Велизар Енчев пред ФАКТИ: Българите в конституцията на РСМ не са „условие от Брюксел“, а белег за европейска зрялост
Президентът Румен Радев прикани унгарския си сътрудник Тамаш Шуйок да употребява въздействието на Будапеща и да убеди управляващите в Скопие да впишат българите в конституцията на Република Северна Македония. Жестът на президента провокира мнения. За някои това е поредна дипломатическа имитация, за други – опит за нов вид външнополитическо обръщение, в което историческата памет се трансформира в инструмент, а не в девиз. За смисъла на този зов пред ФАКТИ приказва политическият анализатор Велизар Енчев, лекар по интернационално право и интернационалните връзки, дипломат в Република Хърватия (1997-2002).
- Г-н Енчев, кой има по-близки връзки с Република Северна Македония през днешния ден - Унгария или България?
- Безспорно е Унгария. Но не тъй като е по-близка исторически, а тъй като е по-активна политически. Будапеща има стопански и медийни ползи в Скопие, до момента в който София има исторически, културни и морални учредения, които обаче рядко трансформира в дипломатически мотив. Радев не търси помощ от Унгария - той припомня, че сред нашите два народа има споделена орис. В две международни войни България се бори за Македония по този начин, както Унгария се е борила за Трансилвания – и двете страни изгубиха тези земи, само че не и паметта си за тях.
- Ще впише ли Република Северна Македония българите в конституцията си?
- Това не е просто юридически акт, а честен тест. Северна Македония би трябвало да избере сред историческата истина и държавната митология. Българите в нейната конституция не са „ изискване от Брюксел “, а белег за европейска зрялост. Радев го сподели ясно: „ Вписването на българите не е каприз, а доказателство, че тази страна желае да бъде част от цивилизация, учредена на истина, не на имитация. “
- Как виждате вероятността за започване на договаряния за участие в Европейски Съюз от страна на Северна Македония?
- Европейски Съюз ще натиска за начало на договарянията, без значение от действителния прогрес, тъй като разширението е геополитическо, не морално решение. Но тук Радев трансформира историческата памет в дипломатически инструмент. Той споделя на Европа, че „ … не може да градите бъдеще върху отказване на корените “. Ако Брюксел си затвори очите за македонизма, ще одобри в редиците си страна, която отхвърля част от личната европейска история.
- Реакцията на България към изявлението на словашкия президент Пелегрини начело седмица, че „ Гоце Делчев е мекедонец “, беше ли навременна?
- По-важно е, че въобще я имаше. За първи път от години София реагира твърдо и обществено. Северна Македония от дълго време води своята агитация методично и професионално. България занапред се учи да пази историческата истина като детайл на държавната си еднаквост, а не като фейсбук национализъм.
– Може ли Унгария да убеди Скопие за конституционните промени?
- Не. Но може да направи друго – да спре да подхранва македонизма. Парадоксът е, че част от скопските медии, които всекидневно фалшифицират българската история, са с унгарска благосъстоятелност. Ако Будапеща в действителност почита общата ни историческа истина, дано покаже това и в културната си политика. Европейската взаимност не е единствено енергийна, тя е и духовна.
- В три маджарски университета има катедри по „ Македонистика “. Къде е България в тази среда?
- Добър въпрос. България отсъства там, където би трябвало да участва най-силно - в университетските среди. Докато в Будапеща, Сегед и Печ се преподава „ македонски език “, у нас няма стратегия, която редовно да изследва и разпространява общото културно завещание. Историческата истина не се брани единствено с заявления, а с университети, книги и наличие в международното културно пространство. Това е същинският фронт. Тези три маджарски университета оферират курсове по македонски език, история и литература, в които българският език, история и литература се учат като... „ македонски “. Това е потресаващо!
- Забравяме ли тематиката за вписването на българите в конституцията на съседите ни?
- Забравяме я, тъй като тя не носи бързи политически дивиденти. Но президентът Радев я върна в дневния ред по друг метод – не като девиз, а като външнополитическо обръщение. Той сподели, че историческата памет може да бъде инструмент за почитание, не за разделяне. В този смисъл жестът му към Шуйок е не молба, а увещание, че Унгария и България имат обща рана, само че и общ дълг към истината. Вардарска Македония унгарска Трансилвания не са единствено географски имена на изгубени земи, а споделени контузии. Българите и унгарците са два народа, които са изгубили борби, само че не и своите идеали. И посланието на Радев звучи като вик към Европа - не градете бъдещето върху забравата, фалшификациите и кражбата на история!
