Президентът на САЩ Доналд Тръмп води външна политика, движена от

Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп води външна политика, движена от персонален инстинкт и тактически подтик, а внезапната му смяна в петък по тематиката Русия и Украйна е класическа илюстрация на този метод. Дали това е начало на път към мир или към успокояване – не е ясно даже дали самият Тръмп знае.

Той влезе в срещата с Владимир Путин с обещания за „ съществени последици “, в случай че няма помирение, само че напусна, откакто одобри настояването на Путин за дълготрайно съглашение без преустановяване на огъня. Освен това отстрани опасността за нови наказания против купувачи на съветски нефт.

„ Сега тежестта пада върху Украйна да подписа договорката “, разгласи Тръмп.

Според европейски водачи той е признал, че Путин упорства за целия Донецки район, което би означавало Украйна да се откаже от главната си линия на защита.
Обещанията на Путин – празни думи
Изтекла информация сочи, че Кремъл е заречен да спре настъплението в подмяна на Донецк. Но както припомнят анализаторите, Путин неведнъж е нарушавал задължения – от Будапещенския меморандум до Минските съглашения.

„ Той желае да получи на масата за договаряния това, което не можа да завладее на бойното поле “, написа изданието.
Гаранции за сигурност – действителни или илюзорни?
И въпреки всичко лъч вяра се появи: европейски водачи настояват, че Путин е приел концепция за „ гаранции за сигурност “ за Украйна, с допустимо присъединяване на Съединени американски щати отвън НАТО. За да имат смисъл, те би трябвало да включват непознати войски в Украйна, разследваща и въздушна поддръжка. Засега няма изясненост дали Вашингтон или Москва биха се съгласили.

Обнадеждаващо е, че Тръмп е поканил Зеленски в Белия дом дружно с европейски водачи. Там може да бъдат опровергани съветските разкази за войната и да се изяснят изискванията за мир.
Политическата цена за Тръмп
Европейците и Украйна имат козове: в случай че Тръмп изостави Киев, ще заплати голяма политическа цена вкъщи. Макар да твърди, че това е „ войната на Джо Байдън “, действителността е, че оттук насетне всичко се случва под негово ръководство.

„ Мир, само че на каква цена? “ – това е въпросът, акцентира анализът.

Хитри съперници като Путин и Си Дзинпин умеят да употребяват устрема към Нобелова премия за мир за свои стратегически цели.
Заключение
С военния удар против нуклеарните уреди на Иран, Тръмп стартира да възвръща американското въздържане, изгубено по времето на Обама и Байдън. Какво ще направи в Украйна ще покаже дали ще надгради този триумф или ще го пропилее за съмнителна декларация за „ мир “.