Президентът Радев разкритикува остро промените в Конституцията
Президентът Румен Радев разкритукува остро плана за промени в Конституцията. В момента отрасловата парламентарна комисия преглежда плана за конституционна промяна, препоръчан през юли от 166 депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. Становището на Радев беше показано от проф. Емилия Друмева, която е консултант по правни въпроси на президента.
Основните рецензии на президента са по отношение на измененията в назначението на служебното държавно управление, както и отнемането на последната му дума при назначението на основния прокурор и ръководителите на двете висши съдилища.
Проектът планува, че когато Народното събрание не може да излъчи държавно управление, президентът отново ще назначава служебно. Но за министър председател ще би трябвало да уточни някой всред ръководителите на Народното събрание, Конституционния съд или шефа на Българска народна банка. " Когато в 7-дневен период президентът не назначи Министерския съвет, препоръчан от избрания длъжностен министър-председател, служебното държавно управление се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно заседание в период до два месеца след назначение на служебното държавно управление. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен период преди производство на изборите ", написа в плана.
" Няма потвърдена нужда за смяна в тази посока. Досега не е имало оборване на резултати от предварителни избори, които минават през служебно държавно управление. ", уточни съветника на президента.
Друмева разяснява и отнемането на ролята на президента при назначението на тримата огромни в правосъдната власт. Според нея това " доста намалява правното състояние на тези върхови позиции в правосъдната власт и на тежестта на цялата правосъдна власт. Техният статус се приравнява на едни административни ръководители ", акцентира тя и изясни, че присъединяване на президента е гаранция против капсулиране на системата.
Основните рецензии на президента са по отношение на измененията в назначението на служебното държавно управление, както и отнемането на последната му дума при назначението на основния прокурор и ръководителите на двете висши съдилища.
Проектът планува, че когато Народното събрание не може да излъчи държавно управление, президентът отново ще назначава служебно. Но за министър председател ще би трябвало да уточни някой всред ръководителите на Народното събрание, Конституционния съд или шефа на Българска народна банка. " Когато в 7-дневен период президентът не назначи Министерския съвет, препоръчан от избрания длъжностен министър-председател, служебното държавно управление се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно заседание в период до два месеца след назначение на служебното държавно управление. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен период преди производство на изборите ", написа в плана.
" Няма потвърдена нужда за смяна в тази посока. Досега не е имало оборване на резултати от предварителни избори, които минават през служебно държавно управление. ", уточни съветника на президента.
Друмева разяснява и отнемането на ролята на президента при назначението на тримата огромни в правосъдната власт. Според нея това " доста намалява правното състояние на тези върхови позиции в правосъдната власт и на тежестта на цялата правосъдна власт. Техният статус се приравнява на едни административни ръководители ", акцентира тя и изясни, че присъединяване на президента е гаранция против капсулиране на системата.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ