Радев написа писмо до евролидерите, за да им се оплаче от Северна Македония
Президентът Румен Радев изпрати писмо до европейските институции и водачи по една от обичаните си тематики - Северна Македония и нейното присъединение към Европейски Съюз. В остра позиция той упреква Скопие в лобизъм и акцентира, че тя оказва " въздействие върху работата на европейските институциите ".
Държавният глава желае участието на Република Северна Македония (РСМ) в блока да се " гради на осъществяването на критериите за участие, а не на лобистка политика ". Той акцентира, че постоянно е подкрепял европейската интеграция на тази " близка за нас страна, с която ни свързва обща история, обичаи, културно завещание ", само че в това време Радев я подлага на критика за отношението ѝ към правата на българите.
" Вместо да работи за осъществяването на изискванията, Скопие залага още веднъж на интензивно лобиране, с цел да прикрие неналичието на политическа воля за реализиране на критериите за участие. Изострят се нападките и езикът на омразата против България, вкарват се “черни описи “ за възбрана на български жители да влизат в страната, потъпкват се правата на българската общественост – зачестяват случаите на физическо принуждение, на административен и правосъден тормоз над хората с българско съзнание, на палежи и стрелби против културните им клубове, на непрестанна опасност за работните им места единствено тъй като са българи “, споделя Радев в писмото си.
Позицията на българския президент идва малко, откакто висшият представител на Европейски Съюз по външната политика Жозеп Борел разяснява пред БНР, че няма спънки за присъединението на Северна Македония към блока.
" Двустранни въпроси не би трябвало да бъдат обвързващи и няма да дефинират процеса по присъединение ", уточни той, визирайки изострените връзки сред България и нейната източна съседка.
Лидерите на Европейски Съюз дадоха утвърждението си за бъдещо присъединение на РСМ и Албания още през 2020 година България обаче блокира старта на договарянията с аргумента, че Скопие не е спазила елементи от Споразумението за добросъседство и другарство от 2017 година, подписано сред двете страни.
Впоследствие София се съгласи да даде зелена светлина за договарянията, само че при избрани условия - промени в макоднската конституцията, които да признаят българското малцинство в страната. Най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ обаче се опълчва на тази концепция и все още измененията към момента не са утвърдени.
Държавният глава желае участието на Република Северна Македония (РСМ) в блока да се " гради на осъществяването на критериите за участие, а не на лобистка политика ". Той акцентира, че постоянно е подкрепял европейската интеграция на тази " близка за нас страна, с която ни свързва обща история, обичаи, културно завещание ", само че в това време Радев я подлага на критика за отношението ѝ към правата на българите.
" Вместо да работи за осъществяването на изискванията, Скопие залага още веднъж на интензивно лобиране, с цел да прикрие неналичието на политическа воля за реализиране на критериите за участие. Изострят се нападките и езикът на омразата против България, вкарват се “черни описи “ за възбрана на български жители да влизат в страната, потъпкват се правата на българската общественост – зачестяват случаите на физическо принуждение, на административен и правосъден тормоз над хората с българско съзнание, на палежи и стрелби против културните им клубове, на непрестанна опасност за работните им места единствено тъй като са българи “, споделя Радев в писмото си.
Позицията на българския президент идва малко, откакто висшият представител на Европейски Съюз по външната политика Жозеп Борел разяснява пред БНР, че няма спънки за присъединението на Северна Македония към блока.
" Двустранни въпроси не би трябвало да бъдат обвързващи и няма да дефинират процеса по присъединение ", уточни той, визирайки изострените връзки сред България и нейната източна съседка.
Лидерите на Европейски Съюз дадоха утвърждението си за бъдещо присъединение на РСМ и Албания още през 2020 година България обаче блокира старта на договарянията с аргумента, че Скопие не е спазила елементи от Споразумението за добросъседство и другарство от 2017 година, подписано сред двете страни.
Впоследствие София се съгласи да даде зелена светлина за договарянията, само че при избрани условия - промени в макоднската конституцията, които да признаят българското малцинство в страната. Най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ обаче се опълчва на тази концепция и все още измененията към момента не са утвърдени.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ