Президентът Румен Радев призова унгарския си колега Тамаш Шуйок да

Президентът Румен Радев прикани унгарския си сътрудник Тамаш Шуйок да употребява въздействието на Будапеща и убеди управляващите в Скопие да впишат българите в конституцията на Република Северна Македония. Той не е доверчив човек и надали има вяра, че Унгария ще убеди Скопие за конституционните промени. Когато Радев се обръща към унгарците, той не приказва просто на един съдружник в Европейския съюз. Той приказва на народ, с който сме били един до друг в две международни войни.

Това написа на своята фейсук страница Велизар Енчев. Ето какво гласи неговият разбор: 

" Президентът Румен Радев прикани унгарския си сътрудник Тамаш Шуйок да употребява въздействието на Будапеща и убеди управляващите в Скопие да впишат българите в конституцията на Република Северна Македония. „ Призовах в лицето на президента Шуйок и унгарската страна, която има другарски връзки с нашите братя в Република Северна Македония, да оказва помощ на тази страна, като я убеди, че вписването на българите в Конституцията и спазването на европейския консенсус са неотменими условия за започване на договаряния за участие в Европейски Съюз “, сподели Радев след срещата сред двамата президенти.

Президентският зов идва в миг, когато България работи по-активно в отстояване на националната позиция по „ македонския въпрос “. Само преди седмица Министерството на външните работи стачкува пред Словакия поради противоречиво изявление на словашкия президент при визитата му в Скопие - необичаен случай, в който София реагира обществено и твърдо на изкривяване на историческата истина и поддържане на македонисткия роман.

Президентът Радев не е доверчив човек и надали има вяра, че Унгария ще убеди Скопие за конституционните промени. Думите му са премерено обръщение с бездънен исторически подтекст.

Радев знае, че Орбан не може /а и не иска/ да принуди Мицкоски да отстъпи, само че може да направи нещо друго, доста по-важно: да спре да поддържа македонизма и признае историческата истина, че македонската еднаквост произлиза от българския корен и че тази история е обща, споделена, само че принудително разграничена.

И тъкмо поради това е неуместно в три маджарски университета да има катедри по „ Македонистика “. Университетите в Будапеща, Сегед и Печ оферират курсове по македонски език, история и литература, в които българският език, история и литература се учат като... „ македонски “.

Когато Радев се обръща към унгарците, той не приказва просто на един съдружник в Европейския съюз. Той приказва на народ, с който сме били един до друг в две международни войни. България – поради Македония, Унгария – поради Трансилвания. И двете дела приключиха с изгубени войни, само че не и с изгубени идеали.

Обръщението на Радев е не толкоз молба, колкото увещание – че сред София и Будапеща има освен това от енергийни ползи и европейски политики. Има споделен исторически опит на два народа, които са изгубили на бойните полета, само че не са предали своите дела.

Унгария може да направи това, което до момента не съумя нито една велика мощ - да убеди Скопие, че Европа не се гради върху имитация на историята. Още повече, че тези имитации се тиражират от скопски медии, които (какъв абсурд!) са... унгарска благосъстоятелност.

Точно по тази причина е значимо Радев да припомня: вписването на българите в конституцията на Северна Македония не е каприз, а тест за зрелостта на едно общество, което желае да е част от европейското семейство.

Така би трябвало да търсим външни съдружници - трансформирайки историческата памет в инструмент на външната политика, а не в патриотарска изразителност за вътрешна приложимост ".