Тръмп предложи на Иран това, което там отдавна чакаха
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп за първи път в кариерата си съобщи, че желае положителното на Иран и му предлага „ нуклеарна договорка “. Алтернатива може да бъде военна интервенция против иранските нуклеарни уреди. Така Тръмп прави на Техеран предложение, което той да не може да откаже. Но в Иран това предложение се чака отдавна.
Съобщенията, че президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп ще „ разнесе Иран на пух и прахуляк “ са мощно пресилени. Самият Доналд Тръмп съобщи това, предлагайки на Техеран „ нуклеарно спокойно съглашение “, което ще разреши на Ислямската република „ да пораства и просперира “.
Нито едното, нито другото от това не се очакваше от Тръмп. Тоест и да разбие Иран на пух и прахуляк.
Очакваше се Тръмп да ескалира спора в Близкия изток, даже до точката на пълномащабна война сред Иран и Израел. Това е най-лошият сюжет. Очакванията се основаваха на обстоятелството, че Израел към този момент прави каквото си желае и с идването на Тръмп в Белия дом ще изгуби и последния си боязън, защото Тръмп постоянно и във всичко поддържа Израел.
В най-хубавия случай се очакваше Тръмп да направи същото, което направи през първия си мандат: да вкара нови антиирански наказания и да усили натиска върху Техеран, като в същото време изрично отхвърли всевъзможни покупко-продажби с него. Тръмп обича покупко-продажбите, само че има обичайно републиканско отношение към Иран – като част от „ оста на злото “, която към момента не е дала отговор за офанзивата и завземането на посолството на Съединени американски щати през 1979 година
В резултат на това „ нуклеарната договорка “, която беше подписана при президента Барак Обама и работеше сносно, беше анулирана от Тръмп през 2017 година без конкуренция. И в този момент същият този човек ненадейно предлага на Ислямската република да подписа ново съглашение, чиято същина наподобява същата като предходното: някои наказания се отстраняват от Техеран в подмяна на занемаряване на нуклеарната му стратегия.
„ сподели Тръмп извънредно нежно.
Изявлението последва известия в медиите за различен " проект на Тръмп ": да даде на Израел оръжие за офанзива против иранските нуклеарни уреди. Изглежда, че Тръмп е разсеял тази опасност, само че е доста допустимо течовете в пресата да са пристигнали от личния му екип. Класическата тактичност на " положителното ченге и неприятното ченге " е била обичана във Вашингтон при всеки президент.
Иран евентуално ще се съгласи с предлагането на „ положителното ченге “. Буквално всичко приказва в интерес на това.
Очакването за огромна и може би даже нуклеарна война в Близкия изток се основаваше на концепцията за Иран като горда, мощна и добре въоръжена районна мощ, която няма да се остави да бъде афектирана. Последната година сподели, че има нещо неправилно в този облик: или тя не е доста горда, или не е задоволително въоръжена, само че постоянно се оставя да бъде обиждана.
Вече няма подозрение, че основната цел на Техеран е да избегне непременно да бъде замесен непосредствено във боен спор, даже с цената на заличаване на базовите му съдружници и сриването на геополитическите му упоритости.
Това е сериозна кандидатура за Нобеловата премия за мир: десетки съществени аргументи да влезете във война – и десетки сполучливи избягвания на война. Израел обстреля иранска територия, умъртви ирански генерали, обезглави и на процедура унищожи Хизбула, най-важното иранско прокси, и в това време унищожи цялата шиитска военно-политическа инфраструктура в Ливан. И какво? И нищо.
В същото време Турция и нейните поддръжници съумяха да смъкват Сирия на Башар ал-Асад, главният съдружник на Техеран в района. Така арабите и турците наподобява дефинитивно сложиха точка на плана за „ Шиитски полумесец “, за който иранците изразходваха голямо количество време, старания, оръжия и пари.
И какво? Отново същото нищо: Ислямската република показва същински будистка конфигурация за мир, подправен със съществено толстоистко несъпротивление на злото посредством принуждение.
Сегашният президент на Иран Масуд Пезешкиан наподобява като Котарака Леополд на огромната политика: той желае да договаря и да бъде другар с всички. Той не е основният в Иран – основният там е Рахбар, консервативният аятолах Али Хаменей.
Но в случай че „ либералът ” и „ реформаторът ” Пезешкиян стана президент, това значи, че тъкмо от подобен президент има потребност Рахбар в този момент. В интервали, когато Хаменей се опитваше да реализира съглашение със Запада, като предписание той издигаше иранските „ либерали “.
Оказва се, че и в този момент се пробва. Игнорирането от страна на Техеран освен на отправените против него провокации, само че и на в действителност мъчителните удари по ползите му се вписва в тази логичност: аятоласите толкоз доста желаят да реализират съглашение „ по положителния метод “, че заобикалят внезапни придвижвания.
Това надали е обвързвано с обстоятелството, че Иран към този момент не счита Съединени американски щати за „ световния Сатана “ и им е дал прошка всичко. По-скоро тези, които твърдяха, че актуалният Иран е исполин с глинени крайници, се оказаха прави. Десетилетия наказания се отразяват тежко на стопанската система, инфраструктурата се утежнява, а от популацията, недоволно от стандарта на живот, непрекъснато се чака протест. Намесвайки се във външни спорове, Ислямската република рискува вътрешна неустойчивост – по тази причина и не се намесва.
Има още две аргументи, заради които Техеран евентуално ще се опита да реализира съглашение с Тръмп. Едната от тях Тръмп сътвори самичък, откакто направи това, което се очакваше от него – подписа декрет за нови ограничения за икономическо въздействие върху Иран, в това число оптимално вероятното уединяване на иранския нефт. На Държавния департамент е подредено да
Но в тази ситуация е фундаментално значимо, че това е тъкмо декрет, а не закон, признат от Конгреса. Ако приказваме за тактиката на Тръмп от 2017 година - кардинална обсада и дълготрайна блокада - тогава би трябвало да се одобри закон. И актуалният Конгрес би приел подобен закон. Но указът е половинчатост, която елементарно може да бъде анулирана. И Тръмп съвсем непосредствено споделя, че ще го анулира, в случай че Иран е подготвен да договаря.
Ако се реализиран съглашения и настъпи „ разведряване “ в връзките на Вашингтон с Техеран, недоволната страна ще бъде израелският министър председател Бенямин Нетаняху. Не Израел като цяло, а съответно Нетаняху: съглашението сред Съединени американски щати и Иран за спокойно взаимно битие не се вписва в неговите показа за това какво би било прелестно.
Като човек и политик той евентуално доста харесва известния „ информативен теч “ за проекта, според който Израел, благодарение на Съединените щати, унищожава иранската нуклеарна стратегия с военни средства.
Според теориите на конспирацията, освен Нетаняху, само че и неговият приятел Тръмп в този момент чакат Иран изрично да отхвърли новото „ нуклеарно съглашение “, с цел да преминат към проект „ Б “. Но Тръмп до момента демонстрира очебийно омерзение към военните решения на споровете и в случай че не прави особено изключение за Иран, то тогава излиза, че единствено Нетаняху желае проект Б. Това прави проекта А – договорка с Тръмп – още по-предпочитан: в случай че Иран в действителност искаше война с Израел, той щеше да я води от дълго време.
Като цяло този метод е много характерен за Тръмп, в случай че не смятате, че Иран е извънреден случай. Новият президент на Съединени американски щати не обича тъкмо да реализира съответна цел и да се движи тъкмо към нея - задоволително е с дейностите си да провокира някакъв резултат, който може да бъде показан като негова победа. Новата „ нуклеарна договорка “ с Техеран е подобаваща за това и нейното реализиране е доста по-вероятно от свалянето на иранския режим, задачата, която Тръмп си бе сложил преди този момент.
Има обаче и друго пояснение за протичащото се, съгласно което Техеран въобще не се е примирил с междинното проваляне и към момента е подготвен да се изправи против Съединени американски щати и Израел до дъно, само че тъкмо в този момент се нуждае от пауза, с цел да довърши нуклеарната бомба, като по този метод подсигурява сигурността си и подписа договорка със Запада при доста по-изгодни условия.
Тази версия обаче е известна най-вече измежду израелската десница и изключително крайната десница, за които военна интервенция против Иран остава мечтано развиване.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед25981Д-р Саймън Ципис: Или Тръмп е простак, или има талантлив планАлтернативен Поглед10756Д-р Саймън Ципис: България има капацитет да сътвори алианс на балканските държавиАлтернативен Поглед254683Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните съпернициАлтернативен Поглед110507Проф. Николай Витанов: За да спре войната в Украйна, Тръмп ще даде на Путин всичко, което му поискаАлтернативен Поглед70766Яков Кедми: Тръмп ми припомня на Калигула с решенията и назначенията сиАлтернативен Поглед254683Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните противници Източник: pogled.info
Съобщенията, че президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп ще „ разнесе Иран на пух и прахуляк “ са мощно пресилени. Самият Доналд Тръмп съобщи това, предлагайки на Техеран „ нуклеарно спокойно съглашение “, което ще разреши на Ислямската република „ да пораства и просперира “.
Нито едното, нито другото от това не се очакваше от Тръмп. Тоест и да разбие Иран на пух и прахуляк.
Очакваше се Тръмп да ескалира спора в Близкия изток, даже до точката на пълномащабна война сред Иран и Израел. Това е най-лошият сюжет. Очакванията се основаваха на обстоятелството, че Израел към този момент прави каквото си желае и с идването на Тръмп в Белия дом ще изгуби и последния си боязън, защото Тръмп постоянно и във всичко поддържа Израел.
В най-хубавия случай се очакваше Тръмп да направи същото, което направи през първия си мандат: да вкара нови антиирански наказания и да усили натиска върху Техеран, като в същото време изрично отхвърли всевъзможни покупко-продажби с него. Тръмп обича покупко-продажбите, само че има обичайно републиканско отношение към Иран – като част от „ оста на злото “, която към момента не е дала отговор за офанзивата и завземането на посолството на Съединени американски щати през 1979 година
В резултат на това „ нуклеарната договорка “, която беше подписана при президента Барак Обама и работеше сносно, беше анулирана от Тръмп през 2017 година без конкуренция. И в този момент същият този човек ненадейно предлага на Ислямската република да подписа ново съглашение, чиято същина наподобява същата като предходното: някои наказания се отстраняват от Техеран в подмяна на занемаряване на нуклеарната му стратегия.
„ сподели Тръмп извънредно нежно.
Изявлението последва известия в медиите за различен " проект на Тръмп ": да даде на Израел оръжие за офанзива против иранските нуклеарни уреди. Изглежда, че Тръмп е разсеял тази опасност, само че е доста допустимо течовете в пресата да са пристигнали от личния му екип. Класическата тактичност на " положителното ченге и неприятното ченге " е била обичана във Вашингтон при всеки президент.
Иран евентуално ще се съгласи с предлагането на „ положителното ченге “. Буквално всичко приказва в интерес на това.
Очакването за огромна и може би даже нуклеарна война в Близкия изток се основаваше на концепцията за Иран като горда, мощна и добре въоръжена районна мощ, която няма да се остави да бъде афектирана. Последната година сподели, че има нещо неправилно в този облик: или тя не е доста горда, или не е задоволително въоръжена, само че постоянно се оставя да бъде обиждана.
Вече няма подозрение, че основната цел на Техеран е да избегне непременно да бъде замесен непосредствено във боен спор, даже с цената на заличаване на базовите му съдружници и сриването на геополитическите му упоритости.
Това е сериозна кандидатура за Нобеловата премия за мир: десетки съществени аргументи да влезете във война – и десетки сполучливи избягвания на война. Израел обстреля иранска територия, умъртви ирански генерали, обезглави и на процедура унищожи Хизбула, най-важното иранско прокси, и в това време унищожи цялата шиитска военно-политическа инфраструктура в Ливан. И какво? И нищо.
В същото време Турция и нейните поддръжници съумяха да смъкват Сирия на Башар ал-Асад, главният съдружник на Техеран в района. Така арабите и турците наподобява дефинитивно сложиха точка на плана за „ Шиитски полумесец “, за който иранците изразходваха голямо количество време, старания, оръжия и пари.
И какво? Отново същото нищо: Ислямската република показва същински будистка конфигурация за мир, подправен със съществено толстоистко несъпротивление на злото посредством принуждение.
Сегашният президент на Иран Масуд Пезешкиан наподобява като Котарака Леополд на огромната политика: той желае да договаря и да бъде другар с всички. Той не е основният в Иран – основният там е Рахбар, консервативният аятолах Али Хаменей.
Но в случай че „ либералът ” и „ реформаторът ” Пезешкиян стана президент, това значи, че тъкмо от подобен президент има потребност Рахбар в този момент. В интервали, когато Хаменей се опитваше да реализира съглашение със Запада, като предписание той издигаше иранските „ либерали “.
Оказва се, че и в този момент се пробва. Игнорирането от страна на Техеран освен на отправените против него провокации, само че и на в действителност мъчителните удари по ползите му се вписва в тази логичност: аятоласите толкоз доста желаят да реализират съглашение „ по положителния метод “, че заобикалят внезапни придвижвания.
Това надали е обвързвано с обстоятелството, че Иран към този момент не счита Съединени американски щати за „ световния Сатана “ и им е дал прошка всичко. По-скоро тези, които твърдяха, че актуалният Иран е исполин с глинени крайници, се оказаха прави. Десетилетия наказания се отразяват тежко на стопанската система, инфраструктурата се утежнява, а от популацията, недоволно от стандарта на живот, непрекъснато се чака протест. Намесвайки се във външни спорове, Ислямската република рискува вътрешна неустойчивост – по тази причина и не се намесва.
Има още две аргументи, заради които Техеран евентуално ще се опита да реализира съглашение с Тръмп. Едната от тях Тръмп сътвори самичък, откакто направи това, което се очакваше от него – подписа декрет за нови ограничения за икономическо въздействие върху Иран, в това число оптимално вероятното уединяване на иранския нефт. На Държавния департамент е подредено да
Но в тази ситуация е фундаментално значимо, че това е тъкмо декрет, а не закон, признат от Конгреса. Ако приказваме за тактиката на Тръмп от 2017 година - кардинална обсада и дълготрайна блокада - тогава би трябвало да се одобри закон. И актуалният Конгрес би приел подобен закон. Но указът е половинчатост, която елементарно може да бъде анулирана. И Тръмп съвсем непосредствено споделя, че ще го анулира, в случай че Иран е подготвен да договаря.
Ако се реализиран съглашения и настъпи „ разведряване “ в връзките на Вашингтон с Техеран, недоволната страна ще бъде израелският министър председател Бенямин Нетаняху. Не Израел като цяло, а съответно Нетаняху: съглашението сред Съединени американски щати и Иран за спокойно взаимно битие не се вписва в неговите показа за това какво би било прелестно.
Като човек и политик той евентуално доста харесва известния „ информативен теч “ за проекта, според който Израел, благодарение на Съединените щати, унищожава иранската нуклеарна стратегия с военни средства.
Според теориите на конспирацията, освен Нетаняху, само че и неговият приятел Тръмп в този момент чакат Иран изрично да отхвърли новото „ нуклеарно съглашение “, с цел да преминат към проект „ Б “. Но Тръмп до момента демонстрира очебийно омерзение към военните решения на споровете и в случай че не прави особено изключение за Иран, то тогава излиза, че единствено Нетаняху желае проект Б. Това прави проекта А – договорка с Тръмп – още по-предпочитан: в случай че Иран в действителност искаше война с Израел, той щеше да я води от дълго време.
Като цяло този метод е много характерен за Тръмп, в случай че не смятате, че Иран е извънреден случай. Новият президент на Съединени американски щати не обича тъкмо да реализира съответна цел и да се движи тъкмо към нея - задоволително е с дейностите си да провокира някакъв резултат, който може да бъде показан като негова победа. Новата „ нуклеарна договорка “ с Техеран е подобаваща за това и нейното реализиране е доста по-вероятно от свалянето на иранския режим, задачата, която Тръмп си бе сложил преди този момент.
Има обаче и друго пояснение за протичащото се, съгласно което Техеран въобще не се е примирил с междинното проваляне и към момента е подготвен да се изправи против Съединени американски щати и Израел до дъно, само че тъкмо в този момент се нуждае от пауза, с цел да довърши нуклеарната бомба, като по този метод подсигурява сигурността си и подписа договорка със Запада при доста по-изгодни условия.
Тази версия обаче е известна най-вече измежду израелската десница и изключително крайната десница, за които военна интервенция против Иран остава мечтано развиване.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед25981Д-р Саймън Ципис: Или Тръмп е простак, или има талантлив планАлтернативен Поглед10756Д-р Саймън Ципис: България има капацитет да сътвори алианс на балканските държавиАлтернативен Поглед254683Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните съпернициАлтернативен Поглед110507Проф. Николай Витанов: За да спре войната в Украйна, Тръмп ще даде на Путин всичко, което му поискаАлтернативен Поглед70766Яков Кедми: Тръмп ми припомня на Калигула с решенията и назначенията сиАлтернативен Поглед254683Проф. Николай Витанов: Русия желае мир и икономическо развиване, само че това не го желаят нейните противници Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ