Президентът Румен Радев атакува в Конституционния съд (КС) избора на

Президентът Румен Радев нападна в Конституционния съд (КС) избора на шефката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова и на пенсионирания арбитър Борислав Белазелков за членове на съда и изиска те да не поставят клетва до произнасянето на Конституционен съд, а 14 адвокатски колегиии от цялата страна приканиха депутатите сами да анулират решенията си.

Призоваваме за разсъдък, морал и отговорност народните представители, които да анулират решенията си от 19 януари 2024 година за избор на конституционни съдии. Това декларират в обща позиция 14 адвокатски колегии от цялата страна.

Под нея са се подписали адвокатските препоръки в Благоевград, Бургас, Варна, Видин, Враца, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Плевен, Пловдив, Силистра, Сливен и Смолян.

Те приканват и ръководителя на Народното събрание Росен Желязков, президента Румен Радев и ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд Галина Захарова и Георги Чолаков „ в границите на пълномощията си да заявят ясна и безапелационна позиция по по този начин осъществения избор, който при реализирането си би опорочил по безвъзвратен метод активността на Конституционния съд като институция, която е финален поръчител на правовия ред “.

В позицията се припомня, че процедурата по желание на съдии в Конституционния съд породи извънредно огромна дискусия.

„ Начинът на избиране на претендентите и провелата се процедура, както и единствено чисто формалното съблюдаване на законовите условия за заемане на длъжността, повдигнаха значими въпроси.

Кандидатурите за членове на Конституционният съд бяха импортирани в последния ден от открития период, без авансово публично разискване, без експертен спор, неприкритост и бистрота и без претекстове за подбора им. В хода на процедурата бяха погазени основополагащи правила на неприкритост, бистрота, гласност и аргументираност, които според член 91б от Конституцията, Народното събрание следва да съблюдава при избора на членове на органи, които напълно или отчасти се избират от него, с цел да подсигурява тяхната самостоятелност “, показват юристите.

Те подлагат на критика и това, че претендентите отговаряха единствено на авансово заложени въпроси и сочат, че това е провокирало „ основателни подозрения по отношение на качествата и подготовката на претендентите “.

Адвокатите от 14 града декларират още, че насрочването на окончателното гласоподаване в пленарна зала по-малко от 24 часа след чуването на претендентите е демонстрирало чисто формалния метод към процедурата и чувството за предрешеност на избора.