Ето оригинала - какво точно каза Тръмп за Ерусалим
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп призна Ерусалим за столица на Израел през вчерашния ден, скъсвайки с десетилетна традиция в американската външна политика и предизвиквайки гнева и рецензиите на европейските, арабските и ислямските си сътрудници.
В речта си обаче той не посочи дали приказва за целия Ерусалим, или единствено за западната му част. Израел владее нея от 1948 година и окупира източната през 1967 година, като вторият акт не бе признат от нито един интернационален сътрудник, а Организация на обединените нации се е възпротивила на него с десетки резолюции. Какво е отношението на Тръмп към този проблем, остана откирт въпрос и след речта.
Никъде в текста не участва и изразът " столица единствено на Израел ". Това също оставя неизясненост дали за Вашингтон е възможно един ден Източен Ерусалим да стане столица на самостоятелна Палестина.
Тръмп също по този начин акцентира поддръжката си за основаването на две страни, само че единствено в случай че и двете страни одобрят това. Палестинците се надяваха на по-категорична поддръжка, изключително на фона на дясното държавно управление на Бенямин Нетаняху, който неколкократно е казвал, че основаването на палестинска страна не е алтернатива.
Според Барбара Плет-Ъшър - коресподента на Би Би Си - Тръмп няма тактика, съдейки по обстоятелството, че решението му е изненадало палестинците и други арабски водачи. По думите ѝ, най-вероятно става въпрос за желанието му да извърши обещанието си към произраелски настроените евреи в Америка и консервативните християнски среди. Фактът, че той на няколко пъти акцентира по какъв начин предшествениците му не са посмели да създадат тази стъпка, удостоверява тази тези. Пак съгласно нея вицепрезидентът Майк Пенс - строго предан християнин, съперник на абортите - е повлиял доста на решението.
Накратко - Тръмп сподели доста неща, само че желанията му остават неразбираеми. Засега единственият резултат е изострянето на напрежението в района, първият тест за което ще е реакцията след петъчните молебствия.
" Дневник " предлага превод на цялостната тирада на американския президент. Акцентите са на редакцията.
" Когато заех тази служба, дадох обещание да погледна с отворени очи и свежа мисъл към международните провокации. Не можем да решим проблемите си, като залагаме на едни и същи неправилни тези и повтаряме едни и същи неверни тактики от предишното. Старите провокации изискват нов метод.
Изказването ми през днешния ден бележи началото на нов метод към спора сред Израел и палестинците.
През 1995 година Конгресът одобри Закон за посолството в Ерусалим, призовавайки федералното държавно управление да реалокира американското посолство в Ерусалим и признае града – и това е значимо – като столица на Израел. Този акт бе утвърден с голямо болшинство и от двете партии и бе доказан с единомислещо гласоподаване в Сената единствено преди шест месеца.
Въпреки това в продължение на повече от 20 години всеки американски президент преди мен използваше правото да отсрочи влизането му в действие и отхвърляше да реалокира посолството на Съединени американски щати в Ерусалим или да признае Ерусалим за столица на Израел.
Президентите отлагаха това с вярата, че забавянето на признаването на Ерусалим ще помогне на идеята на мира.
Някои споделят, че им е липсвал кураж, само че са взели най-хубавото решение, основавайки се на обстоятелствата, както са ги разбирали тогава. Въпреки това, архивите към този момент ги има. След над две десетилетия отлагания, стабилно спокойно съглашение сред Израел и палестинците не се вижда в близкото бъдеще. Би било нелепост да предположим, че повторението на същата формула ще донесе друг и по-добър резултат. Затова реших, че е време публично да призная Ерусалим за столица на Израел.
Макар предходни президенти да са обещавали това по време на акциите си, те не удържаха на думата си. Днес аз го върша.
Прецених, че това деяние дава отговор най-добре на ползите на Съединени американски щати и за търсенето на мир сред Израел и палестинците. Това е стъпка, която от дълго време трябваше да бъде направена, с цел да ускори мирния развой и работата към трайно съглашение.
Израел е суверенна нация с правото на всяка друга суверенна нация да дефинира личната си столица. Признаването на този факт е належащо изискване за постигането на мир.
Преди 70 години, по времето на президента Хари Труман, Съединени американски щати признаха Държавата Израел. Оттогава столицата на Израел е в Ерусалим – градът, който еврейският народ е основал в антични времена. В наши дни в Ерусалим е модерно израелско държавно управление. Там се намират израелският парламент - Кнесетът, както и израелският Върховен съд. Там са и формалните резиденции на премиера и президента. Там са централите на доста министерства.
От десетилия американските президенти, държавни секретари и военни водачи се срещат с израелските си сътрудници в Ерусалим, както направих и аз по-рано тази година.
Eрусалим е освен сърцето на три велики религии, а и на една от най-успешните демокрации в света. В последните седем десетилетия израелците построиха страна, в която евреите, мюсюлманите и християните, и хора от всички религии живеят и имат вяра свободно, уповавайки се на съвестта и вярванията си.
Днес Ерусалим е място, където евреите се молят при Стената на рева, християните минават по Пътя към Голгота, а мюсюлманите служат в джамията " Ал Акса ". Той би трябвало да остане такова място.
Въпреки това, през всичките тези години, президентите, представящи Съединени американски щати, отказваха публично да признаят Ерусалим за столица на Израел. Всъщност, отказвахме да признаем каквато и да е столица на Израел.
Днес най-сетне признаваме очевидното: Ерусалим е столицата на Израел. Това не е нищо повече и нищо по-малко от признание на действителността. И е вярното нещо. Нещо, което трябваше да бъде направено.
Ето за какво, в сходство със Закона за посолството в Ерусалим, подреждам на Държавния департамент да стартира подготовка за пренасяне на американското посолство от Тел Авив в Ерусалим. Това неотложно ще даде начало на процеса на наемане на архитекти, инженери и плановици, тъй че новото посолство, когато бъде приключено, да бъде превъзходен монумент на мира.
Искам да бъде напълно ясно: това решение не демонстрира по никакъв метод отдръпване от мощната ни решителност да подпомогнем трайно спокойно съглашение. Искаме съглашение, което да бъде страхотна договорка за израелците и страхотна договорка за палестинците.
Не заемаме позиция по никакви дефинитивни решения, в това число характерните граници на израелския суверенитет в Ерусалим или за решението на оспорваните граници. Тези въпроси би трябвало да се решат от засегнатите страни.
Съединени американски щати остават извънредно отдадени на това да спомагат за постигането на спокойно съглашение, задоволително и за двете страни. Имам желание да направя всичко по силите си, с цел да оказа помощ да се изкове такова съглашение. Няма спор, че Ерусалим е един от най-чувствителните проблеми в тези договаряния. Съединени американски щати биха подкрепили решение за две страни, в случай че и двете страни са се съгласили на това.
Междувременно, приканвам всички страни да поддържат статуквото по свещените места в Ерусалим, в това число и на Храмовия рид, прочут като Харам ал Шариф.
Най-големите ни очаквания са отправени към мира – универсалното предпочитание във всяка човешка душа. С днешните си дейности удостоверявам дълготрайната отдаденост на администрацията ми към едно спокойно и безвредно бъдеще за района.
Разбира се, ще има противоречие и неодобрение от това известие. Но ние всички сме сигурни, че в последна сметка, работейки по тези несъгласия, ще реализираме мир, схващане и съдействие.
Този заветен град би трябвало да вади на показ най-хубавото у човечеството, да въздига погледа ни към вероятното, а не да ни дърпа обратно към остарели борби, които са безусловно предсказуеми. Мирът в никакъв случай не е прекомерно надалеч за хората, които желаят да посегнат към него.
© Reuters
Така че през днешния ден призоваваме спокойствието, умереността и гласовете на толерантността да надделят над доставчиците на ненавист. Децата ни би трябвало да наследят любовта, а не споровете ни.
Повтарям посланието, което насочих на историческата и изключителна среща в Саудитска Арабия по-рано тази година: Близкия изток е район, богат на просвета, дух и история. Народите му са брилятни, горди и разнородни, енергични и мощни. Но кръвопролитията, незнанието и терорът пречат на идването на невероятното бъдеще, което чака този район.
Вицепрезидентът Майкъл Пенс ще пътува до района в идните дни, с цел да удостовери отдадеността ни да работим с сътрудниците си в целия Близък изток в битката с радикализма, който заплашва очакванията и фантазиите на бъдещите генерации. Време е болшинството хора, които желаят мир, да прокудят екстремистите. Време е всички цивилизовани народи и нации да отвърнат на несъгласията с рационален спор, а не с принуждение.
Време е младите и умерени гласове в целия Близък изток да си основат ярко и прелестно бъдеще.
Tака че дано през днешния ден още веднъж се посветим на пътя на взаимното схващане и почитание. Нека преосмислим старите си оферти и отворим сърцата и мозъците си за вероятното и опциите. И най-после, апелирам водачите на района – политици и духовници, израелци и палестинци, евреи, християни и мюсюлмани – да се причислят към нас в благородното търсене на нескончаем мир.
Благодаря ви. Бог да ви благослови. Бог да благослови Израел. Бог да благослови палестинците. И Бог да благослови Съединените щати. Много ви благодаря. Благодаря. "
В речта си обаче той не посочи дали приказва за целия Ерусалим, или единствено за западната му част. Израел владее нея от 1948 година и окупира източната през 1967 година, като вторият акт не бе признат от нито един интернационален сътрудник, а Организация на обединените нации се е възпротивила на него с десетки резолюции. Какво е отношението на Тръмп към този проблем, остана откирт въпрос и след речта.
Никъде в текста не участва и изразът " столица единствено на Израел ". Това също оставя неизясненост дали за Вашингтон е възможно един ден Източен Ерусалим да стане столица на самостоятелна Палестина.
Тръмп също по този начин акцентира поддръжката си за основаването на две страни, само че единствено в случай че и двете страни одобрят това. Палестинците се надяваха на по-категорична поддръжка, изключително на фона на дясното държавно управление на Бенямин Нетаняху, който неколкократно е казвал, че основаването на палестинска страна не е алтернатива.
Според Барбара Плет-Ъшър - коресподента на Би Би Си - Тръмп няма тактика, съдейки по обстоятелството, че решението му е изненадало палестинците и други арабски водачи. По думите ѝ, най-вероятно става въпрос за желанието му да извърши обещанието си към произраелски настроените евреи в Америка и консервативните християнски среди. Фактът, че той на няколко пъти акцентира по какъв начин предшествениците му не са посмели да създадат тази стъпка, удостоверява тази тези. Пак съгласно нея вицепрезидентът Майк Пенс - строго предан християнин, съперник на абортите - е повлиял доста на решението.
Накратко - Тръмп сподели доста неща, само че желанията му остават неразбираеми. Засега единственият резултат е изострянето на напрежението в района, първият тест за което ще е реакцията след петъчните молебствия.
" Дневник " предлага превод на цялостната тирада на американския президент. Акцентите са на редакцията.
" Когато заех тази служба, дадох обещание да погледна с отворени очи и свежа мисъл към международните провокации. Не можем да решим проблемите си, като залагаме на едни и същи неправилни тези и повтаряме едни и същи неверни тактики от предишното. Старите провокации изискват нов метод.
Изказването ми през днешния ден бележи началото на нов метод към спора сред Израел и палестинците.
През 1995 година Конгресът одобри Закон за посолството в Ерусалим, призовавайки федералното държавно управление да реалокира американското посолство в Ерусалим и признае града – и това е значимо – като столица на Израел. Този акт бе утвърден с голямо болшинство и от двете партии и бе доказан с единомислещо гласоподаване в Сената единствено преди шест месеца.
Въпреки това в продължение на повече от 20 години всеки американски президент преди мен използваше правото да отсрочи влизането му в действие и отхвърляше да реалокира посолството на Съединени американски щати в Ерусалим или да признае Ерусалим за столица на Израел.
Президентите отлагаха това с вярата, че забавянето на признаването на Ерусалим ще помогне на идеята на мира.
Някои споделят, че им е липсвал кураж, само че са взели най-хубавото решение, основавайки се на обстоятелствата, както са ги разбирали тогава. Въпреки това, архивите към този момент ги има. След над две десетилетия отлагания, стабилно спокойно съглашение сред Израел и палестинците не се вижда в близкото бъдеще. Би било нелепост да предположим, че повторението на същата формула ще донесе друг и по-добър резултат. Затова реших, че е време публично да призная Ерусалим за столица на Израел.
Макар предходни президенти да са обещавали това по време на акциите си, те не удържаха на думата си. Днес аз го върша.
Прецених, че това деяние дава отговор най-добре на ползите на Съединени американски щати и за търсенето на мир сред Израел и палестинците. Това е стъпка, която от дълго време трябваше да бъде направена, с цел да ускори мирния развой и работата към трайно съглашение.
Израел е суверенна нация с правото на всяка друга суверенна нация да дефинира личната си столица. Признаването на този факт е належащо изискване за постигането на мир.
Преди 70 години, по времето на президента Хари Труман, Съединени американски щати признаха Държавата Израел. Оттогава столицата на Израел е в Ерусалим – градът, който еврейският народ е основал в антични времена. В наши дни в Ерусалим е модерно израелско държавно управление. Там се намират израелският парламент - Кнесетът, както и израелският Върховен съд. Там са и формалните резиденции на премиера и президента. Там са централите на доста министерства.
От десетилия американските президенти, държавни секретари и военни водачи се срещат с израелските си сътрудници в Ерусалим, както направих и аз по-рано тази година.
Eрусалим е освен сърцето на три велики религии, а и на една от най-успешните демокрации в света. В последните седем десетилетия израелците построиха страна, в която евреите, мюсюлманите и християните, и хора от всички религии живеят и имат вяра свободно, уповавайки се на съвестта и вярванията си.
Днес Ерусалим е място, където евреите се молят при Стената на рева, християните минават по Пътя към Голгота, а мюсюлманите служат в джамията " Ал Акса ". Той би трябвало да остане такова място.
Въпреки това, през всичките тези години, президентите, представящи Съединени американски щати, отказваха публично да признаят Ерусалим за столица на Израел. Всъщност, отказвахме да признаем каквато и да е столица на Израел.
Днес най-сетне признаваме очевидното: Ерусалим е столицата на Израел. Това не е нищо повече и нищо по-малко от признание на действителността. И е вярното нещо. Нещо, което трябваше да бъде направено.
Ето за какво, в сходство със Закона за посолството в Ерусалим, подреждам на Държавния департамент да стартира подготовка за пренасяне на американското посолство от Тел Авив в Ерусалим. Това неотложно ще даде начало на процеса на наемане на архитекти, инженери и плановици, тъй че новото посолство, когато бъде приключено, да бъде превъзходен монумент на мира.
Искам да бъде напълно ясно: това решение не демонстрира по никакъв метод отдръпване от мощната ни решителност да подпомогнем трайно спокойно съглашение. Искаме съглашение, което да бъде страхотна договорка за израелците и страхотна договорка за палестинците.
Не заемаме позиция по никакви дефинитивни решения, в това число характерните граници на израелския суверенитет в Ерусалим или за решението на оспорваните граници. Тези въпроси би трябвало да се решат от засегнатите страни.
Съединени американски щати остават извънредно отдадени на това да спомагат за постигането на спокойно съглашение, задоволително и за двете страни. Имам желание да направя всичко по силите си, с цел да оказа помощ да се изкове такова съглашение. Няма спор, че Ерусалим е един от най-чувствителните проблеми в тези договаряния. Съединени американски щати биха подкрепили решение за две страни, в случай че и двете страни са се съгласили на това.
Междувременно, приканвам всички страни да поддържат статуквото по свещените места в Ерусалим, в това число и на Храмовия рид, прочут като Харам ал Шариф.
Най-големите ни очаквания са отправени към мира – универсалното предпочитание във всяка човешка душа. С днешните си дейности удостоверявам дълготрайната отдаденост на администрацията ми към едно спокойно и безвредно бъдеще за района.
Разбира се, ще има противоречие и неодобрение от това известие. Но ние всички сме сигурни, че в последна сметка, работейки по тези несъгласия, ще реализираме мир, схващане и съдействие.
Този заветен град би трябвало да вади на показ най-хубавото у човечеството, да въздига погледа ни към вероятното, а не да ни дърпа обратно към остарели борби, които са безусловно предсказуеми. Мирът в никакъв случай не е прекомерно надалеч за хората, които желаят да посегнат към него.
© Reuters
Така че през днешния ден призоваваме спокойствието, умереността и гласовете на толерантността да надделят над доставчиците на ненавист. Децата ни би трябвало да наследят любовта, а не споровете ни.
Повтарям посланието, което насочих на историческата и изключителна среща в Саудитска Арабия по-рано тази година: Близкия изток е район, богат на просвета, дух и история. Народите му са брилятни, горди и разнородни, енергични и мощни. Но кръвопролитията, незнанието и терорът пречат на идването на невероятното бъдеще, което чака този район.
Вицепрезидентът Майкъл Пенс ще пътува до района в идните дни, с цел да удостовери отдадеността ни да работим с сътрудниците си в целия Близък изток в битката с радикализма, който заплашва очакванията и фантазиите на бъдещите генерации. Време е болшинството хора, които желаят мир, да прокудят екстремистите. Време е всички цивилизовани народи и нации да отвърнат на несъгласията с рационален спор, а не с принуждение.
Време е младите и умерени гласове в целия Близък изток да си основат ярко и прелестно бъдеще.
Tака че дано през днешния ден още веднъж се посветим на пътя на взаимното схващане и почитание. Нека преосмислим старите си оферти и отворим сърцата и мозъците си за вероятното и опциите. И най-после, апелирам водачите на района – политици и духовници, израелци и палестинци, евреи, християни и мюсюлмани – да се причислят към нас в благородното търсене на нескончаем мир.
Благодаря ви. Бог да ви благослови. Бог да благослови Израел. Бог да благослови палестинците. И Бог да благослови Съединените щати. Много ви благодаря. Благодаря. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ