Президентът на Вихрен (Сандански) Георги Манолев даде интервю пред официалния

Президентът на Вихрен (Сандански) Георги Манолев даде изявление пред формалния уебсайт на клуба. Ето какво сподели по настоящи тематики, свързани както с първия тим, по този начин и с детско-юношеската школа:

-Господин Манолев, това изявление ще стартираме не с първия тим, а с детско-юношеската школа. Как работите, какви са целите ви, какви са задачите ви в академията?

-Детско-юношеската школа на Вихрен в действителност е главната цел на цялото управление. Огромна част от напъните ни са ориентирани към нея. В момента имаме към 200 деца, деветима треньори и началник на школата в лицето на Йордан Боздански. Имаме деца, родени 2017 година, а най-големите са 2006-2007 година. Основната ни цел е да изградим локални футболисти за първия тим на Вихрен. Сами знаете какъв брой значимо за един тим е да има локални играчи, изключително в по-малките градове. Интересът на локалната общественост незабавно се покачва, когато на терена са момчета от града.

-Старши треньорът на първия тим Наджи Шенсой дава късмет на част от момчетата от школата.

-Точно това е пътят и ние се опитваме да го следваме. Имаме втори тим, който играе в локалната регионална група и е формиран единствено от момчета от школата. Идеята е посредством този тим те да привикнат към мъжкия футбол. Защото даже и в по-ниска дивизия мъжкият футбол е едно, а напълно друго са юношеските мачове. Само през този сезон дебют в първия тим направиха следните юноши – Благой Скачев (2008 г.), Станислав Митрев (2008 г.), Александър Боцев (2008 г.), Костадин Георгиев (2007 г.), Петър Колин (2007 г.), Ивайло Чилев (2007 г.), Валентин Кочев (2007 г.), Алекс Тренков (2006 г.), Анастасиос Булалас (2007 г.).

-Какви компликации срещате в работата в детско-юношеския футбол, тъй като безспорно има такива?

-Те не са един и два, само че тематиката е доста обширна и в действителност е световна за целия ни детско-юношески футбол. Много страдаме от това, че когато се появи някое по-добро дете, незабавно то става обект на интерес от други клубове и те го взимат! На процедура го крадат, а ние не можем нито да го спрем, нито да създадем, каквото и да било. Даденият клуб се обажда на родителите и детето просто престава да идва на тренировки. Само за предходната година по този метод ни взеха три деца. Единият бе Емил Найденов (роден 2007 година), който още при нас беше част от юношеския народен тим на България. Премина в Ботев Пловдив, а през вчерашния ден игра за националите в квалификациите в Румъния. Друго момче бе взето от Септември (София), а едно отиде в ЦСКА 1948.

-Как би могло да се прекъсне тази процедура?

-Повдигнах въпроса на срещите с претендент президентите на Българския футболен съюз, тъй като казусът в действителност е световен и не сме единствено ние, които страдаме. Бях прелестно сюрпризиран от Георги Иванов, който сподели, че има концепция по какъв начин това да се промени. Истината е, че не можеш да спреш нито едно дете да отиде в различен тим, само че въпреки всичко и клубът, който го е основал и се е грижил за него – без значение какъв брой години, би трябвало да получи някакво отношение и един тип отплата. Иначе се получава, че всяка година някой тим си харесва млад състезател, взимат ни по 2-3 положителни деца от даден набор и ние по какъв начин да градим тим?! Да не приказваме за дълготрайна тактика да ги задържим до включването им в мъжкия тим.

-Вероятно обаче има проблем и в самия клуб, който не съумява да задържи децата си? Смятате ли, че в случай че Вихрен е във Втора или Първа лига, това ще бъде по-голям тласък децата и младите футболисти да предпочетат да останат в Сандански, в случай че приказваме съответно за нашия клуб?

-Абсолютно е по този начин. Ако тимът ни е в професионалния футбол, ползата ще бъде доста по-голям. Със сигурност надалеч повече деца ще имат, както предпочитание да упражняват, по този начин и да останат, виждайки, че тимът играе в по-горна група и в Сандански гостуват по-добри тимове и надлежно футболисти. Със сигурност казусът е общ, само че би трябвало да се откри решение.

-Темата за детско-юношеския футбол е дълга, само че тя визира и самите млади футболисти. Какво е наблюдението ви върху тях, получавайки шанса да бъдат част от мъжкия внушителен тим на Вихрен?

-Интересното е, че има млади момчета – да не ги назоваваме деца, тъй като са на по 15-16 години, които към момента изпитват терзание даже единствено да упражняват с мъжкия тим. Старши треньорът Наджи Шенсой беше харесал две-три момчета, упражняваха известно време с мъжете и се отхвърлиха. Когато приказваме за прословутия преход сред младежки и мъжки футбол, би трябвало да имаме и това поради – не всички са подготвени! Колкото и да се опитваме да пипаме с кадифени ръкавици, да подхождаме тактично и с схващане, младите не обичат да им е мъчно – желаят нещата да се случват по лесния метод!

-Може би в резултат на всичко идва и разумното продължение – доста опитни футболисти играят за първия тим, даже можем да ги назовем ветерани.

-Когато съберем на едно място проблема с взимането на по-добрите деца от други клубове и това, че някои от младите към момента не са подготвени, стигаме до резултата да сме принудени да разчитаме на по-опитни играчи или да взимаме чужденци. Да, само че по-опитните над 34-36 години към този момент по-трудно устоят на подготвителния темп, по-трудно се възвръщат и по тази причина концепцията е да дадат път на младите. Които обаче би трябвало да покажат доста повече темперамент и предпочитание, с цел да бъдат част от тима.

-Не казахме нищо за работата с по-малките деца, при които към момента резултатите не би трябвало да са толкоз водещи?

-При тях в действителност не търсим резултати. Не може от децата на 7-8 години да искаш резултати и комплицирани тактики. При тях треньорите са по-скоро аниматори, тъй като ние работим и с детските градини. А в тази възраст задачата на треньора е да възпламени децата по самата игра, да построява чисто човешки привички и чак тогава идва ред на футбола.

-Няма по какъв начин да пропуснем и първия тим, който демонстрира неуверени резултати. Ако обаче се появи опция за офанзива на Втора лига посредством второто място, ще я употребявате ли?

-С нашия шанс не мисля, че това ще стане. Всеки път, когато Вихрен е втори, влиза единствено първият. Когато бяхме трети, влязоха първите два тима в класирането. Но ние ще играем всеки мач за победа, градим основа – в това число и с лятна селекция, за тим през идващия сезон.