Президентът Румен Радев ще участва в 79-ата сесия на Общото

Президентът Румен Радев ще взе участие в 79-ата сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации от 24 до 26 септември, оповестиха от прессекретариата на президента. Радев ще управлява българската делегация и ще съставлява страната ни в Ню Йорк.

Президентът ще взе участие в откриването на Общия спор на 79-ата сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации, чиято тематика тази година е „ Да не изоставяме никого: да действаме дружно за напредъка на мира, устойчивото развиване и човешкото достолепие за актуалните и бъдещите генерации “, излиза наяве от известието.

В Ню Йорк българският държавен глава ще взе участие също по този начин в срещата на високо ниво на Глобалната коалиция против опасността от синтетични наркотични субстанции, която се организира под патронажа на президента Съединени американски щати Джо Байдън.

Румен Радев ще направи изявление по време на Общия спор на 79-ата сесия на 25 септември. Той ще взе участие в отбелязването на 20-ата годишнина от Истанбулската самодейност на съдействие – партньорски формат на високо ниво сред НАТО и Съвета за съдействие в Персийския залив, контрактуван през 2004 година на Срещата на върха на НАТО в Истанбул. По-късно денем ще се състои банкет, даван от президента на Съединени американски щати Джо Байдън и неговата брачна половинка доктор Джил Байдън в чест на държавните и държавни ръководители и техните съпруги по случай сесията на Организация на обединените нации.

На 26 септември Радев ще се срещне с представители на водещи американски компании, проведена от Американо-Централноевропейската бизнес асоциация. По време на работната си аудиенция в Ню Йорк президентът Румен Радев ще организира срещи с генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш, както и с държавни и държавни ръководители и представители на държавните управления на разнообразни страни и на интернационалните организации.

В делегацията, водена от българския президент, са служебният министър на външните работи Иван Кондов и служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров. В рамките на визитата си в Съединени американски щати Румен Радев ще бъде придружаван от брачната половинка си Десислава Радева.

За първи път от десетилетия посланикът ни в Съединени американски щати не е част от формалната делегация.

Посланик на България във Вашингтон е Георги Панайотов. Именно той заемаше поста на министър на защитата в служебното държавно управление на Румен Радев от 12 май 2021 година до 13 декември 2021 година, когато „ Македонският въпрос “ беше в кулминационната точка си.

Докато Панайотов е министър на защитата, умира и водачът Валентин Терзиев. Три години след гибелта му, отговорни за гибелта на един от най-хубавите ни водачи няма.

Панайотов стана печално прочут по време на престоя си във Вашингтон. наскоро той изясни пред БГНЕС, че се осведоми за протичащото се в Съединени американски щати през телефона. И той е първият дипломат на страна-членка на Европейски Съюз, който не е участвал на нито един от конгресите на републиканската и и демократическата партия. При това в подтекста на скорошните избори за президент в Съединени американски щати.

Посланик Панайотов нашумя през март тази година, откакто с безспорното си равнодушие проспа една от главните борби на българската страна в отбрана на нейната национална сигурност. Към днешна дата, от дистанцията на времето, и в подтекста на изострения звук, който РСМ си разрешава да държи по отношение на България в последните месеци, е видно, че неналичието на базисни знания за националната сигурност и ползи на Панайотов доведоха до тежки неточности, граничещи с закононарушения от страна на българския дипломат в Съединени американски щати. В началото на март Панайотов позволи разглеждането на антибългарски документ в Сената на Съединени американски щати - резолюция, прокарвана от лобито на Северна Македония в Съединени американски щати. По този мотив от " ИТН " тогава нарекоха Панайотов " скъпоплатен екскурзиант " и желаеха да бъде отхвърлен.

Става дума за проекторезолюция на американския Сенат, която удостоверява поддръжката на Вашингтон за приемането на районен съд Македония в Европейския съюз с вносители демократите Джийн Шахин и Питър Уелч, и републиканците Пит Рикетс и Том Уилис.

Според сенатор Уелч присъединението на РСМ към Европейски Съюз ще ускори районната непоклатимост на Западните Балкани. Сенатор Шахин приканва Вашингтон да продължи да работи със Скопие за разширението на Европейски Съюз, а сенатор Тилис акцентира, че с присъединението си РСМ ще ускори икономическия напредък на Европа като цяло.

В документа се акцентира, че РСМ остава значим сътрудник на Европейски Съюз, Съединени американски щати и НАТО в региона на сигурността, дава на Украйна филантропична помощ и доста военно съоръжение, гласувайки в интерес на Съединени американски щати и НАТО по резолюциите на Оценка за съвместимост на Организация на обединените нации против съветската експанзия и приема всички наказания на Европейски Съюз против Русия.

Според разбора и оценката на дипломат Панайотов този документ е „ уравновесен “ и той не вижда никаква заплаха за страната ни от неговото приемане. Може би това ненапълно въздейства и на неговата оценка да уведоми за протичащото се в Съединени американски щати единствено един човек – собствен директен шеф във Външно министерство, а не да запознае с него по-широк кръг от хора, участващи в правенето на българската външна политика. Това са парламентарната Комисия по външна политика, Министерски съвет и Президентство, както и Дирекциите в Министерство на външните работи, които са директно ангажирани с тази проблематика, като Дирекциите за Югоизточна Европа и Европейски Съюз. Това държание също провокира доста въпроси, имайки поради, че Панайотов е посланик от кариерата с съвсем 30-годишен опит на основни позиции.

И както БГНЕС предвижда още през март, неточната оценка на Панайотов и подценяването на проекторезолюцията сътвори искрено доста и дълготрайни проблеми на България. Вместо тогава да се работи превантивно против приемането на антибългарски актове, в този момент България би трябвало да се занимава с следствията от тях, част от които е и политическото говорене от Скопие към София.