повишение на гаранциите за обективен развой в изпълнителните производства посредством създаване на осведомителна система на правосъдното осъществяване и за възстановяване на успеваемостта и прозрачността в работата на неговите органи. Възразявам обаче против систематичното предложение от страна на най-висшия политически орган в страната – Народното събрание, на „ кариерни бонуси “ за членовете на Висшия правосъден съвет (ВСС), който като парламентарен орган е предназначен да подсигурява независимостта на правосъдната власт.
Посредством § 1 от признатия ЗИД на Закона за правосъдната власт (ЗСВ) Народното събрание за повторно през тази година прави промени в член 28 от Закон за съдебната власт и основава правна основа изборните членове на Висш съдебен съвет, след края на своя мандат или при предварителното му преустановяване на избрани учредения да получават покачване, т.е. да бъдат назначени на служба в органите на правосъдна власт, която е с една степен по-висока от тази, която са заемали преди избирането им за членове на Висш съдебен съвет.
Конституционносъобразността на признатите при започване на тази година промени в Закон за съдебната власт (публикувани в Дъждовни води бр. 11/2020 г.) беше оспорена от Пленума на Върховния касационен съд и Конституционният съд образува дело № 10/2020 година В редакцията от 3 септември т.г. нормата на член 28 се добавя с израза „ може да бъде назначен “, като се прибавят и условия, които би трябвало да бъдат налице при повишението – съществуване на подобаващ стаж по член 164 от Закон за съдебната власт и сложна оценка „ доста добър “ от последната препоръка преди избирането за член на Висш съдебен съвет. Като резервира опцията за покачване на изборните членове на Висш съдебен съвет обаче и новата редакция на член 28 опонира на значими конституционни разпореждания.
Основната гаранция за независимостта на съда се показва в това назначенията и покачванията на магистрати да се вършат само въз основа на справедливи критерии, каквито са квалификацията, уменията, честността, възприятието за самостоятелност. Престоят на магистратите във Висш съдебен съвет не може да докара до придобиването на качествата, които са нужни за заемане на по-висша служба в правосъдната система, нито може да се приравни на достиженията, които се изискват за повишение.
Когато законът основава предпоставки избрани лица да бъдат назначени в по-високи по степен органи на правосъдната власт въз основа на критерии, разнообразни от обективните критерии, съществува риск от надделяване на съображения от политически темперамент, а оттова и риск за независимостта на магистратите. В тази връзка новата редакция на член 28 от Закон за съдебната власт опонира на правилото за разделяне на управляващите (чл. 8 от Конституцията) и на правилото за самостоятелност на правосъдната власт (чл. 117, алинея 2 от Конституцията).
Новата редакция на член 28 от Закон за съдебната власт нарушава и различен значим парламентарен принцип – тъждество и недопускане на привилегии, учредени на персонално или публично състояние (чл. 6, алинея 2 от Конституцията). Възможността за повишение на членовете на Висш съдебен съвет ще се ползва единствено по отношение на тези от тях, които са магистрати и то единствено тези, които към момента не са достигнали най-високите равнища в правосъдната система. Така законодателят третира неравно членовете на Висш съдебен съвет, които към този момент са достигнали най-високите равнища в правосъдната система, както и тези, които не са магистрати. В годините откогато Висш съдебен съвет е непрекъснато настоящ орган виждаме, че Народното събрание избира все по-малко юристи и учени за негови членове, от което качеството на работа и независимостта на съвета страдат. Тази наклонност би се задълбочила при влизане в действие на новата редакция на член 28 от Закон за съдебната власт.
От друга страна, местата във висшите равнища на правосъдната власт са лимитирани като брой, а състезания за такива се афишират рядко. Народното събрание трансформира членовете на Висш съдебен съвет още по време на мандата им в съперници на магистратите, които са претенденти за покачване и по този начин поражда риск Висш съдебен съвет да не им обезпечава равно отнасяне.
Освен възраженията по съществото на признатите промени по § 1 от ЗИД на Закон за съдебната власт, за следващ път посочвам неуважение на конституционната уредба на законодателния развой. Внесеното след първо гласоподаване предложение за изменение на член 28 от Закон за съдебната власт (Вх. № 054-04-163 от 29.07.2020 г.) е признато от Народното събрание единствено с едно гласоподаване, в несъгласие с условието на член 88, алинея 1 от Конституцията законите да се разискват и одобряват с две гласувания. Внасянето на такава основна смяна без писмени претекстове, оценка на въздействието и публично разискване е в остро противоречие с правилата за нужда, аргументираност, предвидимост, неприкритост, координация и непоклатимост, които управляват законодателния развой в правовата страна.
Уважаеми народни представители,
Независимостта на правосъдната власт е основополагаща полезност, която дефинира правовата страна. Нашата конституция подсигурява самостоятелен съд на жителите и юридическите лица, а тази полезност ни свързва и в едно общо семейство с останалите страни членки на Европейския съюз. По тези аргументи националната законодателна власт би трябвало да я брани с изключително внимание и грижа. По изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване в Народното събрание § 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, признат от 44-то Народно заседание на 3.09.2020 година
Депутатите трансформират за повторно през тази година чл.28 от Закон за съдебната власт, като резервират опцията за повишение на някои някогашни членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) след края на мандата им. През май т.г. пред Конституционния съд така наречен „ кариерни бонуси “ бяха атакувани от Върховния касационен съд със съображенията, че по този начин се нарушават правилата за разделяне на управляващите и за самостоятелност на правосъдната власт.
Държавният глава акцентира, че и новата редакция на чл.28 продължава несъгласието с конституционни правила, в това число с равенството и недопускането на привилегии, учредени на персонално или публично състояние (чл.6, ал.2 от Конституцията).
МОТИВИ
Уважаеми народни представители,
Следя с изключително внимание и съм съпричастен както към продължение на промяната на българската правосъдна система за обезпечаване на еднакъв достъп до правораздаване на жителите и юридическите лица, по този начин и към осъществяването на Актуализираната тактика за развиване на електронното ръководство в Република България 2019 – 2020 година. Споделям дефинираната в претекстовете към законопроекта цел за повишение на гаранциите за обективен развой в изпълнителните производства посредством създаване на осведомителна система на правосъдното осъществяване и за възстановяване на успеваемостта и прозрачността в работата на неговите органи. Възразявам обаче против систематичното предложение от страна на най-висшия политически орган в страната – Народното събрание, на „ кариерни бонуси “ за членовете на Висшия правосъден съвет (ВСС), който като парламентарен орган е предназначен да подсигурява независимостта на правосъдната власт.
Посредством § 1 от признатия ЗИД на Закона за правосъдната власт (ЗСВ) Народното събрание за повторно през тази година прави промени в член 28 от Закон за съдебната власт и основава правна основа изборните членове на Висш съдебен съвет, след края на своя мандат или при предварителното му преустановяване на избрани учредения да получават покачване, т.е. да бъдат назначени на служба в органите на правосъдна власт, която е с една степен по-висока от тази, която са заемали преди избирането им за членове на Висш съдебен съвет.
Конституционносъобразността на признатите при започване на тази година промени в Закон за съдебната власт (публикувани в Дъждовни води бр. 11/2020 г.) беше оспорена от Пленума на Върховния касационен съд и Конституционният съд образува дело № 10/2020 година В редакцията от 3 септември т.г. нормата на член 28 се добавя с израза „ може да бъде назначен “, като се прибавят и условия, които би трябвало да бъдат налице при повишението – съществуване на подобаващ стаж по член 164 от Закон за съдебната власт и сложна оценка „ доста добър “ от последната препоръка преди избирането за член на Висш съдебен съвет. Като резервира опцията за покачване на изборните членове на Висш съдебен съвет обаче и новата редакция на член 28 опонира на значими конституционни разпореждания.
Основната гаранция за независимостта на съда се показва в това назначенията и покачванията на магистрати да се вършат само въз основа на справедливи критерии, каквито са квалификацията, уменията, честността, възприятието за самостоятелност. Престоят на магистратите във Висш съдебен съвет не може да докара до придобиването на качествата, които са нужни за заемане на по-висша служба в правосъдната система, нито може да се приравни на достиженията, които се изискват за повишение.
Когато законът основава предпоставки избрани лица да бъдат назначени в по-високи по степен органи на правосъдната власт въз основа на критерии, разнообразни от обективните критерии, съществува риск от надделяване на съображения от политически темперамент, а оттова и риск за независимостта на магистратите. В тази връзка новата редакция на член 28 от Закон за съдебната власт опонира на правилото за разделяне на управляващите (чл. 8 от Конституцията) и на правилото за самостоятелност на правосъдната власт (чл. 117, алинея 2 от Конституцията).
Новата редакция на член 28 от Закон за съдебната власт нарушава и различен значим парламентарен принцип – тъждество и недопускане на привилегии, учредени на персонално или публично състояние (чл. 6, алинея 2 от Конституцията). Възможността за повишение на членовете на Висш съдебен съвет ще се ползва единствено по отношение на тези от тях, които са магистрати и то единствено тези, които към момента не са достигнали най-високите равнища в правосъдната система. Така законодателят третира неравно членовете на Висш съдебен съвет, които към този момент са достигнали най-високите равнища в правосъдната система, както и тези, които не са магистрати. В годините откогато Висш съдебен съвет е непрекъснато настоящ орган виждаме, че Народното събрание избира все по-малко юристи и учени за негови членове, от което качеството на работа и независимостта на съвета страдат. Тази наклонност би се задълбочила при влизане в действие на новата редакция на член 28 от Закон за съдебната власт.
От друга страна, местата във висшите равнища на правосъдната власт са лимитирани като брой, а състезания за такива се афишират рядко. Народното събрание трансформира членовете на Висш съдебен съвет още по време на мандата им в съперници на магистратите, които са претенденти за покачване и по този начин поражда риск Висш съдебен съвет да не им обезпечава равно отнасяне.
Освен възраженията по съществото на признатите промени по § 1 от ЗИД на Закон за съдебната власт, за следващ път посочвам неуважение на конституционната уредба на законодателния развой. Внесеното след първо гласоподаване предложение за изменение на член 28 от Закон за съдебната власт (Вх. № 054-04-163 от 29.07.2020 г.) е признато от Народното събрание единствено с едно гласоподаване, в несъгласие с условието на член 88, алинея 1 от Конституцията законите да се разискват и одобряват с две гласувания. Внасянето на такава основна смяна без писмени претекстове, оценка на въздействието и публично разискване е в остро противоречие с правилата за нужда, аргументираност, предвидимост, неприкритост, координация и непоклатимост, които управляват законодателния развой в правовата страна.
Уважаеми народни представители,
Независимостта на правосъдната власт е основополагаща полезност, която дефинира правовата страна. Нашата конституция подсигурява самостоятелен съд на жителите и юридическите лица, а тази полезност ни свързва и в едно общо семейство с останалите страни членки на Европейския съюз. По тези аргументи националната законодателна власт би трябвало да я брани с изключително внимание и грижа. По изложените претекстове практикувам правото си по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване в Народното събрание § 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, признат от 44-то Народно заседание на 3.09.2020 година
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ