Радев наложи вето на отделянето на НСлС от прокуратурата
Президентът Румен Радев постанова несъгласие и връща за ново разискване в Народното събрание параграфи 3-10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт (ЗСВ), признат от 49-ото Народно заседание на 2 юни 2023 година.
Държавният глава оспорва отделянето на Националната следствена работа и следствените отдели към прокуратурите в независими органи. Държавният глава показва, че това е предходно състояние и то към този момент е било променено през 2009 година точно с цел да е по-ефикасно и транспарантно наказателното произвеждане. Според президента без безапелационни причини Народното събрание в този момент ревизира ангажимент, който България е поела пред Европейския съюз.
В претекстовете за ветото на президента се акцентира също по този начин, че при приемането на оспорените разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт не е съобразено императивното условие на Конституцията законите да бъдат одобрявани от Народното събрание с две гласувания. Не са спазени значими положения в Закона за правосъдната власт. Нарушени са и редица разпореждания от Правилника за организацията и активността на Народното събрание.
Държавният глава другояче приветства напъните на законодателя да усъвършенства нормативната рамка в посока предварителна защита и противопоставяне на корупцията в правосъдната власт. " Липсата на претекстове не разрешава обаче да се реши целесъобразността на оспорените разпореждания от § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт, въпреки че такива претекстове са наложителни.
От изявленията в пленарна зала се прави извод, че задачата на болшинството се показва във " възобновяване на самостоятелния статут на следствието " и " изваждането му от йерархическа, методическа, организационна и друга взаимозависимост от прокуратурата ". Организационната автономия на Национална следствена служба и на окръжните следствени служби обаче не може да бъде самоцел, а проверяващите органи (включително и следователите) са функционално подвластни от прокуратурата, чиято първа конституционна задача е да управлява следствието и да упражнява контрол за законосъобразното му осъществяване (чл. 127, т. 1 от Конституцията). Принципът на правовата страна изисква от законодателя както да бъде пореден и предвидим, по този начин и да основава съгласувана правна уредба (Решение на Конституционен съд № 9 от 1994 година по к. д. № 11 от 1994 г.), а тези условия не са спазени, показва президента.
Припомняме, че отделянето на Следствието стана също изненадващо с приемането на предлагането на " Възраждане ", които бяха заложили това като част от механизма за надзор на основния прокурор и по-точно шефът на Национална следствена служба да може да проверява при потребност основния прокурор.
Обновена
Депутатите извадиха Следствието от прокуратурата
Предложението бе направено от парламентарната група на " Възраждане "
В претекстовете си президента напомня, че поправките през 2009 година са били стимулирани и с " общата позиция на Европейския съюз за ролята, мястото и функционалностите на следствените органи в Република България, изразена още през октомври 2003 година при затваряне на Глава 24 - Сътрудничество в региона на правораздаването и вътрешните работи ". Също по този начин се показва и че през 2003 година в Доклада за напредъка на България към участие в Европейския съюз, реорганизирането на следствените органи е ангажимент, чието осъществяване следва да се следи за в бъдеще, за да бъдат преодолени настоящите структурни недостатъци на досъдебната фаза и тя да стане по-ефективна, като се избегне дублирането с други служби.
Сливането на прокуратура и Национална следствена служба също по този начин е част от законодателните промени, с които завършват първите три години от участието на България в Европейски Съюз и отпада рискът от активиране на защитните клаузи по Договора за присъединение. Включването на следствените служби в структурата на прокуратурата следва разумно от осъществените три години преди този момент промени в Конституцията (обн. Дъждовни води, бр. 27 от 2006 г.) и разрешава " да бъде употребен потенциалът на квалифицирани и опитни адвокати, работещи като следователи, за усилване на противодействието против престъпността и корупцията, което обществото и Европейският съюз изискваха и чакаха ". За което има решение и на Конституционния съд - Решение на Конституционен съд № 5 от 9.07.2009 година по к. д. № 6 от 2009 година
В този подтекст признатият от Народното събрание на 2 юни 2023 година ЗИД Закон за съдебната власт (специално § 3-10) всъщност ревизира ангажимент, който Република България е поела в договарянията за участие в Европейския съюз. Това би уронило доверието на органите на Европейския съюз и на останалите страни членки както в способността на страната да извършва пълноценно своите задължения, по този начин и в успеваемостта и безпристрастността на националната наказателно правна система.
Държавният глава също по този начин оспорва и метода, по който са признати предложенията в този момент - предложение на депутат, направено след първо гласоподаване на законопроекта в пленарна зала и част от предлагането съдържа от различен законопроект (ЗИД Закон за съдебната власт от 12.04.2023 г.), който на 19.05.2023 година е бил отритнат от Народното събрание при първо гласоподаване. Също по този начин този законопроекта към този момент е бил отритнат в Комисията по правни въпроси.
А и са позволени и две други нарушавания на Правилника за активността на Народното събрание, в това число и това, че липсва мнение на Пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС), който е способен.
Обособяването на независими следствени служби и смяната в статута на Национална следствена служба визира действието на съответните органи на правосъдната власт, от което следва, че като не е изискало мнение от Висш съдебен съвет по § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт, Народното събрание не се е съобразило с условията на Закона за правосъдната власт. Допълнително гласуваното отделяна не е съобразено с други условия, в това число и бюджетното и имуществено ръководство в правосъдната власт, както и няма и финансова аргументация.
Сарафов се оплака от войнствено и нападателно отношение на Гешев
Главният прокурор разполагал с най-малко още 150 записа с политици, съгласно шефа на НСлС
Държавният глава оспорва отделянето на Националната следствена работа и следствените отдели към прокуратурите в независими органи. Държавният глава показва, че това е предходно състояние и то към този момент е било променено през 2009 година точно с цел да е по-ефикасно и транспарантно наказателното произвеждане. Според президента без безапелационни причини Народното събрание в този момент ревизира ангажимент, който България е поела пред Европейския съюз.
В претекстовете за ветото на президента се акцентира също по този начин, че при приемането на оспорените разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт не е съобразено императивното условие на Конституцията законите да бъдат одобрявани от Народното събрание с две гласувания. Не са спазени значими положения в Закона за правосъдната власт. Нарушени са и редица разпореждания от Правилника за организацията и активността на Народното събрание.
Държавният глава другояче приветства напъните на законодателя да усъвършенства нормативната рамка в посока предварителна защита и противопоставяне на корупцията в правосъдната власт. " Липсата на претекстове не разрешава обаче да се реши целесъобразността на оспорените разпореждания от § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт, въпреки че такива претекстове са наложителни.
От изявленията в пленарна зала се прави извод, че задачата на болшинството се показва във " възобновяване на самостоятелния статут на следствието " и " изваждането му от йерархическа, методическа, организационна и друга взаимозависимост от прокуратурата ". Организационната автономия на Национална следствена служба и на окръжните следствени служби обаче не може да бъде самоцел, а проверяващите органи (включително и следователите) са функционално подвластни от прокуратурата, чиято първа конституционна задача е да управлява следствието и да упражнява контрол за законосъобразното му осъществяване (чл. 127, т. 1 от Конституцията). Принципът на правовата страна изисква от законодателя както да бъде пореден и предвидим, по този начин и да основава съгласувана правна уредба (Решение на Конституционен съд № 9 от 1994 година по к. д. № 11 от 1994 г.), а тези условия не са спазени, показва президента.
Припомняме, че отделянето на Следствието стана също изненадващо с приемането на предлагането на " Възраждане ", които бяха заложили това като част от механизма за надзор на основния прокурор и по-точно шефът на Национална следствена служба да може да проверява при потребност основния прокурор.
Обновена Депутатите извадиха Следствието от прокуратурата
Предложението бе направено от парламентарната група на " Възраждане "
В претекстовете си президента напомня, че поправките през 2009 година са били стимулирани и с " общата позиция на Европейския съюз за ролята, мястото и функционалностите на следствените органи в Република България, изразена още през октомври 2003 година при затваряне на Глава 24 - Сътрудничество в региона на правораздаването и вътрешните работи ". Също по този начин се показва и че през 2003 година в Доклада за напредъка на България към участие в Европейския съюз, реорганизирането на следствените органи е ангажимент, чието осъществяване следва да се следи за в бъдеще, за да бъдат преодолени настоящите структурни недостатъци на досъдебната фаза и тя да стане по-ефективна, като се избегне дублирането с други служби.
Сливането на прокуратура и Национална следствена служба също по този начин е част от законодателните промени, с които завършват първите три години от участието на България в Европейски Съюз и отпада рискът от активиране на защитните клаузи по Договора за присъединение. Включването на следствените служби в структурата на прокуратурата следва разумно от осъществените три години преди този момент промени в Конституцията (обн. Дъждовни води, бр. 27 от 2006 г.) и разрешава " да бъде употребен потенциалът на квалифицирани и опитни адвокати, работещи като следователи, за усилване на противодействието против престъпността и корупцията, което обществото и Европейският съюз изискваха и чакаха ". За което има решение и на Конституционния съд - Решение на Конституционен съд № 5 от 9.07.2009 година по к. д. № 6 от 2009 година
В този подтекст признатият от Народното събрание на 2 юни 2023 година ЗИД Закон за съдебната власт (специално § 3-10) всъщност ревизира ангажимент, който Република България е поела в договарянията за участие в Европейския съюз. Това би уронило доверието на органите на Европейския съюз и на останалите страни членки както в способността на страната да извършва пълноценно своите задължения, по този начин и в успеваемостта и безпристрастността на националната наказателно правна система.
Държавният глава също по този начин оспорва и метода, по който са признати предложенията в този момент - предложение на депутат, направено след първо гласоподаване на законопроекта в пленарна зала и част от предлагането съдържа от различен законопроект (ЗИД Закон за съдебната власт от 12.04.2023 г.), който на 19.05.2023 година е бил отритнат от Народното събрание при първо гласоподаване. Също по този начин този законопроекта към този момент е бил отритнат в Комисията по правни въпроси.
А и са позволени и две други нарушавания на Правилника за активността на Народното събрание, в това число и това, че липсва мнение на Пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС), който е способен.
Обособяването на независими следствени служби и смяната в статута на Национална следствена служба визира действието на съответните органи на правосъдната власт, от което следва, че като не е изискало мнение от Висш съдебен съвет по § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт, Народното събрание не се е съобразило с условията на Закона за правосъдната власт. Допълнително гласуваното отделяна не е съобразено с други условия, в това число и бюджетното и имуществено ръководство в правосъдната власт, както и няма и финансова аргументация.
Сарафов се оплака от войнствено и нападателно отношение на Гешев
Главният прокурор разполагал с най-малко още 150 записа с политици, съгласно шефа на НСлС
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ