Тръмп не изключва използването на войници за контрол над Гренландия
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп преглежда разнообразни варианти за слагане на Гренландия под американски надзор, в това число опцията за потребление на военна мощ, потвърдиха от Белия дом във вторник. Според прессекретаря на президента, Каролайн Левит, Тръмп счита богатата на минерали арктическа територия за основен народен актив, изключително поради засилващото се съветско и китайско наличие в района.
Левит посочи, че администрацията разисква няколко метода за реализиране на това, което тя дефинира като значима външнополитическа цел. Тя акцентира, че като висш главнокомандващ Тръмп има достъп до всички налични принадлежности, в това число военни, макар че решение към момента не е взето. Засиленият интерес към Гренландия идва на фона на възходящи геополитически напрежения и след скорошната американска военна акция против президента на Венецуела Николас Мадуро.
Тръмп неведнъж е заявявал, че американският надзор над Гренландия ще бъде нужен и стратегически. Той показва засилената конкуренция в Арктика, където топенето на ледовете открива нови морски пътища и разкрива недокоснати находища на редки минерали. Съединени американски щати към този момент поддържат военно наличие на острова посредством галактическата база Питуфик в северозападната част на Гренландия, която играе роля в ракетната отбрана и галактическото наблюдаване.
Въпреки реториката на Белия дом, високопоставени чиновници се пробват да успокоят страховете от директно военно деяние. Държавният секретар Марко Рубио съобщи пред законодатели, че пожеланият път на Тръмп остава контрактувано закупуване на Гренландия от Дания. Медийни източници цитираха Рубио, че вътрешните полемики не трябва да се поясняват като подготовка за инвазия.
Членове на Конгреса от двете партии обществено отхвърлиха концепцията за военна анексия. Републиканският ръководител на Камарата на представителите Майк Джонсън съобщи, че такова деяние не е уместно, до момента в който демократичният сенатор Рубен Галего разгласи, че ще работи за блокиране на всевъзможни опити за потребление на мощ против Гренландия.
В същото време някои фигури от близкия кръг на Тръмп заемат по-твърда позиция. Заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър съобщи в скорошно изявление, че Гренландия в последна сметка би трябвало да стане част от Съединени американски щати и твърди, че никоя страна няма да се осмели да се конфронтира военни със Съединени американски щати по този въпрос. Милър също сложи под въпрос правната основа на претенцията на Дания към територията.
Гренландия е била под датско колониално ръководство епохи наред, преди да стане неразделна част от Кралство Дания през 1953 година Днес тя е самоуправляваща се територия с право да търси цялостна самостоятелност по интернационалното право. Съединени американски щати публично признават суверенитета на Дания над целия остров от началото на 20-и век.
Лидерите на Гренландия реагираха твърдо на изказванията на Вашингтон. Премиерът Йенс-Фредерик Нилсен повтори, че Гренландия не е за обмен и че решения за бъдещето ѝ могат да се взимат единствено от нейния народ. Той съобщи, че и Гренландия, и Дания са поискали незабавни диалози със Съединени американски щати, с цел да се изяснят, както те ги дефинират - " недоразумения ".
Датският министър председател Мете Фредериксен предизвести, че всевъзможни опити на Съединени американски щати да завладяват Гренландия биха означавали в действителност завършек на НАТО в настоящия му тип. Коментарите ѝ пристигнаха, до момента в който европейските съдружници бързо обявиха политическа поддръжка за Дания и Гренландия.
Англия, Франция, Германия, Италия, Полша и Испания се причислиха към Дания с обща декларация, подкрепяща Гренландия и подчертаваща, че границите не могат да се трансформират посредством мощ. Спорът се разрасна в по-широка полемика в НАТО за сигурността в Арктика и правилата на алианса.
Нилсен приветства европейската взаимност като значимо и недвусмислено обръщение в миг, когато основополагащите интернационалните правила са под напън. В обществените мрежи той акцентира, че суверенитетът, териториалната целокупност и интернационалните правила не престават да важат и още веднъж прикани Вашингтон към оправдателен разговор посредством откритите дипломатически канали и съществуващите съглашения.
Засиленият интерес на Тръмп към Гренландия идва на фона на световно възходящо състезание, в това число американската военна намеса във Венецуела. Арктическата територия се възприема като стратегически значима, освен поради ресурсите ѝ, само че и поради разположението ѝ сред Северна Америка и Европа.
По-късно във вторник и Гренландия, и Дания потвърдиха, че са поискали незабавни срещи с държавния секретар на Съединени американски щати Марко Рубио. Външният министър на Гренландия Вивиан Моцфелдт съобщи, че такава среща към момента не е извършена, макар многократни претенции през 2025 година Външният министър на Дания Ларс Льокке Расмусен изрази вяра, че директните диалози ще оказват помощ за разрешаване на насъбраните недоразумения.
Европейските водачи подчертаха, че сигурността в Арктика е главен приоритет за континента и сериозна за трансатлантическата непоклатимост. В общата си декларация те подчертаха, че Дания, в това число Гренландия, е член на НАТО и приканиха за взаимен метод към полярната сигурност дружно със Съединени американски щати. Документът е подписан от водачите на Англия, Дания, Франция, Германия, Италия, Полша и Испания, като те разказват Вашингтон като основен сътрудник, само че ясно показват, че бъдещето на Гренландия принадлежи само на нейния народ.
Междувременно Германия е изпратила фрегата „ Саксония “ на задача на НАТО в Северно и Балтийско море и Северния Атлантик, с цел да ускори морското наличие на съдружниците в северните води.
Вътре в Гренландия дебатът също акцентира дългогодишните желания за самостоятелност. Джуно Бертелсен, опозиционен политик от партията Налерак, съобщи, че посланието от гренландците е, че те не желаят да бъдат американци или датчани, а да дефинират личната си орис като гренландци, или Kalaallit Inuit. Той добави, че съображения за инфраструктура или обучение не би трябвало да се употребяват като мотив за закъснение на деколонизацията и самоопределението.
Левит посочи, че администрацията разисква няколко метода за реализиране на това, което тя дефинира като значима външнополитическа цел. Тя акцентира, че като висш главнокомандващ Тръмп има достъп до всички налични принадлежности, в това число военни, макар че решение към момента не е взето. Засиленият интерес към Гренландия идва на фона на възходящи геополитически напрежения и след скорошната американска военна акция против президента на Венецуела Николас Мадуро.
Тръмп неведнъж е заявявал, че американският надзор над Гренландия ще бъде нужен и стратегически. Той показва засилената конкуренция в Арктика, където топенето на ледовете открива нови морски пътища и разкрива недокоснати находища на редки минерали. Съединени американски щати към този момент поддържат военно наличие на острова посредством галактическата база Питуфик в северозападната част на Гренландия, която играе роля в ракетната отбрана и галактическото наблюдаване.
Въпреки реториката на Белия дом, високопоставени чиновници се пробват да успокоят страховете от директно военно деяние. Държавният секретар Марко Рубио съобщи пред законодатели, че пожеланият път на Тръмп остава контрактувано закупуване на Гренландия от Дания. Медийни източници цитираха Рубио, че вътрешните полемики не трябва да се поясняват като подготовка за инвазия.
Членове на Конгреса от двете партии обществено отхвърлиха концепцията за военна анексия. Републиканският ръководител на Камарата на представителите Майк Джонсън съобщи, че такова деяние не е уместно, до момента в който демократичният сенатор Рубен Галего разгласи, че ще работи за блокиране на всевъзможни опити за потребление на мощ против Гренландия.
В същото време някои фигури от близкия кръг на Тръмп заемат по-твърда позиция. Заместник-началникът на кабинета на Белия дом Стивън Милър съобщи в скорошно изявление, че Гренландия в последна сметка би трябвало да стане част от Съединени американски щати и твърди, че никоя страна няма да се осмели да се конфронтира военни със Съединени американски щати по този въпрос. Милър също сложи под въпрос правната основа на претенцията на Дания към територията.
Гренландия е била под датско колониално ръководство епохи наред, преди да стане неразделна част от Кралство Дания през 1953 година Днес тя е самоуправляваща се територия с право да търси цялостна самостоятелност по интернационалното право. Съединени американски щати публично признават суверенитета на Дания над целия остров от началото на 20-и век.
Лидерите на Гренландия реагираха твърдо на изказванията на Вашингтон. Премиерът Йенс-Фредерик Нилсен повтори, че Гренландия не е за обмен и че решения за бъдещето ѝ могат да се взимат единствено от нейния народ. Той съобщи, че и Гренландия, и Дания са поискали незабавни диалози със Съединени американски щати, с цел да се изяснят, както те ги дефинират - " недоразумения ".
Датският министър председател Мете Фредериксен предизвести, че всевъзможни опити на Съединени американски щати да завладяват Гренландия биха означавали в действителност завършек на НАТО в настоящия му тип. Коментарите ѝ пристигнаха, до момента в който европейските съдружници бързо обявиха политическа поддръжка за Дания и Гренландия.
Англия, Франция, Германия, Италия, Полша и Испания се причислиха към Дания с обща декларация, подкрепяща Гренландия и подчертаваща, че границите не могат да се трансформират посредством мощ. Спорът се разрасна в по-широка полемика в НАТО за сигурността в Арктика и правилата на алианса.
Нилсен приветства европейската взаимност като значимо и недвусмислено обръщение в миг, когато основополагащите интернационалните правила са под напън. В обществените мрежи той акцентира, че суверенитетът, териториалната целокупност и интернационалните правила не престават да важат и още веднъж прикани Вашингтон към оправдателен разговор посредством откритите дипломатически канали и съществуващите съглашения.
Засиленият интерес на Тръмп към Гренландия идва на фона на световно възходящо състезание, в това число американската военна намеса във Венецуела. Арктическата територия се възприема като стратегически значима, освен поради ресурсите ѝ, само че и поради разположението ѝ сред Северна Америка и Европа.
По-късно във вторник и Гренландия, и Дания потвърдиха, че са поискали незабавни срещи с държавния секретар на Съединени американски щати Марко Рубио. Външният министър на Гренландия Вивиан Моцфелдт съобщи, че такава среща към момента не е извършена, макар многократни претенции през 2025 година Външният министър на Дания Ларс Льокке Расмусен изрази вяра, че директните диалози ще оказват помощ за разрешаване на насъбраните недоразумения.
Европейските водачи подчертаха, че сигурността в Арктика е главен приоритет за континента и сериозна за трансатлантическата непоклатимост. В общата си декларация те подчертаха, че Дания, в това число Гренландия, е член на НАТО и приканиха за взаимен метод към полярната сигурност дружно със Съединени американски щати. Документът е подписан от водачите на Англия, Дания, Франция, Германия, Италия, Полша и Испания, като те разказват Вашингтон като основен сътрудник, само че ясно показват, че бъдещето на Гренландия принадлежи само на нейния народ.
Междувременно Германия е изпратила фрегата „ Саксония “ на задача на НАТО в Северно и Балтийско море и Северния Атлантик, с цел да ускори морското наличие на съдружниците в северните води.
Вътре в Гренландия дебатът също акцентира дългогодишните желания за самостоятелност. Джуно Бертелсен, опозиционен политик от партията Налерак, съобщи, че посланието от гренландците е, че те не желаят да бъдат американци или датчани, а да дефинират личната си орис като гренландци, или Kalaallit Inuit. Той добави, че съображения за инфраструктура или обучение не би трябвало да се употребяват като мотив за закъснение на деколонизацията и самоопределението.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ