Защо президентът може да сезира КС за избора на главен прокурор
Президентът Румен Радев
© Юлия Лазарова Президентът Румен Радев има всички учредения да изиска пояснение от Конституционния съд (КС) за това по какъв начин би трябвало да реагира Висшият правосъден съвет (ВСС) след връщането на определения за нов основен прокурор Иван Гешев. Това е мнението на конституционалисти, до които " Капитал " се допита по въпроса, като някои от тях считат, че президентът към този момент дори е просрочен с питането.
Един от сериозните причини, че Конституционен съд би трябвало да бъде питан преди да продължи процедурата е фактът, че допреди три години законът предвиждаше, че когато президентът върне кандидатурата (на определения за основен прокурор или ръководител на висш съд) Висш съдебен съвет наложително стартира изначало нова процедура по желание. През август 2016 година законът бе изменен тъкмо в противоположния смисъл, въпреки и с много усукана и неразбираема дефиниция - върнатата номинация единствено се прегласува и единствено в случай че не събере нужната поддръжка, се стартира нова процедура. Това катурване на закона наобратно е направено без да има съответна смяна в Конституцията, което слага редица въпроси за смисъла на процедурата и ролята на президента в нея.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В четвъртък Румен Радев разгласи, че отхвърля да подпише декрет за назначението на Иван Гешев за основен прокурор и върна кандидатурата му на Висш съдебен съвет с претекст, че процедурата по избора му е била официална и на практика лишена от бистрота, а негативните мнения на гражданското общество са били заглушени с " масирана служебна институционална поддръжка ". Две седмици по-рано, незабавно след избора на Гешев, представляващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев съобщи, че в случай че президентът върне номинацията, съветът напряко ще я прегласува още веднъж, без да отваря нова процедура. Подобно мнение изрекоха и други от болшинството на съвета, в това число основният прокурор Сотир Цацаров.
Очаква се указът на Радев да бъде оповестен в Държавен вестник този вторник, а този или най-късно другият четвъртък кандидатурата на Гешев да бъде прегласувана.
Според някогашния парламентарен арбитър Благовест Пунев президентът Радев към този момент е трябвало да сезира Конституционен съд – освен за пояснение на конституцията, само че и за вероятно за оповестяване на противоконституционност на член 173, алинея 13 от Закона за правосъдната власт, който позволява върнатата кандидатура просто да бъде прегласувана, без да се отваря нова процедура по желание с нови претенденти.
Според преподавателя по конституционно право доцент доктор Атанас Славов президентът има и още един мощен коз: да инициира промени в конституцията, въвеждащи действителна отчетност и отговорност на основния прокурор. (Коментарите на Благовест Пунев и доцент Славов вижте в карето най-отдолу)
Тезата, че президентът би трябвало да сезира Конституционен съд показват и други адвокати. В петък членът на Висш съдебен съвет Атанаска Дишева, която е и една от четиримата, дали своят вот срещу кандидатурата на Гешев, съобщи пред Дарик радио: " Надявах се, че президентът ще сезира Конституционния съд, тъй като това щеше да даде една изясненост по отношение на това какво би трябвало да направи Висш съдебен съвет и какво има право да направи ". По думите ѝ макар че президентът не е сезирал Конституционен съд за пояснение, той може и би трябвало да го направи, в случай че Висш съдебен съвет прегласува избора на Гешев. " За да е пореден в решенията си, президентът е задължен, в случай че Висш съдебен съвет предложи още веднъж господин Гешев за основен прокурор, той да сезира Конституционен съд с запитване по какъв начин да действа ", съобщи Атанаска Дишева.
На противоположно мнение по въпроса е някогашният парламентарен арбитър проф. Пламен Киров пред Нова ТВ той направи съмнение за институционална рецесия, в случай че президентът забави втория си декрет в случай, че му бъде върната кандидатурата на Гешев. " Има гласове, които пошепват още веднъж на президента за едно такова бъдещо деяние за опълчване на Висшия правосъден съвет. Нищо трагично няма да се случи и тогава, само че ще влезем още веднъж в една такава рецесия, която не вещае нищо положително ", съобщи Киров.
Процедурата
Досегашният зам.-главен прокурор Иван Гешев бе повдигнат като единствен претендент за идващ основен прокурор, а при гласуването във Висш съдебен съвет на 24 октомври бе подсилен с 20:4 гласа, макар множеството рецензии и към процедурата по избора, и към самия претендент. По конституция номинацията на определения претендент се изпраща на президента, в чието пълномощия е да подпише указа за назначението на новия основен прокурор. Президентът обаче има право да върне на Висш съдебен съвет кандидатурата, което Радев направи, като се стимулира с формалната процедура, неналичието на състезателност и множеството сериозни към единствения претендент мнения от организации, които по закон имат право на такива.
Проблемът е какво би трябвало да е дължимото държание на Висш съдебен съвет, когато президентът върне номинацията на съвета. Дали Висш съдебен съвет е задължен да стартира нова процедура по желание на основен прокурор, в която да взе участие в това число и към този момент оферти, само че нвърнат претендент, или може просто да прегласува кандидатурата и да я върне назад на президента, без да се преценява с претекстовете му.
Конституцията споделя, че " президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение " (чл.129, ал.2). Въпросът е по какъв начин би трябвало да бъде дефинирано повторното предложение, изключително когато президентът е стимулирал връщането със съществени недостатъци на процедурата и дали фактически смисълът на конституционното пълномощие на президента се свежда до механично присъединяване. До 2016 година законът предвиждаше наложително започване на нова процедура.
През август 2016 година Народното събрание приема огромни промени в Закона за правосъдната власт по законопроект, направен под егидата на правосъдния министър Екатерина Захариева. В него е включена и въпросната смяна в процедурата откакто президентът върне предлагането за предопределение на някой от " тримата огромни ". Новият текст планува, че нова процедура се стартира единствено в случай че Висш съдебен съвет не върне на президента същото предложение, т.е. дава се опция на съвета да прегласува решението си.
Текстът минава без никакъв спор в Народното събрание, никоя от парламентарните партии не се опълчва на предлагането на държавното управление, което на процедура обезсмисля присъединяване на президента в процеса по назначение на тримата огромни. Предложението не е коментирано нито в претекстовете, нито при разискванията в правната комисия и в пленарна зала.
Текстът е оповестен в Държавен вестник през юли 2016 година и е " пробван " след година при избора на ръководител на Върховния административен съд. Тогава в края на мандата си болшинството в предходния Висш съдебен съвет избра на поста Георги Чолаков, само че президентът Румен Радев отхвърли да подпише декрет с претекст, че е редно кандидатурата да бъде " утвърдена " и от новоизбрания правосъден съвет, т.е. от настоящия Висш съдебен съвет. При разискването на върнатото предложение болшинството в новия Висш съдебен съвет приема тезата, че изборът не би трябвало да стартира изначало, а би трябвало да се организира само ново гласоподаване.
Според Благовест Пунев самият факт на двете радикално противоположни редакции на закона върху еднакъв парламентарен текст единствено по себе си е мотив за искане за оповестяване на противоконституционност на актуалната редакция, която трансформира всичко в един безусловно фиктивен обред. А в случай, че сегашната редакция на закона бъде оповестена за противоконституционна, това значи автоматизирано връщане на действието на миналата, разяснява Пунев.
Съвсем различен въпрос е, несъмнено, на какво е кадърен актуалният Конституционен съд и какво може да се чака от него. В петък Румен Радев отхвърли да отговори на въпроса дали ще го сезира: " Нека не спекулираме, нито желаеме да влияем с планирани дейности. На ход в този момент е Висш съдебен съвет. "
Благовест Пунев, ръководител на Арбитражния съд при БТПП, някогашен парламентарен арбитър:
Питането до Конституционен съд дори е закъсняло
За мен настояването за пояснение на Конституцията би трябвало да се направи в този момент, тъй като законът прекомерно буквалистично пояснява въпроса за повторното гласоподаване. В момента текстът на член 173, алинея 13 от Закона за правосъдната власт планува, че когато президентът върне кандидатурата, само че тя бъде препоръчана наново, нова процедура не се образува. Само в случай че Висш съдебен съвет няма воля да предложи наново кандидатурата, тогава се стартира нова процедура.
Въпросът е дали това има поради Конституцията и дали това е смисълът на правото на президента за връщането. Моето мнение за вярното пояснение: при връщане на номинацията наложително се открива нова процедура, в която няма спънка, с изключение на новите претенденти, да се издигне и досегашният. Тогава към този момент, при гласуването на финала на тази процедура, в случай че предходният претендент още веднъж получи 17 гласа и бъде определен, тогава президентът е задължен да издаде декрет без да може да връща към този момент.
Иначе казано: процедурата би трябвало да се открие още веднъж с присъединяване на други претенденти, което не изключва опцията сред тях още веднъж да бъде повдигнат и Гешев. И тогава, при тази нова процедура, в случай че още веднъж Гешев набере 17 гласа, без значение дали при първото гласоподаване или на балотаж, президентът е задължен да подпише тази наново препоръчана канидатура.
Досега в практиката имаме два образеца на такова връщане. Единият беше през 1998 година, когато Бойко Рашков беше определен за основен прокурор от Висш съдебен съвет, само че мандатът на този съвет беше предварително преустановен, а в това време президентът Петър Стоянов върна предлагането за назначение на Рашков. Новият състав на Висш съдебен съвет отвори нова процедура, при която с изключение на Бойко Рашков бяха издигнати още трима претенденти: Росен Димов, Васил Миков и Никола Филчев. Стигна се до балотаж, въпреки че тогава изборът ставаше с нормално болшинство от 13 гласа. На балотажа се явиха Миков и Филчев и Филчев завоюва с 14:11 на втори тур.
По този метод е изтълкувана Конституцията тогава. След това е призната новата наредба на член 173, алинея 13 Закон за съдебната власт, а въпросът е дали той е съгласуван с концепцията на Конституцията.
В този смисъл, аз съм на мнение, че президентът дори просрочен да сезира Конституционен съд. И намирам съображение да направи освен искане за пояснение, само че и за оповестяване на наредбата на член 173, алинея 13 от Закон за съдебната власт за противоконституционна. Ако Конституционен съд я разгласи за противоконституционна, ще се възвърне действието на предходния текст на закона, който планува наложително осъществяване на нова процедура. Доцент доктор Атанас Славов, учител по конституционно право в СУ
Президентът има и различен мощен коз: да инициира промени за действителна отчетност и отговорност на основния прокурор
Конституцията не дава детайлна уредба на процедурата за назначение на основния прокурор, ръководителите на Конституционен съд и Върховен административен съд. В същото време конституционният стандарт изисква да е спазен правилото за самостоятелност на правосъдната власт, както и условията за високи професионални и нравствени качества на претендентите.
Възлагайки на президента пълномощието да издава декрет за назначение на тримата висши ръководители, конституционният законодател се е опитал да балансира правилата на правовата страна и независимостта на правосъдната власт с условията за демократична легитимност на всеки основен избор на висши конституционни органи.
Ето за какво президентът има освен конституционното пълномощие да издаде декрет за назначение или да откаже такова, само че и да се увери в условието за високите професионални и нравствени качества на претендентите, както и за качеството на процедурата, посредством която те са номинирани и определени от Висш съдебен съвет. Президентът е предназначен да направи освен официална преценка за сходство, само че и съдържателна - до каква степен е спазен конституционният стандарт.
Всяка процедура по номиниране и избор на висши конституционни органи допуска състезателност и плурализъм, присъщи на едно демократично общество и институции. Това не са единствено официални условия, които могат да бъдат заобиколени с авансово реализирани сделки и съглашения. В противоположен случай имаме единствено една демократична фасада, зад която се спотайват добре проведени олигархични ползи и зависимости.
Съмненията, подбудени в границите на процедурата за избор на основен прокурор, в това число във връзка с нарушената индиферентност на претендента, директното атакуване на представители на гражданското общество и медиите, представители на самостоятелната адвокатура, изискват президентът с изключително внимание да упражни конституционните си пълномощия.
Отказът на президента да издаде декрет за назначение и връщането на процедурата назад във Висш съдебен съвет допускат изчерпателен, а не фиктивен спор. Ако Висш съдебен съвет просто прегласува с нужното болшинство - без да организира изчерпателен спор и при липса на различна кандидатура - и изпрати още веднъж на президента за издаване на декрет, това би трансформирало президента в фиктивен регистратор на решението на Висш съдебен съвет.
Публичният интерес и конституционните правила обаче допускат различен метод - нова процедура с няколко претенденти и съдържателни полемики във Висш съдебен съвет.
Президентът би могъл да се възползва от конституционното пълномощие да желае пояснение на наредбата на член 129, алинея 2 от Конституцията, както в светлината на насъбраната през годините друга процедура, по този начин и през призмата на неведнъж отправените към страната европейски рекомендации за рефомиране на статута и функционалностите на основния прокурор, включително опция за дейно наказателно следствие, премахване и освобождение от служба при осъществени тежки нарушавания (вж. Становището на Венецианската комисия по отношение на промените в Закон за съдебната власт от 2017 година § 26-40). Липсата на действителна промяна до този миг, обосновава и нуждата от повишени критерии при провеждането на процедурата и назначението на новия основен прокурор.
Още един аспект, който би трябвало да се има поради, е постоянно изменящата се през годините законова уредба на процедурите за избор на тримата висши ръководители от Висш съдебен съвет и допускането на разнообразни, а от време на време противоположни модели при съществуването на еднакъв парламентарен текст. Това положение повдига основателни въпроси по отношение на спазването на конституционните стандарти - доколко те са възприети в Закон за съдебната власт.
Президентът има и още един мощен коз: след необятни публични съвещания да инициира промени в конституцията, въвеждащи действителна отчетност и отговорност на основния прокурор - в отбрана на върховенството на правото и независимостта на правосъдната власт и в осъществяване на неведнъж отправените интернационалните рекомендации. Ако се възползва от тази опция, президентът ще остане в историята като първия държавен глава осъществил това извънредно значимо пълномощие. Политическият резултат от едно такова решение е генерирането на социална поддръжка отвън кръга обичайните му гласоподаватели.
© Юлия Лазарова Президентът Румен Радев има всички учредения да изиска пояснение от Конституционния съд (КС) за това по какъв начин би трябвало да реагира Висшият правосъден съвет (ВСС) след връщането на определения за нов основен прокурор Иван Гешев. Това е мнението на конституционалисти, до които " Капитал " се допита по въпроса, като някои от тях считат, че президентът към този момент дори е просрочен с питането.
Един от сериозните причини, че Конституционен съд би трябвало да бъде питан преди да продължи процедурата е фактът, че допреди три години законът предвиждаше, че когато президентът върне кандидатурата (на определения за основен прокурор или ръководител на висш съд) Висш съдебен съвет наложително стартира изначало нова процедура по желание. През август 2016 година законът бе изменен тъкмо в противоположния смисъл, въпреки и с много усукана и неразбираема дефиниция - върнатата номинация единствено се прегласува и единствено в случай че не събере нужната поддръжка, се стартира нова процедура. Това катурване на закона наобратно е направено без да има съответна смяна в Конституцията, което слага редица въпроси за смисъла на процедурата и ролята на президента в нея.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В четвъртък Румен Радев разгласи, че отхвърля да подпише декрет за назначението на Иван Гешев за основен прокурор и върна кандидатурата му на Висш съдебен съвет с претекст, че процедурата по избора му е била официална и на практика лишена от бистрота, а негативните мнения на гражданското общество са били заглушени с " масирана служебна институционална поддръжка ". Две седмици по-рано, незабавно след избора на Гешев, представляващият Висш съдебен съвет Боян Магдалинчев съобщи, че в случай че президентът върне номинацията, съветът напряко ще я прегласува още веднъж, без да отваря нова процедура. Подобно мнение изрекоха и други от болшинството на съвета, в това число основният прокурор Сотир Цацаров.
Очаква се указът на Радев да бъде оповестен в Държавен вестник този вторник, а този или най-късно другият четвъртък кандидатурата на Гешев да бъде прегласувана.
Според някогашния парламентарен арбитър Благовест Пунев президентът Радев към този момент е трябвало да сезира Конституционен съд – освен за пояснение на конституцията, само че и за вероятно за оповестяване на противоконституционност на член 173, алинея 13 от Закона за правосъдната власт, който позволява върнатата кандидатура просто да бъде прегласувана, без да се отваря нова процедура по желание с нови претенденти.
Според преподавателя по конституционно право доцент доктор Атанас Славов президентът има и още един мощен коз: да инициира промени в конституцията, въвеждащи действителна отчетност и отговорност на основния прокурор. (Коментарите на Благовест Пунев и доцент Славов вижте в карето най-отдолу)
Тезата, че президентът би трябвало да сезира Конституционен съд показват и други адвокати. В петък членът на Висш съдебен съвет Атанаска Дишева, която е и една от четиримата, дали своят вот срещу кандидатурата на Гешев, съобщи пред Дарик радио: " Надявах се, че президентът ще сезира Конституционния съд, тъй като това щеше да даде една изясненост по отношение на това какво би трябвало да направи Висш съдебен съвет и какво има право да направи ". По думите ѝ макар че президентът не е сезирал Конституционен съд за пояснение, той може и би трябвало да го направи, в случай че Висш съдебен съвет прегласува избора на Гешев. " За да е пореден в решенията си, президентът е задължен, в случай че Висш съдебен съвет предложи още веднъж господин Гешев за основен прокурор, той да сезира Конституционен съд с запитване по какъв начин да действа ", съобщи Атанаска Дишева.
На противоположно мнение по въпроса е някогашният парламентарен арбитър проф. Пламен Киров пред Нова ТВ той направи съмнение за институционална рецесия, в случай че президентът забави втория си декрет в случай, че му бъде върната кандидатурата на Гешев. " Има гласове, които пошепват още веднъж на президента за едно такова бъдещо деяние за опълчване на Висшия правосъден съвет. Нищо трагично няма да се случи и тогава, само че ще влезем още веднъж в една такава рецесия, която не вещае нищо положително ", съобщи Киров.
Процедурата
Досегашният зам.-главен прокурор Иван Гешев бе повдигнат като единствен претендент за идващ основен прокурор, а при гласуването във Висш съдебен съвет на 24 октомври бе подсилен с 20:4 гласа, макар множеството рецензии и към процедурата по избора, и към самия претендент. По конституция номинацията на определения претендент се изпраща на президента, в чието пълномощия е да подпише указа за назначението на новия основен прокурор. Президентът обаче има право да върне на Висш съдебен съвет кандидатурата, което Радев направи, като се стимулира с формалната процедура, неналичието на състезателност и множеството сериозни към единствения претендент мнения от организации, които по закон имат право на такива.
Проблемът е какво би трябвало да е дължимото държание на Висш съдебен съвет, когато президентът върне номинацията на съвета. Дали Висш съдебен съвет е задължен да стартира нова процедура по желание на основен прокурор, в която да взе участие в това число и към този момент оферти, само че нвърнат претендент, или може просто да прегласува кандидатурата и да я върне назад на президента, без да се преценява с претекстовете му.
Конституцията споделя, че " президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение " (чл.129, ал.2). Въпросът е по какъв начин би трябвало да бъде дефинирано повторното предложение, изключително когато президентът е стимулирал връщането със съществени недостатъци на процедурата и дали фактически смисълът на конституционното пълномощие на президента се свежда до механично присъединяване. До 2016 година законът предвиждаше наложително започване на нова процедура.
През август 2016 година Народното събрание приема огромни промени в Закона за правосъдната власт по законопроект, направен под егидата на правосъдния министър Екатерина Захариева. В него е включена и въпросната смяна в процедурата откакто президентът върне предлагането за предопределение на някой от " тримата огромни ". Новият текст планува, че нова процедура се стартира единствено в случай че Висш съдебен съвет не върне на президента същото предложение, т.е. дава се опция на съвета да прегласува решението си.
Текстът минава без никакъв спор в Народното събрание, никоя от парламентарните партии не се опълчва на предлагането на държавното управление, което на процедура обезсмисля присъединяване на президента в процеса по назначение на тримата огромни. Предложението не е коментирано нито в претекстовете, нито при разискванията в правната комисия и в пленарна зала.
Текстът е оповестен в Държавен вестник през юли 2016 година и е " пробван " след година при избора на ръководител на Върховния административен съд. Тогава в края на мандата си болшинството в предходния Висш съдебен съвет избра на поста Георги Чолаков, само че президентът Румен Радев отхвърли да подпише декрет с претекст, че е редно кандидатурата да бъде " утвърдена " и от новоизбрания правосъден съвет, т.е. от настоящия Висш съдебен съвет. При разискването на върнатото предложение болшинството в новия Висш съдебен съвет приема тезата, че изборът не би трябвало да стартира изначало, а би трябвало да се организира само ново гласоподаване.
Според Благовест Пунев самият факт на двете радикално противоположни редакции на закона върху еднакъв парламентарен текст единствено по себе си е мотив за искане за оповестяване на противоконституционност на актуалната редакция, която трансформира всичко в един безусловно фиктивен обред. А в случай, че сегашната редакция на закона бъде оповестена за противоконституционна, това значи автоматизирано връщане на действието на миналата, разяснява Пунев.
Съвсем различен въпрос е, несъмнено, на какво е кадърен актуалният Конституционен съд и какво може да се чака от него. В петък Румен Радев отхвърли да отговори на въпроса дали ще го сезира: " Нека не спекулираме, нито желаеме да влияем с планирани дейности. На ход в този момент е Висш съдебен съвет. "
Благовест Пунев, ръководител на Арбитражния съд при БТПП, някогашен парламентарен арбитър:
Питането до Конституционен съд дори е закъсняло
За мен настояването за пояснение на Конституцията би трябвало да се направи в този момент, тъй като законът прекомерно буквалистично пояснява въпроса за повторното гласоподаване. В момента текстът на член 173, алинея 13 от Закона за правосъдната власт планува, че когато президентът върне кандидатурата, само че тя бъде препоръчана наново, нова процедура не се образува. Само в случай че Висш съдебен съвет няма воля да предложи наново кандидатурата, тогава се стартира нова процедура.
Въпросът е дали това има поради Конституцията и дали това е смисълът на правото на президента за връщането. Моето мнение за вярното пояснение: при връщане на номинацията наложително се открива нова процедура, в която няма спънка, с изключение на новите претенденти, да се издигне и досегашният. Тогава към този момент, при гласуването на финала на тази процедура, в случай че предходният претендент още веднъж получи 17 гласа и бъде определен, тогава президентът е задължен да издаде декрет без да може да връща към този момент.
Иначе казано: процедурата би трябвало да се открие още веднъж с присъединяване на други претенденти, което не изключва опцията сред тях още веднъж да бъде повдигнат и Гешев. И тогава, при тази нова процедура, в случай че още веднъж Гешев набере 17 гласа, без значение дали при първото гласоподаване или на балотаж, президентът е задължен да подпише тази наново препоръчана канидатура.
Досега в практиката имаме два образеца на такова връщане. Единият беше през 1998 година, когато Бойко Рашков беше определен за основен прокурор от Висш съдебен съвет, само че мандатът на този съвет беше предварително преустановен, а в това време президентът Петър Стоянов върна предлагането за назначение на Рашков. Новият състав на Висш съдебен съвет отвори нова процедура, при която с изключение на Бойко Рашков бяха издигнати още трима претенденти: Росен Димов, Васил Миков и Никола Филчев. Стигна се до балотаж, въпреки че тогава изборът ставаше с нормално болшинство от 13 гласа. На балотажа се явиха Миков и Филчев и Филчев завоюва с 14:11 на втори тур.
По този метод е изтълкувана Конституцията тогава. След това е призната новата наредба на член 173, алинея 13 Закон за съдебната власт, а въпросът е дали той е съгласуван с концепцията на Конституцията.
В този смисъл, аз съм на мнение, че президентът дори просрочен да сезира Конституционен съд. И намирам съображение да направи освен искане за пояснение, само че и за оповестяване на наредбата на член 173, алинея 13 от Закон за съдебната власт за противоконституционна. Ако Конституционен съд я разгласи за противоконституционна, ще се възвърне действието на предходния текст на закона, който планува наложително осъществяване на нова процедура. Доцент доктор Атанас Славов, учител по конституционно право в СУ
Президентът има и различен мощен коз: да инициира промени за действителна отчетност и отговорност на основния прокурор
Конституцията не дава детайлна уредба на процедурата за назначение на основния прокурор, ръководителите на Конституционен съд и Върховен административен съд. В същото време конституционният стандарт изисква да е спазен правилото за самостоятелност на правосъдната власт, както и условията за високи професионални и нравствени качества на претендентите.
Възлагайки на президента пълномощието да издава декрет за назначение на тримата висши ръководители, конституционният законодател се е опитал да балансира правилата на правовата страна и независимостта на правосъдната власт с условията за демократична легитимност на всеки основен избор на висши конституционни органи.
Ето за какво президентът има освен конституционното пълномощие да издаде декрет за назначение или да откаже такова, само че и да се увери в условието за високите професионални и нравствени качества на претендентите, както и за качеството на процедурата, посредством която те са номинирани и определени от Висш съдебен съвет. Президентът е предназначен да направи освен официална преценка за сходство, само че и съдържателна - до каква степен е спазен конституционният стандарт.
Всяка процедура по номиниране и избор на висши конституционни органи допуска състезателност и плурализъм, присъщи на едно демократично общество и институции. Това не са единствено официални условия, които могат да бъдат заобиколени с авансово реализирани сделки и съглашения. В противоположен случай имаме единствено една демократична фасада, зад която се спотайват добре проведени олигархични ползи и зависимости.
Съмненията, подбудени в границите на процедурата за избор на основен прокурор, в това число във връзка с нарушената индиферентност на претендента, директното атакуване на представители на гражданското общество и медиите, представители на самостоятелната адвокатура, изискват президентът с изключително внимание да упражни конституционните си пълномощия.
Отказът на президента да издаде декрет за назначение и връщането на процедурата назад във Висш съдебен съвет допускат изчерпателен, а не фиктивен спор. Ако Висш съдебен съвет просто прегласува с нужното болшинство - без да организира изчерпателен спор и при липса на различна кандидатура - и изпрати още веднъж на президента за издаване на декрет, това би трансформирало президента в фиктивен регистратор на решението на Висш съдебен съвет.
Публичният интерес и конституционните правила обаче допускат различен метод - нова процедура с няколко претенденти и съдържателни полемики във Висш съдебен съвет.
Президентът би могъл да се възползва от конституционното пълномощие да желае пояснение на наредбата на член 129, алинея 2 от Конституцията, както в светлината на насъбраната през годините друга процедура, по този начин и през призмата на неведнъж отправените към страната европейски рекомендации за рефомиране на статута и функционалностите на основния прокурор, включително опция за дейно наказателно следствие, премахване и освобождение от служба при осъществени тежки нарушавания (вж. Становището на Венецианската комисия по отношение на промените в Закон за съдебната власт от 2017 година § 26-40). Липсата на действителна промяна до този миг, обосновава и нуждата от повишени критерии при провеждането на процедурата и назначението на новия основен прокурор.
Още един аспект, който би трябвало да се има поради, е постоянно изменящата се през годините законова уредба на процедурите за избор на тримата висши ръководители от Висш съдебен съвет и допускането на разнообразни, а от време на време противоположни модели при съществуването на еднакъв парламентарен текст. Това положение повдига основателни въпроси по отношение на спазването на конституционните стандарти - доколко те са възприети в Закон за съдебната власт.
Президентът има и още един мощен коз: след необятни публични съвещания да инициира промени в конституцията, въвеждащи действителна отчетност и отговорност на основния прокурор - в отбрана на върховенството на правото и независимостта на правосъдната власт и в осъществяване на неведнъж отправените интернационалните рекомендации. Ако се възползва от тази опция, президентът ще остане в историята като първия държавен глава осъществил това извънредно значимо пълномощие. Политическият резултат от едно такова решение е генерирането на социална поддръжка отвън кръга обичайните му гласоподаватели.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ