Папа Франциск поздрави с Христос възкресе на български
Президентът Румен Радев се срещна с папа Франциск СНИМКИ Папата: Разликата сред терористите и протокола е... Папата насочи молитва в "Александър Невски " СНИМКИ
Радвам се, че се намирам в България - място за срещи на голям брой култури и цивилизации, мост сред Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия Изток. Това е земя с антични християнски корени, които подхранват призванието, благоприятстващо срещата, както в района, по този начин и в интернационалната общественост, сподели папа Франциск в посланието си, произнесено дружно с посланието на президента Румен Радев на площад " Атанас Буров " пред представителите на българските управляващи, гражданското общество и дипломатическия корпус у нас.
Папата поздрави с " Христос възкресе " на български. " Тук на многообразието, уважавайки характерните особености, се гледа като на опция и благосъстояние, а не като причина за спор ", съобщи Светият отец.
Ето какво още сподели папата:
" Сърдечно приветствам управляващите на Републиката и им благодаря за поканата, отправена към мен, да посетя България. Благодаря на господин Президента за общителните слова, които ми насочи, приветствайки ме на този исторически площад, който носи името на държавника Атанас Буров, понесъл жестокостта на един режим, който не можеше да одобри свободата на мисълта.
Отправям с почитание моя привет към Негово Светейшество Патриарх Неофит, както и към митрополитите и епископите от Светия синод и към всички правилни на Българската православна черква. Изпращам сърдечен привет на епископите, свещениците, монасите и монахините и на всички членове на Католическата черква, за които пристигам, с цел да ги утвърдя във вярата и да ги насърча в ежедневния им път на живота и християнското удостоверение.
Изпращам сърдечните си поздрави и на християните от другите църковни общности, на членовете на еврейската общественост и на вярващите мюсюлмани и удостоверявам с вас „ дълбокото разбиране, че същинските учения на религиите ни приканват да останем вкоренени в полезностите на мира; да поддържаме полезностите на взаимното опознание, човешкото приятелство и общото общуване ” („ Документ за човешкото приятелство ”, Абу Даби, 4 февруари 2019 г.). Да се възползваме се от гостоприемството, което ни оказва българският народ, тъй че всяка вяра, призована да предизвиква естетика и единодушие, да подкрепи растежа на една просвета и среда, проникнати от цялостното почитание към човешката персона и нейното достолепие, установявайки витални връзки сред другите цивилизации, разбирания и обичаи, и отхвърляйки насилието и принудата. По този метод ще победим тези, които по всевъзможен начин се пробват да я манипулират и експлоатират.
Моето днешно посещаване има намерение идейно да се свърже с това, направено от Св. Йоан Павел II през май 2002 година, и се случва в признателното възпоменание за наличието в София за към едно десетилетие на тогавашния апостолически пратеник монс. Анджело Джузепе Ронкали. Той постоянно носеше в сърцето си възприятие на признателност и надълбоко почитание към вашия народ и то дотам, че е споделил, че където и да би отишъл, къщата му постоянно ще бъде отворена за вас, без потребността да казвате дали сте католици или православни, само че единствено: брат от България (Вж. Проповед, 25 декември 1934 г.). Св. Йоан XXIII работеше неуморно, с цел да предизвиква братското съдействие сред всички християни и с Втория ватикански събор, който той свика и управлява в първата му фаза, даде огромен подтик и подтик за развиването на икуменическите връзки.
Вследствие на тези събития на Провидението, започвайки от 1968 година, т.е. от към този момент над 50 година, една публична българска делегация, формирана от най-висшите цивилен и църковни управляващи, всяка година посещава Ватикана във връзка празника на Св. св. Кирил и Методий. Те са евангелизирали славянските нации и са в основата на развиването на техния език и просвета, и на първо място на изобилни и трайни плодове на християнско и свято удостоверение.
Да бъдат благословени Св. св. Кирил и Методий, съпатрони на Европа, които със своите молебствия, съобразителност и обща апостолическа активност са станали образци за нас, и остават, след повече от хилядолетие, вдъхновители на плодотворен разговор, естетика и на братска среща сред Църквите, страните и народите! Нека техният ослепителен образец да породи доста почитатели даже и в наши дни, и да се появят нови пътища на мир и естетика!
Сега, в този исторически миг, тридесет години след края на тоталитарния режим, който ограничаваше свободата и самодейностите ѝ, България е изправена пред следствията от емиграцията през последните десетилетия на повече от два милиона нейни съграждани, търсещи нови благоприятни условия за работа. В същото време България - сходно на доста други страни от Стария континент - би трябвало да се оправи с това, което може да се преглежда като нова зима: демографската, която е паднала като ледена завеса в огромна част от Европа, като следствие от намаляването на доверието в бъдещето. Следователно, спадът в раждаемостта, комбиниран с интензивния миграционен поток, докара до обезлюдяване и занемаряване на доста села и градове. Освен това, България се сблъсква и с явлението на тези, които се пробват да влязат в нейните граници, с цел да избягат от войни и спорове или от беднотия, и се пробват да доближат във всеки случай до най-богатите региони на европейския континент, с цел да намерят нови благоприятни условия за битие или просто едно безвредно леговище.
Г-н Президент, познавам уговорката, с който управниците на тази страна от години се стремят да основат условия, тъй че изключително младите да не са принудени да емигрират. Бих желал да ви насърча да продължите по този път, да положите всички старания за поощряване на удобни условия, тъй че младежите да могат да вложат техните свежи сили и да възнамеряват своето персонално и фамилно бъдеще, намирайки в Родината изискванията, които разрешават един заслужен живот. И на вас, които познавате драмата на емиграцията, бих си разрешил да ви предложа да не затваряте очите, сърцето и ръката си - както е и във вашата традиция - към тези, които чукат на портите ви.
Вашата страна постоянно се е отличавала като мост сред Изтока и Запада, способна да благоприятства срещата сред разнообразни култури, етнически групи, цивилизации и религии, които тук от епохи живеят спокойно дружно. Развитието, също икономическото и гражданското, на България наложително минава през признаването и оценяването на тази характерна характерност. Нека тази земя, обградена от великата река Дунав и от крайбрежията на Черно море, станала плодородна от скромния труд на доста генерации и отворена за културен и търговски продан, интегрирана в Европейския съюз и със солидни връзки с Русия и Турция, да може да предложи на децата си бъдеще на вярата.
Бог да благослови България, да я резервира мирна и гостоприемна, и да я направи просперираща и щастлива! "
Радвам се, че се намирам в България - място за срещи на голям брой култури и цивилизации, мост сред Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия Изток. Това е земя с антични християнски корени, които подхранват призванието, благоприятстващо срещата, както в района, по този начин и в интернационалната общественост, сподели папа Франциск в посланието си, произнесено дружно с посланието на президента Румен Радев на площад " Атанас Буров " пред представителите на българските управляващи, гражданското общество и дипломатическия корпус у нас.
Папата поздрави с " Христос възкресе " на български. " Тук на многообразието, уважавайки характерните особености, се гледа като на опция и благосъстояние, а не като причина за спор ", съобщи Светият отец.
Ето какво още сподели папата:
" Сърдечно приветствам управляващите на Републиката и им благодаря за поканата, отправена към мен, да посетя България. Благодаря на господин Президента за общителните слова, които ми насочи, приветствайки ме на този исторически площад, който носи името на държавника Атанас Буров, понесъл жестокостта на един режим, който не можеше да одобри свободата на мисълта.
Отправям с почитание моя привет към Негово Светейшество Патриарх Неофит, както и към митрополитите и епископите от Светия синод и към всички правилни на Българската православна черква. Изпращам сърдечен привет на епископите, свещениците, монасите и монахините и на всички членове на Католическата черква, за които пристигам, с цел да ги утвърдя във вярата и да ги насърча в ежедневния им път на живота и християнското удостоверение.
Изпращам сърдечните си поздрави и на християните от другите църковни общности, на членовете на еврейската общественост и на вярващите мюсюлмани и удостоверявам с вас „ дълбокото разбиране, че същинските учения на религиите ни приканват да останем вкоренени в полезностите на мира; да поддържаме полезностите на взаимното опознание, човешкото приятелство и общото общуване ” („ Документ за човешкото приятелство ”, Абу Даби, 4 февруари 2019 г.). Да се възползваме се от гостоприемството, което ни оказва българският народ, тъй че всяка вяра, призована да предизвиква естетика и единодушие, да подкрепи растежа на една просвета и среда, проникнати от цялостното почитание към човешката персона и нейното достолепие, установявайки витални връзки сред другите цивилизации, разбирания и обичаи, и отхвърляйки насилието и принудата. По този метод ще победим тези, които по всевъзможен начин се пробват да я манипулират и експлоатират.
Моето днешно посещаване има намерение идейно да се свърже с това, направено от Св. Йоан Павел II през май 2002 година, и се случва в признателното възпоменание за наличието в София за към едно десетилетие на тогавашния апостолически пратеник монс. Анджело Джузепе Ронкали. Той постоянно носеше в сърцето си възприятие на признателност и надълбоко почитание към вашия народ и то дотам, че е споделил, че където и да би отишъл, къщата му постоянно ще бъде отворена за вас, без потребността да казвате дали сте католици или православни, само че единствено: брат от България (Вж. Проповед, 25 декември 1934 г.). Св. Йоан XXIII работеше неуморно, с цел да предизвиква братското съдействие сред всички християни и с Втория ватикански събор, който той свика и управлява в първата му фаза, даде огромен подтик и подтик за развиването на икуменическите връзки.
Вследствие на тези събития на Провидението, започвайки от 1968 година, т.е. от към този момент над 50 година, една публична българска делегация, формирана от най-висшите цивилен и църковни управляващи, всяка година посещава Ватикана във връзка празника на Св. св. Кирил и Методий. Те са евангелизирали славянските нации и са в основата на развиването на техния език и просвета, и на първо място на изобилни и трайни плодове на християнско и свято удостоверение.
Да бъдат благословени Св. св. Кирил и Методий, съпатрони на Европа, които със своите молебствия, съобразителност и обща апостолическа активност са станали образци за нас, и остават, след повече от хилядолетие, вдъхновители на плодотворен разговор, естетика и на братска среща сред Църквите, страните и народите! Нека техният ослепителен образец да породи доста почитатели даже и в наши дни, и да се появят нови пътища на мир и естетика!
Сега, в този исторически миг, тридесет години след края на тоталитарния режим, който ограничаваше свободата и самодейностите ѝ, България е изправена пред следствията от емиграцията през последните десетилетия на повече от два милиона нейни съграждани, търсещи нови благоприятни условия за работа. В същото време България - сходно на доста други страни от Стария континент - би трябвало да се оправи с това, което може да се преглежда като нова зима: демографската, която е паднала като ледена завеса в огромна част от Европа, като следствие от намаляването на доверието в бъдещето. Следователно, спадът в раждаемостта, комбиниран с интензивния миграционен поток, докара до обезлюдяване и занемаряване на доста села и градове. Освен това, България се сблъсква и с явлението на тези, които се пробват да влязат в нейните граници, с цел да избягат от войни и спорове или от беднотия, и се пробват да доближат във всеки случай до най-богатите региони на европейския континент, с цел да намерят нови благоприятни условия за битие или просто едно безвредно леговище.
Г-н Президент, познавам уговорката, с който управниците на тази страна от години се стремят да основат условия, тъй че изключително младите да не са принудени да емигрират. Бих желал да ви насърча да продължите по този път, да положите всички старания за поощряване на удобни условия, тъй че младежите да могат да вложат техните свежи сили и да възнамеряват своето персонално и фамилно бъдеще, намирайки в Родината изискванията, които разрешават един заслужен живот. И на вас, които познавате драмата на емиграцията, бих си разрешил да ви предложа да не затваряте очите, сърцето и ръката си - както е и във вашата традиция - към тези, които чукат на портите ви.
Вашата страна постоянно се е отличавала като мост сред Изтока и Запада, способна да благоприятства срещата сред разнообразни култури, етнически групи, цивилизации и религии, които тук от епохи живеят спокойно дружно. Развитието, също икономическото и гражданското, на България наложително минава през признаването и оценяването на тази характерна характерност. Нека тази земя, обградена от великата река Дунав и от крайбрежията на Черно море, станала плодородна от скромния труд на доста генерации и отворена за културен и търговски продан, интегрирана в Европейския съюз и със солидни връзки с Русия и Турция, да може да предложи на децата си бъдеще на вярата.
Бог да благослови България, да я резервира мирна и гостоприемна, и да я направи просперираща и щастлива! "
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ