Джими Картър - президентът, чието управление бе белязано от кризата с американските заложници в Иран
Президентът на Съединени американски щати и притежател на Нобелова премия за мир Джими Картър, който умря през вчерашния ден на 100-годишна възраст, заемаше особено място в американския политически пейзаж, засенчен от рецесията с американските заложници в Иран, която беляза края на единствения му мандат.
След като през 1981 година той отстъпи властта след тежкото си проваляне на изборите в Съединени американски щати от републиканеца Роналд Рейгън, демократът Картър, постоянно осмиван за грешките си и за огромната си доверчивост, както биха споделили многочислените му критици, дълго време беше парий в личната си партия, което го направи цел за карикатуристите.
Повече от три десетилетия след отдръпването му от Белия дом обаче Картър последователно се обрисува един по-нюансиран облик. Това стана с помощта на единомислещо приетата му работа като някогашен президент, по този начин и на преоценката на някои от достиженията му през сложния интервал, през който то управляваше, преди всичко споразуменията мир сред Израел и Египет.
Представител на новото потомство американски мъже от Юга, по-толерантни и по-прогресивни по расовите въпроси, Джими Картър ще бъде запомнен и като американския президент, който сложи отбраната на правата на индивида в центъра на своята дипломация.
Снимка: Българска телеграфна агенция
Този благоверен баптист с нетипична кариера - от морски офицер до предприемач, и от притежател на фамилна плантация за фъстъци до президент - зае президентския пост в Америка, към момента белязана от аферата „ Уотъргейт “, която принуди президента Никсън да подаде оставка.
„ Аз съм южняк и американец “, споделя Картър, който е съвсем чужд на националната политическа сцена, когато се включва в първичните избори на Демократическата партия за президентските избори през 1976 година
Неговото встъпване в служба беше много обещаващо за лагера на демократите, които направляваха Конгреса и Белия дом за първи път от 1968 година насам.
Първите две години стартираха сполучливо, като рейтингите на известност на Картър бяха по-високи от тези на Роналд Рейгън или Барак Обама на същия стадий от мандата им. Той убеди Сената да ратифицира договорите за Панамския канал през 1978 година и ускори позициите на Съединени американски щати на интернационалната сцена.
Еуфорията обаче последователно отшумя и грешките взеха връх на фона на втората петролна рецесия през 1979 година Един кадър от тези „ години на Картър “ ще остане жив в паметта: дългите опашки от водачи, които бързат из цялата страна, с цел да заредят гориво, страхувайки се от недостиг.
През юли 1979 година Джими Картър прави телевизионно послание онлайн, което съперниците му назовават „ тирада на уязвимост “ и което съгласно тях обобщава главните черти на един доверчив, скептичен и слаб човек.
В едно само послание той цитира обстойно и нашироко някои от отправените към него рецензии за неналичието на водачество или визия. Вземайки за насочна точка енергийната рецесия, той уголемява обсега на забележките си, с цел да спомене една „ съвсем невидима опасност “ за американската народна власт - „ рецесията на доверието “. „ Симптомите на тази рецесия на американския дух са на всички места “, споделя той с изключително тъмен звук.
Краят на неговия мандат беше помрачен от иранския призрачен сън: в продължение на 444 дни към петдесет американци бяха арестувани, откакто радикални ислямисти щурмуваха посолството на Съединени американски щати в Техеран.
През април 1980 година военна интервенция с хеликоптери, която е проведена, с цел да ги освободи, приключва с цялостен неуспех. Заложниците са освободени на 20 януари 1981 година, в деня на встъпването в служба на президента Роналд Рейгън.
След провалянето личната му партия желае да не помни тези сложни години. Президентството на Картър е последвано от три мандата на републиканците (Роналд Рейгън, по-късно Джордж Буш - старши). И до през днешния ден малко на брой водачи на Демократическата партия загатват неговото завещание.
Снимка: Българска телеграфна агенция
В уравновесената си биография на Джими Картър историкът Джулиан Зелизър, професор в Принстънския университет, акцентира всички „ извънредно сложни “ условия, с които Картър се сблъскал и които биха сложили „ всеки президент “ в мъчно състояние.
Той обаче също по този начин акцентира компликациите, които този „ дилетант в политиката “ е имал при адаптирането си към властта. За 39-ия президент на Съединени американски щати „ да бъдеш външен човек във Вашингтон се оказа по едно и също време благословия и проклинание, опция и задължение “, написа той.
Подиграван поради нерешителността си в Белия дом, Джими Картър се оказа мощен в способността си да влезе в новото си амплоа след напускането на американската столица. Дотолкова, че той с неговата необятна, заразителна усмивка постоянно е именуван, не без подигравка, „ най-хубавият някогашен президент “ в историята на Съединени американски щати.
Когато напусна поста си през януари 1981 година на 56-годишна възраст, Картър, който е буен бранител на демокрацията и обществената правдивост, стартира нова глава в живота си с неподправена сила.
Начело на основания от него „ Център Картър “ в Атланта той следи десетки избори по целия свят. Неуморен странник, той може да бъде забелязан на всички места: в Мексико, Перу, Никарагуа и Източен Тимор. В Хаити, Кипър и Северна Корея той предлага услугите си на благосклонност и е неотклонен запалянко, даже в случай че резултатите от време на време са противоречиви.
През 2002 година Картър е почетен с Нобелова премия за мир за „ десетилетните си неуморни старания за поощряване на мирното разрешаване на интернационалните спорове и за развиването на демокрацията и правата на индивида “.
През август 2015 година Джими Картър стартира лъчетерапия за лекуване на тумори в мозъка си.
По този мотив той обобщава своята изключителна кариера с елементарни думи: „ Президентството, несъмнено, беше върхът на моята политическа кариера [...], само че животът ми след напускането на Белия дом в персонален проект беше по-пълноценен “.
По време на празненство при започване на ноември в баптистката си черква в дребния град Плейнс, щата Джорджия, където е роден и е живял през по-голямата част от живота си, той си спомня за този епизод с огромно успокоение и малко комизъм.
„ Мислех си, несъмнено, че ще умра доста бързо. Молех се. Не помолих Бог да ми разреши да пребивавам по-дълго, само че го помолих да ми даде почтено държание пред лицето на гибелта. И осъзнах, че съм изцяло преклонен пред лицето на гибелта “.
Снимка: Българска телеграфна агенция
Снимка: Българска телеграфна агенция
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
След като през 1981 година той отстъпи властта след тежкото си проваляне на изборите в Съединени американски щати от републиканеца Роналд Рейгън, демократът Картър, постоянно осмиван за грешките си и за огромната си доверчивост, както биха споделили многочислените му критици, дълго време беше парий в личната си партия, което го направи цел за карикатуристите.
Повече от три десетилетия след отдръпването му от Белия дом обаче Картър последователно се обрисува един по-нюансиран облик. Това стана с помощта на единомислещо приетата му работа като някогашен президент, по този начин и на преоценката на някои от достиженията му през сложния интервал, през който то управляваше, преди всичко споразуменията мир сред Израел и Египет.
Представител на новото потомство американски мъже от Юга, по-толерантни и по-прогресивни по расовите въпроси, Джими Картър ще бъде запомнен и като американския президент, който сложи отбраната на правата на индивида в центъра на своята дипломация.
Снимка: Българска телеграфна агенция
Този благоверен баптист с нетипична кариера - от морски офицер до предприемач, и от притежател на фамилна плантация за фъстъци до президент - зае президентския пост в Америка, към момента белязана от аферата „ Уотъргейт “, която принуди президента Никсън да подаде оставка.
„ Аз съм южняк и американец “, споделя Картър, който е съвсем чужд на националната политическа сцена, когато се включва в първичните избори на Демократическата партия за президентските избори през 1976 година
Неговото встъпване в служба беше много обещаващо за лагера на демократите, които направляваха Конгреса и Белия дом за първи път от 1968 година насам.
Първите две години стартираха сполучливо, като рейтингите на известност на Картър бяха по-високи от тези на Роналд Рейгън или Барак Обама на същия стадий от мандата им. Той убеди Сената да ратифицира договорите за Панамския канал през 1978 година и ускори позициите на Съединени американски щати на интернационалната сцена.
Еуфорията обаче последователно отшумя и грешките взеха връх на фона на втората петролна рецесия през 1979 година Един кадър от тези „ години на Картър “ ще остане жив в паметта: дългите опашки от водачи, които бързат из цялата страна, с цел да заредят гориво, страхувайки се от недостиг.
През юли 1979 година Джими Картър прави телевизионно послание онлайн, което съперниците му назовават „ тирада на уязвимост “ и което съгласно тях обобщава главните черти на един доверчив, скептичен и слаб човек.
В едно само послание той цитира обстойно и нашироко някои от отправените към него рецензии за неналичието на водачество или визия. Вземайки за насочна точка енергийната рецесия, той уголемява обсега на забележките си, с цел да спомене една „ съвсем невидима опасност “ за американската народна власт - „ рецесията на доверието “. „ Симптомите на тази рецесия на американския дух са на всички места “, споделя той с изключително тъмен звук.
Краят на неговия мандат беше помрачен от иранския призрачен сън: в продължение на 444 дни към петдесет американци бяха арестувани, откакто радикални ислямисти щурмуваха посолството на Съединени американски щати в Техеран.
През април 1980 година военна интервенция с хеликоптери, която е проведена, с цел да ги освободи, приключва с цялостен неуспех. Заложниците са освободени на 20 януари 1981 година, в деня на встъпването в служба на президента Роналд Рейгън.
След провалянето личната му партия желае да не помни тези сложни години. Президентството на Картър е последвано от три мандата на републиканците (Роналд Рейгън, по-късно Джордж Буш - старши). И до през днешния ден малко на брой водачи на Демократическата партия загатват неговото завещание.
Снимка: Българска телеграфна агенция
В уравновесената си биография на Джими Картър историкът Джулиан Зелизър, професор в Принстънския университет, акцентира всички „ извънредно сложни “ условия, с които Картър се сблъскал и които биха сложили „ всеки президент “ в мъчно състояние.
Той обаче също по този начин акцентира компликациите, които този „ дилетант в политиката “ е имал при адаптирането си към властта. За 39-ия президент на Съединени американски щати „ да бъдеш външен човек във Вашингтон се оказа по едно и също време благословия и проклинание, опция и задължение “, написа той.
Подиграван поради нерешителността си в Белия дом, Джими Картър се оказа мощен в способността си да влезе в новото си амплоа след напускането на американската столица. Дотолкова, че той с неговата необятна, заразителна усмивка постоянно е именуван, не без подигравка, „ най-хубавият някогашен президент “ в историята на Съединени американски щати.
Когато напусна поста си през януари 1981 година на 56-годишна възраст, Картър, който е буен бранител на демокрацията и обществената правдивост, стартира нова глава в живота си с неподправена сила.
Начело на основания от него „ Център Картър “ в Атланта той следи десетки избори по целия свят. Неуморен странник, той може да бъде забелязан на всички места: в Мексико, Перу, Никарагуа и Източен Тимор. В Хаити, Кипър и Северна Корея той предлага услугите си на благосклонност и е неотклонен запалянко, даже в случай че резултатите от време на време са противоречиви.
През 2002 година Картър е почетен с Нобелова премия за мир за „ десетилетните си неуморни старания за поощряване на мирното разрешаване на интернационалните спорове и за развиването на демокрацията и правата на индивида “.
През август 2015 година Джими Картър стартира лъчетерапия за лекуване на тумори в мозъка си.
По този мотив той обобщава своята изключителна кариера с елементарни думи: „ Президентството, несъмнено, беше върхът на моята политическа кариера [...], само че животът ми след напускането на Белия дом в персонален проект беше по-пълноценен “.
По време на празненство при започване на ноември в баптистката си черква в дребния град Плейнс, щата Джорджия, където е роден и е живял през по-голямата част от живота си, той си спомня за този епизод с огромно успокоение и малко комизъм.
„ Мислех си, несъмнено, че ще умра доста бързо. Молех се. Не помолих Бог да ми разреши да пребивавам по-дълго, само че го помолих да ми даде почтено държание пред лицето на гибелта. И осъзнах, че съм изцяло преклонен пред лицето на гибелта “.
Снимка: Българска телеграфна агенция
Снимка: Българска телеграфна агенция
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ