Ердоган – изграждането на султаната
Президентът на Турция Реджеп Ердоган е направил повече за оформянето на Турция, в сравнение с всеки различен водач, откогато Мустафа Кемал Ататюрк, именитият водач, основава турската република през 1923 година, написа Терънс Минтнер в „ Джерусалем пост”.
Ататюрк, който е първият президент на страната от 1923 до 1938 година, работи неуморно, с цел да сложи Турция на световна, ориентирана на Запад траектория. За тази цел той оказа помощ за премахването на османския султанат, отделя светските закони от шариата (ислямското право) и даже не разрешава потреблението на забрадки от дамите на публични места измежду редица други „ модернизиращи” промени.
Ердоган към Съединени американски щати: Не сте получавали османски пестник
Ердоган: Който се изпречи на пътя ни, ще бъде погубен
Ердоган встъпи в служба, Турция е президентска република
И до момента в който въздействието на Ататюрк към момента наподобява е огромно в цялата страна - портретът му стои в доста магазини и заведения за хранене, като един всесилен татко, който следи потомството си - става все по-ясно, че Ердоган лишава неговото завещание.
64-годишният президент се нарежда като притежател на нова турска еднаквост, по-тясно обвързвана с османското минало и ислямското завещание. Това също е еднаквост, която наподобява е основана на едноличната мощ на владетеля.
Ердоган непрекъснато консолидира политическа власт, откогато стана министър председател през 2003 година След като извършва тази служба в продължение на 11 години, той стана президент –пост, който ще заема най-малко до 2023 година, а може би и по-късно.
Неуспешният опит за прелом от 2016 година му даде опция за нова смяна, с която трансформира Турция от парламентарна в президентска република, в която даже няма пост министър председател.
Така Ердоган към този момент може директно да назначава висшите държавни чиновници, да се намесва в правната система на страната и да афишира изключително състояние.
Застъпниците на демокрацията показаха угриженост, че Турция бързо се трансформира в тирания. И до момента в който остро подлагаха на критика по-очевидните властови придобивки на президента, те в огромна степен подцениха по-фините му тактики.
Една такава тактика е популяризирането от Ердоган на всичко османско.
Например той обществено пази Абдулхамид II, който ръководи империята от 1876 до 1909 година Въпреки че доста историци, както и турски републиканци при Ататюрк, гледат на последния султан като на нечовечен диктатор.
По време на протест по-рано тази година той разказа Абдулхамид II като „ една от най-важните, най-визионерски и най-стратегически мислещите персони, които са поставили своите печати през последните 150 години на нашата държава”.
Не е изненадващо, че хитов ефирен сериал изобразява Абдулхамид ІІ като почетен и благоверен държател, който се изправя против опустошителни европейски колониални сили. Убеден в даденото от Аллах право да ръководи, той също по този начин се опълчва на демократичните министри, които го приканват да реализира демократични промени. Ердоган счита, че е от значително значение сериалът да се гледа от турската юноша.
Възхвалявайки славата на Османската империя, турският президент може да се пробва да затегне властта си върху поляризираната нация, като се допира до носталгията ѝ към предишното.
Фади Хакура, специалист по турската вътрешна политика в лондонския мозъчен концерн „ Чатъм Хаус” показва, че османизмът е опрощение за неоислямистките и турските националистически упоритости на Ердоган.
„ Има преуспяване на „ османо-манията” във филми, телевизионни сериали, заведения за хранене, предлагащи османски ястия и образователни програми”, изяснява Хакура. „ Но турците не могат да дефинират какво е османското минало. Извън построяването на империя, османизмът е сложен за формулиране”.
Например османлиите заимстват от разнообразни култури - лирика от персите, архитектура от гърците и идея за война от европейците. Те са всъщност космополитни в метода си, само че тяхната отвореност към непознато въздействие не се прави оценка в актуалната националистическа изразителност.
Хакури е безапелационен: „ Ердоган наподобява по-целенасочен да отхвърли културното завещание на Турция, с цел да преследва националистическия, комерсиалния и нео-ислямисткия си дневен ред”.
Синан Юлген, специалист по турските каузи в центъра „ Карнеги” в Брюксел, счита, че „ Ердоган вижда себе си и своето политическо придвижване като продължение на пред-републиканската османска история.”
„ Акцентът е върху всички триумфи на османските времена. Вземете да вземем за пример хитовият ефирен сериал за султан Абдулхамид II. По време на ръководството му Османската империя е изгубила три четвърти от своята територия в Източна Европа, само че нищо от това не е взето поради. Този тип изразителност и символика за османската популярност резонира измежду гласоподавателите на Ердоган”, регистрира Юлген.
„ Османо-манията” затова наподобява е ориентирана към активизиране и подсилване на поддръжката за Ердоган. Как той би могъл да затвърди престижа си оттатък своята база е отворен въпрос. Едно нещо обаче е несъмнено – „ Османо-манията” прави добра телевизия в страна, чието настояще от ден на ден се преплита с предишното.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Ататюрк, който е първият президент на страната от 1923 до 1938 година, работи неуморно, с цел да сложи Турция на световна, ориентирана на Запад траектория. За тази цел той оказа помощ за премахването на османския султанат, отделя светските закони от шариата (ислямското право) и даже не разрешава потреблението на забрадки от дамите на публични места измежду редица други „ модернизиращи” промени.
Ердоган към Съединени американски щати: Не сте получавали османски пестник
Ердоган: Който се изпречи на пътя ни, ще бъде погубен
Ердоган встъпи в служба, Турция е президентска република
И до момента в който въздействието на Ататюрк към момента наподобява е огромно в цялата страна - портретът му стои в доста магазини и заведения за хранене, като един всесилен татко, който следи потомството си - става все по-ясно, че Ердоган лишава неговото завещание.
64-годишният президент се нарежда като притежател на нова турска еднаквост, по-тясно обвързвана с османското минало и ислямското завещание. Това също е еднаквост, която наподобява е основана на едноличната мощ на владетеля.
Ердоган непрекъснато консолидира политическа власт, откогато стана министър председател през 2003 година След като извършва тази служба в продължение на 11 години, той стана президент –пост, който ще заема най-малко до 2023 година, а може би и по-късно.
Неуспешният опит за прелом от 2016 година му даде опция за нова смяна, с която трансформира Турция от парламентарна в президентска република, в която даже няма пост министър председател.
Така Ердоган към този момент може директно да назначава висшите държавни чиновници, да се намесва в правната система на страната и да афишира изключително състояние.
Застъпниците на демокрацията показаха угриженост, че Турция бързо се трансформира в тирания. И до момента в който остро подлагаха на критика по-очевидните властови придобивки на президента, те в огромна степен подцениха по-фините му тактики.
Една такава тактика е популяризирането от Ердоган на всичко османско.
Например той обществено пази Абдулхамид II, който ръководи империята от 1876 до 1909 година Въпреки че доста историци, както и турски републиканци при Ататюрк, гледат на последния султан като на нечовечен диктатор.
По време на протест по-рано тази година той разказа Абдулхамид II като „ една от най-важните, най-визионерски и най-стратегически мислещите персони, които са поставили своите печати през последните 150 години на нашата държава”.
Не е изненадващо, че хитов ефирен сериал изобразява Абдулхамид ІІ като почетен и благоверен държател, който се изправя против опустошителни европейски колониални сили. Убеден в даденото от Аллах право да ръководи, той също по този начин се опълчва на демократичните министри, които го приканват да реализира демократични промени. Ердоган счита, че е от значително значение сериалът да се гледа от турската юноша.
Възхвалявайки славата на Османската империя, турският президент може да се пробва да затегне властта си върху поляризираната нация, като се допира до носталгията ѝ към предишното.
Фади Хакура, специалист по турската вътрешна политика в лондонския мозъчен концерн „ Чатъм Хаус” показва, че османизмът е опрощение за неоислямистките и турските националистически упоритости на Ердоган.
„ Има преуспяване на „ османо-манията” във филми, телевизионни сериали, заведения за хранене, предлагащи османски ястия и образователни програми”, изяснява Хакура. „ Но турците не могат да дефинират какво е османското минало. Извън построяването на империя, османизмът е сложен за формулиране”.
Например османлиите заимстват от разнообразни култури - лирика от персите, архитектура от гърците и идея за война от европейците. Те са всъщност космополитни в метода си, само че тяхната отвореност към непознато въздействие не се прави оценка в актуалната националистическа изразителност.
Хакури е безапелационен: „ Ердоган наподобява по-целенасочен да отхвърли културното завещание на Турция, с цел да преследва националистическия, комерсиалния и нео-ислямисткия си дневен ред”.
Синан Юлген, специалист по турските каузи в центъра „ Карнеги” в Брюксел, счита, че „ Ердоган вижда себе си и своето политическо придвижване като продължение на пред-републиканската османска история.”
„ Акцентът е върху всички триумфи на османските времена. Вземете да вземем за пример хитовият ефирен сериал за султан Абдулхамид II. По време на ръководството му Османската империя е изгубила три четвърти от своята територия в Източна Европа, само че нищо от това не е взето поради. Този тип изразителност и символика за османската популярност резонира измежду гласоподавателите на Ердоган”, регистрира Юлген.
„ Османо-манията” затова наподобява е ориентирана към активизиране и подсилване на поддръжката за Ердоган. Как той би могъл да затвърди престижа си оттатък своята база е отворен въпрос. Едно нещо обаче е несъмнено – „ Османо-манията” прави добра телевизия в страна, чието настояще от ден на ден се преплита с предишното.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ