Президентът Румен Радев предприе силен политически ход със заявката си

Президентът Румен Радев предприе мощен политически ход със поръчката си за втори мандат в тандем с Илияна Йотова. Заявка, която бе направена цяла година, преди да е изминал първият мандат. Заявка за равноправност от Българска социалистическа партия и за цялостна лидерска самостоятелност. Макар на думи да резервира правото на социалистите първи да го поддържат, той на процедура не им оставя никакъв различен избор.
Какво значи поръчката на Радев за втори мандат  
Президентът съобщи, че чака „ мощна политическа опция ", а не държавни управления, криещи задкулисието зад табели „ национално избавление “, „ експертен кабинет “ и прочие Въпреки че няма сериозна роля при съставянето на новото държавно управление, той най-малко може да завоюва част от десния електорат за президентския избор наесен, в случай че след парламентарните избори на 4 април двете първи партии не съумеят да образуват кабинет и той връчи третия мандат на „ Демократична България “.
Ако отново не се сформира държавно управление, най-подходящо за Радев би било да се насрочат нови, предварителни парламентарни избори дружно с президентските. Така освен ще има собствен, длъжностен кабинет, само че и ще може при избор „ две в едно “ да стане обединител на „ всички против ГЕРБ “. Още по-удобно би му било, в случай че Борисов одобри предизвикването и се изправи против него в президентски конфликт. Тогава политическото разделяне ще се изостри до дъно и ще активизира оптимален брой гласоподаватели. Отсега е ясно, че следователно изгубилият ще се сгромоляса. А Борисов има да губи доста повече от Радев.
Точно подобен сюжет опитният състезател Борисов не би позволил - нито избори „ две в едно “, нито да влезе в дуел с Радев. Неговата игра до момента постоянно е била да тика президента в теснопартиен, червен ъгъл и по всякакъв начин да стеснява въздействието му. Нищо чудно даже да му хариже и втори мандат, издигайки още веднъж някоя Цецка Цачева за претендент. Така хем ще си имаме почитан политически отдушник - да не е цялата власт в ръцете на безконечните ГЕРБ, хем Радев отново ще е комфортна боксова круша, с която ръководещите да се поддържат в кондиция.
Затова поръчката за втори мандат въобще не е огромната цел. Защото огромната власт не е в президентството. Целта е (или най-малко би трябвало да бъде) Радев да стане акушер или знаменосец на една многопартийна политическа опция, доколкото никоя партия не може сама да е такава. Неслучайно президентът разгласи свои правила и цели в Пакт за честност, професионализъм и подготвеност, съгласно които политическите играчи да се нареждат, а жителите да създадат своя осведомен избор сред статуквото и алтернативата. Сред стратегическите му планове са залегнали доста от настояванията, които от дълго време издига дясната извънпарламентарна и единствено частично лявата парламентарна съпротива.
Големият въпрос
Големият въпрос в този момент е дали в границите на конституционните си пълномощия Радев може да бъде общият знаменател на огромна политическа опция. И каква би била формулата на тази политическа заварка. Ако програмен кабинет на статуквото е недопустим, то не е ли допустима програмна опция от разнородни обединения? Дали да вземем за пример десни и леви опозиционери биха се подписали предизборно, че ще се ангажират с избрани промени следизборно и дали биха могли да убедят гласоподавателите си, че тогава формулата на ръководството става второстепенен въпрос? И може ли това да се случи още на изборите на 4 април - или чак на идващите, вероятно предварителни?
За да се случи действителна опция, е по-важно не с кого се договаряме, а защо. Както и в действителност да се договаряме, а освен да се лъжем. Ако Радев успее да реализира подобен прелом както сред политиците, по този начин и сред електоратите им, в случай че съумее да бъде поръчител за политическо договаряне, което да възвърне страната, той несъмнено ще влезе в историята. Иначе ще си остане най-вече с втори мандат.
 
Автор: Веселин Стойнев,