Мадуро започва СВО до Съединените щати
Президентът на Венецуела Николас Мадуро предложи да се сътвори в Латинска Америка блок от страните, които са съдружници на Русия и Китай. Венецуела е подготвена да го управлява. Това е директно предизвикателство към Съединените щати.
Мадуро провокира
Никой не очакваше, че годишното обръщение на нацията, отправено от президента на Венецуела Николас Мадуро, ще очертае внезапен завой във външната политика на тази страна и на цяла Латинска Америка. Говорейки за главните насоки на развиване на Венецуела през 2023 година, Мадуро предложи основаването на блок от съдружниците на Русия и Китай в Латинска Америка и Карибите.
Като се има поради значимостта на изказването и неговите далечни последствия, наподобява значимо да цитираме напълно казаното по тази тематика:
Що се отнася до геополитиката, през днешния ден сме постигнали повече прогрес от всеки път в укрепването на нова районна геополитика, нова интеграция, в построяването на велика татковина, за която нашият народ е мечтал от епохи. Онзи ден приказвах за това по телефона с президента (на Бразилия) Лула да Силва. Аз персонално приказвах за това с президента (на Колумбия) Густаво Петро. Обсъдих това с аржентинския президент Алберто Фернандес.
Идва нов час, специфичен час за сливане на напъните и пътищата на народите от Латинска Америка и Карибите, с цел да продължим напред във образуването на мощен блок от политически сили, мощен стопански блок, който ще приказва на света, който ще предложения света към интеграция, към основаването на нови полюси на мощ, свят като общественост с обща орис, както приказва нашият по-голям брат, президентът Си Дзинпин, за... многополюсен свят, както приказва нашият по-голям брат, президентът Владимир Путин.
За да съществува този свят, е нужен обединен, напреднал латиноамериканско-карибски блок. Обявявам: Венецуела е в челните редици на борбата за създаване на една велика татковина, онази самостоятелна и суверенна мощ, която ще донесе повече благополучие, напредък и разцвет на нашата страна и на цяла Латинска Америка и Карибите.
Обявяване на война на Щатите
Всъщност Николас Мадуро споделя, че страната му се причислява към продължаващата работа на Русия за образуване на многополюсен свят и поема тази задача в личния си район - в Латинска Америка и Карибите. Мадуро споделя още, че този блок споделя концепцията за " общата орис на света ", която беше изказана от китайския водач преди три години и която не опонира на концепцията за многополярност.
Инициативата на Мадуро е директно предизвикателство към Съединени американски щати, които към този момент два века ползват своята теория Монро във връзка с Латинска Америка, според която единствено Съединени американски щати имат право да имат и осъществят своите ползи в този район на света.
Инициативата на президента Мадуро се роди в миг, когато Русия, със своята СВО в Украйна, разрушава остарелия монополярен свят и де факто управлява международното придвижване за създаване на нов свят с разнообразни центрове на власт. При други условия може би самодейността на президента на Венецуела нямаше да бъде изразена или щеше да има повече „ загладени ъгли “. В сегашния интернационален подтекст и като подобен това на процедура е оповестяване на война на Съединените щати, въпреки и без потреблението на оръжие.
Венецуела също има свои персонални сметки със Съединени американски щати. Излизайки с обръщение към нацията, Николас Мадуро сподели, че от 2015 година Съединените щати са наложили повече от 900 наказания против Венецуела. По неговите думи, директните загуби на Венецуела от американските наказания против петролния бранш на страната са за 232 милиарда $. А общите загуби на Венецуела от санкционната война на Съединени американски щати възлизат на 642 милиарда $.
Антилибералният завой на Латинска Америка
Междувременно, говорейки за интернационалния подтекст, би трябвало да се има поради освен откритото въоръжено опълчване на Русия на груповия Запад и желанието на Венецуела да спре режима на наказания на Съединени американски щати. Необходимо е да се вземе поради политическият феномен от последните години, който се назовава " ляв завой " на Латинска Америка. Говорим за наложилата се през последните години наклонност леви сили да идват на власт в страните от района.
Причината за настоящия съществен поврат в Латинска Америка е неуспехът през последното десетилетие на демократичните държавни управления в страните от континента, които следваха строгите финансови, стопански и политически инструкции на Съединени американски щати и следения от тях Международен валутен фонд.
Нарастващата беднотия и големите обществени разлики също са в основата на днешното желание на гласоподавателите към леви политици в Латинска Америка, които оферират трагични, от време на време фрапантни стратегии за обществена смяна. Настоящият „ ляв политически цикъл “ в района стартира през 2018 година в Мексико, където социалистът Мануел Лопес Обрадор завоюва президентските избори.
Това беше последвано от успеха на социалиста Алберто Фернандес през 2019 година в Аржентина. Президентите на Мексико и Аржентина се оповестиха за съдружници и оповестиха нуждата от основаване на " антинеолиберална ос " в Латинска Америка.
След това бяха изборите в Еквадор през 2021 година, където на милиметър от успеха беше социалистът Андрес Араус, който загуби на втория тур, както мнозина считат, единствено вследствие на интригите на американското посолство в Кито.
Тенденцията на „ ляв завой “ в Латинска Америка беше подсилена от президентските избори в Чили през 2021 година, където представителят на левицата Габриел Борич също завоюва. В Боливия, след резултатите от президентските избори през същата 2021 година, партията „ Движение към социализъм “ на Ево Моралес, който беше свален през 2019 година вследствие на държавен прелом, се върна на власт и най-близкият съдружник на Моралес, Луис Арсе стана президент.
Картината би била непълна, в случай че не споменем изборите в Перу през 2021 година, където се случи нещо, което по принцип не можеше да бъде: Педро Кастило, селяндур от дъното, беше разгласен за победител. Доста непредвидени бяха резултатите от президентските избори в Колумбия през 2022 година, където завоюва някогашният водач на лявото бунтовническо придвижване Густаво Петро.
И най-после, в края на 2022 година водачът на левите сили на Бразилия Инасио Лула да Силва, макар всички акции против левицата и персонално против него, триумфално се завърна в президентския замък. Завръщането му на власт несъмнено добави възклицателен знак във фразата:
Лявото в Латинска Америка завоюва на всички места!
Кой е за Русия?
Начертаваме детайлна картина на „ левия завой “ на Латинска Америка, с цел да стане ясно, че самодейността на Николас Мадуро за основаване на блок от съдружници на Русия и Китай има солидна районна основа. Всички леви сили в Латинска Америка обичайно имат огромни благосклонности към Русия, която е правоприемник на Съветския съюз. Това е отговорът на въпроса, който витае във въздуха: кой евентуално би могъл да се причисли към блока, иницииран от Венецуела?
С друга степен на присъединяване в битката против Съединени американски щати в алианса могат да влязат всички страни, участващи в „ левия завой ” на Латинска Америка, на първо място Аржентина, Бразилия и Колумбия, упоменати от самия Мадуро. Естествено няма да бъдат пропуснати Куба, Никарагуа и Боливия, които Мадуро не загатна единствено тъй като се схваща от единствено себе си.
Между другото, може да възникне въпросът за водачеството в блока, защото обичайно повече от 60 години Куба е образец за битка против хегемонията на Съединени американски щати в Латинска Америка. Освен това Куба е измежду страните, които най-активно оказват помощ на Венецуела да се опълчи на Съединени американски щати.
Изглежда, че този въпрос не е кардинален за водачите на Куба и Венецуела, връзките сред които могат да бъдат характеризирани като приятелски. Кой би трябвало да бъде водач и кой да бъде официално управителен, за тях това е по-скоро тактически въпрос.
За положителното на идеята би било още по-добре, в случай че алиансът се води от Венецуела, защото Куба, както сподели починалият Фидел Кастро, е „ кост в гърлото на американския империализъм “. И тези страни с леви президенти, които биха желали да застанат под знамето на нов съюз, могат рефлексивно да забавят решението си, в случай че Куба стане фиктивен водач.
Факт е, че Куба, дълготраен съдружник на Съюз на съветските социалистически републики и Русия, е извънредно токсична за Съединените щати и евентуалните членове на бъдещия блок по тактически аргументи към момента може да се опасяват от репресии от страна на Съединените щати.
Консолидационни платформи
Съвсем ясно е, че в напълно близко бъдеще би трябвало да се чакат реципрочните стъпки от Вашингтон. Той ще се опита да разедини латиноамериканската левица и да попречи на възобновяването на интеграцията на латиноамериканските страни в антиамерикански блокове, каквито в действителност бяха Съюзът на южноамериканските народи (Unión de Naciones Suramericanas - UNASUR), основан през 2004 година и Боливарският алианс за народите на нашата Америка (Alianza Bolivariana para los Pueblos de Nuestra América - ALBA), основан през 2004 година по самодейност на Уго Чавес и Фидел Кастро.
В момента UNASUR и ALBA са доста слаби. При новите условия тези районни асоциации имат вероятност да се съживят и да получат нов мирис под формата на блока, за който приказва Николас Мадуро. Поне могат да му станат естрада.
Американските опити да вбият чеп сред националните прояви на левите хрумвания в района са забележими от дълго време. Либералната преса поддържа тезата, че лявото придвижване в Латинска Америка в никакъв случай не е било хомогенно и въз основа на това, споделят те, още повече няма еднородност на лявото даже в този момент.
Зад тези мощно спорни тези ясно се вижда желанието на Съединени американски щати да попречат не просто на интеграцията на левите придвижвания, само че и да изключат по-голямата възможност Куба, Венецуела и Никарагуа да поемат ролята на на практика водачи на лявото придвижване в континента, както може да се види от предишното.
Не ме разочаровай, Русия!
Специалната интервенция, стартирана от Русия в Украйна, която всъщност е нашата въоръжена битка против генералната сатанинска общественост на глобалистите, ръководена от Вашингтон, се трансформира в мощен катализатор за смяна в целия свят.
И другари, и врагове на Русия схващат, че светът в никакъв случай повече няма да бъде същият, какъвто беше преди 24 февруари 2022 година Русия не може да провали упованията на тази част от човечеството, която гледа на Русия като на избавител от западния свят и всички ужасни неща, които той носи със себе си. Затова СВО се уголемява. Сега в Латинска Америка.
Превод: Европейски Съюз
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Мадуро провокира
Никой не очакваше, че годишното обръщение на нацията, отправено от президента на Венецуела Николас Мадуро, ще очертае внезапен завой във външната политика на тази страна и на цяла Латинска Америка. Говорейки за главните насоки на развиване на Венецуела през 2023 година, Мадуро предложи основаването на блок от съдружниците на Русия и Китай в Латинска Америка и Карибите.
Като се има поради значимостта на изказването и неговите далечни последствия, наподобява значимо да цитираме напълно казаното по тази тематика:
Що се отнася до геополитиката, през днешния ден сме постигнали повече прогрес от всеки път в укрепването на нова районна геополитика, нова интеграция, в построяването на велика татковина, за която нашият народ е мечтал от епохи. Онзи ден приказвах за това по телефона с президента (на Бразилия) Лула да Силва. Аз персонално приказвах за това с президента (на Колумбия) Густаво Петро. Обсъдих това с аржентинския президент Алберто Фернандес.
Идва нов час, специфичен час за сливане на напъните и пътищата на народите от Латинска Америка и Карибите, с цел да продължим напред във образуването на мощен блок от политически сили, мощен стопански блок, който ще приказва на света, който ще предложения света към интеграция, към основаването на нови полюси на мощ, свят като общественост с обща орис, както приказва нашият по-голям брат, президентът Си Дзинпин, за... многополюсен свят, както приказва нашият по-голям брат, президентът Владимир Путин.
За да съществува този свят, е нужен обединен, напреднал латиноамериканско-карибски блок. Обявявам: Венецуела е в челните редици на борбата за създаване на една велика татковина, онази самостоятелна и суверенна мощ, която ще донесе повече благополучие, напредък и разцвет на нашата страна и на цяла Латинска Америка и Карибите.
Обявяване на война на Щатите
Всъщност Николас Мадуро споделя, че страната му се причислява към продължаващата работа на Русия за образуване на многополюсен свят и поема тази задача в личния си район - в Латинска Америка и Карибите. Мадуро споделя още, че този блок споделя концепцията за " общата орис на света ", която беше изказана от китайския водач преди три години и която не опонира на концепцията за многополярност.
Инициативата на Мадуро е директно предизвикателство към Съединени американски щати, които към този момент два века ползват своята теория Монро във връзка с Латинска Америка, според която единствено Съединени американски щати имат право да имат и осъществят своите ползи в този район на света.
Инициативата на президента Мадуро се роди в миг, когато Русия, със своята СВО в Украйна, разрушава остарелия монополярен свят и де факто управлява международното придвижване за създаване на нов свят с разнообразни центрове на власт. При други условия може би самодейността на президента на Венецуела нямаше да бъде изразена или щеше да има повече „ загладени ъгли “. В сегашния интернационален подтекст и като подобен това на процедура е оповестяване на война на Съединените щати, въпреки и без потреблението на оръжие.
Венецуела също има свои персонални сметки със Съединени американски щати. Излизайки с обръщение към нацията, Николас Мадуро сподели, че от 2015 година Съединените щати са наложили повече от 900 наказания против Венецуела. По неговите думи, директните загуби на Венецуела от американските наказания против петролния бранш на страната са за 232 милиарда $. А общите загуби на Венецуела от санкционната война на Съединени американски щати възлизат на 642 милиарда $.
Антилибералният завой на Латинска Америка
Междувременно, говорейки за интернационалния подтекст, би трябвало да се има поради освен откритото въоръжено опълчване на Русия на груповия Запад и желанието на Венецуела да спре режима на наказания на Съединени американски щати. Необходимо е да се вземе поради политическият феномен от последните години, който се назовава " ляв завой " на Латинска Америка. Говорим за наложилата се през последните години наклонност леви сили да идват на власт в страните от района.
Причината за настоящия съществен поврат в Латинска Америка е неуспехът през последното десетилетие на демократичните държавни управления в страните от континента, които следваха строгите финансови, стопански и политически инструкции на Съединени американски щати и следения от тях Международен валутен фонд.
Нарастващата беднотия и големите обществени разлики също са в основата на днешното желание на гласоподавателите към леви политици в Латинска Америка, които оферират трагични, от време на време фрапантни стратегии за обществена смяна. Настоящият „ ляв политически цикъл “ в района стартира през 2018 година в Мексико, където социалистът Мануел Лопес Обрадор завоюва президентските избори.
Това беше последвано от успеха на социалиста Алберто Фернандес през 2019 година в Аржентина. Президентите на Мексико и Аржентина се оповестиха за съдружници и оповестиха нуждата от основаване на " антинеолиберална ос " в Латинска Америка.
След това бяха изборите в Еквадор през 2021 година, където на милиметър от успеха беше социалистът Андрес Араус, който загуби на втория тур, както мнозина считат, единствено вследствие на интригите на американското посолство в Кито.
Тенденцията на „ ляв завой “ в Латинска Америка беше подсилена от президентските избори в Чили през 2021 година, където представителят на левицата Габриел Борич също завоюва. В Боливия, след резултатите от президентските избори през същата 2021 година, партията „ Движение към социализъм “ на Ево Моралес, който беше свален през 2019 година вследствие на държавен прелом, се върна на власт и най-близкият съдружник на Моралес, Луис Арсе стана президент.
Картината би била непълна, в случай че не споменем изборите в Перу през 2021 година, където се случи нещо, което по принцип не можеше да бъде: Педро Кастило, селяндур от дъното, беше разгласен за победител. Доста непредвидени бяха резултатите от президентските избори в Колумбия през 2022 година, където завоюва някогашният водач на лявото бунтовническо придвижване Густаво Петро.
И най-после, в края на 2022 година водачът на левите сили на Бразилия Инасио Лула да Силва, макар всички акции против левицата и персонално против него, триумфално се завърна в президентския замък. Завръщането му на власт несъмнено добави възклицателен знак във фразата:
Лявото в Латинска Америка завоюва на всички места!
Кой е за Русия?
Начертаваме детайлна картина на „ левия завой “ на Латинска Америка, с цел да стане ясно, че самодейността на Николас Мадуро за основаване на блок от съдружници на Русия и Китай има солидна районна основа. Всички леви сили в Латинска Америка обичайно имат огромни благосклонности към Русия, която е правоприемник на Съветския съюз. Това е отговорът на въпроса, който витае във въздуха: кой евентуално би могъл да се причисли към блока, иницииран от Венецуела?
С друга степен на присъединяване в битката против Съединени американски щати в алианса могат да влязат всички страни, участващи в „ левия завой ” на Латинска Америка, на първо място Аржентина, Бразилия и Колумбия, упоменати от самия Мадуро. Естествено няма да бъдат пропуснати Куба, Никарагуа и Боливия, които Мадуро не загатна единствено тъй като се схваща от единствено себе си.
Между другото, може да възникне въпросът за водачеството в блока, защото обичайно повече от 60 години Куба е образец за битка против хегемонията на Съединени американски щати в Латинска Америка. Освен това Куба е измежду страните, които най-активно оказват помощ на Венецуела да се опълчи на Съединени американски щати.
Изглежда, че този въпрос не е кардинален за водачите на Куба и Венецуела, връзките сред които могат да бъдат характеризирани като приятелски. Кой би трябвало да бъде водач и кой да бъде официално управителен, за тях това е по-скоро тактически въпрос.
За положителното на идеята би било още по-добре, в случай че алиансът се води от Венецуела, защото Куба, както сподели починалият Фидел Кастро, е „ кост в гърлото на американския империализъм “. И тези страни с леви президенти, които биха желали да застанат под знамето на нов съюз, могат рефлексивно да забавят решението си, в случай че Куба стане фиктивен водач.
Факт е, че Куба, дълготраен съдружник на Съюз на съветските социалистически републики и Русия, е извънредно токсична за Съединените щати и евентуалните членове на бъдещия блок по тактически аргументи към момента може да се опасяват от репресии от страна на Съединените щати.
Консолидационни платформи
Съвсем ясно е, че в напълно близко бъдеще би трябвало да се чакат реципрочните стъпки от Вашингтон. Той ще се опита да разедини латиноамериканската левица и да попречи на възобновяването на интеграцията на латиноамериканските страни в антиамерикански блокове, каквито в действителност бяха Съюзът на южноамериканските народи (Unión de Naciones Suramericanas - UNASUR), основан през 2004 година и Боливарският алианс за народите на нашата Америка (Alianza Bolivariana para los Pueblos de Nuestra América - ALBA), основан през 2004 година по самодейност на Уго Чавес и Фидел Кастро.
В момента UNASUR и ALBA са доста слаби. При новите условия тези районни асоциации имат вероятност да се съживят и да получат нов мирис под формата на блока, за който приказва Николас Мадуро. Поне могат да му станат естрада.
Американските опити да вбият чеп сред националните прояви на левите хрумвания в района са забележими от дълго време. Либералната преса поддържа тезата, че лявото придвижване в Латинска Америка в никакъв случай не е било хомогенно и въз основа на това, споделят те, още повече няма еднородност на лявото даже в този момент.
Зад тези мощно спорни тези ясно се вижда желанието на Съединени американски щати да попречат не просто на интеграцията на левите придвижвания, само че и да изключат по-голямата възможност Куба, Венецуела и Никарагуа да поемат ролята на на практика водачи на лявото придвижване в континента, както може да се види от предишното.
Не ме разочаровай, Русия!
Специалната интервенция, стартирана от Русия в Украйна, която всъщност е нашата въоръжена битка против генералната сатанинска общественост на глобалистите, ръководена от Вашингтон, се трансформира в мощен катализатор за смяна в целия свят.
И другари, и врагове на Русия схващат, че светът в никакъв случай повече няма да бъде същият, какъвто беше преди 24 февруари 2022 година Русия не може да провали упованията на тази част от човечеството, която гледа на Русия като на избавител от западния свят и всички ужасни неща, които той носи със себе си. Затова СВО се уголемява. Сега в Латинска Америка.
Превод: Европейски Съюз
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ