Радев наложи вето на новия механизъм за разследване на главния прокурор
Президентът Румен Радев през днешния ден е подписал декрет за връщане за ново разискване в Народното събрание на Закона за допълнение на Закона за правосъдната власт (ЗСВ), С него се вкарват промени в системата за инцидентен асортимент на арбитър по и се регламентира спомагателен от 6 месеца за избор на нов състав на Висшия правосъден съвет (ВСС), оповестиха от прессекретариата на президента.
В претекстовете си Радев декларира, че законът не способства за трайни и ефикасни промени в правосъдната система. Според него това има директно отношение към битката против беззаконието и безнаказаността. По думите на президента значителните промени в неотдавна признатия механизъм за установяване на специфичен прокурор нарушават правилата на предвидимост и непоклатимост на законотворческия развой. Румен Радев акцентира, че законовото регламентиране на нов период за избор на членове на Висш съдебен съвет накърнява правилото на мандатност като базисно предписание за конституирането и действието на органите на обществената власт.
Той показва още, че първата, който да извършва функционалностите на прокурор, не е завършила с предопределение във Върховна касационна прокуратура (ВКС) и оспореният закон не дава явен отговор дали въвеждането на нова система за асортимент няма да забави в допълнение процеса. Радев вижда в това оттегляне от изпълнените задължения, които са положително оценени от Европейската комисия (ЕК) в последния годишен отчет за върховенството на закона .
Българска социалистическа партия видя опит статуквото да се окопае във властта през Конституцията
С измененията в Конституцията се отстранява ролята на основния прокурор
От президентството изясняват, че с връщането на закона за ново разискване президентът дава опция на народните представители да не позволен възпрепятстване на съответното приложение на новосъздадения механизъм за следствие на основния прокурор и неговите заместници за дълъг интервал от време.
От прессекретариата показват и цялостните претекстове към ветото на Румен Радев за Закона за допълнение на Закона за правосъдната власт, признат от 49-ото Народно заседание на 21 юли 2023 година
Славов: Започналото следствие на основния прокурор не може да спре
Процедурата по новия механизъм не е административна и не може да бъде спирана, в това число и поради висящо дело в Конституционен съд
Уважаеми народни представители,
Със Закона за допълнение на Закона за правосъдната власт (ЗД на ЗСВ) се основава нова " система за електронен инцидентен избор " особено за установяване на арбитър по механизма, признат със Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., Дъждовни води, бр. 48 от 2023 г.) и се постановява спомагателен 6-месечен период за започване на процедура по желание на членове на Висшия правосъден съвет, като се приключват и към този момент създадените избори на така наречен " професионална квота ". Приетият на 21 юли 2023 година закон нарушава правилата за предвидимост и непоклатимост на нормотворческия развой, внасяйки значително изменение в преди малко признатия механизъм за установяване на ad hoc прокурор по следствията против основния прокурор и неговите заместници, без нищо да демонстрира сходна нужда. Освен това със закона се накърнява правилото на мандатността като базисно предписание за конституирането и действието на органи на обществената власт (Решение на Конституционния съд № 13 от 2010 година по к.д. № 12 от 2010 г.), като се дефинира спомагателен половингодишен период за осъществяване на конституционното обвързване за навременен избор на нов състав на Висшия правосъден съвет. Наред с това - на практика във всеки един от общо трите параграфа, които го съставляват, законът съдържа неясноти, непотребни разпореждания и вътрешни несъгласия, създаващи риск за нееднозначни тълкувания и правна неустановеност, което нарушава правилото за правовата страна, заложен в член 4 от Конституцията на Република България.
На 5 юли 2023 година Европейската комисия разгласява годишния си отчет по отношение на върховенството на закона. В частта, отдадена на България, е маркирано: " Народното събрание одобри закон, като част от уговорките в региона на върховенството на закона според проекта за възобновяване и резистентност, с който се основава механизъм за ефикасна отчетност и наказателна отговорност на основния прокурор и неговите заместници.... Този закон е в отговор на дългогодишните опасения, изразени в предходни отчети по отношение на върховенството на закона и дава отговор на последния специфичен ангажимент, стихотворец от България в границите на Механизма за инспекция и съдействие ". Става дума за Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИД на НПК), въз основа на който на 7 юли 2023 година, посредством особено построен модул в Единната осведомителна система на съдилищата (ЕИСС) и в наличието на представители на медии, на инцидентен принцип е избран арбитър, който да бъде назначен като прокурор във Върховна касационна прокуратура (ВКП), с цел да организира следствие по първата кореспонденция, формирана по новия ред. В същия ден от група народни представители са импортирани и оспорените допълнения в Закона за правосъдната власт, които ще основат усложнения и безпричинно закъснение в правоприлагането. Преразглеждането на този закон в сходство с член 101, алинея 1 от Конституцията е опция за народните представители да не позволен възпрепятстването за дълъг интервал от време на новосъздадения механизъм за следствие на основния прокурор и на неговите заместници с всички отрицателни последици във вътрешен и интернационален проект, които биха произтекли от това.
Създаване на нова система за систематизиране и инцидентен асортимент за установяване на арбитър, който да бъде назначен за прокурор по следствие на основния прокурор и неговите заместници
Съгласно ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс (обн., Дъждовни води, бр. 48 от 2023 г.) настоящата система за инцидентно систематизиране в съдилищата стана използвана и при определянето на инцидентен принцип на арбитър, който да бъде назначен за прокурор във Върховната касационна прокуратура и който да извършва функционалностите на прокурор за следствие на закононарушения, осъществени от основния прокурор или от негов заместител. От наличието на § 1 и § 3, т. 1, писмен знак " б " от признатия на 21 юли 2023 година ЗД на Закон за съдебната власт излиза наяве, че законодателят вкарва две обособени системи за инцидентно систематизиране - едната по член 9 Закон за съдебната власт, която и сега се ползва за разпределението на делата и преписките в органите на правосъдната власт на правилото на инцидентния асортимент, и другата - по член 112, алинея 6 Закон за съдебната власт - за разпределението на преписките в случаите по член 411а Наказателно-процесуален кодекс, т.е. при следствие на закононарушения, осъществени от основния прокурор или от негов заместител.
Необходимостта от това изобретение не е документално стимулирана от вносителите на законопроекта.
Изключването на Единната осведомителна система на съдилищата от използването на механизма е извънредно тревожно. Чрез тази система ежедневно се разпределят всички каузи и преписки в органите на правосъдната власт. Нейното вярно и несъмнено действие е поръчител за правото на българските жители на обективен развой, част от което е правото им на самостоятелен и неутрален съд (чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, както и практиката на Европейски съд по правата на човека в тази връзка, например Findlay v. the United Kingdom, (25 февруари 1997) 24 EHRR 221 § 73; Incal v. Turkey, (9 юни 1998) 28 EHRR 449 § 65; McGonnell v. the United Kingdom, тъжба no. 28488/95, (2000) 30 EHRR 289).
Въвеждането с § 3, т. 2, писмен знак " б " на категорично условие за новата система да не разрешава на " лица с достъп до системата да въздействат на инцидентния асортимент " води към извода, че съгласно вносителите това изискване не важи във връзка с общата система (ЕИСС). Подобно схващане е несъвместимо със Закона за правосъдната власт, член 9 от който постановява, че разпределението на делата и преписките в органите на правосъдната власт се прави на правилото на инцидентния асортимент, а в настоящия член 360б се прецизира, че случайността на разпределението би трябвало да може да бъде обществено потвърдена с криптографски средства, избрани с разпоредба на министъра на правораздаването, в съгласие с министъра на електронното ръководство.
Поставяйки под подозрение използването на правилото на инцидентен асортимент във връзка с всички каузи в общите съдилища, оспорената наредба на ЗД на Закон за съдебната власт уронва публичното доверие в честността и безпристрастността на правораздаването. Още повече че с регламентирането на нова, специфична система за систематизиране на каузи, друга от общата, е налице неравно отнасяне на подобен случай от законодателя, което води до нарушаване на равенството, заложено в член 6 от Конституцията на Република България.
Липсата на нужда от въвеждане на напълно нова система автоматизирано прави безпричинно забавянето, което неизбежно ще настъпи след влизането в действие на закона. Това е по този начин заради спомагателния период, очакван в § 3, т. 1, писмен знак " б " от признатия закон, за привеждане на настоящите системи за инцидентно систематизиране в сходство с наредбата, която министърът на правораздаването, в съгласие с министъра на електронното ръководство, издава по силата на член 360б, алинея 6 Закон за съдебната власт, макар че това обвързване - да се издаде разпоредба, с която да може да бъде обществено потвърдена случайността на разпределението при системи за инцидентно систематизиране по член 9 Закон за съдебната власт, е към този момент открито с влезлия в действие ЗИД Наказателно-процесуален кодекс (обн., Дъждовни води, бр. 48 от 2023 г.). Предвиждат се до 6 месеца за издаване на посочената разпоредба и още до 6 месеца за привеждане на системите в сходство с нея. По този метод след влизането в действие на закона избор на арбитър, който да реализира функционалностите на прокурор за следствие на основния прокурор или на негов заместител по новопостъпили преписки, ще може да бъде сбъднат в период до една година вместо неотложно.
В същото време, доколкото първата процедура по установяване на арбитър, който да извършва функционалностите на прокурор по следствието не е завършила с неговото предопределение във ВКП, законът не дава явен отговор дали влизането в действие на новите разпореждания ще изисква наново осъществяване на инцидентния асортимент и надлежно изчакване на въвеждането на новата система. Отношението на прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет към назначението на ad hoc прокурор не разрешава да се изключи сходен прочит на закона от органа по неговото използване. Налице е неизясненост и непредвидимост, което е отклоняване от правилото на правовата страна (чл. 4 от Конституцията на Република България).
Удължаване периода за избор на членове на Висшия правосъден съвет
С § 2 от ЗД на Закон за съдебната власт се приключват всички висящи и неприключили с встъпване процедури по желание на членове на Висшия правосъден съвет (ал. 1) и се постановява период от 6 месеца от влизането в действие на закона, в който да стартира процедурата по желание на нов състав на Висшия правосъден съвет (ал. 2, изр. първо).
Тази наредба възпроизвежда съвсем буквално анулирания с § 3, т. 3 от същия закон § 41 от ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс (обн., Дъждовни води, бр. 48 от 2023 г.). Естествено поражда въпросът за какво законодателят с еднакъв собствен акт анулира дадена наредба и приема същата по смисъл и съвсем идентична по наличие. Различията сред новоприетия и анулирания текст (допълнение на алинея 1 с думите " неприключили с акт за встъпване " и замяната в алинея 2, изр. първо на цифрата " 3 " с цифрата " 6 " ) не допускат подобен законодателен метод, който има две директни отрицателни последици.
Първото е обвързвано с възпрепятстване на Конституционния съд да се произнесе по конституционосъобразността на анулирания § 41 ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс (обн., Дъждовни води, бр. 48 от 2023 г.), за което е съответно сезиран по к.д. № 10/2023 година, като настояването за това е позволено за разглеждане всъщност с Определение от 27 юни 2023 година
Второто е относимо към неизпълнението от страна на Народното събрание на конституционното му обвързване да избере единадесет члена на Висшия правосъден съвет (чл. 130, алинея 3 КРБ). Мандатът на изборните членове на Висш съдебен съвет (чл. 130, алинея 4 КРБ) е пет години и изтече на 3 октомври 2022 година С анулацията на § 41 ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс (ДВ, бр. 48 от 2023 г.) и замяната му с § 2 от признатия закон Народното събрание мина от несъблюдение посредством безучастие, неосъществявайки навреме своите пълномощия, към законова наредба на тази конституционно нетърпима обстановка. Тоест, порокът освен не е преодолян, само че е вкоренен. Законодателят планува нов период - този път от шест месеца, който да стартира да тече след влизането в действие на новата наредба. Подобно фактическо удължение на мандата на настоящия Висш съдебен съвет посредством закон явно няма конституционно опрощение. Никакви причини по целенасоченост и вземане предвид с политическата обстановка не биха могли да оправдаят сходен законодателен метод. Още повече че той се явява юридически неправилен, защото даже без тази наредба и предвид на практиката на Конституционния съд (Решение № 12/2022 година по к.д. № 7/2022 година и Определение № 7/2023 година по к.д. № 9/2023 г.), Висшият правосъден съвет ще продължи да реализира пълномощията си до тогава, докато Народното събрание и органите на правосъдната власт реализират своите във връзка с избора на нови членове.
И останалите, необсъдени дотук текстове от закона, съдържат непотребни и незадоволително прецизни разпореждания.
В § 1 допълнението в член 360б, алинея 5 и 6 Закон за съдебната власт основава неизясненост, доколкото то се отнася единствено до системата за инцидентно систематизиране по член 112, алинея 6 Закон за съдебната власт, а член 360б е използван освен за установяване на съдията, който да извършва функционалностите на първия ad hoc прокурор, а и за този по член 173а, алинея 4 Закон за съдебната власт, т.е. вторият ad hoc прокурор. В същото време в § 3, т. 2, писмен знак " б " по отношение на новата алинея 2 на § 40 към този момент се планува " изборът по член 173а Закон за съдебната власт ", т.е. и на двамата съдии за ad hoc прокурори, да се реализира посредством обособена система за инцидентен избор.
В § 2, с изключение на към този момент изтъкнатият кардинален недостатък, се съдържа и непотребният текст на изречение второ на алинея 2. То категорично планува присъединяване на ad hoc прокурорите в общото заседание на прокурорите по член 29а, алинея 2 Закон за съдебната власт, макар че това присъединяване произтича директно от добитата от тях служба на " прокурор във ВКП ", надлежно на " заместник-главен прокурор ".
В § 3, във връзка с измененията в § 40, новата алинея 1, добавеното второ изречение се явява излишно. И без сходен текст съдии, които документално са изразили своето единодушие за включването в листата по член 112, алинея 6 Закон за съдебната власт, могат да го отдръпват или назад - съдии, които все още на влизането в действие на въпросната норма не са подали такова, след това могат да го създадат. Съставянето на листата не е обвързано със период в закона, с цел да се твърди, че той не предстои на смяна в едната или другата посока.
Уважаеми народни представители,
Приетият на 21 юли 2023 година закон не способства за одобряване на стремежа за осъществяване на трайни и ефикасни промени в региона на върховенството на закона, който България показва през последната година и който бе обективно оценен от Европейската комисия. Множеството основни и механически пороци на закона са в положение до попречат на бързото и дейно използване на механизма за следствие на основния прокурор или на неговите заместници. Поради огромното значение на тази промяна и като се управлявам от изложените претекстове, на съображение член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България връщам за ново разискване в Народното събрание Закона за допълнение на Закона за правосъдната власт, признат от 49-ото национално заседание на 21 юли 2023 година, като го оборвам в целокупност.
Със специфичен програмен продукт ще избират съдиите, които да проверяват основния прокурор
Промените минаха в правната комисия
В претекстовете си Радев декларира, че законът не способства за трайни и ефикасни промени в правосъдната система. Според него това има директно отношение към битката против беззаконието и безнаказаността. По думите на президента значителните промени в неотдавна признатия механизъм за установяване на специфичен прокурор нарушават правилата на предвидимост и непоклатимост на законотворческия развой. Румен Радев акцентира, че законовото регламентиране на нов период за избор на членове на Висш съдебен съвет накърнява правилото на мандатност като базисно предписание за конституирането и действието на органите на обществената власт.
Той показва още, че първата, който да извършва функционалностите на прокурор, не е завършила с предопределение във Върховна касационна прокуратура (ВКС) и оспореният закон не дава явен отговор дали въвеждането на нова система за асортимент няма да забави в допълнение процеса. Радев вижда в това оттегляне от изпълнените задължения, които са положително оценени от Европейската комисия (ЕК) в последния годишен отчет за върховенството на закона .
Българска социалистическа партия видя опит статуквото да се окопае във властта през Конституцията
С измененията в Конституцията се отстранява ролята на основния прокурор
От президентството изясняват, че с връщането на закона за ново разискване президентът дава опция на народните представители да не позволен възпрепятстване на съответното приложение на новосъздадения механизъм за следствие на основния прокурор и неговите заместници за дълъг интервал от време.
От прессекретариата показват и цялостните претекстове към ветото на Румен Радев за Закона за допълнение на Закона за правосъдната власт, признат от 49-ото Народно заседание на 21 юли 2023 година
Славов: Започналото следствие на основния прокурор не може да спре
Процедурата по новия механизъм не е административна и не може да бъде спирана, в това число и поради висящо дело в Конституционен съд
Уважаеми народни представители,
Със Закона за допълнение на Закона за правосъдната власт (ЗД на ЗСВ) се основава нова " система за електронен инцидентен избор " особено за установяване на арбитър по механизма, признат със Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., Дъждовни води, бр. 48 от 2023 г.) и се постановява спомагателен 6-месечен период за започване на процедура по желание на членове на Висшия правосъден съвет, като се приключват и към този момент създадените избори на така наречен " професионална квота ". Приетият на 21 юли 2023 година закон нарушава правилата за предвидимост и непоклатимост на нормотворческия развой, внасяйки значително изменение в преди малко признатия механизъм за установяване на ad hoc прокурор по следствията против основния прокурор и неговите заместници, без нищо да демонстрира сходна нужда. Освен това със закона се накърнява правилото на мандатността като базисно предписание за конституирането и действието на органи на обществената власт (Решение на Конституционния съд № 13 от 2010 година по к.д. № 12 от 2010 г.), като се дефинира спомагателен половингодишен период за осъществяване на конституционното обвързване за навременен избор на нов състав на Висшия правосъден съвет. Наред с това - на практика във всеки един от общо трите параграфа, които го съставляват, законът съдържа неясноти, непотребни разпореждания и вътрешни несъгласия, създаващи риск за нееднозначни тълкувания и правна неустановеност, което нарушава правилото за правовата страна, заложен в член 4 от Конституцията на Република България.
На 5 юли 2023 година Европейската комисия разгласява годишния си отчет по отношение на върховенството на закона. В частта, отдадена на България, е маркирано: " Народното събрание одобри закон, като част от уговорките в региона на върховенството на закона според проекта за възобновяване и резистентност, с който се основава механизъм за ефикасна отчетност и наказателна отговорност на основния прокурор и неговите заместници.... Този закон е в отговор на дългогодишните опасения, изразени в предходни отчети по отношение на върховенството на закона и дава отговор на последния специфичен ангажимент, стихотворец от България в границите на Механизма за инспекция и съдействие ". Става дума за Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИД на НПК), въз основа на който на 7 юли 2023 година, посредством особено построен модул в Единната осведомителна система на съдилищата (ЕИСС) и в наличието на представители на медии, на инцидентен принцип е избран арбитър, който да бъде назначен като прокурор във Върховна касационна прокуратура (ВКП), с цел да организира следствие по първата кореспонденция, формирана по новия ред. В същия ден от група народни представители са импортирани и оспорените допълнения в Закона за правосъдната власт, които ще основат усложнения и безпричинно закъснение в правоприлагането. Преразглеждането на този закон в сходство с член 101, алинея 1 от Конституцията е опция за народните представители да не позволен възпрепятстването за дълъг интервал от време на новосъздадения механизъм за следствие на основния прокурор и на неговите заместници с всички отрицателни последици във вътрешен и интернационален проект, които биха произтекли от това.
Създаване на нова система за систематизиране и инцидентен асортимент за установяване на арбитър, който да бъде назначен за прокурор по следствие на основния прокурор и неговите заместници
Съгласно ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс (обн., Дъждовни води, бр. 48 от 2023 г.) настоящата система за инцидентно систематизиране в съдилищата стана използвана и при определянето на инцидентен принцип на арбитър, който да бъде назначен за прокурор във Върховната касационна прокуратура и който да извършва функционалностите на прокурор за следствие на закононарушения, осъществени от основния прокурор или от негов заместител. От наличието на § 1 и § 3, т. 1, писмен знак " б " от признатия на 21 юли 2023 година ЗД на Закон за съдебната власт излиза наяве, че законодателят вкарва две обособени системи за инцидентно систематизиране - едната по член 9 Закон за съдебната власт, която и сега се ползва за разпределението на делата и преписките в органите на правосъдната власт на правилото на инцидентния асортимент, и другата - по член 112, алинея 6 Закон за съдебната власт - за разпределението на преписките в случаите по член 411а Наказателно-процесуален кодекс, т.е. при следствие на закононарушения, осъществени от основния прокурор или от негов заместител.
Необходимостта от това изобретение не е документално стимулирана от вносителите на законопроекта.
Изключването на Единната осведомителна система на съдилищата от използването на механизма е извънредно тревожно. Чрез тази система ежедневно се разпределят всички каузи и преписки в органите на правосъдната власт. Нейното вярно и несъмнено действие е поръчител за правото на българските жители на обективен развой, част от което е правото им на самостоятелен и неутрален съд (чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи, както и практиката на Европейски съд по правата на човека в тази връзка, например Findlay v. the United Kingdom, (25 февруари 1997) 24 EHRR 221 § 73; Incal v. Turkey, (9 юни 1998) 28 EHRR 449 § 65; McGonnell v. the United Kingdom, тъжба no. 28488/95, (2000) 30 EHRR 289).
Въвеждането с § 3, т. 2, писмен знак " б " на категорично условие за новата система да не разрешава на " лица с достъп до системата да въздействат на инцидентния асортимент " води към извода, че съгласно вносителите това изискване не важи във връзка с общата система (ЕИСС). Подобно схващане е несъвместимо със Закона за правосъдната власт, член 9 от който постановява, че разпределението на делата и преписките в органите на правосъдната власт се прави на правилото на инцидентния асортимент, а в настоящия член 360б се прецизира, че случайността на разпределението би трябвало да може да бъде обществено потвърдена с криптографски средства, избрани с разпоредба на министъра на правораздаването, в съгласие с министъра на електронното ръководство.
Поставяйки под подозрение използването на правилото на инцидентен асортимент във връзка с всички каузи в общите съдилища, оспорената наредба на ЗД на Закон за съдебната власт уронва публичното доверие в честността и безпристрастността на правораздаването. Още повече че с регламентирането на нова, специфична система за систематизиране на каузи, друга от общата, е налице неравно отнасяне на подобен случай от законодателя, което води до нарушаване на равенството, заложено в член 6 от Конституцията на Република България.
Липсата на нужда от въвеждане на напълно нова система автоматизирано прави безпричинно забавянето, което неизбежно ще настъпи след влизането в действие на закона. Това е по този начин заради спомагателния период, очакван в § 3, т. 1, писмен знак " б " от признатия закон, за привеждане на настоящите системи за инцидентно систематизиране в сходство с наредбата, която министърът на правораздаването, в съгласие с министъра на електронното ръководство, издава по силата на член 360б, алинея 6 Закон за съдебната власт, макар че това обвързване - да се издаде разпоредба, с която да може да бъде обществено потвърдена случайността на разпределението при системи за инцидентно систематизиране по член 9 Закон за съдебната власт, е към този момент открито с влезлия в действие ЗИД Наказателно-процесуален кодекс (обн., Дъждовни води, бр. 48 от 2023 г.). Предвиждат се до 6 месеца за издаване на посочената разпоредба и още до 6 месеца за привеждане на системите в сходство с нея. По този метод след влизането в действие на закона избор на арбитър, който да реализира функционалностите на прокурор за следствие на основния прокурор или на негов заместител по новопостъпили преписки, ще може да бъде сбъднат в период до една година вместо неотложно.
В същото време, доколкото първата процедура по установяване на арбитър, който да извършва функционалностите на прокурор по следствието не е завършила с неговото предопределение във ВКП, законът не дава явен отговор дали влизането в действие на новите разпореждания ще изисква наново осъществяване на инцидентния асортимент и надлежно изчакване на въвеждането на новата система. Отношението на прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет към назначението на ad hoc прокурор не разрешава да се изключи сходен прочит на закона от органа по неговото използване. Налице е неизясненост и непредвидимост, което е отклоняване от правилото на правовата страна (чл. 4 от Конституцията на Република България).
Удължаване периода за избор на членове на Висшия правосъден съвет
С § 2 от ЗД на Закон за съдебната власт се приключват всички висящи и неприключили с встъпване процедури по желание на членове на Висшия правосъден съвет (ал. 1) и се постановява период от 6 месеца от влизането в действие на закона, в който да стартира процедурата по желание на нов състав на Висшия правосъден съвет (ал. 2, изр. първо).
Тази наредба възпроизвежда съвсем буквално анулирания с § 3, т. 3 от същия закон § 41 от ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс (обн., Дъждовни води, бр. 48 от 2023 г.). Естествено поражда въпросът за какво законодателят с еднакъв собствен акт анулира дадена наредба и приема същата по смисъл и съвсем идентична по наличие. Различията сред новоприетия и анулирания текст (допълнение на алинея 1 с думите " неприключили с акт за встъпване " и замяната в алинея 2, изр. първо на цифрата " 3 " с цифрата " 6 " ) не допускат подобен законодателен метод, който има две директни отрицателни последици.
Първото е обвързвано с възпрепятстване на Конституционния съд да се произнесе по конституционосъобразността на анулирания § 41 ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс (обн., Дъждовни води, бр. 48 от 2023 г.), за което е съответно сезиран по к.д. № 10/2023 година, като настояването за това е позволено за разглеждане всъщност с Определение от 27 юни 2023 година
Второто е относимо към неизпълнението от страна на Народното събрание на конституционното му обвързване да избере единадесет члена на Висшия правосъден съвет (чл. 130, алинея 3 КРБ). Мандатът на изборните членове на Висш съдебен съвет (чл. 130, алинея 4 КРБ) е пет години и изтече на 3 октомври 2022 година С анулацията на § 41 ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс (ДВ, бр. 48 от 2023 г.) и замяната му с § 2 от признатия закон Народното събрание мина от несъблюдение посредством безучастие, неосъществявайки навреме своите пълномощия, към законова наредба на тази конституционно нетърпима обстановка. Тоест, порокът освен не е преодолян, само че е вкоренен. Законодателят планува нов период - този път от шест месеца, който да стартира да тече след влизането в действие на новата наредба. Подобно фактическо удължение на мандата на настоящия Висш съдебен съвет посредством закон явно няма конституционно опрощение. Никакви причини по целенасоченост и вземане предвид с политическата обстановка не биха могли да оправдаят сходен законодателен метод. Още повече че той се явява юридически неправилен, защото даже без тази наредба и предвид на практиката на Конституционния съд (Решение № 12/2022 година по к.д. № 7/2022 година и Определение № 7/2023 година по к.д. № 9/2023 г.), Висшият правосъден съвет ще продължи да реализира пълномощията си до тогава, докато Народното събрание и органите на правосъдната власт реализират своите във връзка с избора на нови членове.
И останалите, необсъдени дотук текстове от закона, съдържат непотребни и незадоволително прецизни разпореждания.
В § 1 допълнението в член 360б, алинея 5 и 6 Закон за съдебната власт основава неизясненост, доколкото то се отнася единствено до системата за инцидентно систематизиране по член 112, алинея 6 Закон за съдебната власт, а член 360б е използван освен за установяване на съдията, който да извършва функционалностите на първия ad hoc прокурор, а и за този по член 173а, алинея 4 Закон за съдебната власт, т.е. вторият ad hoc прокурор. В същото време в § 3, т. 2, писмен знак " б " по отношение на новата алинея 2 на § 40 към този момент се планува " изборът по член 173а Закон за съдебната власт ", т.е. и на двамата съдии за ad hoc прокурори, да се реализира посредством обособена система за инцидентен избор.
В § 2, с изключение на към този момент изтъкнатият кардинален недостатък, се съдържа и непотребният текст на изречение второ на алинея 2. То категорично планува присъединяване на ad hoc прокурорите в общото заседание на прокурорите по член 29а, алинея 2 Закон за съдебната власт, макар че това присъединяване произтича директно от добитата от тях служба на " прокурор във ВКП ", надлежно на " заместник-главен прокурор ".
В § 3, във връзка с измененията в § 40, новата алинея 1, добавеното второ изречение се явява излишно. И без сходен текст съдии, които документално са изразили своето единодушие за включването в листата по член 112, алинея 6 Закон за съдебната власт, могат да го отдръпват или назад - съдии, които все още на влизането в действие на въпросната норма не са подали такова, след това могат да го създадат. Съставянето на листата не е обвързано със период в закона, с цел да се твърди, че той не предстои на смяна в едната или другата посока.
Уважаеми народни представители,
Приетият на 21 юли 2023 година закон не способства за одобряване на стремежа за осъществяване на трайни и ефикасни промени в региона на върховенството на закона, който България показва през последната година и който бе обективно оценен от Европейската комисия. Множеството основни и механически пороци на закона са в положение до попречат на бързото и дейно използване на механизма за следствие на основния прокурор или на неговите заместници. Поради огромното значение на тази промяна и като се управлявам от изложените претекстове, на съображение член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България връщам за ново разискване в Народното събрание Закона за допълнение на Закона за правосъдната власт, признат от 49-ото национално заседание на 21 юли 2023 година, като го оборвам в целокупност.
Със специфичен програмен продукт ще избират съдиите, които да проверяват основния прокурор
Промените минаха в правната комисия
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ