Радев се похвали във Фейсбук какво добро дело са направили с Първанов, Стоянов и Плевнелиев
Президентът Румен Радев разгласява в персоналния си фейсбук профил фотоси от откриването на паметната плоча в памет на първия демократично определен президент на Република България доктор Желю Желев пред родната му къща в село Веселиново. Радев написа и известие към фотосите. Ето текста му:
Днес дружно с президентите Петър Стоянов (1997-2002), Георги Първанов (2002-2012) и Росен Плевнелиев (2012-2017) открихме плоча в памет на първия демократично определен президент на Република България доктор Желю Желев пред родната му къща в село Веселиново.
Президентът Желев ни напусна преди две години. Той имаше сложна орис. Прояви куража на инакомислието, когато други мълчаха. Пое отговорност за страната, когато всички спореха и се надвикваха. Понесе упреците на съперниците и измените на своите.
Епохата натовари политиците от прехода с бремето на доста неточности, и техни, и непознати. Огромните очаквания се сблъскаха със суровата реалност. Идеалистите бяха изместени от циниците. Но Желев остана безсребреник, когато други осребряваха куража на инакомислещите и очакванията на всички българи. Остана демократ, когато всички се сочеха с пръст. Остана национален човек, когато мнозина се срамиха и клеймяха думата „ национален “. Доктор Желев се водеше от хрумвания, не от изгода. Той бе уверен европеец от това потомство на Хелмут Кол и Франсоа Митеран, за което мирът, солидарността и единството на континента бяха идея.
Знаменателен знак е, че се събрахме четирима държавни глави, с цел да съхраним паметта за първия президент на нова България, който ни напусна. В петък е десети ноември, дата, която непроменяемо свързваме с лекар Желев. 28 години след началото на измененията политическите пристрастености не престават да вилнеят.
От години спорим дали преходът е приключил. Мисля, че ще можем да го твърдим, когато спрем да употребяваме историята за злободневен политически бизнес, когато разномислието ражда полемики, а не подхранва омразата. Когато причините изместят дамгите. Когато проникнем с почитание към всички жертви, от всички столетия. Когато се отнасяме с почит към почтените и градивните, към родолюбците. Без амнистия за закононарушенията, само че с схващане за общата драма, в която всеки от нас носи своята отговорност и никой не е непогрешим.
Днес дружно с президентите Петър Стоянов (1997-2002), Георги Първанов (2002-2012) и Росен Плевнелиев (2012-2017) открихме плоча в памет на първия демократично определен президент на Република България доктор Желю Желев пред родната му къща в село Веселиново.
Президентът Желев ни напусна преди две години. Той имаше сложна орис. Прояви куража на инакомислието, когато други мълчаха. Пое отговорност за страната, когато всички спореха и се надвикваха. Понесе упреците на съперниците и измените на своите.
Епохата натовари политиците от прехода с бремето на доста неточности, и техни, и непознати. Огромните очаквания се сблъскаха със суровата реалност. Идеалистите бяха изместени от циниците. Но Желев остана безсребреник, когато други осребряваха куража на инакомислещите и очакванията на всички българи. Остана демократ, когато всички се сочеха с пръст. Остана национален човек, когато мнозина се срамиха и клеймяха думата „ национален “. Доктор Желев се водеше от хрумвания, не от изгода. Той бе уверен европеец от това потомство на Хелмут Кол и Франсоа Митеран, за което мирът, солидарността и единството на континента бяха идея.
Знаменателен знак е, че се събрахме четирима държавни глави, с цел да съхраним паметта за първия президент на нова България, който ни напусна. В петък е десети ноември, дата, която непроменяемо свързваме с лекар Желев. 28 години след началото на измененията политическите пристрастености не престават да вилнеят.
От години спорим дали преходът е приключил. Мисля, че ще можем да го твърдим, когато спрем да употребяваме историята за злободневен политически бизнес, когато разномислието ражда полемики, а не подхранва омразата. Когато причините изместят дамгите. Когато проникнем с почитание към всички жертви, от всички столетия. Когато се отнасяме с почит към почтените и градивните, към родолюбците. Без амнистия за закононарушенията, само че с схващане за общата драма, в която всеки от нас носи своята отговорност и никой не е непогрешим.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ