Тръмп е уверен, че ще направи сделка с Куба. Ще падне ли десетилетния комунистически режим в Острова на свободата?
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи, че е убеден в постигането на договорка с Куба, като направи коментара си на борда на президентския аероплан „ Еър форс уан “ по време на пътешестване от Вашингтон към Флорида. Изявлението идва единствено ден откакто той насочи остра опасност за налагане на мита върху всички страни, които не престават да доставят нефт на островната страна – ход, който в допълнение ускорява икономическия и енергиен напън върху Хавана.
Тръмп повтори обществено апела си Куба да стартира директни договаряния със Съединените щати, като акцентира, че Вашингтон не цели филантропична злополука, само че няма да отстъпи от тактиката си на оптимален напън.
По думите му обстановката в Куба е „ извънредно неприятна “ – страната е без финансови запаси, без постоянни доставки на нефт и без външната поддръжка, на която дълго време разчиташе.
Американският президент намерено съобщи, че кубинската стопанска система е съществувала с помощта на венецуелски пари и енергийни доставки, които към този момент няма да бъдат налични.
Действително, през 2025 година Венецуела беше най-големият снабдител на нефт за Куба, осигурявайки към една трета от дневните ѝ потребности. Тези доставки обаче започнаха да се срутват още след стягането на американската обсада, а окончателният удар пристигна след ареста на президента Николас Мадуро при специфична военна интервенция в Каракас и последвалото му извеждане в Съединени американски щати за правосъдно гонене по обвинявания в наркотрафик.
С отслабването на венецуелския режим Куба загуби най-важния си стратегически енергиен съдружник.
На този декор под опасност се оказват и останалите канали за доставяне. Ройтерс заяви извънредно още през януари, че Мексико – различен основен снабдител на нефт за Куба – съществено обмисля дали да продължи доставките, опасявайки се от ответни ограничения от страна на Вашингтон.
Ако Мексико се отдръпна, Хавана ще бъде изправена пред съвсем цялостна енергийна изолираност, което би имало пагубни последствия за стопанската система, промишлеността и всекидневието на популацията.
Политиката на Съединени американски щати по отношение на Куба се вписва в дългогодишния подтекст на борба, продължаваща към този момент повече от шест десетилетия. Въпреки това Тръмп ясно дава да се разбере, че актуалният миг е друг.
По думите на негови поддръжници Вашингтон в продължение на 66 години не е съумял да „ се оправи “ с едвам осем милиона кубинци точно поради външната поддръжка, която режимът в Хавана получава от Русия и Китай.
С отслабването на тези геополитически връзки и с спирането на енергийните потоци от Латинска Америка, съгласно тази логичност е настъпил моментът за дефинитивно икономическо изкривяване на режима.
Критиците на кубинското държавно управление дефинират системата като тежък тоталитарен режим, който оцелява не с помощта на икономическа жизненост, а посредством репресии и външна поддръжка.
Според тях сегашният напън цели не толкоз заличаване на страната, колкото банкрут на ръководещия хайлайф и принуждаването му да седне на масата за договаряния. От своя страна Хавана обичайно отхвърля сходни изказвания, обвинявайки Съединени американски щати в икономическа война и групово наказване над популацията.
Изявленията на Тръмп ясно демонстрират, че администрацията му вижда Куба като уязвима и притисната до стената. Дали това ще докара до договорка или до още по-дълбока рецесия, следва да се види. Едно обаче е несъмнено – борбата за петрола и външната поддръжка се трансформира в основния фронт, на който ще се взема решение бъдещето на кубинския режим.
