Президентът Румен Радев върна кандидатурата на Иван Гешев за главен

Президентът Румен Радев върна кандидатурата на Иван Гешев за основен прокурор. Решение прекомерно належащо и въпреки всичко с ясно обръщение: Радев вижда в назначението проблем, избрани демократични дефицити, то би трябвало да се преразгледа.
В същото време обаче стана нещо прекомерно изключително, което освети ясно изкопаните политически бразди, които към този момент прогизват от чиста патология. Първо най-радикалните червени видяха във връщането на кандидатурата проблем, да вземем за пример Волгин. Той съобщи, че по този начин Радев правил услуга на " жълтопаветните грантаджии ", че се подвел по тяхната истерична акция, визирайки това, че митингите против Гешев бяха проведени най-вече от хора от " Демократична България ".
Ходът бил неверен, тъй като той " губи с решението си да се разпознава тъкмо с този кръжец ". Тоест, твърди Волгин, к`вото ще да става, в случай че направиш нещо, което да съответствува с настояванията на жълтопаветния кръжец, значи си сбъркал и би трябвало да внимаваш при всяка стъпка дали току-виж не си споделил нещо, което са споделили и те. Нека се разберем - има умни и красиви, има и обективни и грозни, и двете групи в никакъв случай не би трябвало и за напълно малко да пресичат пътищата си, даже в случай че има явно ужасяваща обстановка, която да е забележима и за двата лагера. Примерно, случва се по този начин, че има обесен човек някъде. От единият лагер вземат решение просто да смъкват обесения човек, само че другите са срещу - да си виси обесеният, щом другите желаят да го смъкват, значи има нещо нечисто. Дали не е болшевик тоя обесеният? И дали пък не е грантаджия? Нещо ме съмнява, да му проверим накъде е изплезен езика - на Изток или на Запад? Мръсник.
При Демократична България обаче когнитивният дисонанс също е бездънен. От няколко месеца те заслужено стачкуват против назначението на Гешев - нещо прекомерно разбираемо на фона на това, че предстоящ основен прокурор съобщи в ефир по националната телевизия, че разделянето на управляващите било един тип концепция на " десни екстремисти ". Накрая Румен Радев взе, че върна кандидатурата, което, неизбежно значи и, че в последна сметка е бил повлиян от техните митинги: а концепцията на митингите въпреки всичко е таман такава - да повлияят на институциите.
Но решението на Радев бе посрещнато с оглушително безмълвие. Няма по какъв начин - Радев излъчва алена аура, а ние от нея се гнусим до гибел и в случай че ще примерно да открие огън по всеки архивраг на десницата, отново няма да получи поддръжка и утвърждение - тази игра си има правила, тя се дели на сини и червени и точка и точка. Нека напомним и друго - когато Плевнелиев преди време настоя Народното събрание да преразгледа решението си за Пеевски като началник на ДАНС, всички протестиращи - тогава не се подозираше, че след време съществени фигури от тях ще се конфигурират партийно - се побъркаха да го поздравяват, да турят сърчица до фразата " Това е моят президент " и да се разтичат от гражданска горделивост, че президентът защитил тяхната идея, в действителност нашата, тогава, най-малко за малко, тя беше на всички. Е, в този момент, изключително на фона на множеството синонимни връзки, прокарвани сред Пеевски и Гешев, не се ли случи, в последна сметка, нещо не чак толкоз друго? Не е ли оня президентски жест ненапълно подобен на настоящия президентски жест? Но ѝ се досвиди на десницата да каже положителни думи, пък въпреки и с малко ангажименти. Не може, ще ги бият през ръцете, по какъв начин, парадокс, аления Радев...
И най-после, един изтрениран в недоверчивост хор, който с присвито око и шизоидна необщителност реши, че президентът го направил малко по този начин, малко официално, фалшивичко, заложил в думите си на това, че Гешев е подозрителен поради проблематична процедура, а не споделил право в очите какъв изверг бил. Сякаш президентът може да прави това и като че ли му отива да афишира кои са злодеите. Впрочем, когато Радев съобщи, че най-малкото от уеб страницата на Висш съдебен съвет е трябвало да качат на страницата си разнообразни мнения на разнообразни организации, отвън тези на държавните структури, и че назначението му наподобява служебно, сподели задоволително, само че тук никой към този момент не чете редовете, камо ли сред тях. Махваш отегчено с ръка и казваш, че си направил самореклама с цялата работа, обслужвал идващия си мандат, мислил за добруването на политическата си кариера - несъмнено е по този начин, само че ще е добре всеки да вземе да обслужва идващия си мандат по сходен метод. Като правиш гадории, си злобен. Като действаш вярно, отново си злобен - всичко е самореклама. 
Накрая стана нещо прекомерно психопатско: с явен верен ход, президентът си навлече врагове от всички страни. Първо, алените, които недоволстват от това, че поддържа митинг на сините, след това сините, които не могат да се оправят с напрежението сред това да приветстват или да промърморят нещо и трето, вероятно, самата прокуратура, която към този момент дава поръчки за едно мътно бъдеще, осеяно с персонална разпра. Та по този начин - тези наблюдения са за всеки, който живее отвън политическата маниащина. Тоест за никого. За нас си ги пишем. 
 
Автор: Райко Байчев