Президентът Румен Радев и спортният министър Димитър Илиев се изпъчиха

Президентът Румен Радев и спортният министър Димитър Илиев се изпъчиха гордо до хитовата ни шахматистка Нургюл Салимова.

20-годишната госпожица от търговищкото село Крепча, за която допреди броени дни не бе чувал съвсем никой, стана втора на шампионата на Световната купа в Баку и сграбчи сърцата на всички българи. При това изцяло зарязана от наредбите на българската страна, която я остави без пукната стотинка да се състезава в Азербайджан.

Нургюл нямаше пари даже за аероплан от Истанбул до София и се наложи да се прибере с рейс в България след 8-часово лашкане по пътищата. На границата е била посрещната от фамилията и околните си, измежду които и евродепутатът Илхан Кючук. В столицата Румен Радев и Димитър Илиев я наградиха с по един плакет.

Илиев, който е някогашен играч по автомобилизъм, в този момент се чуди по какъв начин да измисли някакви пари за нея и треньора й Живко Жеков. Най-вероятно ще се търси метод сумата да бъде отпусната през спортния тотализатор. Защото „ Наредба №5 от 29.10.2019 година за критериите, изискванията и реда за награждаване на спортисти, треньори и длъжностни лица “, писана от някой тъп служител, е безапелационна – на Нургюл и такива като нея пари не се поставят!

 Пошло е да се пъчиш след  триумф на състезател, който си захвърлил в ъгъла преди надпреварата и не е получил никаква помощ от теб – освен материална, а даже и морална. Срамно е, че от години наред страната финансира както би трябвало единствено олимпийските спортове, а другите - кучета ги яли. Сред привилегированите най-много става въпрос за напомпани щангисти, потни борци и боркини, боксьори, мускулести гребци, волейболисти и други

Дават им пари за подготовка, най-често на фона на посредствени резултати. Пълнят им банковите сметки, в случай че завоюват орден на олимпиади. Нищо че в категорията в женските щанги да вземем за пример са били 7-8 състезателки. Важното е държавните ръководители да се изпъчат до тях, както стана в този момент с Нургюл.

Шахматът не е измежду богоизбраните, за него и другите неолимпийски спортове пари съвсем няма. По тази причина Българската роза (Нургюл в превод значи Сияйна роза) се оказа зарязана сама да си търси средства за присъединяване в Баку. Всеобщото безхаберие на държавниците и медиите опря до такава степен, че до четвъртфинала на Световната купа никой не обръщаше внимание на момичето. И чак по-късно се сетиха, че има и подобен спорт, когато народът взе да следи събитията в Баку.

Абсурдът във въпросната разпоредба опира до такава степен, че Нургюл може да стане международна шампионка по шахмат, само че ще вземе за това напълно алегорична сума. Ако вдигне купата, на Българската роза й се поставят 9000 лв. държавни пари. Така е по разпоредба – за първо място 9 бона, за второ – 7, за трето – 5. Ако беше щангистка, щеше да намаже 50 бона за международна купа. А за олимпийско злато – 250 хилядарки. Но в този момент за второто място на Световната купа не й се поставя нищо, защото сходен шампионат не участва в листата с паричните награди. Добре въпреки всичко, че уредниците на шампионата са планували 35 000 $ награда като награден фонд, с цел да не се прибере Нургюл у нас с празно портмоне. Въпреки сиромашията в шаха ни, тя е безапелационна, че ще продължи да се състезава за България, а не за Турция или Азербайджан, откъдето са й предложили добре подплатени с долари контракти.

Инфо: Уикенд